Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 26.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа
т.д.№ 3058 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск първоначално с
правна квалификация по чл. 134 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 199а, ал.
2 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на Кодекса на
застраховането, и чл.208
от КЗ / отм./ във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Н.****“ ЕООД поддържа в
исковата молба, че на 15.07.2013г. сключили той в качеството си на възложител,
заедно с дружеството „Д. и ко“ ООД, в качеството му на изпълнител,
застрахователен договор с „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, оформен в застрахователна полица №
1301 13213 0000020, чрез посочения застрахователен брокер, като по същата са покрити
всички рискове при изпълнение на строителни работи на малка водноелектрическа
централа /МВЕЦ/ Кадиево, разположена на река Въча, общ. Родопи, като се сочи,
че във застраховката са включени и допълнителни клаузи № 002 – „Покритие на
гражданска отговорност на подизпълнителите“, № 003 „Покритие за щети,
възникнали през гаранционния период“, № 008 „Покритие за щети от земетресение“,
№100 – за щети, настъпили по време на пробните изпитания на машини и
инсталации, № 110 „Специални условия за мерки за безопасност при валежи,
повишаване нивото на водни басейни и наводнение“ и № 112 „Специални условия за
пожарогасителни съоръжения и противопожарна охрана на строително-монтажни
обекти“. Твърди, че е платена дължимата по полицата сума, ведно с данъка в
посочените в полицата срокове. Твърди, че на 04/05.11.2014г. процесният
строителен обект бил наводнен от изпуснато количество водна маса в р. Въча от
каскада Доспат-Въча, като са причинени щетите, описани в уведомление за щета
под №1301213140022, като бил съставен и констативен протокол от 06.11.2014г.,
където същите са описани подробно. Освен това на 19.11.2014г. около 03,00ч.
обектът отново бил наводнен от изпуснато количество водна маса и били причинени
описаните щети: скъсани отбивни диги, наводнени СМР, фундаменти, арматура,
кофражи и др., които са описани в уведомление за щета от 20.11.2014г. и
констативен протокол от същата дата. Според ищеца щетите възлизат приблизително
на сумата от 300 000 лв., но сочи, че не било изплатено застрахователно
обезщетение, поради което е предявил иск срещу „ДЗИ –О.З.“ ЕАД с искане да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 300 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за настъпили събития на 4/5.11.2014г. и 19.11.2014 по сключен застрахователен
договор по полица № 1301132130000020. В допълнителната искова молба уточнява,
че първата щета е по констативния протокол от 06.11.2014г. и е на стойност
116 584,46 лв., а втората от 19.11.2014г. е на стойност 211 773,25
лв. Поддържа, че е сключил договор за банков кредит № 737/18.06.2013г. с „Б.б.з.р.“
АД с цел финансиране на процесните СМР, като обезпечение към същия е сключен и
договор за особен залог на търговско предприятие и застраховката е сключена
като задължение по договора за кредит. В молбата ищецът поддържа, че правото му
да води иск срещу застрахователя и да претендира застрахователно обезщетение
произтича от качеството му на страна по застрахователния договор / уговорител/
и функционалната връзка между застрахователния договор, договора за банков
кредит и особения залог. Поддържа, че присъждане на обезщетение в негова полза
ще ползва банката и счита, че може да търси обезщетение директно за себе си. В
допълнителната искова молба е заявено като евентуално искане, в случай, че не
се присъди обезщетение в полза на ищеца, такова да бъде присъдено в полза на
„Българската банка за развитие“ АД. Аналогични са твърденията на ищеца по
молбата от 05.09.2018г. С изрична молба на стр.291 и следващите от том ІІ на
делото, ищецът е уточнил по пера претенцията си за заплащане на застрахователно
обезщетение, като от първото настъпило застрахователно събитие претендира общо
115 000 лв., а по второто от 19.11.2014г. – 185 000лв., като е
представил и две количествено-стойностни сметки по щетите. В хода на
производството се позовава на новонастъпил факт – договор за цесия, като чрез
процесуалните си представители адв. Х. и адв. В.претендира уважаване на иска и
присъждане на търсената сума, ведно със законните последици. Претендира и
присъждане на разноски по списък.
Ответникът „ДЗИ О.З.“ ЕАД оспорва исковата молба по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 17.05.2018г. и допълнителния писмен
отговор от 09.08.2018г., като е възразил по активната процесуална и материално
правна легитимация на ищеца, като е посочил в отговора, че договорът за
застраховка е сключен в полза на трето лице – кредитора „Б.б.з.р.“ АД и ищецът
не е легитимиран да иска заплащане на обезщетение за себе си. В допълнителния
отговор подробно заявява възражения срещу очертания съгласно петитума на исковата
молба предмет на делото. Ответникът твърди, че застрахователно обезщетение
съгласно чл. 199а от КЗ / отм./ при застраховка, сключена в полза на кредитор,
каквато е процесната, се дължи на кредитора по застрахователния договор, който
е банката. Само една възможност има ищецът като длъжник по договора за банков
кредит да придобие правото за получаване на застрахователно обезщетение и тя е
да е налице погасяване на задължението, за което е сключен договора, ведно с
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, а това не се
твърди от ищеца. Поддържа, че ищецът като възложител на обекта не е претърпял
вреди и не е легитимиран да получи застрахователно обезщетение. При условията
на евентуалност оспорва иска по размер по подробно изложените съображения, като
сочи, че според него размерът на същите е значително по-нисък. Твърди, че
спрямо ищеца не са налице предпоставките по чл. 26, ал.2 от ГПК да предявява
чужди права. Наред с горното оспорва тълкуването на полицата, като твърди, че
на застрахователно обезщетение подлежат доказани вреди от реализиран риск,
които са претърпени, но се изискват да бъдат извършени, приети и платени на
изпълнителния СМР при условията на договора за строителство, като е заявил
оспорване на актовете за обекта, съставени в периода от 08.11.2014г. до
14.12.2014г. и твърди, че същите не могат да служат за база за изчисление на
количествата СМР. Заявява и че е налице самоучастие, което следва да се приспадне
от размера на застрахователното обезщетение. В хода на съдебното производство
поддържа оспорването чрез процесуалните си представители и претендира
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Конституирана допълнително страна
- „Б.б.з.р.“ АД по съображения, подробно изложени в молба от 22.10.2018г.,
счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав и е налице
дължимост на застрахователно обезщетение. В хода на производството поддържа
становището чрез процесуалния си представител юриск. Г..
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представена застрахователна
полица № 1301 13213 0000020/15.07.2013г. за застраховка „Всички рискове при
изпълнение на строителните работи“, като застраховани по същата са ищцовото
дружество – „Н.****“ ЕООД като възложител и „Д.и ко“ ООД като изпълнител, а застрахованият
обект е: изграждане на малка водноелектрическа централа /МВЕЦ/ Кадиево,
разположена на река Въча, общ. Родопи, област Пловдив, включващо описаните два
етапа. В застраховката са включени и допълнителни клаузи № 002 – „Покритие на
гражданска отговорност на подизпълнителите“, № 003 „Покритие за щети,
възникнали през гаранционния период“ – 12 месеца, № 008 „Покритие за щети от
земетресение“, №100 – Покритие за щети, настъпили по време на пробните
изпитания на машини и инсталации – 72 часа, № 110 „Специални условия за мерки
за безопасност при валежи, повишаване нивото на водни басейни и наводнение“ и №
112 „Специални условия за пожарогасителни съоръжения и противопожарна охрана на
строително-монтажни обекти“. Срокът на покритието е от 00,00 ч. на 15.07.2013г.
до 24,00ч. на 05.01.2015г. Дължимата застрахователна премия е в размер на
4 041 евро за първи етап и 5354 евро за втори етап като се изплащат
еднократно в уговорените срокове. В раздел І на полицата – материални щети е
посочено, че застрахователната сума е общо 5 300 000 евро, което е
посочената проектна стойност на СМР на обекта, като за етап 1 сумата е
2 325 627 евро, а за етап 2 - 2 974 373 евро. Уговореното е
за разходи за ограничаване на щетите и разчистване на останки след настъпване
на застрахователното събитие да се следва лимит на отговорност 200 000
евро, като е уговорено и самоучастие на застрахования с 10% във всяка щета, но не по-малко от
7 500 евро за катастрофични рискове / земетресение, буря, проливен дъжд,
наводнение, свличане или срутване на земна и/или скална маса, потъване на земни
пластове и др. В специални договорености и посочено какво включва етап 1 като
подобекти – сградоцентрала, яз, рибен проход, стоманобетонна стена с насипна
дига, входно съоръжение, строителство на защитни стени и диги. Ползващо се лице
по застраховката е „Б.б.з.р.“ АД.
Не се спори и се установява от
приложеното още с исковата молба уведомление от 05.11.2014г., че
застрахователят е уведомен от застрахования за настъпило наводнение на МВЕЦ,
скъсана дига, наводнен строителен изкоп, като е посочено че събитието е
настъпило на 04.11.2014г. около 12ч. Представено е и второ уведомление за щета,
което е за настъпило събитие на 19.11.2014г. около 3,00ч., което е поради
изпуснати водни количества от каскада Доспат - Въча, и се изразява в скъсани
отбивни диги, наводнени СМР, фундаменти, арматура, кофражи, компроментиран
рибен проход, подровен временен мост, затлачени помпи, наводнена лява дига,
наводнена втора секция за СМР на лява дига, наводнени кофражи и арматура на
подпорна стена при ж.п.моста. На 06.11.2014г. и на 20.11.2014г. са съставени
два констативни протокола, подписани от ищеца като застрахован и дружеството
„В.L.A. LTD, в които са описани установените щети.
На стр. 48 и следващите от това
дружество „В.L.A. LTD / авариен комисар –„Б.е.е.“ ЕООД/, на когото е възложен
огледа, както изрично се сочи от ответника, е представен подробен доклад по
двете щети, като изводът е и че двете са поради наводнение, като са покрити по
застраховката, и има самоучастие 10% от всяка щета. Въз основа на доклада и
приложените към него таблици по щета едно е прието изчислено обезщетение в
размер на 38 052,30 лв., а по щета 2 – 51 737,72 лв. или общо
89 790,02 лв.
На стр. 78 и следващите са
представени актове за приемане на извършени СМР по нива и елементи на
строителната конструкция за процесния обект, включително и актове за
установяване на скрити видове СМР, съответно от 12.11.2014г.,
18.11.2014г.,10.11.2014г., 12.11.2014г., 18.11.2014г., 25.11.2014г. и от
декември 2014г., като на някои от представените актове точните дати са
нечетливи. Представено е на стр. 111 и следващите извлечение от заповедната
книга на обекта. Представен е протокол за откриване на строителната площадка от
28.12.2012г. на стр.120 от делото. На стр.125 и следващите са представени
актове за приемане на конструкцията, съответно № 41/19.11.2014г., от
13.11.2014г. и от 03.11.2014г., а на стр. 130 и следващите актове обр.19 от юни
2014г.
На стр.145 и следващите са
представени актуализираната оферта на „Д.и ко“ ООД, както и количествено
–стойностни сметки за описаните работи по Етап І и етап ІІ.
Представен е и сключения между
ищеца като възложител и „Д.и Ко“ ООД като изпълнител договор за строителство №
001/10.07.2013г., с анекс към същия от 25.07.2013г., както и издаденото
разрешение за строеж №457/05.12.2012г.
Не се спори и се установява от
приложения към допълнителната искова молба договор за банков кредит №
373/18.06.2013г., че същият е сключен между ищеца и „Б.б.з.р.“ АД, като е
уговорено отпускането под формата на кредитна линия на кредит в размер на
250 000 евро за финансиране на ДДС за доставка на машини и съоръжения и
извършване на СМР на обект МВЕЦ Кадиево. В чл.19ж от договора е уговорено
задължение на кредитополучателя да сключи и поддържа за своя сметка през целия
срок на договора до окончателното погасяване на задълженията, застраховка за
всички стандартни рискове за активите, като посочи банката като първи получател
на застрахователни суми. Към договора са сключени представените анекси, като с
анекс №2 от 20.07.2015г. се изменя размера на уговорената лихва, крайният падеж
– 20.05.2023г. и други текстове.
На стр.228 и следващите от том І
на делото са представени Общите условия за застраховката.
На стр. 577 и следващите от том
ІІ на делото са представени към молбата на банката договор за прехвърляне на
вземане от 25.03.2019г., сключен между „Б.б.з.р.“ АД като цедент и „Н.2.“ ООД
като цесионер, съгласно който на ищеца е прехвърлено вземането за изплащане на
обезщетение по описаната полица в размер на 300000 лв., предмет на настоящото
дело. Представено е уведомление от банката до застрахователя – длъжник по
вземането с вх.№ при ответника № 92-784/27.03.2019г.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г., чието
заключение е прието в съдебно заседание
на 26.03.2019г. и което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно дадено. От заключението се установява, че
застрахователната премия е платена в уговорените срокове, като сметките за
същите и банкови извлечения за преводите, както и хронология на
осчетоводяването са представени в приложение №1.1. Вещото лице сочи, че при
направено посещение в счетоводството на „Н.****” ЕООД , намиращо се в гр. София
на ул. „*******9, ап. 8, са му били предоставени следните документи: сметка 22
за установяване на завършването на натурални видове СМР към 31.03.2015 г. в
размер на 942523,06 лв. без ДДС или 1 131 027,67 лв. с ДДС /Приложение
№ 1.2./ с включени допълнително възникнали СМР по процесната щета.
Разграничаване на сумите по щетата е извършено в техническата
експертиза;фактура за извършените СМР /Приложение № 1.3./; **********/31.03.2015
г. – СМР съгласно Сметка 22/31.03.2015
г. към Договор за строителство на
МВЕЦ”Кадиево” № 001/10.07.2013 г. с
данъчна основа 942 523,06 лв., ДДС 188 504.61 лв., обща стойност
1 131 027,67 лв., като данъчната основа е платена от банковата сметка
на „Н.****” ЕООД от сметката в Б.Б.з.Р.
/Приложение № 1.4./ на 08.04.2015 г.
942 523,06 лв., а ДДС е платено от
„ПроКредит банк“ на 08.4.2015 г.
188 504,61 лв. Експертът сочи, че в счетоводните регистри на „Н.****” ЕООД фактура № **********/31.03.2015 г. е
начислена по дебита на сметка 613 „Разходи за строителство” със стойността на данъчната основа, сметка 453 „Начислен данък за покупките” и
кредита на сметка 401”Доставчици” /Приложение
№ 1.5/. Вещото лице
сочи, че процесната фактура №**********/31.03.2015г.е включена в Дневника за
покупки месец март 2015 г. /Приложение № 1.6./. Според експерта от
предоставените извлечения от
счетоводните регистри е видно, че няма създадена аналитичност за отразяване на
разходите по възстановяване на процесните щети, подробно описани в Количествено
- стойностна сметка по щета от 05.11.2014 г./стр.73 по делото/ и Количествено -
стойностна сметка по щета от 19.11.2014 г./стр.75 по делото/. Тези видове СМР
са включени в сметка 22/31.03.2015 г. за установяване на завършването на
натурални видове СМР в размер на
942523,06 лв. без ДДС/и 1131027,67 лв. с ДДС. /Приложение № 1.2./ В Сметка
22/31.03.2015 г. в т.1 - Допълнителни
СМР МВЕЦ е посочено, че са включени допълнително възникнали СМР от
застрахователното събитие, които ще бъдат посочени в техническата част на
експертизата. При установените контакти с главния счетоводител на дружеството „Д.и
Ко” ООД Й.Г., на вещото лице са
предоставени заверени фотокопия на извадки от счетоводните регистри на
процесното дружество, както следва: хронологичен опис на сметка 411”Клиенти” за
осчетоводяване на фактура №**********/31.03.2015г. с данъчна основа
942 523,06 лв. и ДДС 188504,61 лв.; извлечение от сметка на ОББ за
получените суми по процесната фактура с
данъчна основа 942 523,06 лв. и ДДС 188504,61 лв.; дневник за продажбите
за м.март 2015 г., в който е включена процесната фактура с данъчна основа
942 523,06 лв. и ДДС 188504,61 лв.;/Приложение № 1.7/. Експертът сочи, че
от предоставените извлечения от
счетоводните регистри на строителя и възложители е видно, че данните са идентични
и в двете дружества, като и в двете дружества няма създадена аналитичност за
отразяване на разходите по възстановяване на процесните щети, подробно описани
в Количествено - стойностна сметка по щета от 05.11.2014 г./стр.73 по делото/ и
Количествено - стойностна сметка по щета от 19.11.2014 г./стр.75 по
делото/. Видове СМР по застрахователните
събития са включени в сметка 22/31.03.2015
г. за установяване на завършването на натурални видове СМР в размер на 942 523,06 лв. без ДДС/и
1 131 027,67 лв. с ДДС. /Приложение № 1.2./ В Сметка 22/31.03.2015 г.
в т.1 Допълнителни СМР МВЕЦ е посочено,
че са включени Допълнително възникнали СМР от застрахователното събитие, които
ще бъдат посочени подробно в техническата част на експертизата. На 31.10.2012
г. е сключен договор с „А.– И.” ЕООД с предмет на договора за изпълняване на
строителен надзор на обект МВЕЦ”Кадиево с ТП” В Приложение № 1.8 са показани
платените суми. Фактура № 281/03.02.2015
г. е приложена, от която е видно, че са платени 30% след подписване на Акт 15. Допълнителни
плащания от „Н.****” ЕООД към „А.– И.”
ЕООД във връзка с възстановяване на щетите не са извършвани. На 9.12.2014 г. е
сключен договор с „ Д.В.К.К.” ООД с
предмет на договора за изпълняване на
консултантски услуги и инвеститорски контрол на обект МВЕЦ”Кадиево с ТП” В Приложение №
1.9 са показани платените суми. Фактура
№ 23/06.06.2015 г. е приложена, от която е видно, че са платени договорените
суми. Допълнителни плащания от „Н.****” ЕООД
към „ Д.В.К.К.” ООД във връзка с възстановяване на щетите не са
извършвани.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Т., в което се сочи,
че въз основа на данните по делото, на процесния обект МВЕЦ Кадиево е настъпило
събитие на 04 срещу 05.11.2014г., около 12:00 ч. през нощта, като причината е
наводнение поради изпуснато голямо водно количество от каскада „Доспат – Въча”
и скъсана дига, вследствие на което са причинени имуществени щети, изразяващи
се в наводнена и подкопана надлъжна постоянна дига, наводнени фундаменти,
арматура, кофраж, изгорели помпи, затънал багер, увреден временен мост и други
щети. Съгласно констативния протокол са описани следните щети: 1. Наводнен
строителен изкоп, зад шпунтова стена с дълбочина до 3.50 –
Заключението на единичната
съдебно-техническа експертиза е оспорено и е изслушана тройна такава. Вещите
лица Т.В.Т., Г. А. Г. и А.
Ж. А., след запознаване с материалите по
делото, след оглед на място на МВЕЦ „Кадиево“, проведен на 21.06.2019 г. в
присъствието на тримата експерти и
представители на двете страни, след преглед на фотоснимки, предоставени
от ответника, са установили, че непосредствено след двете застрахователни
събития (на 6 и 20 ноември
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид факта, че застрахователните събития са настъпили през ноември 2014г., съдът намира, че в случая
следва да бъде съобразена нормата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016
г.), съгласно която за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.
Не се твърди и не са представени от страните доказателства за постигане на
съгласие в горния смисъл. Поради това следва да се приеме, че за уреждане на отношенията
помежду им, възникнали във връзка с процесния договор за застраховка по полицата от 15.07.2013г., по
която периода на застраховка е от горпосочената дата до 05.01.2015г., се прилага КЗ от 2005 г.
(отм.).
По делото се установи безспорно
от събраните доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като
застраховател е сключен договор за застраховка по процесната полица № 1301
13213 0000020/15.07.2013г. за застраховка „Всички рискове при изпълнение на
строителните работи“, като застрахованият обект е изграждане на малка
водноелектрическа централа /МВЕЦ/ Кадиево, разположена на река Въча, общ.
Родопи, област Пловдив. По силата на сключената застраховка ответникът се е
задължил да предостави на ищеца застрахователна защита на строителен обект,
чието изграждане ищецът е възложил на трето лице изпълнител. Застраховката е сключена в
полза на трето ползващото се лице – „Б.б.з.р.“ АД, която е легитимирана да
получи застрахователното обезщетение. По делото се представи и прие като неоспорен
документ договор за цесия и уведомление за цесия, по силата на които банката е
прехвърлила на ищеца правото да се получи застрахователно обезщетение по
процесните щети за двете застрахователни събития от ноември 2014г. за общия
размер на предявеното по делото вземане от 300 000лв. С оглед
гореизложеното и като се съобрази, че самото настъпване на събитията –
наводнения не е спорно, съдът намира, че се установи, че по силата на
сключената застраховка ответникът застраховател дължи обезщетение на ищеца / в
качеството му на цесионер на вземането от страна на третото ползващото се лице
по застраховката/, за щетите от двете застрахователни събития. С оглед договора
за цесия са ирелевантни изтъкнатите от ответника доводи за липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца, тъй като вземането за застрахователно
обезщетение, макар по полицата да е следващо се за банката, му е цедирано,
следователно ищецът е титулярът на същото. Следва да се има предвид, че процесния застрахователен
договор с оглед предметния и субектен обхват на застрахователно покритие, е сключен между възложителя и изпълнителя на
процесния обект като съзастраховани лица, и ответника – застраховател, като има комплексен характер - урежда както
застраховане на отговорност, така и общо имуществено застраховане на благата на застрахованите лица за
определени рискове. От клаузите на застрахователната полица, вкл. Общите условия към нея, се
установява, че тя предвижда обезщетяване на допълнителни разходи, които биха се
наложили да извършат при строителството на обекта преди предаването и
приемането му от възложителя, поради настъпването на покрити от застраховката
рискове в периода на застрахователно покритие. Доколкото строителството на обекта е продължителен процес, то
евентуалното увреждане на част от вече изграденото в резултат на различни
събития води до необходимост да се възстанови увреденото с цел постигане на крайния резултат
по договора за изработка - предаване на напълно завършения обект на
възложителя. Допълнителните
разходи за СМР за отстраняване на щетите от наводнението са за сметка на
възложителя – ищец, поради което доводите на ответника, че той не бил претърпял
увреждане, поради това, че не било установено да е накърнено негово имущество,
а именно вече завършени, изпълнени и платени СМР са неоснователни. В случая не
се спори за настъпването на двете застрахователни събития – наводнения, които
са покрит риск и от които са произлезли щети, които са установени в двата
доклада на третото за спора лице - дружество „В.L.A. LTD, авариен комисар –„Би
ел ей“ ЕООД. Не е спорно, че посоченото дружество е
било специално наето срещу заплащане от ответника, а не от ищеца, именно да извърши проверка и оценка на заявените претенции, като
фактическите констатации в доклада не се оспорват от ищеца, т.е. той не само не се противопоставя на
констатациите по доклада, а ги приема. Действително този доклад представлява
частен удостоверителен документ без материална доказателствена сила, поради
което записаното в него не обвързва съда, а същият е свободен да го прецени
като доказателство по вътрешно убеждение. При положение обаче, че докладът е изготвен от трето лице по спора, страните не се противопоставят на
констатациите му, а третото лице притежава нужната професионална компетентност в областта на строителството,
то съдът приема за обективни
данните по доклада за вида и обема на процесните вреди, така както са описани, а именно
при събитието, настъпило на 04 срещу 05.11.2014г., около 12:00 ч. през нощта, с
причина наводнение поради изпуснато голямо водно количество от каскада „Доспат
– Въча” и скъсана дига, за следните имуществени щети: наводнена и подкопана
надлъжна постоянна дига, наводнени фундаменти, арматура, кофраж, изгорели
помпи, затънал багер, увреден временен мост и др., а при настъпилото събитие на 19.11.2014г., около
03:00 ч. през нощта, отново наводнение, причинено от изпуснато голямо водно
количество от каскада „Доспат – Въча”, за следните имуществени щети - скъсани
отбивни диги, наводнени извършени видове СМР, фундаменти, арматура, кофражи,
компрометиран рибен проход, подровен значително временен военен мост на реката
след МВЕЦ Кадиево, затлачени помпи, наводнена лява дига, наводнена втора секция
за СМР на лява дига, наводнени кофражи и арматура на подпорна стена при ж.п.
моста. Не се спори, че събитията са в срока на действие на застраховката, по
покрит риск – наводнение и се следва застрахователно обезщетение.
Спорен е размера на следващото се
обезщетение, като от ответника се възразява срещу включването в претендираното
обезщетение на разходи за СМР, които не са първоначално включени в проекта и
договора. Съгласно чл. 48 от представените, приложими към застраховката Общи
условия, застрахователното покритие включва всички възникнали в периода на
застраховката пълни загуби или частични щети на застрахованите имущества в
резултат на проявлението на всички рискове, свързани с изпълнение на строителството,
включително посочените в т.1-5, между които по т.2 и наводнение, като изрично
включва и разходи за ограничаване на щетите и разчистване на останки, в общ
размер до 5% от стойността на СМР на обекта. В чл. 35, т.1 от Общите условия е
уговорено, че при частична щета застрахователното обезщетение се изразява в
необходимите разходи за труд, материали и начисления за извършване на ремонт,
т.е. за възстановяване на имуществото във вид и състояние, в което то е било
към датата на застрахователното събитие, като размерът на тези разходи се определя на база установените по
време на оглед видове и количества СМР, остойностени съгласно експертна оценка
на независимо вещо лице. В чл. 37 е посочено, че разходите за текущи ремонти се
покриват от застрахователя само в случай, че тези ремонти са част от
възстановителните работи и чрез тях не настъпва увеличение на определените
разходи за възстановяване на увредените имущества, а по силата на чл. 38 от
Общите условия разходите, направени за конструктивни или проектни промени,
допълнения и/или подобрения не подлежат на обезщетяване. В чл.41.2 от Общите
условия е уговорено, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови щетите в
натура. В чл. 31 т. 3 от Общите условия
е уговорено, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако
щетите се дължат на или са увеличени поради неспазване на графика за изпълнение
на СМР, освен ако преди настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е дал писменото си съгласие за това просрочване. Необходимо е уточняване и на
предметния обхват на застраховката, в частта й за застрахованите имуществени
блага на застрахованите лица по секция І "Материални вреди", за която
е предвидено, че обекти на застраховане са: а) прогнозната стойност на проекта
без ДДС при посочената
застрахователна
сума за всеки от
двата етапа,
и б) разходи за
ограничаване на щетите и разчистване на останки при застрахователна сума 200 000
лв. – лимит на
отговорност. Обезщетението
не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. В създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, а именно решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието,
че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Съгласно
константната съдебна практика остойностяването на вредите следва да се извърши на база средни
пазарни цени, а не по цени на ангажиран от ищеца изпълнител. Този начин на оценка съответства най-точно на изискването за
чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) за обезщетяване на действителната стойност на
увреденото и на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), така и на предвидените изисквания по
раздел І "Материални щети" от ОУ, че базата за обезщетение ще бъде
цената на ремонта /при увреждане/ за възстановяването до състоянието
непосредствено преди настъпването на увреждането или загубата, като се намали
със спасените детайли, но само до степента, в която претендираните разходи е
трябвало да бъдат носени от застрахования. Ето защо правилно е да се приемат именно средните пазарни
цени като база за изчисляване на паричната стойност на вредите. Предвид горното съдът няма как
да кредитира заключението на единичната техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Т., тъй като безспорно се установи, както той изрично сочи, че
стойността, която е дал не е по средни пазарни цени, а така както са
остойностени и актувани изпълнените СМР. Възстановителните видове СМР са реално извършени и
за тях е съставен протокол - акт №19 от 31.03.2015г. за установяване на
завършването на натурални видове СМР, двустранно
подписан от възложител - В.Т., управител на дружеството-ищец - „Н.****” ЕООД, и
изпълнител - Ц.Д., управител на „Д.и К.” ООД, в който протокол са включени и
други СМР, извън тези, но тази стойност не представлява средни пазарни цени.
Това на кого и срещу каква сума ищецът е решил и е възложил възстановяването на
щетите не означава, че застрахователят е обвързан от задължение да изплати
именно разходваните от застрахования средства, тъй като те могат да надхвърлят
пазарната цена, именно поради избора на изпълнител от застрахования. Несъмнено увреденото лице
разполага с автономия да избере икономически по-нецелесъобразния начин за
възстановяване на вредите, като ангажира конкретен изпълнител,
но едностранната му преценка му е ирелевантна по отношение
на алгоритъма за определяне на застрахователното обезщетение, което
се определя по средни пазарни цени. Ето защо съдът намира, че следва да се кредитира заключението на тройната
съдебно-техническата експертиза, която сочи, че стойността на щетите, изразяваща
се в средствата за отстраняването им и възстановяването на увредените елементи
и подобекти, възлиза на сумата от общо 197 003
лв. без ДДС или 236 404 лв. с включен ДДС, в която сума е включен и
престоя на машините / три багера и една товарачна машина/, с обща стойност с
ДДС 43 980 лв. по двете събития, а без ДДС 36 650 лв., както и
описаните по т.нар. подобрения на обща стойност 57 920 лв., свързани с възстановяване
на временния път, възстановяване на дигите и др. описани дейности.
Съдът намира, че обезщетението
следва да е със стойността на начислен ДДС поради следните мотиви: По принцип
застраховката за риска "природни бедствия" покрива разходите, които се е наложило да извършат,
за да възстановят вече изградените части от обекта. Хипотетично възстановяването
на увреденото може да се извърши по два начина: 1) със собствени сили и
средства на застрахования, и 2) с помощта на нает от него друг строител, на
когото той е заплатил да извършената услуга. В първия случай разходите, които
извършва застрахования, са за материали, труд и механизация, които той сам
използва, организира и управлява. Стойността на тези разходи се определя по
средни пазарни цени - стойността на материалите, труда, разходите за
механизация, транспорт и пр. Застрахованият не може да начислява печалба към
тези разходи, тъй като подобна печалба той реално не е заплатил на себе си.
Пропускането на подобна печалба не представлява вреда във формата на претърпяна
загуба, а вреда във формата на пропусната полза, за която застрахователно
обезщетение по принцип не се дължи, освен ако е уговорено друго в
застрахователния договор /чл. 208, ал. 3, изр. 2 КЗ - отм./, каквато уговорка в
процесния застрахователен договор липсва. По същата причина в тази хипотеза
върху стойността на разходите застрахованият не може да начислява и ДДС, тъй
като такъв се дължи само при доставка на стоки или услуги, които той би
извършил в полза на трето лице /получател/, каквато доставка в случая липсва.
Във втората хипотеза /когато отстраняването на вредите е извършено с помощта на
възмездно наето трето лице/ разходите, които извършва застрахования са в размер
на всичко заплатено на третото лице, в който случай естествено се включва и
начислената от това лице печалба и ДДС. И в този случай обаче застрахователят по
принцип отговаря само за тези разходи, които не надвишават средните пазарни
цени, като измерител на стойността на вредата, освен ако в застраховката не е
уговорено друго. В
случая не се спори, че възстановяването на щетите е извършено чрез възлагане на
трето лице изпълнител, следователно ДДС следва да се включи и начисли в размера
на обезщетението.
Спорен въпрос е включването в
размера на обезщетението на разходите за подобрения и за престой. Съдът намира
и че от размера на застрахователното обезщетение следва да се изключи сумата за
престой на строителните машини, по следните съображения: Съгласно чл. 208, ал.3
изр. последно от КЗ / отм./, застрахователят не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния
договор. В сключения
договор, а именно представената полица и приложимите Общи условия не е
уговорено изрично нищо относно задължение на застрахователя да заплаща за
престой на работници и/или машини при настъпване на застрахователно събитие.
Доводите на ищеца по допълнителната искова молба, че по полицата било
възприето, че се покриват всички рискове, освен изрично посочените като
изключения, поради което престоят на работниците и машините, причинен
вследствие на наводнението, също бил включен в пределите на застрахователното
събитие, не може да бъде споделен. Икономическия израз на този престой са
именно пропуснати ползи от използването на техниката за изпълнение на СМР,
поради което не се изисква да е изрично упоменато като изключен риск, а за да
се приеме, че се дължи обезщетение за престой, а следва да се установи
постигане на такава изрична уговорка между застрахования и застрахователя, като
в случая по делото, такава не се установява. Предвид горното от общия размер на
определеното от заключението на вещите лица обезщетение в размер на е 197 003
лв. без ДДС или 236 404 лв. с ДДС, следва да бъде приспадната включената сума
за престой в размер на 36 650 лв. без ДДС, а с ДДС- 43 980 лв. Предвид горното обезщетението
следва да е в размер на разликата между двете суми или 192 424 лв. с ДДС. За т.нар. подобрения се уточнява,
че се касае за дейности, които не са предвидени по проекта и са нов вид спрямо
договора за строителство. В чл. 37 от приложимите Общи условия по застраховката
е посочено, че разходите за текущи ремонти се покриват от застрахователя само в
случай, че тези ремонти са част от възстановителните работи и чрез тях не
настъпва увеличение на определените разходи за възстановяване на увредените
имущества, а по силата на чл. 38 от ОУ разходите, направени за конструктивни
или проектни промени, допълнения и/или подобрения не подлежат на обезщетяване.
Безспорно е, че още при сключване на договора за застраховка в описаните етапи
е била налице конкретизация на извършваните СМР по процесния договор за
строителство, включително и чрез КСС към него, сред които временен път,
временна дига и др. не фигурират. Дори и да са били технически и целесъобразно
необходими с оглед изграждане на процесния обект, в случая тези СМР не са
включени в проектната документация, т.е. изграждането им се явява промяна и
води до увеличаване на разходите за възстановяване, поради което по силата на
горепосочените изключения от отговорността на застрахователя, не следва да се
покриват. Дали технически е следвало да бъдат изградени е ирелевантно, след
като самите страни по договора за строителство не са ги включили изрично в
обема от СМР, предмет на застрахователния договор, поради което обезщетението
за отстраняване на щети по тях е извън отговорността на ответника
–застраховател по силата на горецитираната клауза на чл.38 от Общите условия.
Предвид горното от общия размер на определеното от тройната СТЕ обезщетение
следва да бъдат приспаднати и сумата от 57 920 лв. – стойността на т.нар.
подобрения, описани по пера на последната страница на тройната експертиза, а
именно средства за щети по СМР, които са извън проекта. Предвид горното след
приспадане и на тази сума, размерът на следващото се обезщетение възлиза на
134 504 лв. Същевременно ищецът твърди, че с КСС, съставени от
застрахователя по щетата са му признати като разходи за възстановяване и
следващо се обезщетение по позиция „Увреждане на рампи“ за всяка от двете щети
по т.5 сумата от 4 684,64 лв., или общо 9369,28 лв., а както изрично сочи
вещото лице Т. при изслушване на тройната експертиза сумата за рампите /
погрешно записано в протокола като рамки/, не е включена в обезщетението. Съдът
констатира по представените към отговора от застрахователя на стр. 42 и 44 от
делото таблици на изчислено от застрахователя следващото се обезщетение по двете
щети, че и в двете не се признават описаните разходи за временен път, но е
записано, че се признава и приема 50% увреждане по Рампи – КСС – Подготвителни
работи т.6, като по първата щета сумата е 4 684,64 лв., а същата сума е
приета и по втората щета, и двете са включени в общото определеното като дължимо
според застрахователя обезщетение. Предвид горното и като се съобрази, че
същите са приети извънсъдебно от застрахователя, включени в съставените от него
таблици като признат разход, но са пропуснати от вещите лица, и при положение,
че не се приемат разходите за временен път, то е основателно да се приемат
горепосочените разходи в общ размер на 9 369,28 лв., които да се включат
към горепосочената сума от 134 504 лв. и поради това общият размер на
обезщетението според съда следва да възлиза на сумата от 143 873,28 лв.
Съобразно чл. 194 КЗ (отм.) в
процесния застрахователен договор е уговорено самоучастие на застрахования,
т.е. поемане от него на част от отговорността в случай на настъпване на
застрахователно събитие, като размерът на самоучастието е 10% от всяка
една щета, но не
по-малко от 7 500 евро, което в левова равностойност е сумата от 14 668,73
лв. Под
всяка една щета се разбира не канцеларската преписка на застрахователя, а
отделното застрахователно събитие, индивидуализиращо щетата. Ето защо
самоучастието е приложимо за вредите, причинени от едно застрахователно
събитие. В случая
застрахователните събития са две, настъпили съответно на 5-ти срещу 6-ти
ноември 2014г. и на 19.11.2014г., поради което от всяко от следващите се
обезщетения следва да бъде приспадната сумата, която се явява по-малка или 7500
евро или 10% от стойността на обезщетението, а предвид приетия размер 10% се
явяват по-малко от 7500 евро, поради което следва да бъде приспаднато от
обезщетението уговореното самоучастие в размер на по 14 668,73 лв. за
всяка от щетите / двете събития/, или сумата от общо 29 337,46 лв. При
приспадане на тази сума от размера на обезщетението, възлизащ на 143 873,
28 лв., възприет съобразно гореизложените мотиви, се получава разликата от
114 535,82 лв. За тази сума следва да бъдат уважени исковите претенции и
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. като
неоснователни и недоказани по размер.
Съобразно изхода на спора
разноски се следват и на двете страни. По отношение на искането на „Б.б.з.р.“
АД з. присъждане на разноски, съдът намира, че такива не й се следват съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК. От ищеца са включени в списъка за разноски
следните пера – 12 000 лв. – държавна такса, 600 лв. – депозити и
10 320 лв. – адвокатско възнаграждение, за изплащането на което за
представени две фактури – първата от 31.10.2018г. за сумата от 9000лв., и
втората от 25.03.2019г. за 1320 лв., като са представени и извлечения от сметки
за превода. Ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което в случая съдът намира за основателно. Продължителността
на разглеждане на делото е поради проблеми с връчването на книжата и организиране
на работата на вещите лица, но в действителност делото не се отличава с
фактическа или правна сложност. Предвид горното следва да се съобрази спрямо
ответника размера на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, което спрямо цената на исковите претенции общо в
размер на 300 000 лв. Същото следва да се определи по т.5 на чл.7, ал.2, а
именно 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000лв. или 7530 лв., като
следва да се съобрази и чл. 7, ал.8 от Наредба №1/2004г. и се включат и по 100
лв. за проведените повече от 2 съдебни заседания, а именно още 200 лв., поради
което възнаграждението по Наредбата възлиза 7 730 лв. Предвид горното общо
разноските на ищеца, при намаляване на адвокатското възнаграждение, възлиза на 20 330
лв. От тази сума се следват разноски съобразно изхода на спора, а именно
уважават се претенциите за сумата от 114 535,82 лв. и отхвърлят за
разликата до 300 000 лв. /38,18% от търсената сума/, поради което се
следват разноски и за съответния процент от направените или сумата от 7761,99
лв. Разноските на ответника възлизат на сумата от 3418,68 лв. – депозити за
експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 3 718,68 лв.
Съдът намира, че доколкото документ за довнесен депозит за тройната експертиза
е представен по делото с молба с вх.№ 91648, а внасянето му е разпоредено в
последното съдебно заседание, този допълнителен депозит също следва да се
включи в размера на разноските. Съобразно изхода на спора се следват разноски за
отхвърления размер от претенциите, който в процентно съотношение е 61,82% или в
размер на сумата от 2 298,89 лв.
Страните не са поискали
компенсация на разноските, поради което следва да бъдат присъдени на всяка от
тях поотделно.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.2.“
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***,
офис 3 – адв. Г.Х., сумата от 114 535,82 лв. / сто и четиринадесет хиляди
петстотин тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за щети при настъпили две застрахователни събития по застрахователна полица № 1301 13213
0000020/15.07.2013г. за застраховка „Всички рискове при изпълнение на
строителните работи“, съответно на 04 срещу 05.11.2014г. и на 19.11.2014г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба -
02.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите за
разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. като неоснователни и
недоказани по размер.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Н.2.“
ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***,
офис 3 – адв. Г.Х., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 7761,99 лв. / седем
хиляди седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Н.2.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***,
офис 3 – адв. Г.Х., да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 2 298,89 лв.
/две хиляди двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при
участие на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: