Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Таня Митова и
с участието на прокурор Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА
ВНОХД № 2998 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда от 09.11.2017г. по НОХД № 21748/2015 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 103 с-в, подсъдимият С.П.М. е признат за невиновен в това, че на
16.10.2014г. около 05.40 ч. в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на
движение от разклона за село Панчарево към разклона за село Лозен, управлявал
МПС - л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № ********, без съответно свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС - наказателно
постановление № 14-1158-000479/28.02.2014 г. на Началник - сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - гр. Перник, влязло в законна сила на 18.06.2014г., поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу
така постановената оправдателна присъда
е постъпил протест от прокурор при СРП. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение.
В
разпоредително заседание на 11.10.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не следва да
бъдат събирани други доказателства.
В
дадения ход по същество прокуратурата не поддържа протеста и пледира за постановяване на решение, с което да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Служебният
защитник на подс. М. – адв.П. пледира протестът да бъде оставен без уважение и
да бъде потвърдена присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Излага се,
че е неправилно твърдението в протеста
на представителя на държавното обвинение, че подсъдимият е знаел за предходното
му наказание и, че това има характер на предположение. Посочва се, че
връчването по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН не предполага знание от страна на
подсъдимия и не може да обуслови вина, тъй като тя следва да се докаже с всички
допустими доказателствени средства.
Подсъдимият
С.М. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция поддържа
изложеното от защитника му и в предоставеното му право на последна дума от съда
моли да бъде оправдан.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, изложените
доводи в протеста и като провери законността, и обосноваността на атакуваната
присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.314, ал.1 НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Протестът
е депозиран в законоустановения срок по чл.319, ал.1 НПК и от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Поради това
изложените в него възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите С.В.и Б.П., справка картон на
водача С.М. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис
от Наказателно постановление № 14-1158-000479/28.02.2014 г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник, връчено на осн. чл. 58, ал.
2 от ЗАНН, влязло в законна сила на 18.06.2014 г., с което подс. М. е наказан
по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление, справка от ОПП - СДВР за подс. М., справка за съдимост на подс. С.М.,
въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На
16.10.2014г., около 05.40ч., подсъдимият С.М. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ********, който
се движел по ул. „Околовръстен път“ с посока на разклона за с. Панчарево към
разклона за с. Лозен. При извършена проверка от страна на служителите на ОПП-
СДВР – свидетелите С.В.и Б.П. установили, че автомобилът се управлява от
подсъдимия М. без да притежава свидетелство за управление на МПС. Въз основа на
констатираното от проверката, свидетелят С.В.съставил АУАН с бл. № 918054 от
16.10.2014г., който бил връчен на подсъдимия.
Подсъдимият
бил неправоспособен водач, тъй като не притежавал свидетелство за управление на
МПС. На същия е наложена административна
санкция за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно
НП № 14-1158-000479/28.02.2014г.
издадено от Н-к сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с отбелязване,
че е връчено на осн. чл.58, ал.2 ЗАНН, влязло в законна сила на 18.06.2014г.
Въззивният
съд споделя фактическите изводи на първостепенния съд, които са изградени въз
основа на правилен анализ на заявеното от свидетелите, подкрепено от писмените доказателства и доказателствени
средства, към които няма какво да добави.
При
така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна
страна, че с действията си подсъдимият С.М. не е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, което становище следва да
се сподели изцяло от въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Правилно
е прието, че не са налице доказателства за наличие на всички елементи на престъплението от обективна страна.
Спорния
въпрос и посочен за основание в протеста на СРП е във връзка с наказателното
постановление и по-конкретно досежно процедурата на връчване на същото. Действително
за нуждите на административно-наказателното производство, връчването на
наказателни постановления по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН поражда съответните
правни последици. Настоящата инстанция следва да отбележи, че тази процедура
има за цел да обслужва само и единствено целите на административното
производство, когато е налице невъзможност за лично връчване на
административния акт и оттам неговото влизане в законна сила. В този аспект връчването на
наказателното постановление по този ред само по себе си не се явява достатъчна
предпоставка, за да бъде обоснован извод за наличие на знание у подсъдимия, че
е бил санкциониран по предвидения в закона ред, респективно наличието на умисъл
у последния за извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл е и
тълкувателно решение №1 от 01.07.2016г. на ОСНК на ВКС, според което
„субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в
случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това
престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл.58, ал.2 ЗАНН“ .
В
тази връзка правилно е било установено от първостепенния съд, че подсъдимия не
е знаел за издаденото срещу него наказателно постановление, с което е бил
наказан по административен ред. В случая НП
№14-1158-000479/28.02.2014 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Перник е връчено „неприсъствено” на подсъдимия С.М. на 10.06.2014г. по
реда на чл.58, ал. 2 от ЗАНН, влязло в сила на 18.06.2014г. В приложената по делото докладна записка до Началника на 02
РУ - гр. Плевен от 10.06.2014г. е посочено, че при извършената проверка на
адреса на подс. С.М. *** подсъдимият не живее на същия и че по данни на
близките на М. и на служители от кметството е установено, че той пребивава на
територията на гр. София, но не е напуснал адреса си в с. Николаево. Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционният съд, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие водено
срещу подс. М. е бил призоваван именно от този адрес на ул. „********в с.
Николаево, обл. Плевен. В тази връзка правилно и обосновано първата инстанция е
приела, че по делото липсват безспорни доказателства посоченото от държавното обвинение НП №14-1158-000479/28.02.2014, както към дата 18.06.2014г.
така и към момента на разглеждане на делото пред СРС, да е било връчено лично
на подсъдимия С.М., съгласно изискванията на чл.58, ал.1 ЗАНН.
На
следващо място настоящият въззивен състав счита за нужно да отбележи, че за
съда съществува задължение да признае подсъдимия за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е недопустимо
протестиралият прокурор да обосновава своето обвинение с обстоятелството, че не
било доказано подсъдимият да не знаел, че срещу него има влязло в сила
наказателно постановление. Нещо повече, последното напълно противоречи на
императивния принцип изведен в чл.103 от НПК, където ясно е посочено, че
тежестта да докаже обвинението по дела от общ характер тежи върху прокурора. В конкретния
случай по време на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани
достатъчно доказателства, за това, че подс. М. не е знаел за издадено срещу
него НП №14-1158-000479/28.02.2014г., като прокурорът явяващ се в съдебно
заседание в пледоарията си не поддържа повдигнатото срещу него обвинение.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и
точно с всички обективни и субективни признаци на състава на предвиденото
престъпление, то по аргумент на противното отсъствието на някой от тях,
означава, че не е извършено престъпление
по законовия текст.
По
изложените съображения настоящият съд намира атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна, постановена без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при правилно приложение на материални закон.
Ето
защо като е оправдал подсъдимия по обвинението да е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, Софийски районен съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим
от всички изложено, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 09.11.2017г по НОХД № 21748/2015г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.