Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на десети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Гергана
Цветкова и в присъствието на
прокурор Лилия Димирова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВАНД № 1518 по описа за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С решение
от 23.02.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 15646/2019 г. по
описа на СРС, НО, 98 състав, обвиняемият Р.А.М. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 НК,
а именно за това, че на 29.01.2019г. около 14:05 часа, в гр.София, бул.“*********,
в салон за обслужване на клиенти в сградата на Дирекция Български документи за
самоличност към МВР, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – замахнал и ударил
по лявата ръка в областта на китката С.И.С.и счупил с ръце стъклото на гише №
19, като на основание чл. 78а от НК обвиняемият
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000,00 лева.
Срещу решението
в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на обвиняемия Р.А.М.
– адв.М.М. – САК, в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се поддържа, че фактическите
изводи на съда за обосноваване на вината на Р.А.М. не съответстват на наличния
по делото доказателствен материал, поради което и неправилно е релевиран извод,
че М. е извършил вмененото му престъпление. Сочи се, че същият е неосъждан и не
се е сблъсквал с органите на реда, както и че е сериозен човек със собствен
бизнес и семейство, за което се грижи от много години на територията на
Р.България. Отделно от това се поддържа, че при прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК престъпният характер на извършеното деяние не се заличава, а М. не
се счита за извършител на деянието, което обстоятелство също следва да бъде
взето предвид от решаващия съд.
Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен
акт, с който Р.А.М. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението
по чл.325, ал.1 НК, алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, доколкото деянието се явява малозначително и от него не са настъпили
вреди последици.
В жалбата
не се прави искане за събиране на нови доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и вещи лица, както и
събирането на нови писмени и/или веществени доказателства по делото.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на обвиняемия поддържа депозираната
жалба, отправените с нея доводи и направеното искане. Поддържа, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в мотивите си доводите на защитата относно приложението на
чл.9, ал.2 НК, въпреки направената констатация, че от престъплението липсват
причинени съставомерни имуществени вреди. Счита, че в процесния случай са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като поради последното, ведно с
маловажността на деянието, релевира извод за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Обвиняемият
Р.А.М. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния
си представител.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата
като поддържа, че първоинстанционният съдебен акт е произнесен след обстоен
анализ на всички събрани по делото доказателства, като в мотивите са изложени и
обстоятелствата, въз основа на които районният съд е формирал своите изводи, поради
което моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
При последната
си дума обвиняемият не се признава за виновен и благодари на съда.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови решението си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на гл.
28 от НПК, като е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от НПК събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (подробно посочени в
мотивите към решението), на база на които е извел фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от въззивния съд и тя е в следния смисъл:
Обвиняемият
Р.А.М. е роден на ***г., гражданин на Сирия, неосъждан, с адрес в гр.София, ж.к.“********,
с ЛНЧ **********.
На 29.01.2019г.
около 14:05 ч., обвиняемият Р.А.М., лице с хуманитарен статут в Република
България, посетил сградата на Дирекция Български документи за самоличност,
находяща се на адрес в гр.София, бул.“********Същият влязъл в салона за
обслужване на клиенти, намиращ се на първия етаж на сградата, където се срещнал
със свидетеля С.И.С., заемащ длъжността Началник на отдел БДС – СДВР.
Свидетелят С.познавал обвиняемия М., тъй като последният посещавал многократно
Дирекцията с искания за издаване на български документ за самоличност – лична
карта, и с твърдения, че е изгубил картата си на чужденец с хуманитарен статут.
Свидетелят С.подал на М. картата му на чужденец с хуманитарен статут,
за която последният бил декларирал, че е изгубил, в който момент същият се ядосал,
казал, че иска българска лична карта и се нахвърлил на С., издърпвайки носената
от последния преписка. Започнал да крещи на български и на чужд език и посегнал
да удари С.по лицето с юмрук. Последният се предпазил с ръце, поради което М.
успял да го удари по ръката, в областта под китката, като по този начин му
причинил ожулване и подуване. Междувременно, чувайки виковете на обвиняемия, в
салона за обслужване на клиенти влязъл свидетелят Василев – старши полицай в
Дирекция Български документи за самоличност към МВР, притекъл се на помощ на началника
на отдел БДС – СДВР, като се опитал да задържи обвиняемия на разстояние от
него. В същия момент, обвиняемият успял да се освободи, обърнал се към гише №
19 в салона, замахнал и ударил стъклото на същото с ръце, вследствие на което
последното се счупило на парчета, като част от тях попаднали непосредствено на
съседното гише, където изпълнявала служебните си задължения свидетелят С.. За
случилото е били сигнализирани органите на реда.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха
събрани нови доказателства, съответно не бяха установени и нови обстоятелства
по делото. Както е посочил и първостепенният съд в мотивите си, събрания по
делото доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и взаимно допълващ
се, поради което и излишен се явява подробният анализ на същия. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата,
събрани на досъдебното производство и приети от съда по реда на чл. 378, ал. 2
от НПК, а именно – свидетелските показания от досъдебната фаза на свидетелите С.И.С.,
Р.Т.М., А.Б.Р., А.Н.Г., М.К.С., С.Т.М., И.Н.В., М.Н.М. и В.Б.Н., протокол за
оглед на местопроизшествие от 29.01.2019г., справка АИС – БДС, заключение на
техническа експертиза, справка за съдимост на М., препис от карта на чужденец с
хуманитарен статут.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, се установява по безспорен начин авторството, времето
и мястото на инкриминираното деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани необходимите от
гледна точка разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционното решение.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие
с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от
тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в контролирания съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Настоящият съдебен състав се съгласява с направеното обобщение, че
доказателствата по делото в тяхната съвкупност са непротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, относими към предмета на доказване, събрани и приобщени
при спазване на законоустановения ред. В тази връзка е необходимо да се отчете,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.
372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.
В
продължение на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че от събраните по делото доказателствени материали не се установяват
възприетите от първата инстанция фактически изводи. Въззивната инстанция се
съгласява изцяло с изложеното в тази връзка от районния съд относно
достоверността на показанията на свидетелите С.С., Р.М., А.Р., А.Г., М. С., С. М.,
И.В., М. М. и В.Н., доколкото същите лично и непосредствено са възприели
поведението на обвиняемия М., лицата дават сведения за конкретните му
действията, посочени в обвинението. Тези свидетелски показанията са логични,
последователни и непротиворечиви, без проява на лично отношение към поведението
на М. и без повлияване от обстоятелството, че част от действията на обвиняемия
са били насочени към свидетеля С., заемащ длъжността Началник на отдел БДС –
СДВР в Дирекция Български документи за самоличност. Отделно от това не се
констатира в разпитите на свидетелите колебание или противоречие относно проявеното
агресивно поведение на обвиняемия спрямо личността на свидетеля С., изразяващо
се в замахване с юмрук към лицето му, като поради опитът на последния да се
предпази, ударът е нанесен в областта на китката му, както и по отношение
нанесения удар с ръце върху стъклото на гише № 19 в Паспортната служба, довел
да счупването му.
Заявеното
от изброените по-горе свидетелите намира място и в съдържанието на разпитите на
полицейските служители М.Н.М. и В.Б.Н., които категорично посочват, че М. е продължавал
да вика и към момента на пристигането им на инкриминирания адрес по повод
сигнал за буйстващо лице. Изложеното, ведно със заключението на изготвената по
делото техническа експертиза, дава основание коментираните доказателства да
бъдат поставени в основаната на фактическите изводи, както и бъде прието за
несъмнено доказано авторството на деянието.
Настоящата
съдебна инстанция, така както и първостепенната такава, намира горепосочената
доказателствена основа за достатъчна и годна, за да обоснове факта на
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, да свърже неговото авторство именно с обвиняемото
лице, както и да изясни обстоятелствата, при които са протекли събитията и
точната тяхна хронология.
Действията
са извършени на обществено място – в салона за обслужване на клиенти в Дирекция
Български документи за самоличност и са били ориентирани към възприемането им
от намиращите се лица, включително и полицейските служители. Извършеното от
обвиняемия е в несъответствие с установените обществени норми на поведение и
ред, като в случая чрез тях деецът е проявил освен незачитане на личността на
лицето, към което е проявил физическа агресия, но и грубо е нарушил обществения
ред и е изразил неуважение към обществото. Това е така, тъй като удряйки св. С.,
крещейки и счупвайки стъклото на гишето, се смущава и общественото спокойствие.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни и изводите на районната съдебна
инстанция за субективната съставомерност на деянието на обвиняемия, поради
което не констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е
осъществено от обвиняемия умишлено, тъй като същият е съзнавал, че нанасянето
на удар по свидетеля С.и счупването на стъклото на гишето, са действия, които
са насочени към засягане на установените правила в обществото и ги засягат,
като последиците от това обвиняемият е искал да настъпят. Тези действия наред с
мястото и времето очертават механизма на деянието и квалифицират същото именно
като престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а не като проява на "дребно
хулиганство".
Неоснователно
се явява и възражението на защита, че деянието макар и формално да осъществява
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, поради своята
малозначителност, обществената му опасност е явно незначителна. Съобразно
обективно установените по делото факти, действията на обвиняемия са в такава
степен общественоопасни, че водят до извода за обективна съставомерност на
деянието и изключват приложението на общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НК.
При преценка на значимостта на обекта на посегателство, конкретно установеното
наличие на неблагоприятни последици извън тези върху обекта и степента на
въздействие върху него, не може да се изведе заключение за явно незначителна
обществена опасност на поведението на обвиняемия. Изводите за обществената
опасност се извличат от естеството и съдържанието на извършеното от страна на
обвиняемия, наличната непристойност на поведението, нарушаващо обществения ред
и активността на обвиняемия за
постигането на общественоопасния резултат.
При така
направените правни изводи, въззивната инстанция намира съответно и за правилно
освобождаването на обвиняемия М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съгласно чл.
78а от НК. Видно от приложената справка за съдимост на лицето, същото не е
освобождавано по реда на чл. 78а от НК,
не е осъждано. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до две години или пробация, както и обществено
порицание. От престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Така изложеното е основанието, поради което обвиняемият М. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
"глоба", съгласно чл. 78а от НК.
Преценявайки
смекчаващите и отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства,
първостепенният съд е приел, че не са налице смекчаващи отговорността му
обстоятелства, което се споделя като становище и от въззивния съд. При
определяне на размера на "глобата" съдът е съобразил и правилно е
посочил отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – деянието е
извършено с употребена физическа агресия по отношение на едно лице и при
наличие на унищожена вещ. Наложеното административно наказание
"глоба" в размер на 1 000,00 лева, въззивната инстанция счита за
справедливо и съответно в пълна степен на целите на наказанието, определени в
чл. 36 от НК, а именно – спрямо обвиняемия да бъде постигнато необходимото
възпиращо и превъзпитателно въздействие, насочено към спазване на установения в
страната правов ред.
Предвид
изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските
правилно са възложени в тежест на обвиняемия.
Въз
основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт,
въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат изменение или отмяна на решението, с оглед което и на основание чл.
334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.02.2021 г. по н.а.х.д. № 15646/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ви състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.