Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
град
Ловеч, 16.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на девети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВ
ВНЧХД № 281 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
С Присъда № 16/25.04.2019 г. по НЧХД № 44 по описа за
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от А.Ч.С.
*** иск за неимуществени вреди солидарно против двамата подсъдими Р.Л.Р. и А.М.З.
за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева.
Признал е Р.Л.Р., ЕГН ********** за невиновен в това, на
10.09.2017 година, около 05,00 часа в с.***, *** област да е обидил тъжителката А.Ч.С.
*** унизителните за честта и достойнството и думи „махай се от тука, ще ти еба майката” като го
е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Отхвърлил е като неоснователен и
недоказан предявения от А.Ч.С. *** иск за неимуществени вреди против подсъдимия
Р.Л.Р. за сумата от 1000 /хиляда/ лева.
Осъдил е А.Ч.С. *** заплати на А.М.З. *** от 500
/петстотин/ лева разноски по делото.
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от А.Ч.С., чрез
адв. С.Г., в която излагат, че не доволни от
присъдата, поради което и в срок обжалват със следните съображения:
Сочат, че присъдата е
необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Излагат, че с обжалваната присъда съдът е признал двамата подсъдими за
невиновни в това, че на 10.09.20 17г
около 05,00 ч в с. *** ,обл. *** в съучастие като непълнолетен за
първия подсъдим, но разбирайки свойството и значението на извършеното като съизвършител
с втория - чрез удари с ръце от страна на подсъдимия З. и с тояги от страна на
подсъдимия Р. в областта на лицето и гърдите да са причинили на тъжителката
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 ПК , травматично
счупване на носните кости , разкъсно-контузна рана на носа и охлузване на
лявата млечна жлеза и разклащане на първи и втори горни и втори и трети долни
зъби , както и разкъсно-контузна рана на горната и долна устна , като ги
оправдал по повдигнатите с тъжбата обвинения за престъпление по чл. 130 ал. 1
,вр. с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.1 от НК за първия подсъдим и по чл. 130 ал.1 ,вр.
с чл.20 ал.2 от НК. Посочва, че е признал подсъдимият Р.Л.Р. за невиновен в това, че на
10.09.2017г около 05,00ч в с. *** ,обл. *** е нанесъл
на тъжителката обида, изричайки унизителни за честта и достойнството и думи
„махай се от тука ,ще ти еба майката" като го оправдал по повдигнатото с
тъжбата обвинение за престъпление по на. 146 ал.1 от НК .
Сочи, че предявените граждански
искове са отхвърлени, както и че е осъдил е тъжителката да заплати на А.М.З.
сумата в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на един адвокат.
Моли да бъде отменена присъдата и
да бъдат осъдени двамата подсъдими за извършените от тях престъпления.
В допълнение към въззивната жалба от А.Ч.С.,
чрез адв. С.Г. се посочват съществените нарушения на процесуални правила в
присъдата. На първо място липсата на мотиви – чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Сочи,
че съдът е приел за установена фактическа обстановка, изложена в последния абз.
на стр. 2 и в първия абз. на стр. 3 от мотивите. Следва декларативно изброяване
на това, което съдът е приел за безспорно установено до стр. 5 на мотивите. Излага,
че не е ясно, обаче въз основа точно на кое/и доказателство/ съдът е приел, че
се касае до безспорно установени факти и обстоятелства. За такива факти и
обстоятелства съдът е приел и липсата на каквото и да било физическо
съприкосновение между подсъдимите и тъжителката.
Счита, че при този подход съдът е
приел безкритично и изцяло за достоверни показанията на свидетелите, посочени
от двамата подсъдими, без да търси и установи наличие на противоречия и в тях.
И напротив, дискредитирал частично показанията на съпруга и сина на тъжителката
и то в частите, които изцяло и безспорно уличават и двамата подсъдими в
извършване на деянията. Наред с това не е коментирал и доказателства, които
подкрепят показанията на нейните съпруг и син и които независимо от това
уличават подсъдимите.
Като типичен пример за такава
избирателност посочва показанията на св. С.А.К., който двукратно заявява, че е
видял кръв по лицето на тъжителката след съприкосновение между нея и поде. А.З.
- цитат: „Моят брат и мисля, че този К. разтърваха А. след като се нахвърли на А.
и А., и той беше там и той ги разтърваваше. Аз бях в близост до това нещо.
Имаше кръв по тъжителката, но не знам кой я удари, не можах да видя, кой я
удари".Приема,че от тези показания на св. К. могат да се направят два
извода: 1. Имало е контакт между тъжителката и подъдимия З. и св. А.П.А. и 2.
След този контакт по лицето на тъжителката е имало кръв.
Излага, че по-нататък в
показанията си св. К. е посочил - цит. : „Когато А. се караше с Р., нямаше кръв
по лицето и А. не е докосвал А., физически съприкосновения имаше само между А.
и А., след като ги разтървахме, видях, че имаше кръв." Следват още
по-безспорни изводи: 1. Физически съприкосновения е имало само между
тъжителката и поде. З. и 2. След разтърваваното им кръв е имало по тъжителката.
Следва да се отбележи, че този свидетел е посочен от подсъдимите, той е в
близки приятелски отношения с тях, а не с тъжителката.
Сочи, че във връзка с горното е развил
подробни съображения в пледоарията им пред Районния съд. Мотиви относно тези
показания и тези съображения, развити в тази пледоария няма изложени от съдът.
Счита, че вероятно това е така, тъй като в противен случай съдът е нямало как да мотивира своята оправдателна
присъда.
Твърди, че липсата на мотиви
винаги е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на постановения
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно посочената
по-горе правна норма. Разгледани в контекста на цитираните,по-горе показания,счита
показанията на сина на тъжителката И.С.И.за достоверни в частта им, в която той
е заявил, че първи от колата, който слезе, бил А.М. с думите „вие ли ще биете
Уската /прякор на подсъдимия Р./" и директно се вкопчи да бие мама, след
което й нанесе много удари...".
Счита, че липсва обсъждане, респективно
мотиви на всяко едно свидетелско показание, относно това, източник на каква
информация се явява то по отношение на главния факт, В тази връзка липсва
обсъждане на свидетелските показания и в тяхната съвкупност. По този начин не
могат да се направят изводи относно наличие на противоречия в тях относно
отделни елементи от фактическата обстановка и как съдът се отнася към тези
противоречия.
Счита начина, по който съдът е
изградил мотивите чрез използване на изразите „Безспорно доказано по
делото..." или „Безспорно се установява...",употребени само на една
страница / 3-та във втората половина и 4-та в горната половина/ за неубедителен
начин да се внуши едно или друго обстоятелство. Твърди, че в случая е по-важно
да се посочат доказателствата, които водят съда до извода за такава
„безспорност", не същата да се заявява декларативно.
На второ място излага, че съдът
се е позовал, в мотивите си на доказателство, което не е събрано посредством
предвидените в НПК доказателствени средства:
Посочва, че е приел е за
установено /стр, 5, по средата на предпоследния абз./, че „...свид С. твърди в
съдебно заседание, че е видял З. да удря жена му и в същото време в даденото от
него сведение до приложената по делото преписка с вх. № 1319 от 2017 година
този свидетел никъде не сочи, че е видял З. да удря тъжителката.
Сочи, че в Глава тринадесета на
НПК няма разписани като доказателствени средства такива „сведения",
събрани на фазата на предварителната проверка.
Счита, че горното обстоятелство
води до извода, че съдът е формирал своето вътрешно убеждение въз основа на
сведения и информация, които не са събрани по реда на процесуалния закон, което
е недопустимо!
На следващо място посочва тоталната липса на мотиви относно
престъплението по чл. 146 НК.
Излага, че за да „мотивира"
оправдателната присъда на подс. Р.Л.Р. за това престъпление, съдът е отделил
точно 5 машинописни реда, буквално в края на мотивите на присъдата /стр. 6/. От
къде произтича този извод, при положение, че св, И.С.И.- макар и син на
тъжителката, е заявил: „...мама слиза и обяснява на Р., че не може да се
заплашват децата, такива неща, че не е редно, той почна да и реве, да крещи „да
се маха", някакви такива глупости..." и малко по-нататък: „Като казах
някакви глупости, че е отправял Р. каза на майка ми и я напсува „Да ти еба
путката майна". Сочи,че тези показания в този им вид не са анализирани от
съда никъде в мотивите. Счита,че ако това е било извършено, съдът вероятно е щял да
промени вътрешното си убеждение, и да вникне във все още младежката психика на
този свидетел и да прецени и оцени неговото притеснение от изричане на подобни
думи, които очевидно за него все още неизречени се явяват „някакви
глупости".
Счита, че при липса на мотиви
относно това престъпление, не могат да
противопоставят никакви други доводи и съображения!
Относно необосноваността на
присъдата счита, че за да дискредитира
показанията на свидетелите С. С. и И. С., съдът е изложил следните мотиви /стр.
4, абз. 2 отгоре надолу/: „...разклащането на посочените зъби е от първа
степен, т.е. най леката степен, най-слабата и този извод е в пълно противоречие
с показанията на съпруга на тъжителката свид. С., че „зъбите й бяха разбити
много".
Счита, че без да се засяга достойнството
и себе уважението на който и да било от разпитаните по делото свидетели, от
техните показания, начин на построяване на изреченията, начин на изразяване, не
може да се направи извод за високо интелектуално и образователно ниво, за да се
иска от тях, в т.ч. и св. С. да направят правилна преценка за това, каква е
била степента на увреждане на зъбите на тъжителката. В подкрепа на казаното и
аналогично на това, може да посочи заключението на съдебно - медицинската
експертиза, в която е установено причиненото увреждане на носа й едва след
разчитането на рентгенографията от специалист в тази област. Пояснява,че до
този момент в медицинската документация се коментира счупване на носните
костици. Това означава, че затруднения в тази насока са срещнали лекари
специалисти, та камо ли да иска от лаик като св. С. да определи степента на
увреждане на зъбите на съпругата му.
Сочи, че във връзка с увреждането
на зъбите, съдът се позовава необосновано на заключението на в.л. д-р Б., която
не била уста-новила разкъсно-контузна рана на горна и долна устна на
тъжителката /стр.3 от мотивите/. Горното се явява в противоречие със
заключението на в.л. д-р Д. -съдебен лекар. Счита,че тези противоречия не са
отчетени от съда, въпреки задължението му съгласно чл. 305, ал. 3 НПК, което
следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила.
Относно нарушение на закона
счита, че въпреки безспорно доказаните
от подсъдимите престъпления /с уговорката, направена в пледоарията им
пред първата инстанция за липса на доказателства за
съучастническа престъпна дейност/,
съдът е признал подсъдимите
за не виновни и ги е оправда по предявените им с
тъжбата обвинения. Счита в тази връзка правните изводи на съда за противоречащи
и нарушаващи закона.
На следващо място относно нарушения
при произнасянето на съда, свързано с изменението на исковете за обезщетение
против двамата подсъдими, посочва, че препраща изцяло в тази връзка към
изразените съображения при исканията за изменение на гр. искове.
Предвид горното и допълнителни
съображения, които ще изложим в съдебно заседание, моли да бъде отменена
обжалваната присъда, като вместо нея бъдат признати двамата подсъдими за
виновни в извършване на престъпленията, за които са им предявени обвинения с
тъжбата /с посочената по-горе уговорка/, както и да бъдат уважени предявените
против тях граждански искове и бъдат осъдени да заплатят на тъжителката направените
от нея разноски по делото.
В съдебно заседание въззивничката А.Ч.С. се явява лично и с адв. С.Г..
Сочи, че тъжителката е предявила обвинение с тъжбата си против двамата
подсъдими, сега въззиваеми за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 от НК за непълнолетния тогава въззиваем. Предявила е и граждански иск
против двамата солидарно да й заплатят исканата в тъжбата сума, както и
предявила е отделно обвинение само за въззиваемия Р.Р. и за престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, като да заплати
обезщетение и за тази сума.
Излага, че в хода на първоинстанционото
производство са се събрали доказателства, които са им дали основание да не
поддържат обвинение за престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, а да поддържат обвинение против двамата подсъдими по
отделно при независимо извършителство за това престъпление, както и спазвайки
правилата на ГПК да направят изменение в
предявените граждански искове и по-конкретно този предявен солидарно против
двамата подсъдими за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и са направили изменения,
които съдът не е допуснал.
Сочи, че РС-*** с присъдата си е оправдал
и двамата подсъдими за извършените от тях престъпления и отхвърлил предявените
граждански искове.
Посочва, че за втори път делото е
разгледано от състав на РС – ***, тъй като един път оправдателна присъда беше
отменена от ЛОС и делото върнато за ново разглеждане, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че при това разглеждане и
този състав на съда е допуснал такива съществени нарушения на процесуалните
правила и постанови една незаконосъобразна и
необоснована присъда.
Излага, че е приел за установена
фактическа обстановка, изложена кратко в мотивите, при което прави впечатление,
че съдът използва непрекъснато израза
„безспорно е установено” и „било установено по несъмнен начин” и т.н.
без да излага каквито и да било доводи, съображения и мотиви затова въз основа
на какви доказателства приема даден факт за безспорно установен, налице ли са доказателствата,
които опровергават този факт, да ги обсъди по реда на чл. 303, ал. 5 от НПК и
да изложи мотиви защо приема едните и отхвърля другите. С този подход съдът е
приел безкритично и изцяло за достоверни показанията на свидетелите, посочени
от подсъдимите без да търси и без да установи наличие на множество противоречия
в тях. Дискредитирал е частично показанията на съпруга и сина на тъжителката в
частите, които безспорно уличават двамата подсъдими в извършеното престъпление.
Не е изложил мотиви, които да подкрепят тези негови изводи, които е направил.
Типичен пример според него на такава избирателност са показанията на свид. С.А.К., който двукратно е заявил, че е видял
кръв по лицето на тъжителката след съприкосновение между нея и подсъдимия А.
Златев. Той е заявил в своите показания
... „моят брат и мисля, че този Кънчо
разтърваха А. след като се нахвърли на А. и А. и той беше там и той ги
разтърваваше. А аз бях близо до това нещо. Имаше кръв по тъжителката, но не
знам кой е удари. Не можах да видя кой е удари”... Следват изводите, че между
тъжителката и подсъдимия З. и свид. А. А. е имало съприкосновение. До този
момент по нейното лице не е имало следи от нараняване. След този контакт по
лицето на тъжителката се появява кръв. В показанията си по-нататък този
свидетел е посочил „когато А. се караше с Р., нямаше кръв по лицето и А. не е
докосвал А.. Фактически съприкосновение имаше само между А. и А.. След като ги
разтървахме видях, че имаше кръв”. Още по-безспорни са изводите в резултат на
тези показания, че фактически съприкосновение е
имало само между тъжителката и подсъдимия З., като след разтърваването
им кръв е мило по тъжителката и този свидетел е посочен от страна на
подсъдимите.
Посочва, че са развили подробни
съображения пред РС, но мотиви в тази връзка досежно тези показания няма
изложени от РС. В противен случай биха били направени обратните изводи. Тази
липса на мотиви винаги води до съществено процесуално нарушение с последици
отмяна на постановения съдебен акт.
Счита, че присъдата е и
необоснована.мотивира се с това,че съдът не е дал вяра на показанията на съпруга и сина на
тъжителката, излагайки мотиви, че
разклащането на зъбите от първа степен според лекаря, а нейния съпруг бил заявил в мотивите, че били разбити
много.Пояснява,че е било необходимо да се разчита един запис на дискета в
кориците на делото от специалист-рентгенолог, за да се устави има или няма
счупени носни костици. Изразява
недоумение как един човек, като свидетеля С. - съпруг на тъжителката може да
установи степента и характера на разклащане на зъбите. Това е едно първично
негово виждане, с оглед психиката и ерудицията, които тези лица притежават. При
това положение,според него, не може да искаме той да изрази конкретно
достоверно близко до истината становище. Тези обстоятелства също не са отчетени
от съда, въпреки задължението му, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. При това положение и за да допълни доказателствения материал ОС откри
съдебно следствие при разглеждане на делото и допусна две повторни експертизи
съдебно медицинска и съдебно техническа и фоноскопска. Вещото лице по съдебно
медицинската експертиза категорично отнася
механизма на получените телесни увреждания, с този който съобщава
тъжителката. Той заявява, че с оглед доказателствата поделото, с оглед
характера на уврежданията най-вероятния механизъм за причиняване на тези
увреждания е този, който тя сочи и е допуснал, че е възможно едното от уврежданията да бъде причинено и по друг начин, който той
не е уточнил. Но счита,че това остава в сферата на хипотезите, тъй като
доказателства за друг механизъм на получаване на това увреждане в областта на
гърдите няма. Единствено тези са доказателствата, които се съдържат в кориците
на делото, а именно показанията на нейния син, заключението на вещото лице,
показанията на нейния съпруг.
Сочи, че що се отнася до другото
причинено увреждане в областта на носа и
зъбите, няма никакъв друг механизъм според вещото лице, което да доведе до причиняване на тези увреждания.
Посочва, че на обаждането на
тъжителката на тел. 112 същата съобщава, че върху нея има нападение и чупене на бусове. Те са били
с два микробуса, единия от тях е установено след оглед, че е налице счупено
стъкло, каквото оплакване има при това обаждане. Питат я „какво се е случило” и
тя казва „че е пребита”. Питат е „кой е пострадал”, тя казва „че тя е
пострадала” и е заявила „че и е разбит
носа”. Това става секунди след извършване на престъплението. Приема,че няма за какво
да се коментират показанията на починалия свидетел, който заявява, че видял
спречкване между нея и съпруга й 50 минути след развилите се събития.
При тези доказателства и данни
моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена такава, с която
да бъдат признати и двамата подсъдими за виновни всеки по отделно за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Съответно единия причинил нараняване в
областта на гърдите, а другия З. в
областта на носа и зъбите.
Моли да бъде отменена
оправдателната присъда против другия подсъдим Р.Р. за престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК, като бъде съобразено изложеното от тях в мотивите на въззивната
жалба, относно анализа на свидетелските показания на сина на въззивничката. Моли
съда да приеме също така, че изменението на гражданските искове е извършено
съобразно правилата на ГПК и постановявайки осъдителната си присъда да осъдите
същите да заплатят исканите обезщетения, съответно против Р. за двете извършени
деяния, против З. за едното извършено деяние.
Въззивничката А.Ч.С. в защита
поддържа казаното от повереника и добавя, че дали пак ще е осъдена или не, господ
има отгоре.
В съдебно заседание въззиваемия А.М.З. се явява лично и с адв П.П.,
който счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
На първо място сочи, че основно
във въззивната жалба се твърди, че в процесната присъда липсват мотиви. Лично
за него приема,че е едно декларативно твърдение, при което липсва дължимото
мотивиране на фактическото оспорване на присъдата.Сочи,че в проведеното съдебно
заседание, както и в жалбата са сочени показанията на свид. С.А.К., но те са
интерпретирани едностранно, а не в тяхната цялост. Безспорно е, според него,че
в тези показания се сочи, че имало съприкосновение между въззивничката и
неговия и свид. А.П.А., като след този контакт по лицето на тъжителката е имало
кръв. Но счита,че това по никакъв начин не доказва, че той е ударил въззивничката,
следствие на който удар да е налице кръв. При внимателен прочит на показанията
на същия този свид. С.К.., дадени в съдебно заседание на 19.03.2019 г. С.К.. заявява „те се сръчкаха, ама нито
удари, нито нищо ние сме ги разделили. Аз не съм удрял никой, всеки може да се
е ударил по погрешка. Аз не съм видял удар”. Това показание,според него, още
веднъж потвърждава факта, че неговия подзащитен не е удрял въззивничката.Изразява
категорично несъгласие с твърдението направено във въззивната жалба и в съдебното
заседание, че първоинстанционния съд не се е мотивирал защо кредитира
определени доказателства и защо не вярва на други. В мотивите на обжалваната
присъда първоинстанционния съд е обсъдил всички показания на свидетелите, като
е посочил защо показанията на сина и на
съпруга на тъжителката не следва да се приемат за обективни. В мотивите на
обжалваната присъда съдът е отчел и факта, че е налице сериозно разминаване
между изложеното в тъжбата и в показанията на тези двама свидетели. В тъжбата е
посочено „съпругът ми не беше видял З. да ме бие и затова беше тръгнал”. А в
съдебно заседание, проведено на 19.03.2019 г. същия този свидетел съпруга на
тъжителката С. С. твърди „в този момент поглеждам и А.З. удари жена ми. Той
удари жена ми с юмрук в областта на носа”. Кое е вярно, изложеното в тъжбата
или в съдебно заседание. Това твърдение на свид. С. С. е в противоречие и с
показанията на сина му свид. И. С., дадени в същото съдебно заседание. Цитирам
„моя баща не знаеше, че са удари майка ми, защото нямаше видимост и аз го
настигнах и му казах, че са ударили мама”. Освен това сина на тъжителката в
съдебно заседание твърди, че на място е пристигнала Спешна помощ, след обаждане
на телефон 112. От назначената в ЛОС експертиза е безспорно, че такова обаждане
има, но не е искана спешна помощ и е безспорно, че такава не е посетила мястото на инцидента. Фактът на това
дали е искана и дали е оказвана спешна медицинска помощ се потвърждава и от
изискания от съда писмен отговор от ЦСМП Филиал –Т****. С приложеното към отговора писмо от д-р Т.В. - ръководител
на ФЦСМП – Т*** изрично е посочено, че на 10.09.2017 г. не е регистрирано
повикване за с.*** и в същия ден няма регистрирани амбулаторни преглед във
филиала на центъра. Ето защо първоинстанционния
съд правилно е приел, че са налице множество противоречия между посочено
в тъжбата, и в показанията на съпруга и на сина
и от друга страна, противоречия в показанията на тези двама свидетели,
които в предвид на близко родство с тъжителката са безспорно заинтересовани от
изхода на делото.
На следващо място счита, че е
неоснователно твърдението във въззивната
жалба, че първоинстанционния съд в
мотивите си, се е позовал на
доказателство, което не е съобразно посредством предвидените в НПК
доказателствени средства. Има се предвид приложената по делото преписка с вх. №
1319/2017 г. От доказателствата по делото е безспорно, че същата тази
преписка е приобщена като доказателство
по делото по искане на тъжителката.Получава се според него на практика,че във
въззивната жалба от страна на въззивничката се оспорва доказателство събрано по
нейна инициатива. Безспорно според него е, че тази преписка е писмено доказателство за
извършени действия във фаза на предварителна
проверка и за дадени сведения пред
орган, извършил тази проверка. В дадените сведения по преписката с вх. №
1319/17 г. съпругът на тъжителката никъде не посочва, че е видял подзащитния му
А.З. да удря въззивничката.
На следващо място сочи, че е интересен факта и се спира на него по отношение на поискания от
страна на въззивничката като доказателство диск със запис на подаден сигнал на
телефон 112. От заключението по назначената фоноскопска експертиза става ясно,
че тя подавайки сигнала за инцидента, съобщава „за нападение от наркомани и
чупене на бусове, че са били 10 човека наркомани, които тя познава и които вече
са при тях, че има пострадали хора и че тя е пострадала, че и е разбит носа”.
Но на въпроса на оператора към тъжителката „необходима ли и е спешна помощ и
имате ли нужда от лекар”, тя е отговорила „не”. Интересно е защо при наличието
на 10 човека, които са избили тъжителката по нейните думи тя предявява тъжбата
си само спрямо двама от тях.
Сочи, че на последно място в
мотивите на обжалваната присъда съдът е направил правилен анализ на огласените
показания на починалия свид. М.А.А затова, че същия е очевидец на конфликт,
който се развива пред дома му в жълт бус между тъжителката и друго лице, като
буса е спрян пред дома му около 05.50
часа сутринта, т. е. около 50 минути след
конфликта. При този конфликт свид. А. дава показания, че е бил очевидец
на сбиване и псувни между въззивничката и другото лице в буса. Тези показания
са в пълен синхрон,според него, с показанията на свид. Г.П.и С.С.- полицаи от
РПУ- Т***. Тези свидетели не си спомнят при посещението около 5.30 часа сутринта по тъжителката да е имало следи по лицето и на същата да е имало
кръвотечение и кръвонасядане. В тази хронология са показанията и на свид. Н.Н.и
Х.П., които посещават тъжителката в дома
й на 10.09.2017 г. в 9.30 часа и едва
тогава тези свидетели са забелязали следи от оток и кръвонасядане около окото.
В заключение се спира на направеното искане от страна на защитника на тъжителката за промяна на
обвинението в тъжбата. Сочи, че тъжбата
както е депозирана пред първоинстанционния съд е за съучастие по чл. 130 от НК.
Искането за такова изменение счита, че е недопустимо предвид на това, че
изменение на обвинението би било в противоречие с разпоредбата на чл. 287, ал.
6 от НПК. Счита, че е настъпила преклузия и подобно искане е невъзможно.
В заключение заявява, че в
производството образувано по тъжбата на А.
С. не е бил даден категоричен отговор на въпроси кой, кога, защо, по
какъв начин и с какви средства е нанесъл леката телесна повреда на тъжителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от НПК подсъдимия може да бъде признат
за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в
настоящия процес не беше сторено, а присъдата не може да почива на
предположения и на не доказани
твърдения.
На основание изложеното и
събраните доказателства по делото моли, да бъде оставена без уважение
предявената въззивната жалба против присъда № 16 от 25.04.2019 г. на РС- Т****
и да се потвърди обжалваната присъда, като правилна и обоснована. Моли при
решение на делото да бъде осъдена А.Ч.С. да заплати на А.М.З. разноските за
настоящата инстанция, а именно адвокатски хонорар, съгласно депозирания договор.
Въззиваемият А.М.З. в защита поддържа адвоката
си. Заявява, че не е виновен, не е удрял А., не е имало такива сбивания. Иска от съда да бъде признат за
невиновен.
Като последна дума З. иска съда
да го признае за невиновен.
Въззивният съд, като взе предвид становището на страните в
процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната
присъда, съгласно изискванията на чл. 313, ал.1 от НПК, счете за
установено следното:
На 09.09.2017 година въззивничката
, заедно със съпруга си-свид.С. и двете им деца, от които по-голямото е свидетеля
И.С.И., били на събор в с.Г***** и на връщане се отбили и седнали в заведение
„О***”.С тях бил и техен роднина и до заведението пристигнали с 2 буса, единия
управлявал съпруга на въззивничката, а другия сина им- свид.И.. В заведението
употребили алкохол и си тръгнали от него вече на 10.09.2017 година, отново с
двата буса, като съпруга на въззивничката карал напред, а тя със сина си-свид.И.
била във втория бус. Около 05,00 часа били малко преди центъра на селото и
съпруга на въззивничката спрял, тъй като пред дома си бил въззиваемия Р.. С. казал
на Р., че не е джентълмен, тъй като защитавал някакви момчета, за които се
говорело, че се занимавали с наркотици.Повод било това,че няколко дни преди
това свид.С.К.., заплашвал малкия им син.Това мотивирало свид.С. да спре при Р..На
отправената реплика Р. отговорил, че не защитава никого и влязъл в двора на
дома си.Въззивничката слязла от буса и започнала да вика ,като Р. и заявил, че
не иска да се кара и разправя. В това време въззиваемия З., заедно със свид.А. А.
излизали от фурната в селото, като носели закуски и били тръгнали да се
прибират, когато видели, че пред дома на Р. имало спрени два буса и че се
говорело и спорело на висок глас. В същото време с лек автомобил пристигнали
свид.С.К.., неговия брат и други две лица и спрели на пътното платно. Когато З.
и свид.А. наближили дома на Р., въззивничката видяла З. и се насочила към него
с думите „копеле ти ми трябваш, копеле наркоманско“ и го бъснала,при което той
изпуснал носения от него айрян и свид.А. застанал между тях и ги разтървал.След
това въззивничката подала сигнал за инцидента на тел.112, като съобщила, „за
нападение от наркомани и чупване на бусове“, че са били „10 човека наркомани“,
които са „вече при тях и са ги избили“, че има пострадали хора, че тя е
пострадала и че и е разбит носа, а на въпроса имате ли нужда от лекар, същата
отговорила „не“, че не иска спешна помощ, а само полиция. По този сигнал в с.***
били изпратени свидетелите П. и С.-служители на РУП на МВР гр.Т*****, като и
двамата свидетели се срещнали с въззивничката, която обяснила, че и е бил
нанесен побой и че имало счупено стъкло на бус. Свидетелят П. посочил, че не е
видял да има кръвотечение по въззивничката, а свид.С. посочил, че не си спомня
по тъжителката да е имало оток. По-късно свидетелите П. и Н. били изпратени на
същия сигнал в селото, като свид.П. възприел, че било счупено стъкло на бус и посочил,че
са се срещнали с въззивничката , по която нямало кръвотечение от носа или
устата.На 12.09.2017 година на въззивничката било издадено медицинско
свидетелство от д-р Г., а на 19.09.2017 година и било издадено медицинско
удостоверение от стоматолог.
От заключението на назначената от
Окръжен съд-Л*** и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
д-р П.Д. се установява, че на въззивничката С. е причинено разклащане на зъби,
разкъсно-контузна рана на носа и охлузване на лява гърда, като няма счупване на
носните кости.
При така
изяснената фактическа обстановка обосновано и законосъобразно РС- Т**** е приел,
че от така събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи
единствено и само обоснован и законосъобразен извод,че обвинението е доказано
по несъмнен начин,съгласно изискванията на чл.303,ал.2 от НПК,и че от страна на
Р.Л.Р. и А.М.З. е осъществен от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63,
ал. 1 от НК по отношение на непълнолетния А.З., а именно,че на 10.09.2017 година,
около 05,00 часа в с.Г****, Л**** област в съучастие помежду си, като
съизвършители, а А.З. и като непълнолетен, но разбирайки свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, чрез удари с
ръце от страна на подсъдимия З. и с тояга от страна на подсъдимия Р. в областта
на лицето и гърдите умишлено да са причинили, леки телесни повреди на
тъжителката А.Ч.С. *** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, а именно, разкъсно контузна рана на носа и охлузване на лявата
млечна жлеза, разклащане на първи и втори горни и втори и трети долни зъби,
разкъсно контузна рана на горната и долна устна, както и травматично
счупване на носните кости, поради което и
законосъобразно РС – Т****** ги е оправдал по предявеното им обвинение за
престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.63 ал.1 от НК по отношение на непълнолетния А.З..
Изложената фактическа обстановка,
както е посочил и РС-Т**** се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели-В.А.М., А.П.А., С.А.К., Г.П.П., С.И.С., огласените показания
на този свидетел, дадени пред друг състав на съда, Х.П.П.., Н.В.Н., огласените
показания на този свидетел, дадени пред друг състав на съда, огласените
показания на свидетеля М.А.А.., дадени пред друг състав на съда, С.А.П.,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност. От показанията на посочените по
делото свидетели се установява една и съща фактическа обстановка и хронология
на фактите, имащи значение за процесния казус.
Обоснован е и извода на РС-Т-н,че в конкретния
казус не е налично посоченото в тъжбата телесно увреждане,изразяващо се в
причинено счупване на носните костици на въззивничката,видно от заключението на
вещото лице по съдебно медицинска експертиза депозирана- д-р Д.,който е
категоричен,че на предоставената Рьо-графия на носни кости няма счупване на
носните кости./л.33 ВЧНД/.
Налично е констатираното от РС-Т****
противоречие със заявените обстоятелства в тъжбата,където е посочено „съпругът
ми не беше видял З. да ме бие и затова беше тръгнал”, а в съдебно заседание пред
РС-Т****,относно тези обстоятелства този свидетел твърди „в този момент
поглеждам и А.З. удари жена ми, А. се появи от тази кола същата и той беше в
нея, той удари жена ми с юмрук в областта на носа“. Определено показанията на този
свидетел- С. е в противоречие и с показанията на неговия син- свид.И.„моя баща
не знаеше, че са ударили майка ми, защото нямаше видимост и аз го настигнах и
казах, че са ударили мама“.Нещо повече,св-ля И. сочи”..който слезе беше А.М. с
думите/ вие ли ще биете Уската/прякор на подсъдимия Р./ и директно се вкочпи да
бие мама,след което и нанесе много удари…”/л.29/. В подкрепа на извода на РС
Тетевен относно тенденциозността на свидетелските показания на сина на
въззивничката, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи, че в хода на съдебното следствие пред въззивния
съд е изискан писмен отговор от ЦСМП – Л****,филиал Т****,дали техен екип е
посещавал на 10.09.2017г.,за времето от 03.00-07.00часа,с.Галата и съответно да
се изпрати заверено копие от медицинския журнал за тази дата./л.43а/ Получена е справка от ЦСМП – Л**** /л.48 и л.49 от
ВНЧХД/, от която справка е видно, че не е налице регистрирано повикване за с. Г****
на 10.09.2019 г. за периода на дневно и нощно дежурство. Нещо повече няма и
регистриран амбулаторен преглед в ФСМП – Т****. Т.е. относно тенденциозността
на показанията на свид. И.С.И., освен съобразените и посочени по-горе
несъответствия при възпроизвеждане на фактическата обстановка, става видно и че
заявеното от него не отговаря и на посочените по-горе писмени доказателства, а
именно отговора от ЦСМП – Л**** и справката от д-р Т. В. – зав. Филиал гр. Т***.Също
така и на заявеното от страна на свид. И., че след като са били нанесени много
удари на майка му са отишли в дома на
баба му са повикали линейка, която е дошла и доктора е качил майка му отзад и е
направена превръзка на носа пред къщата на баба му /л.29 от НЧХД/. Не съответни са показанията и
на заключението на вещото лице по назначената фоноскопна експертиза, от която е
видно, че при проведения разговор между дежурния оператор на Център 112,
въззивничката е заявила, че не иска спешна помощ а само полиция /л.54 от
ВЧНХД/. Предвид на тези съображения въззивната инстанция приема за
неоснователно възражението на повереника адв. Г., че РС – Т*** безкритично,
както се сочи от негова страна е дал вяра на останалите и посочени подробно по
делото свидетели, а не и на показанията на съпруга и сина на
въззивничката. В тази връзка обосновано
от страна на защитника на въззивника А.З. – адв. П.П. се възразява, че така или
иначе не е безспорно установено авторството на деянието, с оглед на направените
възражения от повереника адв. Г., че вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза е потвърдило както наличните увреждания на въззивничката, така и
давността на тези увреждания. Отчетено е
в тази връзка от страна на РС- Тетевен, че са налице и съществени противоречия
между показанията на свид. И. и С. С., съответно син и съпруг на въззивничката.
Основно и категорично е противоречието в частта, в която И. И. сочи, че „…
обаче моя баща не знаеше, че са ударили майка ми, защото нямаше видимост и аз
го настигнах и казах, че са ударили мама, той изви и аз извих и той продължи
към къщата на Р...” /л. 29 от НЧХД/. Съвсем различна фактическа обстановка
пресъздава свид. С. С., който сочи, че е видял как въззиваемия Р.Л. е ударил
съпругата му с един кривак в областта на гърдата „… казва й, махай се от тук и
не ми рева ще ти еба майката. След това я удари с кривак в областта на
гърдата…”. Също така свидетеля сочи, че е тръгнал да побягва след това
погледнал и е видял как въззиваемия А.З.
е ударил жена му „с тормук в областта на носа” /л.27 от НЧХД/ Нещо повече,
свид. С. С. заявява, че въззиваемия
Р.Р. е напсувал жена му, като е
употребил израза „ще ти еба майката”. А свид. И. И. сочи, че Р. е напсувал майка му заявявайки
„да ти еба путката майна”.Св-ля М. А. сочи,че е чул псувни отправени от страна
на непознато лице от мъжки пол към въззивничката ,но с друг словоред „…майка ти
ще еба!Майка ти ще еба…”л.101НЧХД.
Не се сочи и от страна на
свидетелите очевидци А. А. и В.М. да са чули въззиваемия Р.Л.Р., да е отправял
обидни думи към въззивничката,поради което и въззивната инстанция приема,че
обосновано и законосъобразно РС- Тетевен го
е признал за невиновен в това, на 10.09.2017 година, около 05,00 часа в
с.Г****, Л**** област да е обидил тъжителката А.Ч.С. *** унизителните за честта
и достойнството и думи „махай се от
тука, ще ти еба майката” като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Все в тази връзка настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи,
че са и показанията на свид. Г.П.П. – служител на МВР Т****, който сочи, че не
е възприел при посещение на сигнала да е видял кръвотечение по тъжителката
/л.44 НЧХД/. Другият свид. С.С.– и
служител на МВР Т****, също не сочи да е възприел видими белези и кръвотечения
по въззивничката, като след прочитане на показанията му е заявил, че не е
сигурен дали е имало оток по лицето, както първоначално е заявил в показанията
си, но така или иначе и този свидетел не сочи да е възприел на въззивничката да
е разбит носа/ л.45 НЧХД/. Свидетелят В.А.М. също служител на МВР Т****, също е
заявил, че не е възприел и не си спомня да е имало кръвотечения от носа или
устатата на въззивничката /л.46 от НЧХД/. В тази връзка са и показанията на
другия служител на МВР и свидетел Н. Н., който сочи, че не е възприел
кръвотечение от устата, от носа на въззивничката, заявявайки на въпрос на
защитника адв. П. „нямаше, не и течеше кръв” /л. 197 от НЧХД 370/2017 г./ и
които показания е потвърдил и пред първоинстанционния съд заявявайки, че тези
показания са достоверни и отново потвърждавайки, че не си спомня да е имало
кръвотечения от устата и носа /л.47 от
НЧХД № 44/2019 г./.
При посочените по-горе
противоречия въззивната инстанция приема изводите на РС Т****, че обвинението
не е доказано по безспорен начин и не се
установява по несъмнен начин, че въззиваемите Р.Л.Р. и А.М.З. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 от НК по отношение на
непълнолетния А.З., а именно,че на 10.09.2017 година, около 05,00 часа в с.Г****,
Л**** област в съучастие помежду си, като съизвършители, а А.З. и като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи постъпките си, чрез удари с ръце от страна на подсъдимия З. и с тояга
от страна на подсъдимия Р. в областта на лицето и гърдите умишлено да са
причинили, леки телесни повреди на тъжителката А.Ч.С. *** разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а именно, разкъсно контузна рана
на носа и охлузване на лявата млечна жлеза, разклащане на първи и втори горни и
втори и трети долни зъби, разкъсно контузна рана на горната и долна устна,
както и травматично счупване на носните
кости, поради което и законосъобразно РС – Т***** ги е оправдал по предявеното им
обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с
чл.63 ал.1 от НК по отношение на непълнолетния А.М.З..
Несъмнено са налице констатирани
телесни увреждания на въззивничката, в който смисъл е и заключението на вещото
лице д-р Д., а и в която насока са и възраженията на повереника адв. Г., но
така или иначе не е доказано по несъмнен
начин, че причиненото телесно увреждане на въззивничката е в причинна връзка и
е от действията на двамата въззиваеми. По-точно,адв.Г. прави възражение пред
въззивната инстанция,че РС-Т**** превратно е тълкувал показанията на св-С.К..,което
възражение въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като определено К.
е заявил,че имало кръв по въззивничката,но е категоричен,че не е видял кой я е
ударил./л.32 ЧНД/.Тези показания обаче,определено са в противоречие на
показанията на другите очевидци.За липса на кръв говори и В. М.,заявявайки
„….Когато А. ги разтърва по тъжителката нямаше кръв,преди да ги разтърват,не е
имало нанасяне на удари…”/л.30/. Още повече и че самия св-л А. А. е категоричен,че
„Когато ги разтървавах по тъжителката нямаши кръв… …Когато А. се нахвърли на А.
не съм видял той да й нанася удара….”л.31.
В тази връзка следва да се посочи
и че от прочетените показания на починалия свидетел М. А.,дадени пред друг
състав на РС-Т-н-л.101,102,става видно,че той е бил пряк очевидец на конфликт
изразяващ се в сбиване и псуване между въззивничката и друго лице в жълт бус спрян пред дома му,
което е станало около 5.50 часа,както първоначално сочи на л.101 и 5,5,30 часа
сутринта,както сочи на л.102.Така или иначе св-ля сочи за физическо
съприкосновение между въззивничката и непознато лице в жълт бус,което е в
противоречие с описаната в тъжбата фактическа обстановка,при която е посочено,според
въззивничката да са й причинени телесните увреждания,предмет на обвинението.
Обоснован при тези гласни и
писмени доказателства е извода на РС Т****, че не е налице престъпление по
чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 връзка с чл.63 ал.1 от НК,тъй като, както
вече се посочи и по-горе не са събрани безспорни доказателства двамата
въззиваеми да са причинили телесните увреди на въззивничката, поради което и обосновано
РС Т**** е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от въззивничката
граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 5000 лева солидарно против
двамата въззиваеми и е осъдил въззивничката
да заплати сторените по делото разноски от въззиваемия З..*** и че с оглед изложената фактическа обстановка не са налице и доказателства,
потвърждаващи предявеното обвинение за престъпление по чл.146 ал.1 от НК, което
да е осъществено от обективна и субективна страна от въззиваемия Р., при което
да е обидил въззивничката С. изричайки унизителните за честта и достойнството и
думи „махай се от тука, ще ти еба
майката”, поради което и законосъобразно съдът е признал за невиновен
въззиваемия и го оправдал по това му обвинение, както и е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от въззивничката граждански иск за
неимуществени вреди за сумата от 1000 лева против въззиваемия Р..
С оглед на всичко гореизложено
въззивната инстанция приема, че следва присъдата на РС Т**** да бъде потвърдена
изцяло, като законосъобразна, обоснована и почиваща на събраните по делото
доказателства.
При този изход на процеса и в съответствие
с разпоредбата на чл.190,ал.1 от НПК,следва въззивничката А.Ч.С. да бъде
осъдена да заплати на възиваемия А.М.З., сумата от 500.00/петстотин /лева за
упълномощаване на защитник във въззивното производство,видно от депозирания
договор за правна защита и съдействие на л.22 от делото .
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/25.04.2019 г. по НЧХД № 44 по описа за
ОСЪЖДА А.Ч.С. с ЕГН********** да заплати
на възиваемия А.М.З. с ЕГН**********,сумата от 500.00/петстотин /лева за
упълномощаване на защитник във въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
: 2.