Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Лом, 28.10.2020г.
Ломският
районен съд, гражданска колегия трети състав в публично съдебно заседание на 27
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н
а А л е к с а н д р о в а
при секретаря Бояна Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1685 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
**********е в облигационно отношение с ответника по силата на Наредба № 4/2004
г.Съгласно чл.8 от визираната наредба получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение
№ДУ-041/23.06.06г. Твърди още ,че ответницата
е ползвала водоснабдителните и канализационни системи на дружеството , но не е
престирала дължимото За дължимото от ответника,
на основание чл.410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение, която
ответникът, след получаването й оспорил. С
исковата молба ответникът направил искане до съда да бъде осъден
ответника да му заплати дължимата сума от 426,72 лв. главница,лихва – 51,23
лв., ведно със законната лихва от подаване на зявлението, както и направените
по делото разноски.
Ответницата, чрез назначеният й особен
представител – адв.Е.К. *** в срока по чл.131 от ГПК, предоставя отговор на
исковата молба по чл. 422 ГПК. Счита иска за допустим,но неосноветелен,
аргументирайки се за това.
В
с.з. ищецът представляван от адв. Ц., поддържа така формулирания петитум.
Заявява,че ответницата е погасила задължението си към ищцовото дружество. В
подкрепа на твърденията си представя доказателства. Моли съда да отхвърли иска,
като присъди направените по делото разноски от ищцовото дружество в заповедното
и исковото производство.
От представените по
делото доказателства съдът от фактическа и
правна страна извежда следното:
Съгласно Наредба № 482004 г. между
страните има валидно облигационно отношение, съгласно общите условия ищецът се
е задължил да доставя питейна вода на ответницата, срещу задължението й да я
заплаща. Ответницата е нередовен платец , което обстоятелство дало повод на
ищеца със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да
поиска тези суми.
Въз основа на това заявление от ищеца Районен съд-гр. Лом е образувал ч.гр. дело № 695/2019г.
и издал заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за
претендираната сума, ведно със законната лихва и разноските по него. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника в
законоустановения срок.
Горното е повод ищеца да депозира настоящата
искова молба срещу ответницата. В хода на производството ответницата е
възстановила идцяло претендираните суми.
С оглед на така изложената
фактическа обстановка и представените доказателства съдът счита, че искът е
допустим, но неоснователен .
С оглед на изложеното и
съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено
плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт,
релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявеният следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Няма спор, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, сумите
предмет на заповедното производство, както и по исковото. Чак след като е
образувано настоящето дело ответницата е престирала, като е погасила изцяло
претендираните суми. Т.е. с поведението си е дала повод за образумане както на
заповедно , така и на исково производство.което обстоятелство не е оспорено от
страните
На
основание чл.78,ал.1 ГПК, разноските са в тежест на ответника.
Водим
от горното и на основание чл.235. ГПК,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **********,
ЕИК: ******** против В.Б.Х. ЕГН: **********
положитетелни установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че В.Б.Х. дължи на **********, следните суми: сумата от 426.95
лв. - главница, представляваща
неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода 06.07.2016 г. – 11.03.2019 г.,
и сумата от 51.23 лв. - обезщетение
за забава за периода 7.08.2016 г. – 9.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.04.2019
г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2019 г. по ч. гр. д. № 695/2019
г. по описа на ЛРС, поради плащане на дължимите вземания.
ОСЪЖДА В.Б.Х. , със снети по горе данни и адрес, да
заплати на ********гр.Монтана, направените по заповедното производство
разноски в размер на 25,00, както и
направените по исковото такива – 382 лв.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: