Р Е Ш Е Н И Е
Номер VІ –5 Година
2018,12.12 град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражаданско
отделение, VІ-ти въззивен състав
На деветнадесети ноември, две хиляди и
осемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
Таня ЕВТИМОВА
Секретар
Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1574 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№438012/18.09.2018г.,
подадена от Х.М.Х., ищец, подадена чрез пълномощник – адв. Мариана Матеева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Гурко“ № 7, вх. А, ет. 3, офис 8, срещу решение №1705/07.08.2018,
постановено от БРС по гр.д.№ 2755/2018г. по описа на същия съд.
С посоченото решение са отхвърлени предявените от Х.М.Х.
искове срещу М.И.О. ***, за осъждане на ответника, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 16402.56 лв., която
тя, като солидарен длъжник по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 18906/21.02.2007 год., сключен между страните - кредитополучатели и
„Юробанк България” АД, е платила в периода от м.април 2011 год. до м.март 2018
год. и надхвърляща припадащата й се част по посочения договор за кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на
исковата молба - 18.04.2018 год. до окончателното плащане
С жалбата се иска отмяна на на решението в неговата цялост и
постановяване на ново такова, с което исковете да бъдат уважени. Изразява се
несъгласие с изводите на съда, че за да бъде уважен иск по чл.127, ал.2 ЗЗД
солидарният длъжник следва да е заплатил повече от половината от целия дълг.
Застъпва се становището, че всяка една вноска, която е платена от единия от
солидарните длъжници следва да се приеме, че е платена в повече от него, тъй
като всяка една от тях се дължи от двамата солидарни длъжници по равно, освен
ако не е уговорено друго. Също така се сочи неотносимост на цитираната в
обжалваното решение съдебна практика. Претендира присъждане на адвокатски
хонорар на основание чл.38,ал.2,т.2 от ЗА.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор, с който въззивната жалба се оспорва
изцяло и се моли за потвърждаване на обжалваното решение по изложените доводи.
Претендира разноски.
В с.з. страните поддържат
въззивната жалба, респ. отговора, чрез процесуалните си представители.
Въззивната жалба е подадена в предвидения
от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, жалбоподателят
е страна с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това
е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Съдът като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимото право,
намира за установено следното:
Предявените пред
БРС искове са с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че
по време на брака с ответника са изтеглили кредит за закупуване на жилище,
който е изплащан от двамата съпрузи. След прекратяване на брака-01.04.2011г. с
анекс от 05.07.2012г. е била променена сметката за обслужване на кредита като е
открита нова такава на името на ищцата.Посочва, че за перидоа от м.април 2011г.
до м. март 2018г. е платила 92 бр. анюитетни вноски като е погасила сума в размер
на 32 805,11 лв. Счита, че предвид солидарността на задължението
половината от тази сума, а именно 16 402,56 лв. е следвало да бъде
заплатена от ответника, поради което я претендира като заплатена в повече от
дължимите от нея погасителни вноски, заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на зъдлежението.
В депозирания
отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и моли за отхвърялнето
им.
В подкрепа на
становищата си страните ангажират доказателства.
Делото е изяснено от фактическа страна. Не е спорно, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, както и че по време
на брака са изтеглили банков кредит за закупуване на жилище в размер на 23 850
евро при условията на солидарност. Не е спорно също така, че общото задължение
по кредита вкл. главница, лихви и разноски е в размер на 57 588,82 евро.От
представените писмени доказателства се установява, че в периода 15.04.2011г. до
07.03.2018г. Ищцата е погасила част от
общото задължение по кредита в размер на 32 805,11 лв.
При така установените факти първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете като е приел, че само ако солидарният длъжник е изпълнил
повече от припащата му се част, може да иска от другите, което е
надплатил-чл.127,ал.2 ЗЗД.
БОС споделя правните изводи на първоинстанционния съд.
Във връзка с наведените възражения във въззивната жалба съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Страните не спорят по фактите.По делото е установено, че
ищцата сама е погасявала дължимите анюитетни вноски за периода 15.04.2011г. до
07.03.2018г.Безспорно е, че погасената от нея част от общото задължение е в
размер на 32 805,11 лв., както и че цялото задължение по кредита е 57 588,82 евро-със срок на погасяване
312 месеца с равни месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на
158,58 евро.Последното търпи промяна по силата на чл.5,ал.3 от договора за
кредит за покупка на недвижим имот от 21.02.2007г.Не се твърди, а и няма
доказателства ищцата да е погасила повече от половината на дължимата сума.
Спорът по делото е изцяло правен и поставя въпроса дали след
изплащане на всяка вноска ищцата има право да търси при условията на регрес от
другия солидарно задължен кредитополучател половината й като платена вместо
него, или това възниква след погасяването на частта й от цялото вземане.
Отговор на този
въпрос е даден в няколко решение на ВКС като част от тях са постановени по реда
на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция преди изм.ДВ бр.86 от 2017г./-напр.Решение №
196 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6068/2014 г., IV г. о., ГК. Към момента
посоченото основание за допускане на касационно обжалване е отменено, но макар
и изрична норма да прогласява незадължителния характер на решенията по чл.290 ГПК /чл.290,ал.3 ГПК/, то значението на тази практика де факто е същото – тъй като
е включена в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т.1, представлявайки именно практика
на върховната съдебна инстанция. Въззивникът се позовава на практика на ВКС-
решение №191 от 23.02.2018г. по гр.д.№3907/2016, ІV ГО също постановено по реда
на чл.290 ГПК, което решение застъпва
обратната на изложената теза. Конкретиката е различна и касае отношения между
съдружници в търговско дружество по повод договор за банков инвестиционен
кредит. Настоящият състав споделя установената и последователна цитирана
по-горе практика на ВКС.
Предпоставка за уважаване на иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД е наличието на валидно възникнало при условията на солидарност, задължение, което е изпълнено от един от солидарните длъжници, в който случай, изпълнилият в повече от своята част има иск срещу останалите солидарни длъжници за съответната им част. Установената съдебна практика е, че задължението за връщане при множество длъжници е неделимо, тъй като и двамата дължат връщане. Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил това да стане на месечни вноски, не прави задължението делимо. Ако се приеме обратното, това би означавало при погасяване на своята част солидарният длъжник да счита дълга за изпълнен. Но това касае само вътрешните отношения на солидарните длъжници.
Това е така, защото отношенията им с кредитора всеки от тях дължи
всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те
дължат по равно (в този см.
Решение №827 от 15.12.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1328/2010 г., IV г. о., Решение
№676/13.01.2010г. на ВКС по гр.д.№2179/2008г., ІІ г.о.). Ето защо наведените
във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение в тази
връзка са неоснователни. При изплащането на
задължението от единия солидарен длъжник се ползва и другият, който дължи да
възстанови на погасилия цялото задължение неговата припадаща се част т.е.
половината от платеното.
Предвид изложеното въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемия,
който не представя доказателства за сторени такива, поради и което съдът не
дължи произнасяне.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1705/07.08.2018, постановено от БРС по гр.д.№ 2755/2018г. по
описа на същия съд.
Решението може да
бъде обжалвано пред Връхвония касационен съд в едномесечен сорк от съобщаването
му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: