Решение по дело №1026/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 40
Дата: 2 февруари 2023 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150101026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр.Несебър, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101026 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „**********” ЕАД срещу С. Д. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 55,76 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 12,90 лв. – лихва върху главницата за периода 26.10.2019г. –
27.09.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 24.04.2019г. – 01.09.2020г. до имот, находящ се в гр.
Несебър, к. к. „********“, в. с. „**** – II“, секция *******, с идентификатор ********, аб. №
******. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно
отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно
действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 55,76 лв., за което са издадени фактура №
********** от 25.09.2019г. за 47,90 лв. (от които се претендират 10,13 лв.), фактура № **********
от 25.06.2020г. за сумата от 42,55 лв. и фактура № ********** от 25.09.2020г. за сумата от 3,08 лв.
Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага се,
че липсват доказателства за собственост на ответника върху водоснабдения имот. Развиват се
съображения в тази насока. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
1
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта
и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 49 – л. 52 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 08.05.2007г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
Несебър, к. к. „********“, в. с. „**** – II“, секция *******, с идентификатор ********.
Видно от заявление за откриване на партида (на л. 53 от делото) за посочения обект била
открита партида с аб. № ******. Този факт се потвърждава и от фактура № ********** от
25.09.2019г., фактура № ********** от 25.06.2020г. и фактура № ********** от 25.09.2020г. (на л.
13 – л. 15 от делото). От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6
от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1578/120) са правени отчитания на
24.04.2019г., 23.08.2019г., 22.05.2020г. и 01.09.2020г. При всяко от отчитанията водомерът бил
„видян“ от служител на ищеца, което е удостоверено в справката. Към 24.04.2019г. показанията
били 28 куб. м., а към 23.08.2019г. – 44 куб. м. (потребление от 16 куб. м.). Към 22.05.2020г.
показанията били от 58 куб. м. (потребление от 14 куб. м.), а към 01.09.2020г. – 59 куб. м.
(потребление от 1 куб. м.). От фактурите се установява, че посочените количества били
остойностени, като по фактура № ********** от 25.09.2019г. била начислена сума за плащане от
47,90 лв. (за 16 куб. м.), по фактура № ********** от 25.06.2020г. – 42,55 лв. (за 14 куб. м.), а по
фактура № ********** от 25.09.2020г. – 3,08 лв. (за 1 куб. м.).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-37 от 23.12.2019г. се
установява, че тези цени за 2020г. били, както следва: за доставяне - 1,415 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. В
трите цитирани фактури, касаещи периодите 2019г. и 2020г., били начислени суми според
посочените цени (като във фактура № ********** от 25.06.2020г., обхващаща и двата периода,
цените били разбити за всеки от периодите).
Налага се извод, че имот, находящ се в гр. Несебър, к. к. „********“, в. с. „**** – II“,
секция *******, с идентификатор ********, за процесния период (24.04.2019г. – 01.09.2020г.), е
доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал
договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред
с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните
периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите
условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От
представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния
самостоятелен обект.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 24.04.2019г., 23.08.2019г.,
22.05.2020г. и 01.09.2020г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми
2
са фактурирани по отчитания, част които са извършени при спазване на тези правила. Следва да се
обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност
дори за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп
до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд
гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и
чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя,
тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при
спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ,
като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е
отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след извършване на
отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.09.2019г., 25.06.2020г. и 25.09.2020г. (в
рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по
фактурите са станали изискуеми на 26.10.2019г., 26.07.2020г. и 26.10.2020г. По арг. от чл. 84, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от тези моменти и към датата
на изпращане на исковата молба – 26.09.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла,
поради което възражението на особения представител на ответника за погасяване на вземанията за
главница и лихви по давност са неоснователни. Съдът намира, че се доказа и реално потребление.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД,
който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени. Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
неплатени задължения попада в рамките на претенцията от 55,76 лв., поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.10.2019г. – 27.09.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това с оглед крайния
срок за плащане по фактурите сумите са станали изискуеми на станали изискуеми на 26.10.2019г.,
26.07.2020г. и 26.10.2020г., поради което ответникът действително е изпаднала в забава още към
26.10.2019г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 12,90 лв.,
поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
3
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. М., роден на 04.06.1961г., гражданин на И., с постоянен адрес в гр.
Несебър, ул.*********, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „**********” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от изпълнителния директор –
Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 55,76 лв., представляваща незаплатена
стойност по издадени фактура № ********** от 25.09.2019г., фактура № ********** от
25.06.2020г. и фактура № ********** от 25.09.2020г., за доставена, отведена и пречистена вода до
имот, находящ се в гр. Несебър, к. к. „********“, в. с. „**** – II“, секция *******, с идентификатор
********, аб. № ******, с отчетен период 24.04.2019г. – 01.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 12,90 лв.
лихва върху главницата за периода 26.10.2019г. – 27.09.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 100 лева
държавна такса, 150 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: **** **** ***** 1006 **** 00, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4