РЕШЕНИЕ
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и
първи април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 118/2021г.
Производството е
по реда на чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Бентлис” ЕООД, представлявано
от Т.М.И., срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 2888-1/04.11.2020 г. на заместник-
директора на Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, с която е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – кафе – клуб
„Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, общ. Търговище, бул. „Сюрен“, срещу блок
№28, стопанисван от „Бентлис“ ЕООД, за срок от 1 месец и
забрана за достъпа до него, на основание чл.124б, ал. 1 връзка с чл.
124а, ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл.124в, ал. 1 от ЗАДС.
Жалбата съдържа доводи за немотивираност на
административния акт и нарушение на
материалния закон, поради липса на вредни за държавния бюджет последици, тъй като наличието на бандероли,
макар и с изтекъл срок сочи към заплатен акциз. Прави се оплакване, че
заповедта е издадена без правно основание. Иска се отмяна на заповедта. В молби
с вх.№2512/16.02.2021г., с вх.№ 5961/21.04.2021г. и с вх.№4354/23.03.2021г.
жалбоподателят чрез адв.З. са изтъкнати възражения, които са относими към
производството по обжалване на предварителното изпълнение на процесната заповед
и такива срещу наказателното постановление, но не и в настоящото, което е по
законосъобразността на принудителната административна мярка. Поискано е
присъждане на съдебни разноски. Оспорва извършването на нарушението, заради
което му е издадено наказателно постановление и му е наложена обжалваната
принудителна административна мярка, но жалбоподателят изрично е посочил, че не
е необходимо да ангажира доказателства, които касаят опровергаване извършването
на нарушението.
Ответникът – Заместник- директорът на Териториална
Дирекция „Дунавска“ в Агенция Митници, чрез упълномощения юрисконсулт Антония
Чампоева, представя писмени бележки в
съдебното заседание на 21.04.2021г. за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира, включително с
представените писмени бележки, присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Изтъква, че обжалваната заповед е мотивирана, издадена от
компетентен орган, при спазване целта на закона, на материалния закон и на
административно-производствените правила.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С определение № 16/13.01.2021г.
на Административен съд - Търговище, пети състав, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е прекратено образуваното пред него производство и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Варна.
На 04.08.2020 г. служителите на отдел „МРР” Дунавска” – С. Б. Г., Р. К. К. и И.
Т.Т. извършили проверка на търговски обект
– кафе – клуб „Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, бул. ”Сюрен”, срещу блок №
28, стопанисван от „Бентлис” ЕООД, за резултатите от която в присъствието на М.
Е. И.– упълномощено лице /пълномощно №1878/04.12.2019г./, бил съставен
протокол за извършена проверка № 20BG9950А032534/04.08.2020г. В хода на проверката, в основното търговско
помещение в задбаровото пространство са открити 17 броя високоалкохолни напитки
в стъклени бутилки с различна вместимост, облепени с изтекъл срок на валидност
на български акцизен бандерол емисия 2009г. и 2014г. След установяване на
количеството на стоката, на основание чл.102 ал.3 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове е пристъпено към вземане на проби по реда на Наредба
№3/18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизни стоки, като е съставен протокол за вземане на проба
№289/04.08.2020г. Протоколът за проверка е подписан от упълномощения
представител на дружеството без възражения.
Във връзка с констатациите в протокола за извършена
митническа проверка, на 10.09.2020 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1876, който е връчен на Т.И. на 14.09.2020г., като в графа обяснения/възражения е записано,
че има такива. В АУАН е записано, че е
нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Размерът на дължимия акциз е
определен на 113.94 лв., съгласно нормата на чл. 41 от ЗАДС във връзка с чл.31
ал.1 т.5 от същия закон. С оглед констатираното нарушение, на 04.11.2020г. от Началник на отдел „МРР“ –
Дунавска е издадено наказателно постановление № 2888, с което на дружеството са наложени
„имуществена санкция“ в размер
на 1000 лв. и адм. наказание на основание чл.124а ал.1 във вр. с чл.123 ал.2 от ЗАДС –
лишаване за срок от 1 месец от правото
да държи, предлага и продава акцизни
стоки по чл.2, т.1 от ЗАДС –
алкохол и алкохолни напитки в обекта, където е установено нарушението. На
основание чл.124 ал.1 от ЗАДС стоката – предмет на нарушението е иззета – общо
17 бутилки високоалкохолни напитки, които са предадени на съхранение в склад на
ТД Дунавска в гр.Русе с приемо-предавателен протокол №1150/06.08.2020г. и
складова разписка №1149/06.08.2020г.
Деянието, описано в цитираните по-горе АУАН и в НП е
квалифицирано като даващо основанията по чл. 124б, ал.1 от ЗАДС и чл.124в,
ал.1 от ЗАДС за издаване на
заповед № 2888-1/04.11.2020 г., с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговския обект, както и забрана за
достъпа до него за срок от един месец. Заповедта е връчена на управителя на
дружеството на 21.12.2020 г., видно от разписка за връчване, като на 04.01.2021
г. по пощата е подадена в Административен съд – Търговище жалба срещу нея.
При така установените обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
съдебното оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
предвид следното:
Материалната компетентност за издаване на административни
актове от вида на оспорения е уредена в нормата на чл. 124б, ал.2 от ЗАДС, според
която принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната
териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по
местонахождението на обекта. В случая компетентната териториална дирекция се
определя на база териториален признак, а именно ТД „Дунавска”, доколкото
нарушението е извършено на територията на гр. Търговище. Цитираната разпоредба допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед с приложената към
преписката заповед № ЗДТ-4000-90-(32-29940)/29.01.2019г. на с.д. Директор на
Териториална дирекция „Дунавска“ и заповед №ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019г. на
директора на Агенция „Митници“. По тези съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.
Според съда,
заповедта е издадена в необходимата писмена форма и
съдържа реквизитите предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с
чл.124б, ал. 2 от ЗАДС. В текста на заповедта са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на ПАМ, включително
фигурира фактическото обстоятелство, че същата се основава на издадено
наказателно постановление, с което са наложени
имуществена санкция и административното наказание „лишаване от права“ по
чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Описаните в мотивите на заповедта факти относно деянието
за което е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за конкретно
нарушение по ЗАДС са достатъчни за да се
направи извод, че оспореният
административният акт съдържа необходимите фактически основания. Правното
основание също е ясно посочено
в заповедта, а за фактическото основание приложимо е още и Тълкувателно решение № 16/3.03.1975г. на ОСГК
на ВС по отношение съществуването на
мотиви в документ, съставен от друг орган /в друго качество/ преди издаването
на заповедта за ПАМ. При издаването на заповед за налагане на принудителна
административна мярка №2888-1/04.11.2020г., органът се е позовал в мотивите на заповедта на съставения АУАН, както и на издаденото НП,
които са част от административната преписка и са приложени към нея, при което изложените в тях факти са
такива и на самият адм. акт. С оглед последното, съдът приема за спазена формата на административния акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива по смисъла на чл. 146 т. 3
от АПК. В тази връзка,
съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че обжалването на НП прави
недопустимо налагането на ПАМ, тъй като спорът относно законосъобразността на
НП не е преюдициален за спора по законосъобразността
на ПАМ – в този смисъл са решение № 10783/2015 г. по адм. дело № 13131/2014 г.
на ВАС, решение № 7538/27.03.2019 г. по адм. дело № 10091/2018 г. на ВАС и
решение № 10893/17.09.2018 г. по адм. дело № 14768/2017 г. на ВАС.
Обективиращото материалния закон правно основание за
налагане на обжалваната принудителна административна мярка се съдържа в разпоредбите на чл.124б, ал.1 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.
124б, ал. 1 от ЗАДС - при налагане на административно наказание по
чл. 124а от същия закон се прилага принудителна административна мярка запечатване на обекта или на обектите, където
е установено нарушението, за срок от един месец, а при повторно нарушение за
срок от два до шест месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС , при налагане на принудителната административна мярка
по чл. 124б, ал. 1 от същия закон се
забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки с изключение на тези, които са предмет на
нарушение се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице в срок, определен от органа наложил принудителната
административна мярка.
От анализа на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС следва извода, че предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка е преди това да има извършено деяние, за което е наложено
административно наказание „лишаване от правото да упражнява определена професия
или дейност“ в обекта, в който
нарушението е установено, а не налагане
на имуществена санкция както неправилно се изтъква в жалбата. С оглед последното, повдигнатият с
жалбата спор за това дали имуществената санкция представлява адм.
наказание се явява ирелевантен за делото. Разпоредбата на
чл. 124б, ал. 1 е императивна, т.е. административният орган действа в условията
на обвързана компетентност. Тази нормативна уредба не предполага издаденото наказателно постановление да е влязло в законна сила.
Съдът намира, че предвид
съдържанието на цитираните разпоредби и установените по делото факти, материално – правните
предпоставки за налагане на ПАМ са налице. От приложеното по административната
преписка НП № 2888/04.11.2020г. е видно,
че преди прилагането на ПАМ, на дружеството - жалбоподател / ЮЛ/ е наложено на
основание чл. 124а, ал.1 от ЗАДС адм.
наказание „лишаване от правото да
упражнява определена професия или дейност“ в обекта, където е установено нарушение по
чл.123, ал.2 от ЗАДС . Извършването от страна на „Бентлис“ ЕООД на деянието обективиращо това нарушение е
установено от събраните в
административно-наказателното производство писмени доказателства, като в
съдебното производство насрещни факти не се твърдят, нито пък се доказват от
страна на жалбоподателя. Установено е държане с бандерол с изтекъл срок на
валидност на акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. с чл.9 от ЗАДС - 17 бутилки високоалкохолни напитки с акцизна
ставка, определена съгласно чл.31 ал.1 т.5 от ЗАДС на 1100 лева за 1 хектолитър
чист алкохол и размер на акциза 56.97
лева, чийто двоен размер е 113.94 лева, което не позволява квалификацията за
маловажен случай по чл.126б, ал.2 от ЗАДС. В случая , маловажността на
нарушението е единственото релевантно обстоятелство изключващо издаването на
НП, поради регламентираното в чл.126 б ал.1
от ЗАДС санкциониране чрез налагане на глоба с фиш, т.е. след като
маловажност не е налице, то издаването
на НП и налагането на адм. наказание
„лишаване от права“ по чл.124а, ал.1 от ЗАДС
се явяват правилно установени от
адм. орган материално-правни
предпоставки за налагането на ПАМ.
Наложената на основание чл. 124в ал. 1 от ЗАДС
забрана за достъпа до обекта на
нарушителя е несамостоятелна мярка,
чиято законосъобразност е обусловена от
законосъобразното по гореизложените
съображения налагане на ПАМ по чл. 124б ал. 1 от ЗАДС. С оглед последното, съдът намира за законосъобразна наложената
забрана по чл.124в ал.1 от ЗАДС.
Предвид горното, съдът намира
възраженията направени с жалбата за
неоснователни, а процесната ПАМ за материално законосъобразна.
Принципът на
съразмерност по чл.6 от АПК е спазен с оглед на многократните нарушения,
извършени от същото дружество-жалбоподател, които са служебно известни на съда,
а именно отхвърлени жалби срещу: заповед №62/03.02.2021г. на председателя
на Комисията за защита на потребителите за налагане на принудителна
административна мярка по чл.177 ал.2 т.1
б.“в“ от Закона за туризма, с която е разпоредено временно затваряне на
туристически обект по чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ – заведение за
хранене и развлечения, кафе-клуб „Енерджи“, находящо се в гр.Търговище,
бул.“Сюрен“, стопанисвано от „Бентлис“ ЕООД; заповед № Ф67-К/10.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото
търговски обект: кафе-клуб „Енерджи“, находящ се гр.Търговище, бул.“Сюрен“ и
забрана достъпа до него за срок от 10 дни; заповед №
2889-1/04.11.2020г. на зам.директора на Териториална дирекция „Дунавска“ в
Агенция „Митници“, с която на основание чл.22 от ЗАНН, вр.чл.124б, ал.1,
вр.чл.124а, ал.1, вр.чл.108а, ал.1 от ЗАДС е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“ – търговски обект –
кафе-клуб „Енерджи“, находящ се в гр.Търговище, бул. „Сюрен“, срещу блок 28,
стопанисван от жалбоподателя за срок от един месец от датата на връчване на
наказателното постановление, и на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен
достъпа до обекта, считано от датата на запечатването му; заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 2875-1/04.11.2020 г. на заместник-
директора на Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, с която е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – кафе – клуб
„Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, общ. Търговище, бул. „Сюрен“, срещу блок
№28, стопанисван от „Бентлис“ ЕООД, за срок от 1 месец и
забрана за достъпа до него, на основание чл. 124б, ал. 1 връзка с чл.
124 а, ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС във връзка с чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички
основания за оспорване по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора, сторените от жалбоподателя
разноски следва да останат за негова сметка, а доколкото е приложим реда по
АПК, то съгласно чл.144, ал.3 от АПК във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, за осъщественото от юрисконсулт Чампоева процесуално представителство следва на ответника да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Бентлис” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.М.И.,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2875-1/04.11.2020
г. на Заместник- директора на Териториална Дирекция „Дунавска“ в Агенция
„Митници“, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – кафе – клуб
„Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, общ. Търговище, бул. „Сюрен“, срещу блок
№28, за срок от 1 месец и забрана за достъпа до него, на основание чл.
124б, ал. 1 връзка с чл. 124 а, ал. 1, вр. 123, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл.
124в, ал. 1 ЗАДС.
ОСЪЖДА „Бентлис” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Т.М.И., със седалище
и адрес
на управление : с. Слънчево п. к. 9144 , община Аксаково,
област Варна ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :