М О Т
И В И
към присъда
№ 172/12.06.2017 г. по НОХД № 173/2016 г. по описа
на РдРС:
С
обвинителен акт Районна прокуратура - Радомир е повдигнала обвинение против П.П.В., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, за това,
че на 21.10.2015 г., около 10.00 ч., в с. Гълъбник, общ. Радомир, обл. Перник, в
съучастие като съизвършител с Р.Л.П., с ЕГН: **********, направили опит да
проникнат в жилище – къща, находяща се на адреса, собственост на Н.В. В., с
ЕГН: **********, като употребили техническо средство и сила (демонтирали
комарника и изкривили и деформирали рамката на прозореца и дограмата му), като
опитът им останал недовършен по независещи от тях причини (били видени и
пресрещнати от собственичката на имота Н.В. В.) – престъпление по чл. 170, ал.
2, пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Д. Ц. *** пледира за оправдателна присъда, алтернативно за
налагане на наказание на подсъдимия, което да е към законоустановения минимум.
Делото
се разгледа в отсъствие на подсъдимия В. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, след като съдът констатира, че в хода на досъдебното производство
подсъдимият се е явявал редовно пред разследващите органи при призоваването му,
постановлението за привличане на обвиняем му е връчено лично, присъствал е и
при предявяване на разследването и лично се е запознал с материалите, събрани в
хода на досъдебното производство. Явил се е лично и в първото съдебно заседание
по НОХД № 173/2016 г. по описа на РдРС, както и в следващото такова, след
което не е бил намерен на посочените по делото адреси, макар в първото съдебно
заседание да е заявил, че пребивава на адрес в гр. П., кв. „И.”, ул. „С.” № .,
ет. ., ап. ., поради което съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.
269, ал. 3, т. 1 НПК и е дал ход на делото в отсътвието на подсъдимия.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
П.П.В., с ЕГН: **********, е роден на *** г., българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***.
Същият
е многократно осъждан за престъпления от общ характер. За извършените
престъпления са му били налагани както наказания „лишаване от свобода“, така и „пробация“.
По
делото се установи, че на 21.10.2015 г., около 10:00 ч., в с. Гълъбник, махала
„Г.“, общ. Радомир, обл. Перник, подсъдимият П.П.В. заедно с лицето
Р.Л.П.
са се опитали да проникнат, взломявайки прозорец, в жилището на свидетелката Н.В.
В., която заедно със съпруга ù живее в имот, тяхна собственост, находящ
се в с. Гълъбник, махала „Г.“, общ. Радомир, обл. Перник, представляващ
оградено с оградна мрежа дворно място и построена масивна едноетажна къща в
него. На 21.10.2015 г. св. В. била сама в дома си и се намирала в една от
стаите на къщата, която ползвала за кухня, когато около 10:00 ч. чула шум,
наподобяващ изпукване, на който тя в началото не обърнала внимание. Няколко
минути по-късно обаче чула по-силен шум, който наподобявал изпукване на стъкло,
вследствие на което свидетелката излязла от стаята, в която се намирала, за да
потърси източника на шума. Излизайки в коридора, погледнала към стаята, която
ползват за спалня (тъй като вратата ù била отворена) и видяла, че пред
прозореца на стаята стоят двама непознати мъже и се опитват да го отворят
отвън. В. се разкрещяла, непознатите мъже я забелязали и побегнали през двора
към огарадата, която е откъм южната страна на двора. Крещейки, тя се приближила
към прозореца и видяла как двете лица прескочили оградната мрежа на двора и
през съседния необитаван имот избягали в неизвестна посока. Свидетелката не
посмяла да излезе навън и да проследи накъде са избягали непознатите мъже, а
позвънила в полицията и изчакала идването на органите на реда. При направения
оглед в имота било установено, че непознатите лица са направили опит да
проникнат в имота през прозореца на спалнята му, като първо са хвърляли парчета
от ябълки по него, за да проверяват има ли някой в имота, а след това са
свалили комарника от прозореца, поставили са го подпрян на къщата на земята под
прозореца, свалили са и две саксии, които са били на перваза на къщата, след
което с неустановено техническо средство са опитали да отворят прозореца, като
са го натиснали по рамката откъм страната, на която е монтиран заключващия
механизъм, като по този начин са оставили върху него следи от подбитости и са
скъсали гуменото му уплътнение от вътрешната страна.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото и преценени по реда
на чл. 14 НПК доказателства, а именно: показанията на свидетелката – очевидец
на престъплението Н.В. В., събраните по делото писмени доказателства, както и
от приобщените по реда на чл. 284 НПК одорологична и трасологична експертизи,
имащи отношение към съпричастността към извършване на деянието на другия
подсъдим, по отношение на когото производството по делото е приключило с
одобрено от съда споразумение.
Доказателствата
не си противоречат, а взаимно се допълват.
След
извършения обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намери подсъдимия П.П.В. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК. Това е така поради следното:
В
своите показания пред съда свидетелката Н. В., която е и очевидец на
престъплението, заявява, че на процесната дата, след като се прибрала вкъщи
след нощна смяна, около 10.00 часа, чула силни удари по прозореца на спалнята и
излязла в коридора. Погледнала към прозореца и видяла двама мъже пред
прозореца, които с някакъв инструмент се опитвали да свалят стъклото.
Свидетелката се развикала, вследствие на което двамата непознати побегнали през
двора, а свидетелката позвънила на тел. 166. Свидетелката заявява, че е
наблюдавала двете лица в продължение на от три до пет минути от разстояние
около пет – шест крачки, като след като се развикала, подсъдимият В. вдигнал
глава и я погледнал и на свидетелката направило впечатление, че същият имал
брада и леко прегърбена походка. Заявява също, че видяла и двете лица много
добре, тъй като била на много близко разстояние от тях.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката В., като ги намира за последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съвпадащи с останалия събран по делото
доказателствен материал, като съдът счита, че показанията на свидетелката са в
достатъчна степен обективни.
Наред
с това, от протокола за разпит на свидетел преди разпознаване на лице на
основание чл. 170 НПК (л. 58 от ДП) и от проведеното разпознаване на лица (протокол
от 05.11.2015 г.) в РУ – Радомир се установява, че свидетелката В.е описала
особеностите, по които би могла да разпознае извършителя на престъплението,
непосредствено преди разпознаването. При проведеното разпознаване подсъдимият В.
е бил представен за разпознаване заедно с три други сходни по външност лица,
измежду които свидетелката В. е посочила за автор на престъплението лицето под
№ 2, а именно подсъдимият В.. Това действие по разследването е извършено при
условията и по реда, предвиден в чл. 169 - 171 НПК, поради което протоколът за
извършеното действие по разследването е годно доказателствено средство за
извършените действия и се ползва от съда при постановяване на присъдата.
Видно
от съставения протокол, при извършване на оглед на място в процесния имот, е
установено, че на рамката на прозорец, намиращ се на южната страна на къщата и
рамката на дограмата в областта на заключващия механизъм са се установили
подбитости, като е било скъсано и гуменото уплътнение. По дограмата имало и
оставени кални следи. Под прозореца се е установил подпрян комарник със следи
от материя по него.
С оглед на
така установената фактическа обстановка и като взе предвид факта, че
разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка безспорно е разпознала
подсъдимия като извършител на процесното деяние, съдът прие, че подсъдимият П.П.В.
с деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 21.10.2015 г., около 10.00 ч., в с. Гълъбник, общ. Радомир,
обл. Перник, в съучастие като съизвършител с Р.Л.П., с ЕГН: **********,
направили опит да проникнат в жилище – къща, находяща се на адреса, собственост
на Н.В. В., с ЕГН: **********, като употребили техническо средство и сила
(демонтирали комарника и изкривили и деформирали рамката на прозореца и
дограмата му), като опитът им останал недовършен по независещи от тях причини
(били видени и пресрещнати от собственичката на имота Н.В. В.).
От
обективна страна подсъдимият е осъществил деянието с действие, като на посочената
дата и час, направил опит да проникне в жилището на св. В..
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия и незачитането на установения правов ред.
При
индивидуализация на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства лошите характеристични данни за подсъдимия и трайно изградените
му престъпни навици – предвид осъжданията му за извършени тежки умишлени
престъпления.
Съдът не
отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, след
като призна подсъдимия за виновен за престъплението по чл. чл.
170, ал. 2, пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, прецени
обществената опасност на деянието и на дееца, данните за неговата личност,
причините и условията, спомогнали за извършване на деянието, при условията на
чл. 54 НК, му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца. Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното престъпленияе и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът, като
взе предвид данните за предходните осъждания на подсъдимия, както и факта, че
същият е осъждан за умишлено престъпление на „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не е било отложено на основание чл. 66 НК, независимо от
реабилитацията и не са изминали повече от пет години от изтърпяване на така
наложеното му наказание, намери, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, поради което определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия П.П.В.,
да заплати по сметка на ОДМВР - Перник, сумата от 112,75 лева - направени
разноски на досъдебната фаза и по сметка на ВСС чрез Радомирския районен съд
сумата от 240 лева - направени разноски на фазата на съдебното следствие.
Вещественото
доказателство, иззето по делото - един чифт маратонки в червено и черно с
връзки, с надпис на подметката „DSQUARED“, следва да бъде върнато на
собственика му Р.Л.П. след влизане на присъдата в сила.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: