№ 7811
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110160922 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Р. В. С. и Р. В. С., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
755,14 лева – главница, от която сумата 742,00 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 13,14
лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
124,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019 г. до
12.10.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 755,14 лева –
главница, от която сумата 742,01 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 13,13 лева,
представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
124,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2019 г. до
12.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Р. В. С. и Р. В. С. били клиенти на
1
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 26, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******,
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили Ц.та на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която услугата
дялово разпределение се извършвала от „Топлофикация София“ ЕАД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота,
собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването
на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Р. В. С. и Р. В.
С. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.
Ответниците представят документ за плащане на процесните суми в пълен размер, като
молят съда да не присъжда разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази
връзка твърдят, че не са знаели съществуването на процесните задължения и не са дали
повод за образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
заявява, че от ответниците било извършено плащане на сумата 1947,58 лева, с което били
погасени в пълен размер претендираните в настоящото производство вземания за главница,
мораторна лихва и лихва за забава. В хода на устните състезания моли съда да се произнесе
с решение, като съобрази извършеното плащане. Претендира присъждане единствено на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците Р. В. С. и Р. В. С., редовно призовани, се явяват
лично. Ответниците поддържат отговора на исковата молба, като потвърждават, че са
заплатили доброволно сумата 1947,58 лева, с която са погасили всички процесни
задължения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
2
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
са погасили в пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се признава от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно и
субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответниците. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото
плащането на претендираните вземания е извършено от ответниците след подаване на
исковата молба в съда, същите са дали повод за завеждане на делото. Техният наследодател
– Петкана Иванова С. е починала на 24.11.2020 г. В този случай ответниците са имали
задължение съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество да уведомят
продавача за настъпилото обстоятелство и да подадат заявление за промяна на партидата.
Неизпълнението на това задължение не ги освобождава от задължението да заплащат
междувременно възникналите задължения за имота, който са придобили по наследство от
своя наследодател. Същите са с установен падеж и за поставяне на ответниците в забава не е
необходимо изпращането на нарочна покана. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът
има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да
се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . Съдът
намира, че на ищцовото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, което следва да бъде разпределено между ответниците по равно, т.е. по 50
лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
3
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р. В. С. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, и Р. В. С. , ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 755,14 лева –
главница, от която сумата 742,00 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 26, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и
сумата 13,14 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение
за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. С. да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 124,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Р. С. да заплати на ищеца сумата в общ размер на
755,14 лева – главница, от която сумата 742,01 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 26, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен
№ ******, и сумата 13,13 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Р. С. да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 124,50 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г., поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р. В. С. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р. В. С. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5