№ 229
гр. Дупница, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП вр. с чл.58д и сл. от ЗАНН.
К. Р. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ж.к. ,,***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. **
чрез пълномощника му адв. Н. от САК със съдебен адрес: гр. С. 1000, СО – район
,,Триадица“, ул. ,,Петър Парчевич“ № 15, ет. 1, ап. 2 обжалва електронен фиш (ЕФ) Серия К
№ 3452903 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се
прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му
представител не се явяват. С писмена молба по делото вх. № 100**/18.09.2024 г. адв. Н.
излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорения ЕФ, който не е
връчен на доверителя му, който е узнал за него от съобщение за дължими суми от НАП; по
делото липсва разписка за твърдяното връчване на ЕФ на дата 27.09.2020 г. по преписката
липсват каквито и да било данни и да са правени опити за връчване на жалбоподателя на
процесния ЕФ; липсва изготвен от ОД МВР – Кюстендил протокол съгласно изискванията
на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; деянието, за което е образувано
административно-наказателното производство е било извършено на 13.01.2019 г., като
абсолютната давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 13.07.2023 г. Предвид изложените
аргументи, моли обжалваният ЕФ да бъде отменен, както и да бъдат присъдени дължимите в
1
производството разноски по приложения списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание.
С писмена молба процесуалният представител юрк. Л. е взел становище за неоснователност
на жалбата, респ. за потвърждаване на оспорения ЕФ. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли за присъждане на такова в минимален размер в случай,
че съдът отмени като незаконосъобразен обжалвания ел. фиш.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 13.01.2019 г. в 15:18 часа на АМ ,,Струма“ км 82+9830 в посока София при
ограничение на скоростта 90 км/ч въведено с пътен знак В26 е установено и заснето с АТСС
№ 11743с6 управление на лек автомобил ,,***“ с регистрационен номер ********. Била е
установена скорост на движение 106 км/ч, при разрешена скорост 90 км/ч и превишена
стойност на скоростта 16 км/ч. За нарушението, което било заснето с автоматизирано
техническо средство от ОДМВР Кюстендил бил издаден електронен фиш серия К №
3452903, с който на К. Р. Р. в качеството на ползвател на превозното средство за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на
процесния автомобил Р.К.Р. е представил в ОДМВР – Кюстендил писмена декларация с
данните на лицето, извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление, а именно К. Р. Р..
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства.
Представен е протокол от проверка № 56-С-ИСИ/11.10.2018 г. на средство за
измерване – преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1, видно от който
процесното техническо средство е преминало последваща проверка със заключение, че
съответства на одобрения тип. От справка за собственост за ППС се установява, че
собственик на превозното средство - лек автомобил „***“, с рег. № СВ2**2КР е Р.К.Р..
Приложена е декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на 10.01.2019 г. в 09.00 ч. е
предоставил за ползване на К. Р. Р. горепосоченото МПС.
От приложения към преписката снимков материал липсват данни за измерената
скорост на движение на процесния автомобил на дата 13.01.2019 г. в 15:18 ч. на А3
,,Струма“, км 82+830, посока София.
С разпореждане за насрочване на делото съдът е указал на въззиваемата страна да
представи Протокол за използване на АТСС на 13.01.2019 г. По делото е постъпило писмо
рег. № 348000-8179/22.08.2024 г. от Началник група КПД ГПА, с което уведомява, че в
Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил не е наличен протокол за използване на
АТСС СПУКС от дата 13.01.2019 г. Също така се сочи, че процесния ЕФ е връчен на
27.09.2020 г. и платен на 25.06.24 г., като в Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил
не е налична разписка за връчването му.
2
Видно от писмо изх. № 11-00-106/16.08.2024 г. от ОПУ – Кюстендил, заснетото на
снимките място на нарушението км 82+830 посока София попада в участък от АМ ,,Струма“
с въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 (90) ,,Забранено е движение със
скорост по-висока от означената“ - в случая 90 км/ч, който е поставен на км 83+339.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2, вр. с
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт. Твърдението на въззиваемата страна, че ЕФ е връчен на 27.09.2020 г.
не е подкрепено с надлежно доказателство, установяващо връчването на ЕФ на
жалбоподателя на посочената дата, поради което съдът приема, че предвид липсата на
разписка за твърдяното връчване, жалбата е допустима като подадена в законния срок.
Разгледана по същество, същата е и основателна.
Съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство следва да отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № I-з-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане. Всички тези
реквизити следва да са точно описани в електронния фиш, за да се приеме от съда, че не са
налице процесуални нарушения при издаването на същия. Всички тези реквизити са
категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш, поради което съдът счита, че
не са налице процесуални нарушения при издаването му, респ. за неоснователни доводите в
жалбата в тази насока.
Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена
процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от
автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (легална дефиниция в §6,
т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП
препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред, чл.
189, ал. ** е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за
нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове. Разпоредбата на чл.
3
189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по
отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и ТР № 1
от 26.02.20** г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.)
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 13.01.2019 г.
С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на
контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване
и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.20**г. на ВАС по т.д. №1/2013г. се обсъжда
въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса
определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с
последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал. 3 от
ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените
нормативни правила, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС,
поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен
фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел
въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху
измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса
на работа на мобилната система.
Средството за измерване към датата на извършване на нарушението е било в
употреба и е било преминало последваща проверка, съгласно ЗИ (сравн. протокол № 38-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта).
Следователно преносимата система за контрол е била напълно годна да измери скоростта на
пътното превозно средство.
Въпреки изложеното по-горе съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е
4
неправилно ангажирана. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол /каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия
случай/ се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст е
регламентирано, че ,,протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен,
защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението,
относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в
която се осъществява контролът, относно въведените ограничения на скоростта, относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и т. н. При липсата на такъв протокол се
явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение. По
делото е постъпило писмо рег. № 348000-8179/22.08.2024 г. от Началник група КПД ГПА, с
което уведомява, че в Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил не е наличен
протокол за използване на АТСС СПУКС от дата 13.01.2019 г. При това положение съдът
приема, че реално липсва надлежен протокол по чл. 10 от Наредбата, поради което и цялата
процедура по ангажиране на отговорността на жалбоподателя е опорочена и налага отмяна
на оспорения електронен фиш на това основание.
На още по-силно основание ЕФ е незаконосъобразен и поради това, че представения
снимков материал не установява каква е установената стойност на скоростта при заснемане
на нарушението, поради което съдът приема, че същото е недоказано.
Съдът намира за основателно и възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че абсолютната давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 13.07.2023 г. НП
следва да се отмени, тъй като е настъпила абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване на описаното в ЕФ административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Това
означава, че по отношение на административнонаказателните производства следва да се
прилагат и разпоредбите на чл. 80 от НК. В тази насока е и трайната съдебна практика
възприета с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на колегиите на ВАС и ВКС,
което е задължително за прилагане от съдилищата. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от
НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години (относно административно-наказателните производства, при
които предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютният давностен срок е 4 години и 6
5
месеца на основание чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 82, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НК, съгласно
цитираното по-горе Тълкувателно постановление и считано от датата на извършване на
нарушението – 13.01.2019 г., този срок е изтекъл на 13.07.2023 г. С оглед на това, издадения
ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради изтичане на абсолютната давност
за реализиране на административнонаказателното производство за посоченото в него
нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане
на възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на К. Р. се предоставя правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като изрично в молбата на процесуалния
представител е посочено, че същият е регистриран по ЗДДС. По силата на разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски, които се определят по реда на АПК.
В чл. 189, ал. 3 от НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото
следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни
производства размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран. В случая обаче
имаме препращане към реда по АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл.
**3 от АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение
за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, ако другата страна е
ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на
административен акт е уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата
норма на чл. **4 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова разрешение на проблема е
и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е
установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът
следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.
6
Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния
случай посочените предпоставки са налице, поради което съдът намира, че следва да се
присъдят разноски на адв. Н., поради което на същия следва да се присъдят направени по
делото разноски в размер на 400 лв. Разпоредбата на § 2а от ДР към Наредба № 1/09.07.2004
г., регламентира, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията
по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните - дължимия ДДС се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. По
делото са ангажирани доказателства, че адв. Н. е регистриран по ДДС, поради което на
последния следва да бъде присъден и ДДС в размер 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 3452903 издаден от ОДМВР – Кюстендил, с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на К. Р. Р., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ,,***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв. за нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил да заплати на адвокат Иван – Александър Ч. Н. от
Адвокатска колегия – София, с адрес на кантора: гр. София, ул. ,,Петър Парчевич“ № 15, ет.
1, ап. 2, адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска
помощ в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, включващо и начислен ДДС
върху присъденото възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в **-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7