Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Д. Б. като разгледа
докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 182 по описа за 2020 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №2284 от 14.11.2019 г. по гр.д.
№8648/2018 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК ***, представлявано от
Й. В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”***” №***, иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника И.Т.И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА обща сума в размер на 419.29 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 391.78 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.,
както и 27.51 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2017 г.
до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“
ЕООД.
Недоволен
от решението е останал ищецът “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззивникът
намира за неверни констатациите на ВЛ К. Б., респ. за неправилни изводите на
Плевенски Районен съд, направени на база тези констатации. Счита, че правото му
на защита е нарушено, защото е отказано
възлагането на друго ВЛ на повторна експертиза или допускането на тройна
съдебно-техническа експертиза. Моли да бъде допусната или повторна, или тройна
СТЕ със задачите, формулирани пред първоинстанционния съд.
Препис
от въззивната жалба е връчен на И.Т.И. на 23.01.2020 г. и на 05.02.2020 г. е
депозиран отговор, в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Първоинстанционният
съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски
Окръжен съд, където то е постъпило на 14.02.2020 г.
С
определение №250 от 20.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е:
ДАЛ
ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД,
като съобрази мотивите на определението да:
1.формулира
отново – точно и ясно въпросите, на които счита, че ВЛ К. Б.:
-
не е отговорило изобщо,
-
не е отговорило достатъчно ясно и пълно,
-
не е отговорило обосновано.
2.мотивира
допълнително съмнението си за неправилност на заключението на ВЛ К. Б., както и
искането си за допускане на тройна СТЕ.
УКАЗАЛ на
страните, че след съответните уточнения и мотивировка от страна на въззивника,
ще се произнесе по съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане.
С молба от
17.03.2020 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД е уточнило въпросите, на които търси
отговор в хипотезата на разпределение на топлинната енергия по реални месечни
отчети. Молбата е връчена на И.Т.И. на 21.05.2020 г. Той е присъствал лично в
о.с.з. на 28.05.2020 г. и тогава е заявил, че не възразява да се назначи нов
експерт, като е посочил телефон за връзка с цел ВЛ да посети имота и да направи
оглед на място.
Плевенски
Окръжен съд е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, заключението по
която е прието в о.с.з. на 30.07.2020 г.
В о.с.з.
на 30.07.2020 г. процесуалният представител на въззивника адв. А. е пледирал за
уважаване на въззивната жалба и за присъждане на разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между страните не е спорно, че подаденото на 05.10.2018 г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК е било
уважено с издаването на заповед за
изпълнение №4428
от 08.10.2018 г. по ч.гр.д. №7148/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд срещу
И.Т.И. за следните суми: 391.78 лв.
– главница,
представляваща ползвана
и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начислена за периода от 05.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; 27.51 лв.
– лихва за забава, начислена върху главницата за
периода от 03.05.2017 г. до 02.10.2018 г.; 25 лв. – разноски за ДТ и 50 лв. – други разноски.
Не е спорно, че И.Т.И. е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, в което твърди,
че в две от стаите никога не е имало тръби, а в другите две от стаите – тръбите
са изолирани със стъклена вата.
Не е спорно, че в срок „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е предявило иска по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията си.
Не е спорно, че И.Т.И. и сестра му са съсобственици
при равни права на апартамент №1, находящ се в гр.
Плевен, ***и че И.Т.И. ползва целия апартамент. В
т.см. са обясненията му, дадени в о.с.з. на 05.03.2019 г
Не е спорно, че процесният апартамент №1 се намира в
сграда-етажна собственост /СЕС/,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, намиращ
се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, И.Т.И.
е потребител на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, т.е. без да
е необходимо сключването на писмен договор между него и топлопреносното предприятие. Сключването на писмени
споразумения е предвидено, само когато в срока по чл.150, ал.3 от
ЗЕ потребителите, които не са съгласни с общите условия,
са внесли заявление с предложение за специални условия и те са били приети от съответното топлопреносно предприятие. По делото
няма данни И.Т.И. да е заявил
по посочения ред несъгласието си с Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД.
Съгласно ТР №2 от 25.05.2017 г. на
ОСГК на ВКС, „доставката на топлинна
енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички
собственици на обекти в такава сграда, поради
което не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка“.
В исковата молба се твърди, че през
процесния период в ап. №1 е използвана
топлинна енергия, стойността за която е била начислявана на абонатен №*** на
база реални месечни отчети, изготвяни от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД.
„ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД е
конституирано по делото като трето лице-помагач и в това си качество е
представило подробни месечни справки и обобщена справка за дължими от абонатен
№*** суми за топлинна енергия за периода
от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. Справките не са оспорени от ответника. От тях
е видно, че през процесния период в отоплителните сезони ежемесечно е била
отчитана реалната консумация на топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в
банята /т.нар. неизмерими мощности/ и на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, което означава, че консумираната топлинна енергия е
следвало да бъде заплащана по правилото на чл.155, ал.1, т.3 от ЗЕ.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че е изолирал със стъклена вата
тръбите на парното в апартамента си и че се отоплява с камина.
В о.с.з.
на 05.03.2019 г. И.Т.И. заявява, че в апартамента няма тръби, няма лира.
Спорно по
делото е дали през ап. №1 преминават вертикални щрангове и дали в банята му има
щранг-лира, респ. дали те са отдали през периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018
г. топлинна енергия на процесната стойност.
За отговор на така очерталите се
спорни въпроси, “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД е поискало
допускането на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ със задачи, формулирани в 4
точки в молба от 26.02.2019 г. /на стр.42 от делото/. С определение от
26.02.2019 г. Плевенски Районен съд е допуснал СТЕ, както е поискана от ищеца.
На
стр.207-210 от делото е вложено изготвеното от ВЛ П. Д. заключение. В него не
са диференцирани отговорите на всеки въпрос по отделно.
В о.с.з.
на 07.05.2019 г. ВЛ Поля Д. е заявило, че е посетило гр.Плевен, ул.“***“№11 и е
установило, че отоплителната инсталация в СЕС е лъчева с долно разпределение,
като вертикалните щрангове и щранг-лирата минават през процесния апартамент на
първия етаж, за да достигнат до втория и третия етаж. Всички радиатори в апартамента
са свалени; изводите са затапени; вертикалните щрангове и щранг-лирата в банята
са изолирани с неопрен, К.на вата и фибран.
Изготвеното
от ВЛ П. Д. заключение е прието само в частта му по т.1 от поставените задачи, според
която топлинна енергия е доставяна през процесния период до апартамента на И.Т.И.
чрез два вертикални щранга и щранг-лира в банята. Поради липсата на отговори на
останалите въпроси, вместо да бъде възложено на същото ВЛ изготвянето на допълнително заключение, е възложена повторна експертиза на друго ВЛ –
Александър Гоцев. Последният е отказал да изпълни задачите. Така с определение
от 20.05.2019 г. за ВЛ е назначен К. Б..
На
стр.257-290 от делото е вложено изготвеното от ВЛ К. Б. заключение и от него е
видно, че касае само въпросите по т.2, 3 и 4 от молбата на ищеца /на стр.42 от
делото/.
Според ВЛ К.
Б., в процесния случай неправилно топлинната енергия е разпределяна общо между
всички абонати в петте СЕС, захранвани от общата абонатна станция. Следвало е
първо топлинната енергия да се раздели между петте СЕС и след това да се
разпредели съответно между абонатите от всяка от петте СЕС. За целта са били
нужни контролни топломери и водомери за БГВ за всяка от петте СЕС, а такива
липсват.
ВЛ К. Б.
счита, че поради липсата на отделен топломер за БГВ в абонатната станция,
Методиката към Наредбата не позволява ежемесечно дялово разпределение на база
реални отчети. Следвало е да се прилага сезонно дялово разпределение на
топлинната енергия със сответните изравнявания.
В о.с.з.
на 27.06.2019 г. е изслушано ВЛ К. Б. по приемането на заключението му. Тогава
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД е възразило, че ВЛ не е дало отговор на част от
въпросите и е поискало заключението му да не бъде приемано във вида, в който е
изготвено. Поискано е допускането на тройна СТЕ. Плевенски Районен съд е счел,
че заключението е непълно, но го е
приел в този му вид и е указал на ВЛ да посочи какви документи са му нужни, за
да отговори на всички поставени въпроси.
С молби
/на стр.305 и 306 от делото/ ВЛ К. Б. е посочило какви документи иска да му
бъдат представени съответно от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД и от „ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН“ЕООД.
В о.с.з.
на 12.09.2019 г. на ВЛ повторно е указано да посочи какви документи са му
нужни, за да отговори на всички поставени въпроси. Повторно са представени
съответните молби /на стр.348 и 349 от делото/. Указано е и на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД, и на „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД, че следва да представят
поисканите от ВЛ документи в 3-дневен срок от съобщението.
Съответното
съобщение е връчено на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД на 25.09.2019 г. и на
30.09.2019 г. дружеството е представило документи, вложени на стр.353-362 от
делото.
Съответното
съобщение е връчено на „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД на 19.09.2019 г., но в указания
срок, а и по-късно дружеството не е представило документи.
В молба от
02.10.2019 г. ВЛ К. Б. заявява, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД „шиканира“ СТЕ,
като представя вече представени документи, а не поисканите от него.
В о.с.з.
на 14.10.2019 г. Плевенски Районен съд с оглед процесуалното поведение на
страните, изразяващо се в непредставяне на поисканите от ВЛ документи, отменя
допуснатата допълнителна експертиза.
В о.с.з.
на 27.06.2019 г. е разпитан св.МИТКО И. КОЛЕВ – представител на „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД за Плевен, който
заявява, че абонатната станция, която се намира в гр.Плевен, ул. „***“ №9, има
три отклонения: едно – за СЕС, находящи се на №9, 11 и 13; второ – за СЕС,
находяща се на №7 и трето – за СЕС, находяща се на №5. Свидетелят твърди, че
няма контролни топломери за всяко от трите отклонения.
По повод
показанията на св.МИТКО И. КОЛЕВ, И.Т.И. заявява, че е поискано индивидуално
отчитане за СЕС, находяща се на №11, но такова е било отказано.
С молба от
09.09.2019 г. „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД е представило писмо от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД
до Д. П. С. – отговор на нейна молба за монтаж на индивидуален контролен
топломер за сграда – етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. „***“ №11
/на стр.335 от делото/. В това писмо е посочено, че абонатната станция има три
клона: по един за № 5 и №7 и един общ за №9, 11 и 13, което прави технически
невъзможно да се монтира контролен топломер само за №11. В писмото е указано,
че контролни топломери могат да се монтират на всеки от трите клона, като за
целта е необходимо да се изготви проект, който да се съгласува с
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД и „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД и да бъде постигнато
споразумение между всички етажни собственици с конкретно посочено съдържание.
Липсват
данни такъв проект да е изготвен и съгласуван и етажните собственици да са се
споразумели.
В
обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че в нарушение на чл.52, ал.5
от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. и за краткост по-нататък
Наредбата/ и т.6.1.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост /за краткост по-нататък Методиката/ във
вр. с чл.60 от Наредбата, в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния апартамент №1 и която
заедно с няколко други сгради – етажна собственост се топлоснабдява чрез една
абонатна станция, липсва контролен
топломер, който законосъобразно да отчита отделно потребената от нея топлинна
енергия. Този извод е направен на база писмото от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД
до Д. П. С. /на стр.335 от делото/, както и на база писмените заключения на ВЛ
в частите им, които са приети за обективно и компетентно дадени.
В
обжалваното решение Плевенски Районен съд е отчел, че липсва и споразумение по чл.35, ал.1, т.4 от Наредбата.
Според
Плевенски Районен съд, в чл.52, ал.5 от Наредбата не е предвидено при няколко
СЕС, присъединени към една абонатна станция, монтажът на контролни топломери на
всяка от СЕС да става по искане и за сметка на СЕС, както е в хипотезата на
чл.52, ал.1, т.3 от Наредбата.
Според
Плевенски Районен съд, чл.52, ал.1, т.1-3 от Наредбата урежда дяловото
разпределение на топлинна енергия между абонатите в една СЕС, а чл.52, ал.5 от Наредбата се отнася до разпределението
на топлинна енергия между няколко сгради, присъединени към една абонатна станция. Казано иначе – в обжалваното решение е
прието, че правилата за дялово разпределение в първата хипотеза не важат във
втората хипотеза.
Така
мотивиран, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, с който краен извод
въззивната инстанция не е съгласна, защото:
Установено е, че в процесната СЕС
има изградена вътрешно-отоплителна инсталация, която е присъединена към
топлопреносната мрежа чрез топлопроводи и абонатна станция.
Установено е, че чрез тази абонатна
станция се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към още четири СЕС. Действащият
към процесния период Закон за енергетиката /ЗЕ/ е обнародван на 09.12.2003 г. и
допуска в своя чл.137, ал.4 /преди ал.3/ присъединяването на клиенти от една
или повече сгради към абонатна станция в друга сграда, когато:
1. собствениците на имотите в
сградите без абонатна станция са сключили договор за ползване на помещението на
съществуващата абонатна станция, и
2. са изпълнили техническите
изисквания на наредбата по чл. 125, ал. 3.
Липсата на данни за договор по т.1 и
констатираното от ВЛ неизпълнение на изискванията на Наредбата по т.2 косвено
водят до извода, че се касае за заварено техническо
положение, при което няколко отделни сгради се обслужват от една абонатна
станция и за стартирали в миналото
облигационни отношения, които няма как да бъдат изначално преуредени,
съгласно нововъведената нормативна уредба. В подобни случаи е практически
невъзможно да се извърши точно дялово
разпределение на топлинната енергия между всички абонати в няколкото сгради, но това не означава, че не
следва да се извършва никакво дялово
разпределение на топлинната енергия.
Неправилно Плевенски Районен съд е
счел за приложими по отношение на процесния случай правилата на чл.52, ал.5 от
Наредбата и т.6.1.5 от Методиката.
При
липсата на правила как в заварените положения да се разпределя топлинната
енергия между отделните сгради, обслужвани от една абонатна станция, логично е
по аналогия да се прилагат правилата по чл.139 и сл. от ЗЕ за разпределение на
топлинната енергия между клиентите, присъединени към една абонатна станция в
СЕС.
Собствениците
на обекти в няколкото сгради /респективно етажните собственици в няколкото
СЕС/, обслужвани от една абонатна станция, биха могли да минимизират
неблагоприятните последици от завареното положение, в което се намират, като за
да го приведат в съответствие с новите правила, инициират монтажа на контролни
топломери поне на трите самостоятелни отклонения на отоплителната инсталация.
Следва да се отбележи, че в писмото на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД до Д. П. С. /на
стр.335 от делото/ като технически невъзможно се сочи монтирането на контролен
топломер само за СЕС, находяща се на №11, тъй като тя заедно със СЕС, находящи
се на №9 и №13, се захранват от общ клон на отоплителната инсталация. Т.е. по
аргумент за обратното – технически е възможно да се монтира контролен топломер
за общия клон /отклонение/ на отоплителната инсталация, към който принадлежи
СЕС на №11, в какъв смисъл е и чл.140а от ЗЕ.
Вярно е,
че в чл.52, ал.5 от Наредбата не е предвидено монтажът на контролния топломер
на всяка от СЕС или на самостоятелното отклонение на абонатната станция да
става по искане и за сметка на СЕС, както е в хипотезата на чл.52, ал.1, т.3 от
Наредбата. Така е обаче, доколкото чл.52, ал.5 от Наредбата се отнася до
нововъзникнали положения, за които важи правилото за предварително съгласуване със съответните технически изисквания.
Когато заварени положения се привеждат в съответствие с новите правила, се осъществява
последващ технически контрол, затова
е нужно да се изготви проект, който да се съгласува с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД
и „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД и да бъде постигнато споразумение между всички етажни
собственици. По делото няма данни за такъв проект и за такова споразумение.
Плевенски
Окръжен съд е счел, че в първоинстанционното производство – и по-конкретно в
о.с.з. на 27.06.2019 г. нито ищецът е заявил на кои точно въпроси не е
отговорило ВЛ, нито от мотивите на Плевенски Районен съд става ясно защо счита
заключението за непълно. Плевенски Окръжен съд е приел още, че в молбите си /на стр.305 и 306 от делото/ ВЛ
не е посочило за отговорите на кои точно въпроси са му нужни всичките
документи. Така мотивиран, Плевенски Окръжен съд с определение №250 от
20.02.2020 г. е дал възможност на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД да направи нужните
уточнения. Това е сторено с молба от 17.03.2020 г. и въз основа на нея в о.с.з.
на 28.05.2020 г. е допусната нова СТЕ със същите задачи, като тези, формулирани
в молбата на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД от 26.02.2019 г. /на стр.42 от делото/.
За ВЛ е назначен доц. д-р К.М.И., който в о.с.з. на 30.07.2020 г. е заявил пред
съда, че въпреки неколкократните си опити, не е успял да се свърже с И.Т.И. на
посочения от последния телефонен номер. По тази причини оглед в имота не е
правен.
Видно от
писменото заключение на ВЛ /доклад/, депозирано по делото на 15.07.2020 г., находящата
се в гр. Плевен, ул. „***“ №9 абонатна станция №238 захранва СЕС, находящи се в
гр. Плевен, ул. „***“№7, 9, 11 и 13.
Тази абонатна станция е работила през процесния период. За това свидетелстват
ежемесечните записи на отчетните стойности на общия топломер. От отчетеното от
общия топломер се вадят определените технологични загуби и топлинната енергия
за БГВ /отчитана от общ водомер/. Остатъкът, явяващ се потребена за отопление топлинна
енергия, се разпределя от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ЕООД чрез лицензиран софтуер в три
направления: отдадена от сградната инсталация, от отоплителни тела с
измервателни уреди и от отоплителни тела без уреди /по мощност/. Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните обекти в СЕС. Трябва да се отбележи, че за изчисляване
стойността на топлинната енергия, консумирана чрез щранг-лирите е от
значение отопляемият обем на апартамента, а при разпределение между етажните собственици на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, значение
има отопляемият обем на апартамента, в т.ч. и отопляемият обем на съответните части от общите части на сградата,
прилежащи към него.
ВЛ е установило, че процесният
апартамент има проектен отопляем обем 154.36 куб.м. и спрямо него е
разпределяна топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, в съответствие
със Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово
разпределение. Общата стойност на така разпределената през процесния период
топлинна енергия е 242.15 лв.
ВЛ доц.
д-р К.М.И.
не е установило при оглед, че в банята на процесния апартамент има щранг-лира с
мощност 584 W /две тръби с диаметър 1.1/2“/.
Наличието на такова отоплително тяло следва да се приеме за доказано на
основание чл.161 от ГПК. Обстоятелствата по делото сочат, че назначеното от
Плевенски Районен съд ВЛ инж. П. Д. е посетило апартамента и е установило, че
щранг-лира в банята има, но е изолирана с неопрен, К.на вата, фибран; е обвита
с шпакловъчна мрежа и е шпаклована.
ВЛ доц.
д-р К.М.И. не е установило изолирането на щранг-лирата да е станало въз основа
на съгласувани екзекутивни промени в топлотехническия проект на сградата,
изготвени от правоспособно лице. При това положение ВЛ заключава, че няма как
да бъде съобразено технически и юридически фактическото изолиране на
щранг-лирата.
Щранг - лирата представлява отоплително тяло, проектирано да отоплява
санитарните помещения, през които преминава, т. е. то е общо отоплително тяло
за собствениците, чиито имоти са разположени във вертикала. Според функциите
си, щранг – лирите се причисляват към
отоплителните тела на инсталацията, за които няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение и индивидуално регулиране. Поради тази
причина енергията за щранг – лирите се получава на база мощността им по
изчислителен път. ВЛ доц. д-р К.М.И. подробно е
посочило как се начисляват дялови топлинни единици за щранг-лирата според
нейната мощност и е заключило, че правилно е изчислено, че стойността на
топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата през процесния размер, възлиза на
142.10 лв.
Като се
сборуват сумите от 242.15 лв. и 142.10 лв., се получава 384.25 лв. Като към
последната сума се добави и сумата от 7.52 лв. – стойност на услугата
„разпределение“, се получава процесната главница от 391.78 лв.
При така
установената фактическа обстановка, обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо нето следва да се постанови решение, с което предявения
установителен иск следва да бъде уважен за главница в размер на 391.78 лв. и за
лихва за забава в 27.51 лв. Този извод следва да бъде аргументиран с
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ, която
предвижда, че когато абонат прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имота си чрез монтираната в него регулираща
арматура,
той остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е направило по ч.гр.д. №7148/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд
разноски за ДТ в размер на 25 лв., както и разноски за юриск. възнаграждение в
размер на 50 лв. и е поискало в заявлението присъждането на тези разноски в общ
размер на 75 лв.
В първата
инстанция на настоящото исково производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД е направило разноски за ДТ в размер на 25 лв. и за депозит за ВЛ – в
размер на 726 лв., или общо 751 лв. Следва
да се отбележи, че неправилно Плевенски Районен съд е определил ДТ за
разглеждане на иска по чл.422 от ГПК в размер на 75 лв. и че за възнаграждение
на ВЛ е надвнесен депозит в размер на 150 лв.
Във връзка с
въззивното обжалване „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД е направило разноски за ДТ в размер
на 25 лв. и за депозит за ВЛ – в размер на 200 лв., или общо 225 лв. Отново неправилно е определена като дължима за въззивното
обжалване ДТ в размер на 50 лв.
И.Т.И. не е
направил разноски в исковото производство.
При този изход на спора по същество, И.Т.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен“ЕАД сумата от 75 лв., явяваща се
разноски, направени в заповедното производство, сумата от 751 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на
настоящото исково производство и сумата от 225
лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция на настоящото
исково производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№2284 от 14.11.2019 г. по гр.д.
№8648/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че СЪЩЕСТВУВАТ СЛЕДНИТЕ ВЗЕМАНИЯ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД-гр.
Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление в гр.Плевен, ул.”***” №*** от И.Т.И.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** – собственик на топлоснабден имот –
апартамент №1, находящ се в сграда – етажна
собственост в гр.Плевен, ул.“***“ №11, с абонатен №***, за изпълнението на
които е издадена заповед за изпълнение №4428 от
08.10.2018 г. по ч.гр.д. №7148/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд:
- за 391.78 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия отдадена периода от 01.03.2017 г. до
30.04.2018 г. от сградна инсталация и щранг-лира в процесния апартамент №1,
находящ се в сграда – етажна собственост в гр.Плевен, ул.“***“ №11, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 05.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
- за 27.51 лева, представляващи лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 03.05.2017 г. до 02.10.2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Т.И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес *** да заплати в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”ЕАД-гр.
Плевен, с ЕИК: ***, с адрес на управление в гр.Плевен, ул.”***” №*** сумата от 75 лв., явяваща се
разноски, направени в заповедното производство; сумата от 751 лв., явяваща се разноски, направени в първата инстанция на
настоящото исково производство и сумата от 225
лв., явяваща се разноски, направени във въззивната инстанция на настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“
ЕООД-гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: