РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Девня, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „***“ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, чрез проц. представител адв. Д. И.
срещу И. С. Х., ЕГН: ********** с адрес: *** обективно съединени искове с
правно основание чл. 411 вр. чл. 500 ал. 2 от Кодекса за застраховането и чл.
86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 8.9.2018 г., в около 10:30 часа в
гр. Варна, кв. Аспарухово, на кръстовището на ул. „Народни будители“ и ул.
„Ростов“ е настъпило ПТП между л.а. марка „***“, с per. №***, управляван от
П.В. и л.а. марка „***“, с per. №***, управляван от ответника И.Х., който към
момента на настъпване на ПТП е бил неправоспособен водач. Сочи се, че към
датата на възникване на инцидента управлявания от ответника л.а. марка
„***“, с per. №*** бил застрахован при „***” ЕАД по автомобилна
застраховка „Гражданска отговорност“. Възползвайки се от нормативно
уредената възможност за извънсъдебно, доброволно уреждане на претенции
за изплащане на обезщетения за имуществени вреди, П.В. регистрирал такава,
чрез Уведомление за щета №43080311800808, като във връзка с депозираната
претенция ищцовото дружество одобрило и на 11.09.2018 г. изплатило сумата
от 557, 68 лева като обезщетение за нанесените имуществени вреди по л.а.
„***“, с per. №В7348ВВ. Сочи се, че от страна на „***” ЕАД била изпратена
Регресна покана към ответника И. С. Х. за доброволно изплащане на сумата
от 572, 68 лева, представляваща сбора от стойността на заплатената щета и
стойността на ликвидационните разходи в размер на 15 лева, която сума не
1
била заплатена от ответника, поради което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия регресен иск. Моли се за осъждане на
ответника да заплати сумата от 572, 68 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба, до окончателното им заплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.Х., в
който той не оспорва претенцията на ищеца нито по основание, нито по
размер, като твърди, че е заплатил претендираната сума веднага щом е узнал
затова. Сочи, че не е получавал регресна покана, поради което не е знел за
претенциите на ищеца. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което не следва да понесе отговорност за разноски по делото.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща представител.
Представя писмено становище, в което поддържа иска и моли същият да бъде
уважен изцяло.
Ответникът се представлява от надлежно упълномощен проц.
представител – адв. Г. К., който оспорва иска с твърдението, че ответникът е
заплатил претендираната от ищцовото дружество сума веднага щом е узнал за
това. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски в полза на
ответника.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и с протоколно определение от 22.12.2021 г.
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им, е
отделен фактът, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната
сума в размер на 572, 68 лева на посоченото в исковата молба основание –
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за
вреди на л. а. марка „***” с рег. № *** от ПТП, настъпило на 09.08.2018 г.,
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
л.а. „***” с рег № №***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Страните не спорят, а и се установява по делото съществувало
между тях правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, в рамките на което ищецът е извършил плащане на увредено
лице в размер на 557, 68 лева и е направил ликвидационни разноски в размер
на 15 лева за имуществените вреди, причинени от ПТП, настъпило на
08.09.2018 г. по вина на ответника, който към датата на ПТП е бил
неправоспособен.
От представената и приета регресна покана се установява, че същата
е изпратена на адреса на ответника, като с нея той е бил поканен да заплати
сумата от 572, 68 лева – стойност на щета №43080311800808 и сумата от 15
лева – ликвидационни разходи.
Установява се от представената, ведно с отговора на ответника и
2
приета по делото вносна бележка, че на 21.08.2021 г. ответникът
е заплатил на ищеца сума в размер на 572, 68 лева с посочено основание за
плащане „иск по щета на МПС”.
Останалите събрани в производството доказателства, не следва да
бъдат обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за
установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказван, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема от правна страна следното:
Предвид представеното писмено доказателство от ответника, съдът
приема, че същия е платил посочената в поканата сума от общо 572, 68 лева
веднага щом е получил регресната покана като приложение на исковата
молба, ведно с нея. Същите са били връчени на работодателя на ответника на
03.08.2021 г., като по делото няма данни кога същият ги е предал на адресата
– ответник. Последният е извършил плащането на 21.08.2021 г. С
представеното доказателство е оборено твърдението на ищцовото дружество,
че въпреки получаването на регресната покана ответникът Х. не е заплатил
дължимата сума, доколкото по делото няма представени доказателства
поканата да е получена по – рано от него, т.е.е преди завеждане на делото.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При постановяването на решението се отчитат настъпилите
след депозиране на исковата молба до приключване на съдебното дирене
факти, които са релевантни за произнасянето по предявения иск, с който е
сезиран съдът съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК. С плащането на
сумата от 572, 68 лева е погасена изцяло претендираната от ищцовото
дружество сума, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в ход на процеса.
Предвид отхвърлянето на главния иск и доколкото ответникът не е
изпадал в забава предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до датата на плащането на главницата също следва да се
отхвърли като неоснователен.
Спорният между страните в производството въпрос е как се
разпределя отговорността за разноските, направени в производството, като
ищецът претендира такива да му бъдат присъдени. Ответникът поддържа, че
не е получил извънсъдебна покана от ищеца да заплати доброволно
дължимото задължение и в приложение на общото правило на чл. 78 ал. 2
ГПК, не следва да дължи разноски.
С определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017
г., II т. о., ТК е прието, че при предявен иск по чл. 274 ал. 1 КЗ /отм./, ако
застрахователят не е поканил делинквента да заплати доброволно
задължението си и е направено признание на иска е приложима разпоредбата
3
на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Този отговор произтича от непротиворечивата
практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния иск против
деликвента става изискуемо с поканата за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен
спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му
поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита,
както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
От приетите по делото писмени доказателства не се установява
ищецът да е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу
ответника с надлежно отправена му покана за плащане. Представената
регресна покана изх. № 92-3421/11.10.2018 г. до ответника относно
образуваната при ищеца застрахователна щета съдържа искане за плащане по
регреса, но няма данни да е получена от адресата - длъжник. Съгласно чл. 154
ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване падежирането на вземането си и съответно
изпадането на ответника в забава като основание на съдебно повдигнатия
спор. При липсата на доказателства за надлежно предявяване на регресната
претенция с посоченото писмо преди подаване на исковата молба и в
приложение последиците от разпределение на доказателствената тежест,
следва да се приеме, че твърденията на ищеца да е поканил ответника да
заплати претендираната сума остават недоказани. Следователно по делото не
се установява ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на
осъдителната искова претенция срещу него. По настоящото дело, ответникът
не е направил признание на предявения иск, напротив – оспорва го чрез своя
проц. представител. Поради това не е осъществява втората, предвидена в чл.
78 ал. 2 от ГПК предпоставка за изключване на отговорността за разноски на
ответника.
С оглед на това и разноските по делото следва да останат за всяка
една от страните, така както са ги направили, предвид липсата на основания
за приложение на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения иск с правно основание
чл. чл. 411 вр. чл. 500 ал. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, от „***“ЕАД, ЕИК: ***
против И. С. Х., ЕГН: **********, с искане да бъде осъден Х. да заплати на
„***“ЕАД сумата от 572, 68 лева, представляваща сбора от стойността на
заплатената щета и стойността на ликвидационните разходи по щета №
43080311800808, представляващи регресно вземане на платено обезщетение
4
по имуществена застраховка за вреди на л. а. марка „***” с рег. № *** от
ПТП, настъпило на 09.08.2018 г., причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л. а. марка „***” с рег. № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5