ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371
гр. Перник, 16.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500336 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №295 /27.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 6768/2024 г., Районен съд гр. Перник
е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете с правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Ф. К., ЕГН **********,
**** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: **** в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен между
него и АЙ ТРЪСТ" ЕООД за суми в размер на 2030,63 лева - представляващи главница по
договор за потребителски кредит № 2141263/11.12.2019 г., ведно със законна лихва за забава
върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението;сумата от 234,50 лева
представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.08.2021 г. и сумата от
1043,84 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 21.02.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд – 29.08.2024 г., без периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 5211/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК„Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
заплати на В. Ф. К. 700,00 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
В законоустановения срок ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирала
въззивна жалба, с която обжалва изцяло постановеното по делото решение като неправилно
и незаконосъобразно. Неправилно районният съд бил приел, че не било налице сключен
договор за кредит и бил възложил в доказателствена тежест това обстоятелство на ищеца.
Позовава се на чл. 6 ЗПФУР и на пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗПФУР. Цитира разпоредбите на
чл. 18, ал. 1 ЗПФУР и чл. 3 от ЗЕДЕУУ. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП, защото страните били предвидили в ОУ на договора, че натискане
на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя същият се бил считал за подписан на всяка
негова страница, включително се били считали за подписани и всички страници от ОУ, тъй
като същите били представени на траен носител и формат, който не позволявал да бъдат
1
изменени. Позовават се на съдебна практика в този смисъл. Налице било и извънсъдебно
поведение от страна на ответника изразяващо се в получаване на определена сума с
разписка, в която като изрично основание на извършения превод бил посочен процесния
договор за потребителски кредит. Получаването на сумата съставлявало признание на
неизгоден факт за страната, а именно сключването на договора за потребителски кредит.
Цитира съдебна практика в посочения смисъл. В условие на евентуалност ако съдът не
приеме изложените аргументи и счете договора за потребителски кредит за недействителен
съобразно чл. 23 ЗПК моли да му бъде присъдена чистата стойност на кредита, а именно
главницата. Неправилно районния съд бил приел, че „Ай Тръст“ ЕООД не бил станал
титуляр на процесното вземане и бил приложил разпоредбата на чл. 55, ал.2 ТЗ, тъй като по
делото не се било установило, че търговските книги на двете дружества имащи характера на
регистър за извършените от тях стопански операции били водени в нарушение на ЗСч и ТЗ.
Не били получили конкретни указания от съда за представяне на търговските книги.
Неправилно била разпределена доказателствената тежест за установяването на този факт на
ищцовото дружество. На основание чл. 193, ал. 3 ГПК същата следвало да се понесе от
оспорващия документа ответник. Дори и да не се установило, че процесното вземане не
било придобито от „Ай Тръст“ ЕООД вследствие на погасяване на задължението на
ответника имало доказателства, че същото било валидно прехвърлено от страна
„Кредисимо“ ЕАД.
Моли съдът да отмени постановеното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно
и да се произнесе по същество на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ответницата В. Ф. К. чрез адв. Б. В.. Излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба и моли съдът да я остави без уважение. Ищецът не бил възразил срещу изготвения
проекто-доклад на съда и същият бил приет за окончателен, като не били релевирани
възражения срещу същия от негова страна в първото открито по делото съдебно заседание.
Първоинстанционният съд бил направил правилна правна квалификация на предявените
искове, както и приел, че активната процесуална и материална легитимация на ищеца
произтича от договора за цесия сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което му е прехвърлило свое
регресно вземане в качеството му на изпълнил поръчител суброгирал се в правата на
неудовлетворения кредитор. Правилно била разпределена с доклада на съда
доказателствената тежест на страните. Верен бил извода на районния съд, че по делото не се
установявала облигационна връзка възникнала на основание представените договори за
потребителски кредит и договор за поръчителство, тъй като същите не били подписани от
ответника. Същото обстоятелство следвало да бъде установено от ищеца, тъй като районния
съд правилно го бил поставил с доклада по делото в негова доказателствена тежест.
Правилно било прието, че цедентът „Ай Тръст“ ЕООД не ставал титуляр на прехвърленото
от него на ищеца вземане, както и че по делото не били представени доказателства, че
поръчителят бил изпълнил задължението на длъжника по начините предвидени за
изпълнение на парично задължение, а именно плащане, прихващане, даване вместо
изпълнение, новация. От представените разчети на двете дружества за прихващане на
насрещни задължения не могъл да се направи извода, че поръчителят бил изпълнил
задължението на длъжника на кредитора.
Моли съдът да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените във въззивното
производство разноски. Прави възражение за дължимост и прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.
Досежно направеното от въззивния жалбоподател оплакване, като същият е възразил, че
първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест между
страните, тъй като в тежест на ответника било да докаже, че не е сключен договор за кредит
2
и договор за поръчителство, както и че търговските книги на двете дружества имащи
характера на регистър за извършените от тях стопански операции били водени в нарушение
на ЗСч и ТЗ, то настоящият състав счита това възражение за неоснователно. В проведеното
открито съдебно заседание от 21.03.2025 г. жалбоподателят е депозирал писмена молба, в
която е релевирал като възражение по проекто-доклада на съда, единствено, че ответникът
следва да докаже, че процесните договори не са били сключени, което възражение правилно
съдът не е уважил и е приел
изготвения проекто-доклад като окончателен доклад по делото. Съдът не е разпределял в
доказателствена тежест на ищеца да установява обстоятелството, че търговските книги на
двете дружества имащи характера на регистър за извършените от тях стопански операции
били водени в нарушение на ЗСч и ТЗ, а правилно му е разпределил в доказателствена
тежест обстоятелството, че следва да докаже, че дружеството поръчител е заплатило
претендираните суми на кредитора в проекто-доклада си, който е бил обявен за окончателен
в проведеното открито съдебно заседание от 21.03.2025 г. и възражение в този смисъл
ищецът изобщо не е правил пред първата инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че доказателствената тежест е била надлежно
разпределена от първоинстанционният съд, проведено е съдебно заседание, в което страните
са имали възможност да присъстват, тъй като са били редовно призовани и са имали
възможност да направят допълнителни доказателствени искания и да ангажират относими и
необходими доказателства в защита на своите твърдения и възражения. Съответно искането
на жалбоподателя въззивният съд да разпредели отново доказателствената тежест и даде
указания за тежестта и вида на доказване, дължим от страните като уважи релевираните в
този смисъл възражения във въззивната жалба следва да бъде оставено без уважение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не
възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на
чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на жалбоподателя относно разпределената
доказателствена тежест на страните съобразно проекто-доклада на първоинстанционния съд
приет за окончателен с протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на
21.03.2025 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2025 ч. от 10,45
ч., за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в мотивите
3
на настоящето определение.
Напътва страните да постигнат спогодба.
Да се призоват страните, чрез техните процесуални представители, като на жалбоподателя,
да се изпрати и препис от писмения отговор на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4