Р Е
Ш Е Н
И Е
... /26.8.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав в открито съдебно заседание, проведено на 26 юли 2016 година в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1749 по опис на ВРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в
условие на евентуалност съединени искове от ищец Д.Д.Г. с ЕГН ********** срещу ответници Т.Н.Г. с ЕГН ********** и Г.Й.К. с
ЕГН **********,***, както следва: главен
иск с пр.осн.чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконна
надстройка на жилищна сграда в УПИ
ХV-17, кв.28 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна с административен адрес
гр.Варна, ул. С.С. № 7, представляваща преустройство и реконструкция на втори и
тавански етажи, вследствие на което са изградили нов трети етаж с две жилища –
ап.№ 5 и ап.№ 6, като в отклонение на разрешеното строителство в таванското
подпокривно пространство се развиват второ и трето ниво и евентуален
иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД с искане при
отхвърляне на негаторния иск ответниците да заплатят на ищцата сумата от общо 25000 лева - по 12500 лева от
всеки ответник, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
на извършеното незаконно строителство в описания по-горе съсобствен имот,
изразяващи се в невъзможността на ищцата да извърши надстрояване съобразно
притежаваните от нея идеални части от
правото на строеж, като с тази сума ответниците са се обогатили за нейна
сметка.
Твърденията в молбата са, че ищцата
е собственик на основание договор за дарение по нотариален
акт №83, том XLI, дело №10018/1993г. и нотариален акт №190,
том № ХLI,
дело № 4347/1995 г. на самостоятелен обект, представляващ апартамент с обща застроена площ от 35,60
кв.м. на партерен етаж в сградата, находища се в гр. Варна, ул. „С.С." №
7, ведно с избено помещение от 16,80 кв.м., тоалет, находящ се в сутеренния
етаж, както и 1/4 идеална част от общите части на сградата и от дворно място, в
което е изградена сградата, цялото с площ от 234 кв.м., с идентификатор на
дворното място 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна.
Ответникът Г.Й.К. е собственик на
тавански жилищен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., ведно с подпокривно
пространство - складово и обитаемо, със светла площ 47,70 кв.м. и избено
помещение №3 с площ от 7 кв.м., както и ¼ ид.част от стълбището към втория етаж,
находящи се в жилищната сграда, описана по-горе, както и на 22,50 кв.м. ид.ч.
от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., съгласно Протокол за делба от
25.08.1969 г., вписан под №115, т.П, вх.рег.№4714/29.09.1969 г. и Договор за
доброволна делба, вписан под №237, T.IV, вх.рег. №3381/21.03,2001г..
Ответницата Т.Н.Г. е собственик на апартамент
на втори етаж на жилищната сграда, посочена по-горе, съгласно н.а. № 182, том
IX дело №3304/1983 г със застроена площ от 44,55 кв.м., заедно с две избени
помещения и четири тавански помещения, заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място с
площ от 220 кв.м. и 1/2
ид.ч. от общите
части на сградата. С нот.акт № 5 том П, рег.№1030/99г., дело № 236/1999г. е
направена поправка на нот.акт №182, том IX дело №3304/1983 г., , като в
поправения акт да се счита допълнително вписано и се чете следното"ведно с
У2 ид.ч. от стълбище и ведно с ½
от правото на надстройка на сградата, ако евентуално се разреши надстройка на
таванския етаж"
Строежът на жилищната сграда е завършен
през 1946 г. и същата е представлявала сграда
с два надземни етажа с конструктивна височина 3,23 м., един полуподземен избен
етаж с височина на цокъла от 1,46 м. до 2,13 м. и тавански етаж с надзид 60
см., с покривна конструкция и капандури.
Ответниците
Т.Г. и Г.К. са се снабдили с разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г., издадено
от главния архитект на район „Одесос", община Варна, за строеж:
„реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни, в жилищната
сграда в УПИ XV-17, кв.28 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, ул."Ст.С."№7.
Съгласно одобрените проекти за строежа се разрешава преустройството на
таванския етаж в жилищен, като на кота +5,80м. се обособяват две жилища, на
кота +8,20м. е предвидено изпълнението на нова стоманобетонна плоча, като над
нея се намира подпокривното пространство и е показано, че се възстановява
трискатния покрив на сградата. При извършване на строителните работи
ответниците са се отклонили от издаденото разрешение за строеж, като са
извършили строеж, извън даденото разрешение, който съгласно представени от тях
декларации е завършен в края на 2000 г. Във връзка с извършеното незаконно
строителство е издадена Заповед № С-67/06.11.2001г. на Началник РДНСК Варна за
спиране на незаконния строеж, като на извършителите на същия са издадени
наказателни постановления №613/05.11.2001г. и №614/05.11.2001г.
По
жалба на ищцата Д.Г. *** е извършена проверка и с писмо изх.№
723-1635/05.03.2003г. на Началник РДНСК, същата е уведомена, че въпреки
заповедта за спиране на строителството на незаконния строеж, са извършени
допълнителни СМР, поради което на Г.К. е съставен АУАН № 97/27.02.2003г. По
повод изследване на възможността за узаконяване на незаконния строеж, във
връзка с протоколно решение №7/2202.02г. и направена повторна проверка, със
становище изх.№ АГ-1-3200-3/22.03.2003г. на Главния архитект на район
„Одесос", е установено, че изпълненото незаконно надстрояване надвишава
във височина силуетните предвиждания на действащия КЗСП с около 1,00м., мерено
от кота прилежащ терен до кота стреха; билото на незаконната надстройка е с
височина приблизително 5,00м. над тази на стрехата; горните отклонения са
съществени по смисъла на чл.175, ал.4 спрямо мерките за височина по действащия
КЗСП.
Въпреки
констатираните незаконосъобразни строителни дейности и последвалите жалби от
страна на ищцата против незаконния строеж в съсобствения имот, Главният архитект на район „Одесос", на
основание §184 ал.1 ал.2 и 5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е издал Акт за узаконяване № 3/23.01.2006 г. за строеж „Надстройка на жилищна
сграда, състояща се от второ таванско ниво с площ 83,70 кв.м. и трето ниво в
подпокривното пространство с площ от 16 кв.м., в УПИ XV-17, кв.28 по плана на
8-ми подрайон." Със заповед №
ДК-10-12/08.03.2006г. на РДНСК са отменени актът за узаконяване и одобрените
инвестиционни проекти-заснемане на узаконяване на незаконен строеж „Надстройка
на жилищна сграда", находища се в УПИ XV-17, кв.28 по плана на 8-ми м.р., гр. Варна, с
административен адрес ул. „Ст. С."
№7. Заповедта е
била оспорена пред Варненския окръжен съд, който Решение № 88 от 09.02.2009г по
адм. дело № 830/2006г. е отменил същата. С влязло в сила решение с №****/30.11.2009г.
Върховният административен съд е отменил изцяло
решението на ВОС, като е приел, че надстрояването е незаконно, тъй като липсва
нотариално заверено съгласие на останалите етажни собственици.
По жалба на ищцата до РДНСК, въз основа на Решение №****/30.11.2009г.
на ВАС, е съставен Констативен акт №100/23.06.20Юг. на РДНСК, с който е
установено за пореден път че извършените строителни дейности са в нарушение на
разпоредбите на чл.137 ал.З ЗУТ, чл.148 ал.1 ЗУТ и чл. 183 ал.2 ЗУТ. Констатациите на служителите на РДНСК
сочат, че при извършеното строителство е променена покривната конструкция,
която е обща част на сградата, съгласно чл.38 от ЗС. Констатирани са и отклонения в изпълнението на одобрените проекти и
разрешението за строеж, като достигнатата кота корниз е с 1,00м. повече от
предвидената по КЗСП, като по смисъла на чл.154 ал.4 вр.ал.2 т.1 ЗУТ това
представляват съществени нарушения.
Установено е
наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ поради факта,
че извършеният строеж е без одобрени проекти, без разрешение за строеж и без
акт за узаконяване. Това обосновава извода на служителите на РДНСК, че са
налични всички предпоставки за започването на административно производство по
чл.225 ал1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж.
Въпреки влязлото в сила решение с № ****/30.11.2009г.
на ВАС по адм.д.№****/2009г., с което се обявява строежът за незаконен и
последвалото поредно констатиране на незаконността на строежа от РДНСК,
Главният архитект на район „Одесос" е издал нов акт за узаконяване №5/28.10.2011 г., който е бил оспорен от ищцата. Със Заповед № ДК-10-СИР-34/13.09.2012г.
Началникът на РДНСК Варна на основание чл.216 ал.5 от ЗУТ и Решение на
1476/06.06.2012г. постановено по адм. дело 447/2012 г. е отменил като нищожен акт за узаконяване № 5/28.11.2011 г. издаден от
Главен архитект на район „Одесос" за строеж: Реконструкция и преустройство на
тавански помещения - обособяване на II -ро и III то ниво към апартаменти №5 и №
6 в жилищна сграда, находяща се в УПИ XV-17, кв.28 по плана на 8-ми мр. ул. „С.С."
№ 7".
Ответниците Г.К. и Т.Г. са обжалвали
заповедта пред Административен съд Варна, като с решение № 3019/27.11.2013 г.
по адм. дело №341/2013 г.по описа на XXXII състав оспорването е отхвърлено.
Впоследствие, вместо да бъде
премахнат незаконният строеж, на ответниците е издадено удостоверение за
търпимост №51/13.11.2013г., от Главния архитект на район „Одесос", Община
Варна, на основание § 127 ал.1 ПЗР на ЗУТ за строеж, извършен от ответниците Т.Н.Г. и Г.Й.К.,
представляващ: „Реконструкция и преустройство на тавански помещения в жилищни
към ап.№5 и ап. № 6, находящ се в жилищна сграда изградена в имот с
идентификатор 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна, с административен адрес
гр. Варна, ул. „С.С." № 7, като втори и тавански етаж се преустройват и
реконструират, като се премахва дървения гредоред и се излива стоманобетонна
плоча, при което се намалява конструктивната височина на втория етаж на 2,70
м., а покривната конструкция се задига. Оформя се нов, трети етаж с два
апартамента №5 и №6, като в отклонение от разрешеното строителство, в
таванското подпокривно пространство се развиват второ и трето ниво, както
следва:
Към ап.№ 5 - Първо ниво 45 кв.м. с PC №84/07.07.2000 г. състоящ се от:
коридор, дневна, кухненски бокс, баня с тоалет и преддверие.
Второ ниво - емпоре - 35,97
кв.м. представляващо: спалня-ниша и кабинет, коридор, баня с тоалет, скл.
помещение, тераса и стълба от първо ниво
Трето ниво - 6,02 кв.м.
представляващо таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ
ниво
С обща площ за търпимост: 41,99 кв.м.
Към ап № 6 - Първо ниво 75 кв.м. с PC №84/07.07.2000 г. състоящ се от: коридор,
дневна, кухня, баня с тоалет, килер и тераса.
Второ ниво - 36,85 кв.м. в
подпокривното пространство представляващо: две спални, баня с тоалет, скл.
помещение, тераса и стълба от първо ниво
Трето ниво - 10,85 кв.м. представляващо
таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от второ ниво
С обща площ за търпимост: 47,70 кв.м.
В удостоверението за търпимост е
отразено, че строителството на етап „груб" строеж е завършено към
31.12.2000 г. и е в съответствие на ПУП - ИЗРП и КЗСП, одобрени със Заповед
№108/27.08.1990 г. на Председателя на ИК на Общ.НС - гр.Варна, както и в
съответствие с указанията, дадени с писмо на Зам. Министъра на МРРБ с
изх.№08-1934/03.12.2003 г., съгласно който се предвижда надстрояване на
съществуващата сграда с един етаж.
Посоченото удостоверение за търпимост № 51/13.11.2013
г., от Главния архитект на район „Одесос", Община Варна, е издадено в
грубо нарушение на разпоредбите на закона и като такова е нищожно/незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗУТ
„Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими. Ищцата сочи, че при издаване
на удостоверението за търпимост не са били налице изискуемите от закона
кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изпълнен до 31.03.2001
г. и същият да е допустим по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени или по действащите разпоредби.
В същото е прието, че
строителството на етап „груб строеж" е завършено към 31.03.2001 г. и е в
съответствие на ПУП - ИЗРП и КЗСП. Относно датата на завършване на строителството,
административният орган, издал удостоверението за търпимост се е позовал на
нотариално заверена декларация от двамата ответника. В действителност, строежът
не е бил завършен към посочения в нотариално заверената декларация момент във
вида, в който е бил към издаване на удостоверението за търпимост. След
31.03.2001г. в процесния строеж са извършвани многобройни допълнителни
строителни работи, поради което при издаване на удостоверението за търпимост,
строежът не е бил идентичен с този, завършен към 31.03.2001 г. Освен това, за
строежа, във вида му към 31.03.2001г. до 2010 г. вкл. е установено с влезли в
сила административни актове, че е в нарушение на предвижданията на подробния
устройствен план - КЗСП, като това нарушение е констатирано със - със Заповед №
ДК-10-12/08.03.2006 г. на Началника на РДНСК и Констативен акт № 100 от
23.06.2010 г. на служители на РДНСК, поради което същият към 31.03.2001г. и към
датите на издаване на посочените административни актове не е бил търпим.
Основание
за незаконосъобразност на удостоверението за търпимост е и обстоятелството, че
същото е издадено само на ответниците, въпреки, че надстроената сграда е в
режим на етажна собственост в съсобствен имот, поради което и същото би
следвало да бъде издадено на името на всички съсобственици. Ищцата моли съдът да извърши проверка по пътя
на косвения съдебен контрол на оспорения административен удостоверение за търпимост № 51/13.11.2013 г., издадено от Главния
архитект на район „Одесос" при Община Варна като издадено в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, поради което
същото е нищожно/незаконосъобразно по
изложените по-горе съображения.
Моли за уважаване на главния иск, а
при отхвърлянето му моли за уважаване на евентуалния иск и заплащане на
разноски от ответниците.
В срока
за отговор е постъпил такъв от
ответниците. Считат, че предявените искове са неоснователни. Твърдят, че са
собственици на втория жилищен етаж като
правото им на собственост е придобито чрез съдебна делба и наследяване.
Издадено е разрешение за строеж № 84 от 07.04.2000 г. за реконструкция и
преустройство на тавански помещения в жилищни по одобрени проекти,
реконструкцията е извършена в груб строеж преди 31.03.2001 г. и същият е бил
предмет на прехвърлителна сделка. Ищцата не притежава право на собственост за
подпокривното пространство. Същото е принадлежало на Т.Г. и на наследниците на ****
К.. Било е обслужваща част на жилището
на втория етаж, собственост на наследодателя на ответниците и достъпът до таванските
помещения е през жилището им. Сочат евентуално придобивно основание за правото
им на собственост изтекла в тяхна
полза придобивна давност с начален
момент от изграждане на грубия строеж към 31.12.2000 г. до подаване на
молбата.
Считат
евентуалният иск за вреди също за неоснователен. Заявяват, че ищцата не
притежава право на строеж, освен това застроителният план не допуска надстрояване, поради което такова
не може да се реализира и за ищцата няма как да настъпят вреди от поведението
на ответниците, тъй като право на надстрояване не може да се реализира по
действащия план. Липсва причинна връзка между извършеното преустройство и
хипотетичното нарушаване на правото на ищцата да извърши надстрояване на
съществуваща жилищна сграда.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат молбата и отговора
Съдът
като взе предвид становищата на страните,
събраните в производството доказателства
и въз основа на закона приема за
установено следното от фактическа страна:
От
договор за дарение на недвижим имот от 14.09.1993 г., обективиран в нот.акт № №83,
том XLI, дело № 10018/1993г. и договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №190, том № ХLІ, дело № 4347/1995
г. се установява, че ищцата Д.Д.Г. е собственик на апартамент с обща застроена площ от 35,60
кв.м. на партерен етаж в сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „С.С." №
7, ведно с избено помещение от 16,80 кв.м., тоалет, находящ се в сутеренния
етаж, както и 1/4 идеална част от общите части на сградата и от дворно място, в
което е изградена сградата, цялото с площ от 234 кв.м., с идентификатор на дворното
място 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна.
От представените писменни доказателства
- протокол от съдебно заседание от 25.07.1969 г. по гр.д.№ 405/1969 г. на
Варненски народен съд и договор за доброволна делба от 21.03.2001 г., вписан в
Служба по вписвания Варна вх.№ 3361 от
21.3.2001 г. се установява, че ответникът Г.Й.К. е собственик на тавански
жилищен етаж, със застроена площ от 75 кв.м., ведно с подпокривно пространство
- складово и обитаемо, със светла площ 47,70 кв.м. и избено помещение № 3 с
площ от 7 кв.м., както и ¼ ид.част от стълбището към втория етаж,
находящи се в жилищната сграда, описана по-горе, както и на 22,50 кв.м. ид.ч.
от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м.
От
представените писменни доказателства – н.а. № 182, том IX дело №3304/1983 г.
със застроена площ от 44,55 кв.м., заедно с две избени помещения и четири
тавански помещения, заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място с площ от 220 кв.м. и У2 ид.ч. от общите части на сградата. С
нот.акт № 5 том ІІ, рег.№1030/99г., дело № 236/1999г. за направена поправка на
нот.акт №182, том IX дело №3304/1983 г. се установява, че ответницата Т.Н.Г. е собственик на апартамент на втори
етаж на жилищната сграда, описана
по-горе.
Със заповед № ДК-10-12 от 08.03.2006 г. на
Началник РДНСК-Варна е отменен акт за узаконяване № 3/23.01.2006 г. на
гл.архитект на район Одесос при Община Варна ведно с одобрените на 19.01.2006
г. инвестиционни проекти за строеж „Надстройка на жилищна сграда, състояща се
от второ таванско ниво с площ 83.70 кв.м. и трето нива в подпокривното пространство
с площ 16.00 кв.м. в УПИ ХV-17, кв.28 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна,
ул.Ст.С.” № 7, като незаконосъобразно издаден.
С
окончателно решение от 30.11.2009 г., постановено по адм.дело № ****/2009 г. на
Върховен административен съд, второ отделение е отменено изцяло решение № 88 от
09.02.2009 г. по адм.дело № 830/2006 г. на ВОС, адм.отделение и вместо него ВАС
постановява „ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.К. и Т.Н.Г. против заповед №
ДК-10-12/08.03.2006 г. на началника на РДНСК Варна”.
От констативен акт № 100 от
23.06.2010 г. на РДНСК – Варна в изпълнение на решението е извършена проверка
на процесния имот и е констатирано, „че същият е извършен без необходимите
строителни книжа – без разрешение за строеж и без одобрени проекти и без
учредено право на строеж от собствениците на земята. Видно от писмо изх.№ АГ
2-3200-25-25/15.03.2010 г. на район „Одесос” не са налице нови обстоятелства по
отношение спазване разпоредбата на чл.183, ал.2 от ЗУТ – не е учредено право на
строеж от собственика на земята. Същото е потвърдено и от Д.Д.Г. с вх.№
РО-605-01-430/29.03.2010 г.”.
С акт
за узаконяване № 05 от 28.10.2011 г. на гл.архитект на район Одесос при Община
Варна е узаконен на името на всички съсобственици извършен от ответниците строеж
в отклонение на одобрени инвестиционни проекти на 03.04.2000 г. и издадено
разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г. на реконстукция и преустройство на
тавански помещения в жилищни в законно изградена двуетажна жилищна сграда в УПИ
ХV-17, кв.28 по плана на 8-ми м.р. , на ул.”Ст.С.” № 7 – гр.Варна. Оформя се
нов трети жилищен етаж като в отклонение на разрешеното строителство в
таванското подпокривно пространство се развиват второ и трето ниво, както
следва:
Към ап.№ 5 - Първо ниво 45 кв.м.
с PC
№84/07.07.2000 г. състоящ се от: коридор, дневна, кухненски бокс, баня с тоалет
и преддверие.
Второ ниво - емпоре - 35,97 кв.м.
представляващо: спалня-ниша и кабинет, коридор, баня с тоалет, скл. помещение,
тераса и стълба от първо ниво
Трето ниво - 6,02 кв.м.
представляващо таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ
ниво
С обща площ за
търпимост: 41,99 кв.м.
Към ап № 6 - Първо ниво 75 кв.м. с PC №84/07.07.2000 г. състоящ се от:
коридор, дневна, кухня, баня с тоалет, килер и тераса.
Второ ниво - 36,85 кв.м. в
подпокривното пространство представляващо: две спални, баня с тоалет, скл.
помещение, тераса и стълба от първо ниво
Трето ниво - 10,85 кв.м.
представляващо таванско складово помещение с достъп чрез подвижна стълба от
второ ниво
С
обща площ за търпимост: 47,70 кв.м.
Видно
от удостоверение за търпимост № 51/13.11.2013 г., издадено от Община Варна,
район Одесос е че описаният строеж „реконструкция и преустройство на тавански
помещения в жилищни към ап.№ 5 и ап.№ 6, находящ се изградена
двуетажна жилищна сграда в УПИ ХV-17, кв.28 по плана на 8-ми м.р., на ул.”Ст.С.”
№ 7 – гр.Варна общинската администрация е приела на основание декларирания
период на извършване на строежа – завършил на етап „груп строеж” към 31.12.2000
г. и на осн.пар.127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че извършеният в отклонение строеж
е в режим на търпимост и не подлежи на премахване и на забрана ползването му и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Периодът на завършване на строежа е възприет от общинската администрация
въз основа на 2 броя нотариално заверени декларации, приложени на листи 91 и 92
от делото.
От заключението на проведената СТЕ от
14.04.2016 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че съгласно действащите градоустройствени
показатели правото на надсрояване към 2000 г. се равнява на 63 033 лева, а към
2015 г. - на 441 736 лева. За момент на изграждане на преустройството
вещите лица приемат датата на издаденото разрешение за строеж № 84/07.04.2000
г. Към тази дата действащи са специфичните правила и нормативи за устройство и
застрояване на територията на гр.Варна, приети със заповед №
РД-02-14-1734/21.09.1999 г., съгласно които допустимия брой етажи в централна
зона в която се намира сградата е 3.75. Със заповед № 108/17.08.1990 г. е
допуснато изменение на ЗРП и КЗСП на кв.28, в
8 м.р. като допустимия брой етажи е 2 надземни + 1 терасовиден. Съгласно
същата заповед за изменение на ЗРП и КЗСП предвидената кота корниз е 28.96 м.
при кота терен 19.66 м. или височина на кота корниз 9.30 м. Съгласно одобреното
архитектурно заснемане за узаконяване височината на билото е +13.93 м., а по
КЗСП същото е +11.18 м. При тези констатации вещите лица приемат, че не е
спазена максималната височина на сградата съгласно цитираното изменение на КЗСП
и кота корниз е завишена с 0.81 м. Съгласно одобрен проект на сградата,
изготвен на 06.04.1946 г. същата се е състояла от полуподземен, партерен и
първи етаж. Таванът е представлявал обща част на сградата и няма данни по
представените проекти да е принадлежал към конкретен самостоятелен обект на
сградата. Съгласно разрешение за строеж
№ 84/07.04.2000 г. се разрешава реконструкция и преустройство на тавански
помещения в жилищни по одобрен проект, като на кота +5.80 се обособяват две
жилища, на кота +8.20 е предвидено изпълнение на нова стоманобетонна плоча над
която се възстановява трискатния покрив на сградата. При огледа на място вещите
лица са констатирали, че освен развитите на
кота +5.80 и на кота +8.20 апартаменти № 5 и № 6 в таванското
подпокривно пространство са изградени още две нива, които са извън строителното
разрешение. Достъпът до тях е по вътрешни стълби, започващи от първите нива
на ап.№ 5 и ап.№ 6. Вторите и третите нива на ап.№ 5 и ап.№ 6 не са
самостоятелни обекти.
От
допълнителното заключение на СТЕ от 06.06.2016 г., което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че след извършване на допълнителни и нови измервания на място на
етажите на сградата /с изключение на ет.2 до който не е осигурен достъп/ и
сравнявайки първоначалния проект на сградата
от 1946 г. и КЗСП – силуетен план от 1989 г. вещите лица дават заключение, че има
допусната фактическа грешка при изготвяне на КЗСП изразяваща се в неправилно
определяне на кота корниз на сградата, като не е взето предвид съществуващия
надзид от 0.60 м. Констатирана е разлика
от 1.07 м. в кота корниз от разрешената височина по КЗСП и изпълнената на място
– комбинирана скица към заключението – лист 201 от делото.
От заключението на проведената СОЕ от
16.11.2015 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че към 2000 г. закръглената стойност на земята на
ПИ с идентификатор 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна с площ от 234 кв.м. е
151 300 лева. Правото на надстрояване към 2000 г. в имота е на стойност 204 858
лева. Към м.ноември 2015 г. закръглената
стойност на земята на ПИ с идентификатор 10135.1507.451 по КК и КР на гр.Варна
с площ от 234 кв.м. е 457 500 лева.
Правото на надстрояване към 2015 г. в имота е на стойност 985 450 лева.
Събраните в производството гласни
доказателства установяват различни периоди на завършване на строежа на
процесните жилища – свидетелката Фурнаджиева заявява, че през 2001 г. в двора на сградата
на ул.Ст.С. № 7 имало поставено скеле, правили се мазилки и други дейности по
самата сграда. Имало е покрив.
Свидетелят Димитров заявява, че бащата на Д.Г. е правил ремонт в
жилището им през 2001 г.-2002 г., а в подпокривното пространство на сградата се
е правил ремонт през 2010 г. – 2013 г. Какво точно се е работило свидетелят не
може да каже. Показанията на свидетелят Иванов сочат, че в подпокривното
пространство на сградата е развито още едно ниво около 2.30 м. като втория етаж
е понижен за да може да се събере височината
под покрива. Участвал е в организиране на строителството.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния
иск с пр.осн.чл.109 ЗС:
Негаторният
иск е средство за защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото на собственост. Безспорно
този иск може да бъде упражнен успешно и срещу съсобственик в етажната собственост
по отношение на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Този иск не се погасява
по давност, поради което е допустим и след установяване на трайно фактическо
положение ако се твърди, че същото пречи на съсобственик да упражни своето
право според предназначението на вещта. За да бъде приет като основателен
предявеният иск в тежест на ищцовата страна е да докаже, че притежава право на
собственост, че не може да ги упражнява според предназначението на имота или в
съответния обем.
Правото на
собственост е субективното материалното право, чиято съдебна защита се търси
чрез предявяване на вещен иск, който може да
бъде установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК или осъдителен иск по чл. 108 или
109 ЗС, съобразно интензитета на нарушаване на правото на собственост, което
предопределя и формата на търсената защита. Ако владението е отнето изцяло защитата на
носителя на правото на собственост
следва да се реализира чрез ревандикационен иск, а ако същото не е отнето,
но се смущава упражняването му от собственика в пълен обем защитата е чрез негаторен
иск по чл.109 ЗС.
От представените доказателства съдът приема, че по отношение на изградената
в описаното дворно място жилищна сграда е налице етажна собственост. Безспорно е че дворното място в което е изградена сградата е съсобствено
на страните като правото на надстрояване и пристрояване принадлежи на всички
собственици на земята, ако не е уговорено друго, например учредено право на
строеж в полза на трето лице.
Безспорно се установи от доказателствата по
делото, че обектите на претендираната защита не представляват самостоятелни обекти според
техническите изисквания към момента на изграждането им и към настоящия момент.
Избеният и таванският етажи
представляват общи части на сградата съгласно разпоредбата на чл.38 ЗС. Съгласно издадено на името на ответницата Г. и
на наследници на **** К. разрешение за
строеж № 84/07.04.2000 г. се разрешава реконструкция и преустройство на
тавански помещения в жилищни по одобрен проект. По одобреното архитектурно заснемане за
узаконяване, височината на билото е +13.93 м., а по КЗСП същото е +11.18
м. На кота +5.80 се обособяват две жилища,
на кота +8.20 е предвидено изпълнение на нова стоманобетонна плоча над която се
възстановява трискатния покрив на сградата. Реализираното на място строителство
е извън допуснатото по строително
разрешение, тъй като освен развитите на кота +5.80 и на кота +8.20 апартаменти № 5 и
№ 6 са изградени още две нива в таванското подпокривно пространство. Достъпът до тях е по вътрешни стълби,
започващи от първите нива на ап.№ 5 и ап.№ 6. Вторите и третите нива на ап.№ 5
и ап.№ 6 не представляват самостоятелни обекти.
Съобразно действащата
материалноправна норма при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Безспорно е че покривът на сградата е обща част, а
поради техническото си естество пространството между втория етаж и покрива извън
допуснатото по строителното разрешение няма предназначението на жилищна площ, тоест нито е
налице естество нито е налице предназначение за ползването му само от ответниците, а не от
всички етажни съсобственици. Аналогично
е положението и с приземния етаж.
Обстоятелството,
че надстроените обекти са търпими съгласно
издадено от общината удостоверение за търпимост не променя извода за основателност на молбата, след като ищцата е възпрепятствана да упражнява правото
си на собственост в пълен обем като е лишена от достъп до изградени в
отклонение на строителното разрешение втори и трети нива на ап.№ 5 и на ап.№ 6,
поради това, че достъпът до тях е по вътрешни стълби, започващи от първите нива
на ап.№ 5 и ап.№ 6, собственост на ответниците.
Ищцата не може да реализира и правото си на собственик на дворното място
и да извърши надстрояване върху съществуваща сграда съгласно КЗСП, тъй като
ответниците са извършили такова и ново не се допуска защото съгласно
заповед № 108/17.08.1990 г. за
изменение на ЗРП и КЗСП на кв.28, 8 м.р.
допустимия брой етажи е 2 надземни + 1 терасовиден, като изграденото от
ответниците е над допустимото.
Не се установи по категоричен начин
към кой момент незаконният строеж е изграден на етап „груб строеж”, доколкото
разпитаните свидетели не установиха вида строителни работи които са правени по
различните етажи и фасадата на сградата, кое лице ги е правило, кога са правени
и т.н. Вторите и третите нива на ап.№ 5 и ап.№ 6 не представляват самостоятелни обекти, поради
което може да се направи извод, че същите са обща част на сградата,
следователно не могат да се придобиват по давност. Поради това съдът намира, че
ответниците не са придобили собствеността на процесните обекти второ ниво и трето ниво на ап.№ 5 и на
ап.6 по давност, тъй като същите не
представляват самостоятелни обекти и не е установен в производството началният момент на владението, доколкото не
се установи годината на изграждане на етап „груб строеж”. Доказателствената тежест на издаденото от
общината удостоверение за търпимост № 51/13.11.2013 г. е оборена, поради липса
на конкретика на свидетелските показания относно това кога, към кой месец и коя
година е извършено строителството, какъв вид
ремонтни дейности са извършвани конкретно в жилищната сграда на ул.Ст.С.
№ 7, както и лицата които са ги извършили.
Настоящият състав
намира, че независимо дали един обект е
изграден в съответствие с одобрени строителни книжа същият следва да отговаря
освен на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, регулиращи изграждането на
строежите и застрояването на урегулирани поземлени имоти, но и на Закона за
собствеността. При положение, че
собственика на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост
е лишен от възможността или е възпрепятстван да ползва общите части на
сградата, следва извода, че е нарушено правото му на собственост и
същият има възможност да защити това право с негаторния иск по чл.109 ЗС. Собственика на една вещ не е длъжен да търпи
създаденото положение от съсобственик или от всяко трето лице, когато се
ограничава правото му на собственост още повече, когато това положение е в нарушение
на закона, независимо от наличието на административни процедури за него, които
в случая са изпълнени в нарушение на
закона.
По предявения негаторен
осъдителен иск за възстановяване на предишно фактическо състояние включително и
чрез премахване на последиците от неоснователно действие е необходимо,
ищецът чрез пълно и главно доказване да
установи твърдяното нарушение. Нарушение е налице когато е осъществено трайно
променено състояние в следствие на неоснователно въздействие върху имота. С
оглед разпределението на доказателствената тежест съдът намира, че ищцата е установила
по пътя на пълно и главно доказване правото си на собственост, твърденията за променено фактическо състояние
на съсобствения с ответниците имот,
извършени от последните действия с които
смущават и/или ограничават правото на собственост на ищцата. Горното води до извод за основателност на предявеният
главен иск, поради което
същият следва да се
уважи. В този случай
съдът не следва да се произнася по предявения като евентуален
съединен иск.
По разноските:
При този изход на
спора ответниците следва да заплатят на ищцата поравно разноски за
производството в общ размер на 2711.07 лева,
съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Т.Н.Г. с ЕГН ********** и Г.Й.К. с ЕГН **********, двамата с адрес *** да премахнат изградените към ап.№ 5 второ ниво - емпоре с площ 35,97 кв.м., представляващо спалня-ниша и
кабинет, коридор, баня с тоалет, скл. помещение, тераса и стълба от първо ниво
и трето ниво с площ 6,02 кв.м.,
представляващо таванска складова ниша с достъп чрез сгъваема стълба от второ
ниво; да премахнат изградените
към
ап. № 6 второ ниво с площ 36,85 кв.м., представляващо две спални, баня с тоалет, скл.
помещение, тераса и стълба от първо ниво и трето
ниво с площ 10,85 кв.м., представляващо таванско складово помещение с
достъп чрез подвижна стълба от второ ниво,
които са изградени
в отклонение на разрешение за строеж № 84/07.04.2000 г. за преустройство и реконструкция на втори и
тавански етажи и изграждане на нов трети етаж с две жилища – ап.№ 5 и ап.№ 6 в жилищна сграда в УПИ ХV-17, кв.28 по плана
на 8-ми подрайон на гр.Варна с адм.адрес гр.Варна, ул.Ал.С. № 7, по иска на Д.Д.Г. с ЕГН **********, на осн.чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Т.Н.Г. с ЕГН **********
и Г.Й.К. с ЕГН ********** да заплатят поравно на Д.Д.Г. с
ЕГН ********** разноски за производството в общ размер на 2711.07 /две
хиляди седемстотин и единадесет лева и седем стотинки/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
ВОС в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
Районен съдия: