Р Е Ш Е Н И Е №52
гр.Силистра, 16.07.2020
година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:съдия
Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор……, като
разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело
№9 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на “ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ЕООД
гр. Дулово, представлявано от Д. М. С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №513-ФК/18.12.19г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,издадена на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,с
която е наложена ПАМ, по вид „запечатване на търговски обект“ и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни. С жалбата се твърди, че в обекта,в който е
установено нарушение на чл.59а ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12. 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин
/Обн. ДВ, бр.106/06г., посл.изм.ДВ,бр.75/24.09.19г./, по времето и начина,
посочени в заповедта, противоправно деяние не е било извършено. По отношение на
дейността в бензиностанция-газстанция гр.Дулово,стопанисвана от жалбоподателя,в
която е изградена и регистрирана Електронна система с фискална памет (ЕСФП,съгл.чл.2 ал.2 т.3 Наредба №Н-18/06г.) и съществуваща дистанционна връзка с НАП,била
приложена разпоредба,незасягаща пряко регистрирането на процесните доставки на
29.10.2019г.,за които безспорно са получени в НАП данните от „нивомерната
система“, поради което и съгласно изключението от чл.59а ал.3 т.1 от с.н.,се
счита че жалбоподателят е нямал задължение,като „получател по доставки на течни
горива“ да подава ЕДП съгласно Приложение №23.Независимо от горното е пред-ставен
Сервизен протокол от „Орпак България“ЕООД, според който въпросните два еАДД (електронни акцизни данъчни документи) със съответните номера, не били получени в НАП,поради
възникнал системен проблем.Поддържа се и оплакване, че бил нарушен базовият
принцип от чл.6 АПК за съразмерност,защото приложената държавна принуда,в
оспорения й вид и обем,надхвърляла най-необходимото с оглед целта, за която е
издадена атакуваната заповед, при безспорния факт, че данни за процесните
количества течни горива, доставени на 29.10.2019г., НАП е получила своевременно
от нивомерната система на обекта /чл.3 ал.3 изр.2 Наредба №Н-18/06г./
Последното опровергавало извода за извършено нарушение. А щом това е
така,поради липса на нарушение на данъчното законодателство,вкл. констатираното
с АУАН №F533323/08.01.20г. на чл.59а ал.1 от Наредба №Н-18/ 06г.,във
връзка с чл.118 ал.10 ЗДДС,според жалбоподателя,без нормативна основа оставала
и наложената ПАМ,която по дефиниция е преустановителна или превантивна. Ето
защо настоява да бъде отменена обжалваната заповед и присъдени съдебни разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата-
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София,чрез
упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О., в съдебно заседание, поддържа
становище за нейната неоснователност. Твърди, че процесната заповед е издадена
от компетентен орган,в изискуемата форма,при спазване на административнопроизводствените
правила и надлежно мотивиране,вкл. в частта за срока на ПАМ,когато упражнява
дискреционна власт.По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт
поддържа, че при установено нарушение на чл.59а ал.1 от Наредба №Н-18/06г.,във
връзка с чл.118 ал.10 ЗДДС,доколкото и посредством заключението на приетата
Съдебна компютърна експертиза не е установен системния проблем в съвкупността
от модули /ЕСФП; интернет връзка; софтуер при НАП и др./, довел до
неполучаването на данните от двата еАДД за доставка на течните горива, органът е
действал в условията на обвързана компетентност, т.е. той е нямал право на
избор да приложи или не нормативно установената административна принуда,поради
което счита,че обжалваната заповед е и материално законосъобразна.Твърди, че мярката
е съответна на целта на закона, позовавайки се на чл.22 ЗАНН,доколкото специална
цел,изведена в ЗДДС,както напр. е с чл.171 ЗДвП, няма.Моли за отхвърляне на
жалбата.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност.Съдът,като
обсъди изложените в жалбата възражения,както и развитите в хода на съдебното
производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото,извършвайки
проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния
контрол е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №513-ФК/18.12.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ НАП,издадена на
основание чл. 186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС,с която е разпоредено „запечатване на
търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.Съгласно чл.186
ал.3 ЗДДС утежняваща мярка от вида на процесната, се прилага от органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, каквото именно е
началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК,видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.18г. на изпълнителния директор на НАП /л.13/. Следователно,оспореният
акт е издаден от компетентен административен орган, действал в условията на
делегирани му правомощия, което сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК.Освен това, ПАМ от процесния вид се налага с мотивирана заповед,което
изискване е спазено като не се установяват и нарушения на
административнопроизводствените прави- ла, което сочи на отсъствие на
отменителните основания по чл.146 т.2 и т.3 АПК. Спорът е съсредоточен на
терена на фактите и съответното на тях приложение на материалния закон.
От представената
административна преписка се установява, че на 16.12.19г., от инспектори по
приходите, е била извършена проверка по документи в офис на НАП-Русе, относно
търговски обект, представляващ бензиностанция-газстанция в гр.Дулово,ул.“Стефан
Стамболов“ №50, стопанисвана от дружеството жалбоподател, в хода на която било
установено, след сравнение на разпечатки на Z-отчети от фискалната памет на ЕСФП с данните от
Управленска информационна система на НАП-„Справка за доставки на гориво“,че
съществува разлика между доставеното количество гориво по документи и
изпратените съобщения към НАП от нивомерната система - за 3009л. бензин А95Н и
4994л. дизелово гориво, видно от Протокол за извършена проверка
№0383600/16.12.19г. на л.19-л.21 от делото. По- ради това приходният орган е
приел, че жалбоподателят, като лице по чл.118 ал. 10 ЗДДС, не е подал в НАП
данни чрез електронен документ за получаване /Приложение №23 към Наредба
№Н-18/06г./, за доставката на получените количества течни горива на датата на
данъчното събитие - 29.10.2019г., като документите за доставка, не са въведени
ръчно чрез баркод четец и клавиатура на ЕСФП,с което е нарушил реда и начина за
подаване на данни по чл.118 ЗДДС в НАП.Последното е легнало в основата на оспорената
ЗНПАМ, съгл. чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС. Със същата е квалифицирал горните
факти като нарушение на чл.59а ал.1 Наредба №Н-18/06г.,вр.с чл.118 ал.10 ЗДДС,за което е представил с административната преписка и АУАН №F533323/08.01.20г./л.15/, видно от който е, че на
16.12.19г., при извършена документална проверка относно търговски обект /арг.§1
т.41 ДР ЗДДС/,представляващ бензиностанция-газстанция, намираща се в
гр.Дулово,ул. “Стефан Стамболов“№50, стопанисвана от „ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ЕООД, във
връзка с предходна проверка,приключила с ПИП №0388401/05.12.19г./л.108-л.110/ са
установени горните обстоятелства свързани с доставките на 29.10.2019г. на
бензин А95Н - 3009л. и на дизел - 4994л.,които са квалифицирани също по чл.59а
ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., във връзка с чл.118 ал.10 ЗДДС.
Възведеното
нарушение, за чието преустановяване и отстраняване на вредните му последици, е
наложена ПАМ, е индивидуализирано посредством получени на 29.10.2019г. две
доставки от „Ромпетрол България“ЕАД, както следва:
- по еАДД с
УКН:0000000004899864/29.10.19г.- доставка на бензин А95Н; количество 3009 литра
и
- по еАДД с
УКН:0000000004899858/29.10.19г.- доставка на дизел- 4994 литра, потвърдени от
нивомерната система, като документите за доставката,ръчно не са въведени чрез
ЕСФП и не са налични със съответния УКН в информационната система на НАП.
Приложената в случая
ПАМ е законоустановена /арг.чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС/,но главният факт /арг.чл.170 ал.1 АПК/ - данъчно-задълженото лице,
като получател по доставката от 29.10.2019г. на съответните количества течни
горива, изпълнило ли е задължението си от чл.118 ал.10 ЗДДС да подаде в НАП
данните на датата на данъчното събитие по електронен път с квалифициран
електронен подпис, е останал неустановен от ответния орган. Или, нормативното
задължение е „да подава“ /арг.чл.118
ал.10 ЗДДС/,което ирелевира фактическото установяване на ответника за
„неполучаването“ на данните в НАП. Без правно значение са и причините за това неполучаване
в сървъра на НАП, щом същите стоят извън поведението на жалбоподателя. Това е
така, защото:
Видно от Справка за
регистрирани съобщения на НАП /л.21-гръб-л.23/ процесните количества от двата вида гориво, с
посочен точен час на получаване на данните, са постъпили на 29.10.2019г. в
сървъра на НАП от нивомерната система на обекта. Според заключението на
приетата без възражения на страните и кредитирана от съда Съдебно компютърна
експертиза, с данните за доставените количества горива по документи с УКН:0000000004899864/29.10.19г.
и УКН:0000000 *********/29.10.19г., са създадени файлове,генерирани в системата
при жалбоподателя на 29.10.2019г. Същите са въведени чрез ЕСФП на 29.10.2019г.,
в информационната система на бензиностанцията,съответно в 10:25:42 часа и в
10:26:30ч. След приключване на подаването на информацията към НАП е генериран
„Служебен бон“,който съдържа информация за вида на горивото, зареденото
количество при външна температура и при температура 15гр.С и статус на
подаването на данните към НАП - в случая и по двата бона е „Успешна“ /л.26-гръб и л.28-гръб и
Приложение №2 и №3 към заключението на експертизата/. ЕСФП при жалбоподателя е
възприела цялата информация по двата еАДД, но не се е осъществил техния пренос
до сървъра на НАП, като причината за това е неустановима към момента на
произнасяне на вещото лице.Същественото в случая обаче е това,че същата не може
да бъде свързана с действия на оператора при жалбоподателя,въвел данните в
информационната система на бензиностанцията,тъй като непосредствено след
тяхното въвеждане не може да се установи наличие на евентуален проблем при
преноса на данните, тъй като системата е генерирала служебен бон с изписан
статус на операцията „успешна“, което не означава нищо друго освен това, че
информацията е подадена към НАП.Следователно,не е било възможно опера-торът да
разбере, че всъщност процесната информация не е получена в сървърите на НАП,
което не може да бъде преценявано като нарушение на закона.
Задължението за
деклариране на всяка доставка на горива е въведено с разпоредбата на чл.118
ал.10 ЗДДС, съгласно която всеки получател на горива е длъжен в деня на
доставката да подаде данни към НАП за нея по електронен път с електронен
подпис. Изключенията от това правило са в ал.11 на същия чл.118 ЗДДС и те
допускат липса на деклариране на данни, когато доставката е отчетена като
получена чрез ЕСФП. В същия смисъл е и чл.59а ал.3 Наредба №Н-18/06г., който
освобождава лицето от чл.118 ал.10 ЗДДС да подава нарочния електронен документ
за получаване (ЕДП) - Приложение №23 за доставката на течните горива, но
не и от главното задължение - да въведе данните от еАДД със съответния УКН за
доставените количества чрез баркод четец или ръчно в ЕСФП, обратно на
твърдението на оспорващия в жалбата. Независимо от последното фактът, че
съставомерната информация от двата процесни по делото еАДД,поради неустановена
техническа причина,не е приета от сървърите на НАП, не може да бъде обсъждан
като нарушение на закона. Това е така, защото, на първо място разпоредбата
изисква „да подаде“ информация, а не същата да бъде получена и обработена от
НАП и, на второ място - съгласно чл.102 ал.3 ДОПК относно подаване на
декларации и документи по електронен път, когато същите не съдържат определени
данни, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в тридневен
срок, след което подателят в седем дневен срок може отново да подаде данните
/арг.чл.102 ал.4 ДОПК/. Операторите при НАП не се е налагало да гадаят кога,
колко и какво гориво е получил жалбоподателят, щом в часовете на генерираната
информация в ЕСФП на бензиностанцията, същите са получени в НАП от нивомерната
система,както беше посочено по-горе /л.21-гръб-л.23/.Нормативният принцип за уведомяване за
нередности и непълноти в подаваните пред НАП данни и даване на възможност
същите да бъдат изправени в 7-дневен срок, е възпроизведен и в други
административнопроцесуални норми,като израз на принципа за „добра
администрация“.В случая, освен неустановеното нарушение на чл.118 ал. 10 ЗДДС и
по-точно, липсата на такова,защото релевираните данни са предадени, точно така,
както изисква законът, очевидно не е бил спазен и горния базов принцип.Всичко
изложено сочи на нарушение на материалния закон, обективирано в сегмента на
несъответствие на оспорения адм.акт с нормативната цел.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“г“ ЗДДС, принудителна административна мярка от процесния вид, със срок
до 30 дни, се прилага спрямо лице,което не спази реда или начина за подаване на
данни по чл.118 ЗДДС към НАП. В настоящия случай не се установяват действия или
бездействия,осъществени от служители на оспорващото дружеството, които да
нарушават реда или начина за подаване на такива данни.Още повече че операторът,в
изпълнение именно на горното нормативно задължение, е получил съобщение от информационната
система,че процесните данни са били изпратени успешно към НАП. Ето защо,
неполучаването на тези данни от НАП, не може да бъде вменено във вина на
служителите на бензиностанцията на жалбоподателя; нито да бъде разглеждано като
резултат от неправомерно безвиновно поведение на персонала на оспорващото
дружество.Следователно материалните предпоставки от чл.186 ал.1 т.1 б.“г“ ЗДДС
не са осъществени, което прави атакуваният в процеса административен акт
материално незаконосъобразен и, като такъв, подлежащ на отмяна.
Воден от горните съображения настоящият състав
приема,че обжалваната Заповед за налагане на ПАМ,е издадена от компетентен
орган,при спазване на изискуемата форма /чл.186 ал.3 ЗДДС,вр. с чл.59 ал.2 т.4 АПК/ и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.Доколкото не е установена материалната предпоставка от чл.186 ал.1 т.1
б.“г“ ЗДДС за налагане на такава по вид ПАМ, съдът приема,че неправилно е
приложен законът.При липса на основание административната принуда да бъде
наложена, същата се явява разпоредена в несъответствие със закона и неговата
цел,което е самостоятелно отменително основание по разума на чл.146 т.4 и 5 АПК.Присъждане на съдебни разноски своевременно е поискало оспорващото
дружество,каквито, с оглед изхода на процеса, учреждението на ответния орган му
дължи, по аргумент от чл.143 ал.1 АПК, в установения по делото размер от 750
лева: 50 лева платена ДТ /л.5/; 500 лева- възнаграждение за едни адвокат /л.44/
и 200 лева- депозит за вещо лице.
Предвид изложеното, се налага крайния извод, формиран
при проверката по чл.168 АПК,че
оспорената Заповед №513-ФК/18.12.2019г.,е несъответна на закона и фактите по
делото.Ето защо следва да бъде отменена, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК,Административният съд Силистра
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба
на „ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Дулово,
ул.“Шуменско шосе“ №2,представлявано от управителя Д. М. С.,Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №513-ФК/18.12.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП: запечатване на
търговски обект - бензиностанция-газстанция в гр.Дулово,ул.“Стефан Стамболов“
№50,стопанисвана от жалбоподателя и, забрана за достъп до него за срок от 10
/десет/ дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, с административен
адрес:гр. София, бул.“Княз Дондуков“ №52, да
заплати на ДМС-ОЙЛ-ГРУП“ЕООД,с ЕИК: ********* и адрес на
управление:гр.Дулово, ул.“Шуменско шосе“ №2, ет.2, ап.5, представлявано от
управителя Д. М. С., с ЕГН:**********, сумата
от 750.00 /Седемстотин и петдесет/ лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: