№ 59939
гр. ...., 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело №
20251110119409 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
С. К. Б. срещу М. И. К., с което се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ – запис на заповед издаден от длъжника в полза на заявителя на 04.02.2025 г. в гр.
.... за сумата от 15000 лева с падеж на 04.03.2025 г., с искане за издаване не на заповед за
изпълнение за сумите както следва: 15000 лева –главница и 159,02 лева – мораторна
лихва за периода от 05.03.2025 г. до 01.04.2025 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2025 г., държавна такса и
разноски за адвокат.
Съгласно т. 4а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са налице основанията за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК за законната лихва върху вземането
за главница по запис на заповед за периода от датата на падежа до подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по аргумент от т.4 от ТР № 1/ 28.12.2005 г.
по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение
разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо издаване на изпълнителен
лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до
датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист.
С оглед изложеното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
мораторната лихва, както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено.
Съдът констатира, че заявителят е останал задължен за сумата за държавна такса
върху цялата цена на претенцията, определена по реда на чл. 1 от ТДТ ГПК, поради което и
на основание чл. 77, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да я заплати в полза
на Софийския районен съд, тъй както когато страна остане задължена за разноски, каквато е
и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да
ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може
да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на
делото в рамките на давностния срок (така и Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. гр.
дело № 112/2015 г. на I ТО на ВКС и Определение № 60288 от 30.07.2021 г. по ч. т. д. №
605/2021 г., на I ТО на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 116878 от 02.04.2025 г. на С. К. Б. срещу М. И. К., в
1
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – запис на
заповед издаден от длъжника в полза на заявителя на 04.02.2025 г. в гр. ...., за сумата 159,02
лева (сто петдесет и девет лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 05.03.2025 г. до 01.04.2025 г., както и за съответната част от разноските за
адвокатско възнаграждение над 791,66 лева до платените 800 лева.
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ...., ж.к. Стрелбище, бл. 114, вх. 4,
ап. 5, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд за
държавни такси сумата в размер на 3,18 лева – дължима държавна такса за разглеждане на
заявлението в частта за лихвата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2