№ 522
гр. Враца, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6755/29.12.2023 г. на Ц. Д. Ц.,
чрез пълномощника му адв.И. Я., против Решение № 243/24.11.2023 г. по гр.д.
№ 1376/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на
евентуалност – неправилно, че е постановено при допуснати нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и непълнота на доказателства, както и че е необосновано.
На първо място в жалбата се сочи, че районният съд се е произнесъл по
недопустим иск. Навеждат се доводи, че посоченият в исковата молба
юридически факт, от който произтича спорното право и представлява
основание на иска, е встъпването на ответника в задължение на ищеца, като в
този смисъл е и направеното от ищеца в първото с.з. на 21.03.2023 г.
уточнение на иска. В тази връзка се посочва, че от представеното
споразумение е видно, че ищецът има задължение към трето за делото
физическо лице, в което се твърди, че е встъпил ответника. Излагат се
съображения, че кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по
силата на което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един
съществуващ дълг и двамата длъжници солидарно отговарят пред кредитора.
При това положение правото на иск е на кредитора (бившия съдружник), а не
на ищеца, който е длъжник и в чийто дълг се твърди, че ответникът е встъпил.
На следващо място в жалбата се поддържа, че решението е неправилно.
Според въззивника, изготвеният доклад по реда на чл.146 ГПК е непълен, тъй
1
като липсва конкретика при разпределянето на доказателствената тежест и
указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства. Намира,
че решението е и необосновано, тъй като в мотивите са приети за доказани
факти, за които не са представени доказателства по делото, като
същевременно са изключени относими писмени доказателства и не са
обсъдени възраженията на ответника.
В жалбата се посочва, че районният съд е разгледал различни от
посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и неправилно е
приел, че процесното споразумение е договор за спогодба по чл.365 ЗЗД.
Навеждат се доводи, че споразумението не съдържа правните характеристики
на този вид договор, тъй като от него не може да се приеме за безспорно
установено наличие на парично задължение и със същото нито се прекратява
съществуващ спор, нито се избягва възможен спор, нито страните си правят
взаимни отстъпки. В жалбата се излага съдържанието на споразумението, след
което се прави обобщение, че всички клаузи по същото касаят дълг на
дружеството-ищец към трето юридическо лице "Сънпро енерджи" ЕООД,
както и че ответникът е посочил, че желае да напусне дружеството като
съдружник и се е задължил да прехвърли дяловете си на Й. Л., а вземането от
45 000 лв. към момента на сключване на споразумението е в патримониума на
трето лице "Сънпро енерджи" ЕООД, поради което ответникът Ц. в лично
качество няма вземане, за което да договаря и спрямо него с клаузите на
споразумението не се правят никакви отстъпки. Въззивникът счита, че при
липсата на формирана воля относно съществените елементи на договора за
спогодба, процесното споразумение не може да има последиците по чл.365
ЗЗД и не съставлява основание за дължимост на претендираните суми.
Според изложеното в жалбата, в останалата си част споразумението
има характер на договор за встъпване в дълг, тъй като в т.7 е посочено, че
дружеството-ищец "Нипро инженеринг 2000" има неизплатени задължения в
размер на 40 000 лв. към негов кредитор, а именно – наследниците на бившия
съдружник С. Т. В., а ответникът Ц. се е съгласил да поеме половината от
задължението на ищеца. Навеждат се правни доводи, че съгласно чл.101 ЗЗД
трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника, като независимо от това с кого е
сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с
длъжника за изпълнение на задължението, а това с кого е сключено
съглашението има значение за възможността встъпилият едностранно да
отмени или измени сключеното съглашение. В тази връзка въззивникът
поддържа направеното пред първата инстанция възражение, че е направил
валидно оттегляне от съглашението за встъпване в дълг, за което е уведомил
ищеца с нотариална покана, както и направеното възражение за
несъществуване към 22.12.2021 г. на дълг, в който ответникът да встъпи.
Счита, че от текста на процесното споразумение не става ясно какво е
основанието за поемане на задължението от негова страна, а предоставянето
имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел. Излага
аргументи, че в цитираният в споразумението Протокол от общото събрание
на съдружниците в "Нипро Инженеринг 2000" от 04.01.2013 г. е посочено, че
задължението на дружеството към С. Т. В. в размер на 115 382,48 лв., от които
45 000 лв. са задължение към съдружника Ц. Д. Ц., т.е. оказва се че ответникът
е встъпил в дълг на ищеца като солидарен длъжник за задължение, което
2
частично е негово собствено вземане. Изтъква, че от доказателствата по
делото е изключена извънсъдебна спогодба, която ищецът е сключил с
наследник на кредитора С. Т. В. и от която е видно, че задължението на ищеца
е 117 000 лв., като кредиторът опрощава 57 000 лв., при условие, че върне
задължението си на вноски по 1 000 лв., считано от 20.07.2020 г. Според
въззивника, като се вземе предвид, че сумата на задължението към починалия
съдружник включва 45 000 лв. задължение на ищеца към ответника и датата,
на която е възникнало задължение за плащане от страна на ищеца – 20.07.2020
г., то към датата на процесното споразумение 22.12.2021 г. не е съществувало
задължение в размер на 40 000 лв. При тези съображения счита, че процесното
споразумение е нищожно поради невъзможен предмет и липса на основание.
Прави възражение за нищожност и поради противоречие с добрите нрави,
изразяващо се в нееквивалентност на престациите.
Най-сетне в жалбата се поддържа, че районният съд неправилно е
оставил без разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане
със суми, които му се дължат от ищеца въз основа на договор за наем на
недвижим имот. Навеждат се доводи, че ако при постановяване на решението
съдът приеме, че вземането на ищеца съществува, то е длъжен да разгледа
възражението за прихващане, да обсъди всички факти, отнасящи се до
вземането на ответника, и да се произнесе относно съществуването и
изискуемостта на насрещното вземане, като в зависимост от това да отхвърли
изцяло или отчасти исковата претенция. В тази връзка се развиват подробни
правни съображения относно същността на възражението за прихващане като
процесуално средство за защита на ответника.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на РС-Бяла
Слатина и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се
иска съдът да се произнесе по възражението за прихващане на ответника.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Постъпил е отговор вх.№ 967/21.02.2024 г. от адв.Р. Д., като
пълномощник на "Нипро инженеринг 2000" ООД, в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Най-напред в отговора се поддържа, че предявеният иск е допустим.
Навеждат се доводи, че съдът правилно е квалифицирал и се е произнесъл по
иск за плащане на задължение по договор по чл.79 ЗЗД, като основанието на
претенцията е неизпълнение на задължение на въззивника, поето със
Споразумение от 22.12.2021 г., съгласно чийто чл.7 той се е задължил да
изплати половината от задължението на "Нипро инженеринг 2000" ООД,
произтичащо от даден от бившия съдружник С. В. паричен заем и
Споразумение за разсрочване на плащането от 18.10.2018 г. Посочва се, че Ц. е
поел дълга на "Нипро инженеринг 2000" ООД, но същевременно лично се е
задължил към същото дружество със сумата 20 000 лв., която съгласно ал.3 на
чл.7 от Споразумението се е задължил да плаща на месечни вноски.
Според въззиваемия, неоснователни са и всички изложени в жалбата
аргументи за неправилност на първоинстанционното решение. Счита, че дали
подписаното Споразумение от 22.12.2021 г. ще бъде квалифицирано като
такова по чл.365 ЗЗД не повлиява по никакъв начин на задълженията на
въззивника по чл.7 от същото. Отново подчертава, че едновременно с
поемането на дълга на "Нипро инженеринг 2000" ООД въззивникът
3
недвусмислено е приел, че в отношенията му с това дружество половината от
остатъка от дълга на дружеството - 20 000 лв., с които са изградени двете
фотоволтаични централи, ще се счита за негов личен дълг към "Нипро
инженеринг 2000" ООД и от това задължение въззивникът не може да се
оттегли.
На следващо място се оспорват изложените в жалбата твърдения, че
дружеството-приобретател на централата е трето лице и няма нищо общо със
споразумението между Ц. и "Нипро инженеринг" ООД. Навеждат се доводи,
че "Сънпро енерджи" ООД е със съдружници и управители Ц. Д. Ц. и
неговите синове. Поставя се въпросът кое вземане въззивникът Ц. е цедирал
на собственото си дружество "Сънпро енерджи" ООД с договора за цесия от
21.12.2021 г. и действителна ли е тази цесия. В тази връзка се посочва, че няма
сключен и изпълнен договор за заем, по силата на който Ц. да е превел на
"Нипро инженеринг 2000" ООД сумата от 45 000 лв., а след като такова
плащане не е извършвано, то няма и дълг, който да бъде предмет на
прехвърляне с договора за цесия, което прави този договор нищожен. В
подкрепа на тези твърдения въззиваемият се позовава на приложената по
делото Нотариална покана рег.№ 2204, том І, акт 98 на нотариус А. В., с която
въззивникът Ц. кани майката на починалия съдружник В. да му върне заетата
на наследодателя й сума от 45 000 лв. Не се оспорва фактът, че С. Т. В. е
финансирал "Нипро инженеринг 2000" ООД за изграждането на двете
фотоволтаични централи и неговият договор за заем е формирал дълга на
дружеството към наследниците му, като именно сумите по този договор са
постъпили по сметките на дружеството и задължението фигурира в
счетоводството. Твърди се, че липсват счетоводни данни за наличието на
задължение по договор за заем към Ц..
В отговора се поддържа, че "Нипро инженеринг 2000" ООД се е
съгласил да приеме нищожната цесия и да прехвърли срещу нея една от
централите си на дружеството "Сънпро енерджи" ООД, поради поведението
на въззивника Ц. спрямо Л. С. - съдружник и управител на "Нипро
инженеринг 2000" ООД, който в продължение на години е бил малтретиран, за
което има и образувани преписки в полицията и прокуратурата. Посочва се, че
всички документи, съпътстващи прехвърлянето на ФТЕЦ "Алтимир" на
посоченото и контролирано от Ц. търговско дружество "Сънпро енерджи"
ООД, включително договорът за цесия и споразумението, са били съставени и
подписани едновременно, за да може да се даде създаде фактическа и правна
рамка, при която "Нипро инженеринг 2000" ООД да прехвърли собствеността
на едната си централа на Ц., без той да я заплати. Сочи се също, че така
извършеното поделяне на активите на "Нипро инженеринг 2000" ООД би било
приемливо за дружеството, ако не е съществувал дълга към наследниците на
починалия съдружник, който е финансирал изграждането на централите, тъй
като приходът от продажбата на произведената от само една централа
електроенергия не би могъл да покрие вноската за погасяване на заема към
кредитора. Ето защо се е наложило в Споразумението от 21.12.2021 г. да бъде
поставено условие, че Ц. Ц. ще се включи в изплащането на заема, като поеме
половината от остатъка от задължението на дружеството. В потвърждение на
изложеното, въззиваемият се позовава на фактът, че централата е била
прехвърлена по балансовата й стойност, без да се отчитат бъдещите приходи
от продажбата на ел.енергия до края на експлоатационния й период.
4
По отношение на изложените в жалбата аргументи, касаещи
възражението за прихващане, въззиваемият счита, че районният съд правилно
е оставил без разглеждане това възражение. Навежда и доводи, че от
събраните по делото доказателства е видно, че претенцията за прихващане е
неоснователна, тъй като договорът за наем, от който се твърди, че произтича
насрещното вземане на ответника, е сключен на 19.12.2011 г., цената му е
анексирана на 05.01.2013 г. и е във фиксиран месечен размер от 341 лв., а
регистрацията на ответника по ДДС от 07.08.2015 г. не е основание за
едностранно изменение на договора и увеличаване на договорената наемна
цена с 20%. Въззиваемият счита, че в опита си да намали задължението си
въззивникът прибягва до незаконосъобразни действия – напр. с фактура №
121/13.10.2021 г., освен за наем за м.10.2021 г. се създава задължение за
въззиваемия със задна дата, като се фактурира ДДС върху вече платени наеми
за периода от м.09.2015 г. до м.09.2021 г. Освен това посочва, че от приетата
по делото счетоводна експертиза се установява, че ответникът сам е анулирал
задължението, като е издал кредитно известие за цялата фактура, равняващо
се според вещото лице на отказ от претенция за плащане. Относно фактура №
128/15.01.2022 г. с основание наем за м.01.2022 г., въззиваемият посочва, че
изградената върху имота централа е прехвърлена в собственост на "Сънпро
енерджи" ООД с Договор от 22.12.2021 г. и от тази дата имотът реално се
ползва от това дружество, поради което сумата по тази фактура е недължима.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Бяла Слатина е сезиран със заявление на "Нипро
инженеринг" ООД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК против Ц. Д. Ц. за сумата 4 000,00 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 80,00 лв –
държавна такса и 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Според изложеното в заявлението, паричното вземане произтича от
Споразумение от 22.12.2021 г. и поетото в чл.7, ал.3 от същото задължение за
изплащане по 500,00 лв. месечно, считано от м.01.2022 г. до изплащане на
сумата 20 000 лв. Посочено е, че до момента на подаване на заявлението, т.е.
до м.08.2022 г., при дружеството-молител не са постъпили никакви суми.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1063/2022 г. по описа
на БСлРС и е издадена Заповед № 539/24.08.2022 г., с която заявлението е
уважено изцяло.
Препис от заповедта е връчен лично на длъжника Ц. Д. Ц. на 26.08.2022
г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от същия против
издадената заповед за изпълнение, в което се посочва, че не дължи изпълнение
на вземането.
След дадени указания, заявителят в срока по чл.415, ал.4 ГПК е
предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
5
изпълнение.
В исковата молба се твърди, че между ищеца "Нипро инженеринг 2000"
ЕООД, управителя му Л. Ц. С. и ответника Ц. Д. Ц. има подписано
Споразумение от 22.12.2021 г. за уреждане на имуществените отношения
между страните по повод разделяне на съвместното им участие в
"предприятие" за производство на ел. енергия от възобновяеми източници.
Посочва се, че с това споразумение една от притежаваните от дружеството
общо две фотоволтаични централи остава в собственост на "Нипро
инженеринг 2000" ЕООД, а другата е прехвърлена на дружеството "Сънпро
инженеринг" ООД, със собственици на капитала и управители ответникът Ц.
Д. Ц. и двамата му сина Д. Ц. Д. и В. Ц. Д..
Според изложеното в исковата молба, с посочените две фотоволтаични
централи ищецът е погасявал задължения към наследниците на трето за
делото лице - С. Т. В., който е бивш съдружник, кредитирал юридическото
лице за построяването на централите. Твърди се, че изваждането на една от
фотоволтаичните централи от патримониума на "Нипро инженеринг 2000"
ЕООД рязко е намалило възможностите му да продължи да погасява дълга си,
поради което срещу получаването на централа с наименование ФТЕЦ
"Алтимир 2" ответникът Ц. Д. Ц. е поел задължение, съгласно т.7.2 от
посоченото споразумение, в лично качество да поеме половината от
задължението на дружеството към наследниците на С. Т. В., възлизащо на
сумата от 20 000 лева. Сочи се, че това задължение е разсрочено за изплащане
ежемесечно, като падежът на всяка дължима вноска от 500,00 лв. е 5-то число
на текущия месец, считано от 01.01.2022г.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба Ц. Д. Ц. не е
заплатил нито една вноска от задължението си към "Нипро инженеринг 2000"
ЕООД по Споразумението от 22.12.2021г., поради което е подадено
заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 4000,00 лева, представляваща част от
дължимата главница. След подаденото от длъжника възражение срещу
заповедта за изпълнение, за ищеца се явява правен интерес от предявяване на
иск за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
пояснява, че претендираната сума от 4 000,00 лв. е за периода м.01.2022 г. до
м.08.2022 г. вкл. и е формирана от дължимите месечни вноски по 500,00 лв.,
съгласно споразумението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц. Д. Ц., чрез пълномощника си
адв.И. Я., е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата
претенция.
Твърди, че описаните в исковата молба факти не отговарят на
действителното положение между страните. На първо място сочи, че
прехвърлянето на ФТЕЦ не е с цел разделяне на предприятието, а за да се
погасят задълженията на ищеца "Нипро инженеринг 2000" ЕООД към
ответника Ц. Д. Ц., а именно – предоставен през 2012г. заем на ищцовото
дружество в размер на 45 000 лева за изграждането на ФТЕЦ. Посочва, че с
договор за цесия е прехвърлил това свое вземане на "Сънпро енерджи" ООД и
вместо връщане на заема "Нипро инженеринг 2000" ЕООД е прехвърлило на
цесионера ФТЕЦ "Алтимир 2".
6
Ответникът навежда доводи, че прехвърлянето на ФТЕЦ "Алтимир 2"
на "Сънпро енерджи" ООД е осъществено с цел погасяване на неизплатено
задължение на ищеца, поради което на 22.12.2021г. е бил сключен Договор за
прехвърляне на собственост вместо плащане, с който се прехвърля
собствеността на фотоволтаичната централа на цесионера.
В отговора се твърди, че видно от Протокол от общо събрание на
съдружниците на "Нипро инженеринг 2000" ООД от 04.01.2013 г., дългът на
съдружника С. Т. В. възлиза на 115 382,48 лева, в която сума са включени 45
000,00 лева задължения към съдружника Ц. Д. Ц.. Впоследствие на
17.06.2018г. е сключена извънсъдебна спогодба с лицето Г. Т. В. /наследник на
С. Т. В./, по силата на която е опростена сумата от 57 000 лева. Поради това
ответникът счита, че дългът на ищцовото дружество към наследниците на С.
Т. В. е намалял на 13 382,48 лева, като при сключването на спогодбата е
изплатена сумата от 1 000,00 лева и е прието задължението да се погасява на
месечни вноски от по 1 000,00 лева, считано от 01.07.2020г. С оглед тези
фактически твърдения намира, че към датата на споразумението, сключено
между страните по делото на 22.12.2021г., не е съществувал непогасен дълг, в
който Ц. Д. Ц. да встъпи по съглашение с ищеца "Нипро инженеринг 2000"
ООД.
С отговора, в условията на евентуалност, ответникът е направил
възражение за прихващане на задължение на ищеца към ответника в общ
размер на 6 615,11 лв., за която сума се твърди, че е дължима по сключен
между страните на 19.12.2011г. нотариално заверен Договор за наем на
недвижим имот - дворно място, с площ от 1400 кв. м., ведно с построената в
него МЖС със застроена площ от 60 кв. м. и ПСЗ от 31 кв. м., представляващо
ПУП I-728, кв. 35 по регулационния план на ***, общ. Бяла Слатина, обл.
Враца. Посочва по кои конкретни фактури е дължима тази сума.
Прави се искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендират се направените по делото разноски.
В рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е изслушано и прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, че на 22.12.2021 г. е сключено
споразумение между Ц. Д. Ц., "Нипро инженеринг 2000" ООД и Л. Ц. С., като
това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото заверено
копие от този документ.
В споразумението е посочено, че при сключването му е взето предвид,
че дружеството "Нипро инженеринг 2000" ООД има задължение към
съдружника Ц. Д. Ц. в размер на 45 000,00 лв., представляващи предоставени
в заем на дружеството парични средства за изграждането на две
фотоволтаични централи, находящи се в ***, общ.Бяла Слатина, а именно:
ФТЕЦ "Алтимир 1" и ФТЕЦ "Алтимир 2", като за посоченото задължение са
съставени Договор за заем от 26.08.2012 г. и запис на заповед от същата дата,
което е признато от съдружниците и с протокол от общо събрание от
04.01.2013 г. Посочено е също, че към датата на подписване на
споразумението "Нипро инженеринг 2000" ООД не е възстановило заетата
7
сума, както и че съдружникът Ц. Д. Ц. е прехвърлил вземането си към
"Сънпро енерджи" ООД, за което е уведомил длъжника на 21.12.2021 г.
Според изложеното в споразумението, съдружниците Ц. Д. Ц. и Л. Ц. С. са
постигнали съгласие за прехвърляне собствеността върху притежаваните от
първия дялове от капитала на "Нипро инженеринг 2000" ООД на Й. Л. С.,
което ще бъде извършено едновременно с подписването на споразумението.
Посочено е също, че дружеството "Нипро инженеринг 2000" ООД не
разполага с необходимите парични средства, за да изплати дълга си, поради
което е съгласно вместо плащане на дълга към "Сънпро енерджи" ООД да му
прехвърли собствеността върху ФТЕЦ "Алтимир 2" при цена, равна на
задължението му, а именно – 45 000 лв., върху която ще бъде начислен ДДС в
размер на 9 000 лв.
При така взетото предвид, страните по споразумението са уредили
бъдещите си отношения по следния начин:
- чл.1 – страните приемат, че длъжникът "Нипро инженеринг 2000"
ООД е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането към новия кредитор
"Сънпро енерджи" ООД по смисъла на чл.99 ЗЗД;
- чл.2 – "Нипро инженеринг 2000" ООД ще прехвърли на "Сънпро
енерджи" ООД собствеността върху ФТЕЦ "Алтимир 2", състояща се от 144
бр. фотоволтаични панела, с инсталирана мощност на централата от 30 kW;
- чл.3 - Ц. Д. Ц. заявява, че желае да напусне "Нипро инженеринг 2000"
ООД едновременно с прехвърлянето на собствеността върху фотоволтаичната
електрическа централа;
- чл.4 – едновременно с подписването на споразумението и договора за
прехвърляне на собствеността върху ФТЕЦ "Алтимир 2" съдружникът Ц. Д.
Ц. се задължава да прехвърли притежаваните от него дялове от капитала на
дружеството на Й. Л. С. ;
- чл.5 – в едноседмичен срок от подписване на споразумението и
прехвърлянето на собствеността, съдружникът Ц. Д. Ц. се задължава да
предаде с приемо-предавателен протокол на представител на "Нипро
инженеринг 2000" ООД държаните от него 25 бр.метални стойки за монтаж на
фотоволтаични панели и 6 бр. фотоволтаични панели;
- чл.6 – страните заявяват, че с изпълнението на тези задължения
уреждат окончателно отношенията си във връзка с предоставения заем от Ц.
Д. Ц. и освобождаването му като съдружник на "Нипро инженеринг 2000"
ООД;
- чл.7, ал.1 - страните констатират, че "Нипро инженеринг 2000" ООД
има неизплатени задължения към наследници на починалия съдружник С. Т.
В., за което е подписано на 18.10.2018 г. споразумение за разсрочване на дълга,
който е в размер на 40 000 лв. и се изплаща от дружеството на месечни вноски
от по 1 000 лв.;
- чл.7, ал.2 – Ц. Д. Ц. се съгласява и поема половината от задължението
на дружеството към наследниците на починалия съдружник С. Т. В., което към
деня на подписване на споразумението възлиза на 20 000 лв., като
задължението по предходната алинея в отношенията между дружеството и
напускащия съдружник Ц. Д. Ц. ще се счита за личен дълг на напускащия
съдружник към дружеството;
- чл.7, ал.3 – страните се съгласяват изплащането на дълга да стане
разсрочено, на вноски, платими до пето число на всеки месец, считано от
8
01.01.2022 г., като месечната вноска, платима от напускащия съдружник Ц. Д.
Ц. не може да бъде по-малка от 500 лв., до изплащане на пълния размер на
задължението по предходната алинея;
- чл.8 – с изпълнение на ангажиментите, поети от страните по това
споразумение, всяка от тях заявява, че урежда финансовите си отношения с
другите, възникнали до деня на изпълнението му.
Ищецът е представил счетоводно извлечение, от което е видно, че в
аналитичния дневник за периода м.01.2022 г. – м.03.2023 г. Ц. Д. Ц. е отразен
като дебитор и ежемесечно в сметка 709 "Други приходи от дейността" се
отразява задължение към дружеството в размер на 500,00 лв. съгласно
Споразумението от 22.12.2021 г.
За изясняване на уговорките по споразумението, страните са
представили писмени доказателства, от които се установява следното:
На 20.10.2011 г. е сключен Договор за заем, по силата на който С. Т. В.
е поел задължение да предостави на "Нипро инженеринг 2000" ООД парична
сума в размер на 117 000 лв. В договора е посочен начина, по който заемната
сума ще бъде предавана и превеждана на дружеството. Договорен е срок от 10
години за връщане на заетата сума, считано от датата на подписване на
договора.
Представен е Протокол от Общо събрание на съдружниците на "Нипро
инженеринг 2000" ООД от 26.08.2012 г., от който е видно, че е взето решение
за покриване на текущите разходи на дружеството и заплащане на разходите
по вземане на разрешение за построяване на ФВЕ да се кредитира
дружеството от Ц. Д. Ц. с предоставяне на парични средства под формата на
кредит в размер на 45 000 лв.
Представен е и Протокол от Общо събрание на съдружниците на
"Нипро инженеринг 2000" ООД от 04.01.2013 г., в който е отразено
дружеството има задължение към съдружника С. Т. В. в общ размер от 115
382,48 лв., от които 45 000 лв. са задължение към съдружника Ц. Д. Ц..
Между страните не се спори, че С. Т. В. е починал на 22.06.2013 г. В
нотариална покана от 04.09.2013 г., отправена от Ц. Д. Ц. до П. С. В., в
качеството й на наследник на С. Т. В., се посочва, че през м.08.2012 г. Ц. Ц. е
дал в заем на С. В. сума в размер на 45 000 лв., като договорката помежду им е
била сумата да бъде върната до 15.10.2012 г., но това не е сторено, поради
което кани наследницата на заемателя да му върне сумата, ведно със законната
лихва върху същата.
Приложен е и Протокол от Общо събрание на съдружниците на "Нипро
инженеринг 2000" ООД от 07.10.2013 г., от който е видно, че е взето решение
съдружникът Ц. Д. Ц. да направи допълнителна парична вноска в размер на 65
000 лв.
Представена е Извънсъдебна спогодба към Договор за заем от
20.10.2011 г., сключена на 17.06.2018 г. между Г. Т. В. и "Нипро инженеринг
2000" ООД, в която е отразено, че при сключване на същата страните вземат
предвид следното: По силата на Договора за заем от 20.10.2011 г. С. Т. В. е
предоставил на "Нипро инженеринг 2000" ООД паричен заем в размер на 117
000 лв., който дружеството се е задължило да върне наведнъж или на части в
срок до 10 години, считано от 20.10.2011 г., т.е. до 20.10.2021 г. Преди
подписването на спогодбата е бил налице спор между С. Т. В. и останалите
двама съдружници и "Нипро инженеринг 2000" ООД по повод Договора за
9
заем от 20.10.2011 г. На 22.06.2013 г. С. Т. В. е починал и е оставил за свой
наследник майка си П. С. В., която е починала на ***, след което единствен
законен наследник е Г. Т. В. и същият на *** по силата на закона е встъпил
като страна по договора за заем. При така взетото предвид, страните са се
споразумели, че при сключването на спогодбата "Нипро инженеринг 2000"
ООД връща в брой на Г. Т. В., като правоприемник на брат му С. Т. В., сумата
от 1 000 лв., съставляваща част от дадения на дружеството заем от 117 000 лв.
по Договор за заем от 20.10.2011 г. Постигната е договореност, че срокът за
връщане на останалата част от главницата по договора за заем в размер на 116
000 лв. е 01.07.2020 г. "Нипро инженеринг 2000" ООД се е задължило да върне
на Г. Т. В., като правоприемник на С. Т. В., сумата 59 000 лв. за срок от 5
години, считано от 01.07.2020 г. на 59 равни месечни вноски, всяко от които в
размер на 1 000 лв., платима на първо число от месеца от посочения
петгодишен период, като първата вноска ще бъде платена на 01.07.2020 г. по
посочена банкова сметка. Посочено е, че в случай и при условие, че "Нипро
инженеринг 2000" ООД заплати на Г. Т. В. тази сума в договорените срокове,
то последният опрощава на дружеството остатъка от задълженията до пълния
размер на вземанията му по договора за заем, а именно – сумата от 57 000 лв.,
както и дължимата лихва по чл.4 от Договор за заем от 20.10.2011 г. В случай,
че "Нипро инженеринг 2000" ООД не заплати на Г. Т. В. тази сума от 59 000
лв. или която и да е от вноските и забавата му продължи повече от 14 дни, то
ефектът на опрощаването не настъпва и "Нипро инженеринг 2000" ООД се
задължава незабавно да заплати на Г. Т. В. неплатената част от дадената му в
заем сума от 117 000 лв., заедно с лихвата.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.12.2021 г. Ц. Д. Ц.
е прехвърлил на "Сънпро енерджи" ООД непогасените си вземания по
Договор за заем от 26.08.2012 г., ведно със запис на заповед от същата дата,
както и е признато от дружеството и съдружниците с протокол от общото
събраните на съдружниците от 04.01.2013 г. В договора е посочено, че
вземането ще премине в полза на цесионера в пълния си размер от 45 000 лв.
Представен е и Договор за прехвърляне на собственост вместо
плащане, сключен на 22.12.2021 г. между "Сънпро енерджи" ООД и "Нипро
инженеринг 2000" ООД, по силата на който първото дружество се съгласява да
получи вместо изпълнение на задължението на длъжника по Договор за цесия
от 21.12.2021 г. правото на собственост върху следната вещ на длъжника:
ФТЕЦ "Алтимир 2", състояща се от 144 бр. фотоволтаични панела, с
инсталирана мощност на централата от 30 kW, за продажна цена в размер на
45 000 лв. без ДДС, вследствние на което неговото задължение към кредитора
по Договор за цесия от 21.12.2021 г. ще се счита погасено, а дължимият ДДС в
размер на 9 000 лв. ще бъде платен от кредитора в срок от три работни дни от
подписване на този договор.
Във връзка с направеното възражение за прихващане, ответникът е
представил Договор за наем на недвижим имот от 19.12.2011 г., от който е
видно, че е предоставил на "Нипро инженеринг 2000" ООД за временно и
възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в ***,
общ.Бяла Слатина, обл.Враца, представляващ дворно място с площ от 1 400
кв.м., ведно с находящата се в него МЖС със застроена площ от 60 кв.м. и ПЗС
със застроена площ от 31 кв.м., представляващо ПУП І-728, в кв.35 по
регулационния план на ***, с оглед изграждането върху имота на
10
фотоволтаична електроцентрала. В договора е посочено, че наемната цена ще
бъде определена с анекс след построяването на централата. Договорът е
сключен за срок от 20 години съгласно ЗВЕИ. Представен е и Анекс към
договора за наем, сключен на 05.0.2013 г., с който страните са се споразумели
за наемна цена в размер на 341,00 лв.
Ответникът е представил справка, от която е видно, че считано от
07.08.2015 г. е регистриран по ДДС на основание чл.100, ал.1 ЗДДС.
С нотариална покана от 28.10.2022 г. Ц. Д. Ц. е уведомил "Нипро
инженеринг 2000" ООД, че прави оттегляне от сключеното съглашение с
дружеството, като длъжник по договор за заем от 20.10.2011 г. със заемодател
С. Т. В.. Също така уведомява дружеството, че от 07.08.2015 г. е регистриран
по ДДС, поради което наемната цена по Договора за наем от 19.12.2011 г. и
Анекса от 05.01.2013 г. се начислява с ДДС и пълната наемна цена, както и
неплатения наем за м.10, 11 и 12 на 2021 г. и м.01.2022 г. възлизат общо на 6
615,11 лв. с ДДС. Кани дружеството в 2-седмичен срок да заплати
задължението си по посочена банкова сметка. От представената разписка е
видно, че тази нотариална покана е връчена на управителя на търговското
дружество на 06.12.2022 г.
Към отговора на исковата молба са приложени 4 бр. фактури, издадени
от ЗП Ц. Д. Ц. на "Нипро инженеринг 2000" ООД, както следва: фактура №
121/13.10.2021 г. за сумата 341,00 лв. – наем за м.10.2021 г. и сумата 4 148,59
лв. – дължима сума по договор за наем от 19.12.2011 г. за периода 09.2015 г. –
09.2021 г. вкл., или общо 5 387,51 лв. с ДДС; фактура № 124/04.11.2021 г. за
сумата 341,00 лв. – наем за м.11.2021 г. без ДДС, или 409,20 лв. с ДДС;
фактура № 126/10.12.2021 г. за сумата 341,00 лв. - наем за м.12.2021 г. без
ДДС, или 409,20 лв. с ДДС; фактура № 128/15.01.2022 г. за сумата 341,00 лв. -
наем за м.01.2022 г. без ДДС, или 409,20 лв. с ДДС .
От заключението на изслушаната в първоинстанционното производство
ССЕ се установява, че задължението по т.2 от фактура № 121/13.10.2021 г.
представлява доначислено ДДС за периода от м.09.2015 г. (след регистрацията
на ответника по ЗДДС) до м.09.2021 г. вкл., т.е. върху 73 месечни наема.
Посочено е, че тази фактура е заведена в счетоводството на ответника Ц. Ц.,
фигурира в неговата Справка-декларация за ДДС за м.10.2021 г., както и в
дневника за продажбите му. Вещото лице е констатирало, че към тази фактура
ответникът Ц. Ц. е издал кредитно известие № 125/10.12.2021 г. с основание
аналогично на посоченото във фактурата, което е заведено в счетоводството
му, фигурира в неговата Справка-декларация за ДДС за м.12.2021 г., както и в
дневника за продажбите му за същия период, отразено със знак минус, т.е.
вземането е сторнирано.
От заключението се установява също така, че в счетоводството на
"Нипро инженеринг 2000" ООД са отразени следните салда между страните,
съгласно представените на вещото лице счетоводни документи към момента
на изготвяне на експертизата:
Сметка 401 "Доставчици" с аналитична партида ЗП Ц. Д. Ц. за периода
от м.09.2015 т. до м.09.2023 г. (за наеми) е отразено дебитно салдо 204,60 лв. –
вземане;
Сметка 411 "Клиенти" с аналитична партида ЗП Ц. Д. Ц. е отразено
дебитно салдо 5 334 лв. – вземане (за продажбата на трактор);
Сметка 498 "Други дебитори" с аналитична партида Ц. Д. Ц. е отразено
11
дебитно салдо 10 500 лв. – вземане за периода 01.01.2022 г. – 30.09.2023 г.,
като счетоводните записи са направени въз основа на споразумение от
22.12.2021 г.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по
силата на което е възникнало парично задължение за ответника в
претендирания размер, чиято изискуемост е настъпила. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
В конкретния случай в исковата молба са изложени фактически
твърдения, че вземането на ищеца произтича от чл.7, ал.2 и ал.3 на
Споразумение от 22.12.2021 г., сключено между Ц. Д. Ц., "Нипро инженеринг
2000" ООД и Л. Ц. С., както и че поетото от ответника парично задължение е
към ищеца "Нипро инженеринг 2000" ООД. Страните не спорят относно факта
на сключване на това споразумение, но спорят относно правната му същност,
както и относно правната същност на поетото от Ц. Д. Ц. задължение за
плащане по чл.7, ал.2 от споразумението и по-конкретно дали това парично
задължение представлява встъпване в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че
сключеното между страните споразумение има правната същност на договор
за извънсъдебна спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. За да зачете съдът
материалноправния ефект на спогодбата, споразумението трябва да изразява
ясно волята на страните, да обхваща претенцията - предмет на спора и по
категоричен начин да установява, че чрез взаимни отстъпки страните са
целели окончателното уреждане на възникналите между тях спорни
правоотношения. В конкретния случай са налице всички тези условия – целта
на споразумението е уреждане на имуществените последици в отношенията
между "Нипро инженеринг 2000" ООД и напускащия съдружник Ц. Д. Ц., а от
съдържанието на същото е видно, че чрез взаимни отстъпки са поети
задължения от дружеството във връзка с уреждане на признат дълг в размер
на 45 000 лв. към напускащия съдружник, който е бил цедиран на трето лице
"Сънпро енерджи" ООД; задължения на напускащия съдружник за
прехвърляне на дружествените му дялове на трето лице Й. Л. С., както и
парично задължение на напускащия съдружник към дружеството, поето с цел
погасяване задължение на дружеството към трето лице – наследник на
починалия съдружник С. Т. В.. Зачитането на материалноправния ефект на
тази сделка с оглед целта й да внесе определеност и яснота в отношенията на
дружеството и напускащия съдружник, като се сложи край на правните им
спорове, предпоставя валидност на споразумението, от което се извежда
спорното право.
Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че като е
квалифицирал споразумението като договор за спогодба по чл.365 ЗЗД,
първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Рамките на
търсената от страната защита се определят с посочване на основанието
/изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в исковата молба
12
предмет на спора и вида на търсената спрямо него защита, съдът прави
квалификация на спорното материално право като определя приложимата
правна норма. Определянето на правната квалификация е задължение на
сезирания съд и същият не е обвързан от поддържаното от страната правно
основание. В случая районният съд правилно е квалифицирал иска като такъв
с правно основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и се е произнесъл по заявената
претенция за признаване за установено съществуване на парично вземане,
произтичащо от неизпълнение на договорно задължение. Определянето на
вида на договора не води до изменение на основанието на исковата претенция
и произнасяне на съда по непредявен иск.
Както бе посочено, спорен между страните е и въпросът относно
правната същност на конкретната клауза от споразумението, от която ищецът
твърди, че произтича вземането му спрямо ответника, а именно - чл.7, ал.2, в
който Ц. Д. Ц. се съгласява и поема половината от задължението на
дружеството към наследниците на починалия съдружник С. Т. В., което към
деня на подписване на споразумението възлиза на 20 000 лв., като
задължението по предходната алинея в отношенията между дружеството и
напускащия съдружник Ц. Д. Ц. ще се счита за личен дълг на напускащия
съдружник към дружеството. В ал.1 на чл.7, към която е извършено
препращането, страните констатират, че "Нипро инженеринг 2000" ООД има
неизплатени задължения към наследници на починалия съдружник С. Т. В., за
което е подписано на 18.10.2018 г. споразумение за разсрочване на дълга,
който е в размер на 40 000 лв. и се изплаща от дружеството на месечни вноски
от по 1 000 лв.
Трайното разбиране на касационната инстанция по приложението на
чл.20 ЗЗД е, че на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени
уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, пораждат
между страните спор за действителното им съдържание. При това тълкуване
съдът трябва да преценява уговорката не сама за себе си, а във връзка с
останалите клаузи на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия
договор и целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът
трябва да тълкува договора, като търси действителната, а не предполагаема,
воля на страните. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на
систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо
между отделните уговорки противоречие съдът трябва да преценява и
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на
страните преди и след сключването му. Уговорките в договора и използваните
в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който
следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните
понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с
обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат съобразявани
логическите и граматически правила. Съдът е длъжен да изясни тази
действителна воля, като не може да я подменя. Не може по пътя на
тълкуването на бъде изменено поето с договора задължение или пък да бъдат
създадени права, които страните не са уговаряли. Това би представлявало
изменение на договора, което по силата на чл.20а, ал.2 ЗЗД може да бъде
извършено само от страните по него.
При извършеното тълкуване на чл.7 от Споразумението от 22.12.2021
г., както самостоятелно, така и във връзка с целта и останалите клаузи на
13
същото, настоящият съдебен състав намира, че поетото от ответника Ц. Ц.
парично задължение не представлява встъпване в дълг по смисъла на чл.101
ЗЗД, каквито са навежданите от ответника доводи.
Посочената законова разпоредба предвижда, че трето лице може да
встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора
или с длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението
встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението
на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за
възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното
съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора.
Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е
сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но
въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с
едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки.
В конкретния случай липсва формирана воля от страна на Ц. Ц. за
встъпване в задължението за връщане на заетата сума на наследниците на С. Т.
В. по извънсъдебното споразумение от 18.10.2018 г., наред с дружеството-
длъжник "Нипро инженеринг 2000" ООД и солидарно със същото за целия
дълг. Поето е задължение за плащане на парична сума, равняваща се на
половината от дълга, т.е. не солидарна отговорност за цялото задължение, а
отговорност за точно определена част от същото. Нещо повече, в изр.2 на чл.7,
ал.2 от споразумението изрично е записано, че задължението по предходната
алинея, т.е. неизплатеното задължение към наследниците на починалия
съдружник С. Т. В. в размер на 40 000 лв., в отношенията между дружеството
("Нипро инженеринг 2000" ООД) и напускащия съдружник Ц. Д. Ц. ще се
счита за личен дълг на напускащия съдружник към дружеството.
Тълкуването на тази клауза, във връзка с общата цел на споразумението, а
именно – уреждане на отношенията между ищцовото дружество и
напускащия съдружник, води до извод, че Ц. Ц. не е встъпил в задължението
на дружеството за плащане към наследниците на С. Т. В., а е поел лично
задължение към "Нипро инженеринг 2000" ООД за изплащане на парична
сума в размер на 20 000 лв. Този извод се подкрепя и от следващата алинея 3
на чл.7 от споразумението, в която е договорен начинът, по който ще бъде
извършвано плащането. От уговореното е видно, че това плащане се дължи на
"Нипро инженеринг 2000" ООД (в споразумението не участва като страна
наследник на С. Т. В.) и се различава от начина на плащане, договорен с
кредитора по извъсъдебната спогодба от 17.06.2018 г., както по размер, така и
по падеж на вноските. В подкрепа на изложеното се явяват и събраните
доказателства за извършваните счетоводни записи в "Нипро инженеринг 2000"
ООД, според които Ц. Д. Ц. е отразен като дебитор и ежемесечно се отразява
негово задължение към дружеството в размер на 500,00 лв. съгласно
споразумението от 22.12.2021 г.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
тълкуването на чл.7, ал.2 от споразумението във връзка с ал.1 и ал.3 от същата
клауза, както и с общата цел на договора, налага извод, че поетото от Ц. Д. Ц.
парично задължение не представлява встъпване в дълг по смисъла на чл.101
ЗЗД, което означава, че същият не е имал право едностранно да се оттегли от
съглашението и отправеното волеизявление в този смисъл с нотариалната
покана от 28.10.2022 г. не е породило целеното освобождаване на същия от
14
поетото парично задължение по сключеното между страните Споразумение от
22.12.2021 г.
Съдът не възприема изложените във въззивната жалба доводи, че в
първото съдебно заседание ищецът сам е квалифицирал юридическия факт, от
който произтича спорното право, като поемане на дълг по смисъла на чл.101
ЗЗД. Както бе посочено, определянето на правното основание е задължение
на сезирания съд и същият не е обвързан от поддържаното от страната такова.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението
на ответника, че клаузата на чл.7 от споразумението е недействителна, тъй
като не е съществувал непогасен дълг към наследника на С. Т. В.. Както бе
посочено, от приложения по делото Договор за заем от 20.10.2011 г. е видно,
че съдружникът С. Т. В. е поел задължение да предостави на "Нипро
инженеринг 2000" ООД парична сума в размер на 117 000 лв. Предвид
реалния характер на този договор, е следвало да бъдат представени
доказателства и относно превеждането на сумите. Такива липсват по делото,
но в представения Протокол от ОС на съдружниците в "Нипро инженеринг
2000" ООД от 04.01.2013 г. е посочено, че дружеството има задължение към
съдружника С. Т. В. в общ размер от 115 382,48 лв., а със сключената
Извънсъдебна спогодба от 17.06.2018 г. дружеството е признало задължения
към наследника на починалия съдружник С. Т. В. в общ размер от 117 000 лв.,
от които 1 000 лв. са върнати в момента на сключването на спогодбата, т.е.
остават дължими 116 000 лв. В посочения протокол от ОС твърде неясно е
отразено, че общото задължение към С. Т. В. е 115 382,48 лв., от които 45 000
лв. са задължение към съдружника Ц. Д. Ц.. След смъртта на С. Т. В.,
ответникът Ц. Д. Ц. е поканил неговата наследница да му върне предоставен
заем на наследодателя й в размер на 45 000 лв. С процесното споразумение от
22.12.2021 г. "Нипро инженеринг 2000" ООД пък признава задължение към
съдружника Ц. Ц. в размер на 45 000 лв. Въз основа на тези доказателства не
може да бъде направен категоричен извод дали тези 45 000 лв. са били
предоставени в заем от Ц. Ц. на "Нипро инженеринг 2000" ООД (в отговора се
твърди, че помежду им е сключен договор за заем от 26.08.2012 г., но такъв не
е представен по делото); или са предоставени в заем от Ц. Ц. на С. В., който от
своя страна ги е предоставил в заем на дружеството (и затова е отразено, че
част в размер на 45 000 лв. от общото задължение от 115 382,48 лв. е
задължение към съдружника Ц.); или е задължение на дружеството към Ц.
Ц., който сам е извършил кредитиране (въз основа на взетото решение по
представения Протокол от ОС на съдружниците от 07.10.2013 г.). Въпреки
тази неяснота и дори и да се приеме тезата на ответника, че задължението от
45 000 лв. към Ц. Ц. е част от признатото задължение към наследниците на С.
В. в общ размер от 117 000 лв., то при приспадането му на наследниците на С.
В. остават дължими 71 000 лв.
Ответникът се позовава на опрощаване на 57 000 лв. от този дълг въз
основа на постигнатите договорки с Извънсъдебна спогодба от 17.06.2018 г.
Действително с тази спогодба е постигната договореност кредиторът Г. Т. В.,
като правоприемник на С. Т. В., да опрости сума в посочения размер, но само
в случай и при условие, че "Нипро инженеринг 2000" ООД му изплати сумата
59 000 лв. за срок от 5 години, считано от 01.07.2020 г. в уговорените срокове.
Към настоящия момент не е изтекъл срока за изпълнение на това задължение.
По делото не са ангажирани и доказателства за предсрочно изплащане на
15
сумата 59 000 лв. Тъкмо напротив, със споразумението от 21.12.2021 г. се
признава от страните, в т.ч. и от ответника Ц. Ц., че дружеството има дълг към
наследника на С. В. в размер на 40 000 лв. При това положение съдът намира,
че не е настъпил ефекта на предвиденото опрощаване, на което се позовава
ответника, поради което Споразумението от 21.12.2021 г. не е лишено от
основание и предмет.
Възражението за недействителност на споразумението, поради
нарушение на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на
престациите, не е въведено с отговора на исковата молба, а се прави едва с
въззивната жалба. Доколкото такова поведение на страните не може да се
установи от съдържанието на сделката, то съдът не дължи служебно
произнасяне по това основание за нищожност – вж Тълкувателно решение №
1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
След като споразумението не е нищожно или унищожаемо, то
ответникът не може да твърди различно от установеното при сключването му
съдържание на материалното правоотношение между договарящите и да
отрича поетото в полза на ищеца парично вземане.
В обобщение на изложеното дотук, настоящият съдебен състав намира,
че от страна на ищеца е проведено пълно и главно доказване на
съществуването на облигационно правоотношение, произтичащо от
Споразумение от 22.12.2021 г., по силата на което ответникът Ц. Ц. е поел
парично задължение, част от което в размер на претендираната сума от 4
000,00 лв. е станала изискуема в процесния периода от м.01.2022 г. до
м.08.2022 г. вкл. Ответникът не твърди и не доказва погасяването на този дълг,
поради което съдът намира предявения иск за основателен.
С оглед възприетата основателност на иска, следва да бъдат обсъдени и
направените в жалбата оплаквания за допуснато от районния съд процесуално
нарушение при произнасянето по направеното възражение за прихващане.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на касационната
инстанция – вж Решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 603/2010 г. на ВКС, II
т. о.; Решение № 148/20.10.2009 г. по т. д. № 79/2009 г. на ВКС, II т. о.;
Решение № 215/28.08.2012 г. по т. д. № 895/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
36/24.03.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на ВКС, II т. о. и др., евентуалното
възражение за прихващане е процесуално средство на защита, при което за
разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява
насрещните вземания занапред, като ефектът на прихващането ще се прояви
след установяване със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на съдебното
решение съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и
ликвидност – чл.298, ал.4 ГПК, вземането, предявено с възражението за
прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно.
Процесуалните предпоставки за упражняване на възражението за прихващане
са наличие на висящ процес, правен интерес, обусловен от твърдяното с
възражението за прихващане вземане и право на компенсация. Като
процесуално действие възражението за прихващане е искане от съда за
разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на предявения иск. При
направено възражение за прихващане, съдът е длъжен да го разгледа, като
обсъди всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника,
тъй като ако се установи, че вземането на ищеца съществува, съдът следва да
се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното
16
вземане на ответника и въз основа на него да отхвърли изцяло или отчасти
предявения иск.
В първоинстанционното производство ответникът е направил валидно
възражение за прихващане със свое парично вземане, което е конкретизирал
по основание и размер, т.е. налице е съдебно евентуално възражение за
прихващане с неликвидно вземане на ответника, което е допустимо, като
направено в преклузивния срок по чл.131 ГПК. Като е приел, че исковата
претенция е основателна, съдът е бил длъжен да се произнесе по надлежно
въведеното и процесуално допустимо възражение за прихващане,
представляващо средство на защита по предявения иск. Като е отказал да
разгледа същото с решението, тъй като липсва нарочно определение за
приемането му за разглеждане, районният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение. В постановеното определение по реда на чл.140 ГПК
районният съдия е отразил, макар и твърде лаконично, че от страна на
ответника в условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане на задължение на ищеца към ответника в общ размер от 6615,11
лв., т.е. формирана е воля на съда, че предметът на правния спор включва и
разглеждането на това възражение. Липсата на изричен диспозитив за
приемането на същото за разглеждане не представлява отказ да се приеме
релевираното с отговора на исковата молба възражение за прихващане, както
неправилно е прието в мотивите на обжалваното решение. При наличието на
всички процесуални предпоставки за допустимост на възражението, съдът е
бил длъжен да се произнесе по същото. Това процесуално нарушение следва
да бъде отстранено от въззивната инстанция и съдът следва да се произнесе
относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на
ответника.
Както бе посочено, ответникът е направил възражение за прихващане
на своето задължение по Споразумението от 22.12.2021 г. със задължение на
ищеца в общ размер на 6 615,11 лв., за която сума твърди, че е дължима по
сключен между страните на 19.12.2011г. нотариално заверен Договор за наем
на недвижим имот - дворно място, с площ от 1400 кв. м., ведно с построената в
него МЖС със застроена площ от 60 кв. м. и ПСЗ от 31 кв. м., представляващо
ПУП I-728, кв. 35 по регулационния план на ***, общ. Бяла Слатина, обл.
Враца. Посочва и по кои конкретни фактури е дължима тази сума.
От заключението на ССЕ се установи, че част от тази сума по т.2 от
фактура № 121/13.10.2021 г. представлява доначислено ДДС за периода от
м.09.2015 г. (след регистрацията на ответника по ЗДДС) до м.09.2021 г. вкл.
Със сключения Анекс от 05.01.2013 г. към Договор за наем на
недвижим имот от 19.12.2011 г. страните са договорили месечен наем в
размер на 341,00 лв. След регистрацията на ответника по ДДС не е сключен
нов анекс, с който да е извършено предоговаряне на наемната цена или поне
да е посочено дали в договорената такава се включва ДДС. Според чл.67, ал.2
ЗДДС, когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, се
приема, че той е включен в договорената цена. Тази разпоредба е императивна
и не може да бъде дерогирана от избора на една от страните по договора да
облага доставката и то със задна дата, като по този начин задължи другата
страна да заплати по-висока цена от уговорената.
При тези съображения, а и като взема предвид, че посочената фактура е
сторнирана от самия ответник, настоящият съдебен състав намира, че
17
претенцията му за сума, представляваща доначислено ДДС за периода от
м.09.2015 г. до м.09.2021 г. вкл. е неоснователна. Що се касае до наема по
останалите фактури за м.11 и м.12.2021 г. и м.01.2022 г., съдът намира, че
претенцията е недоказана, доколкото от заключението на изслушаната ССЕ не
се установи наличието на такова задължение.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не е доказал съществуването на вземане против ищеца, поради
което възражението за прихващане е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.2 на ТР № 2/2020 от
18.03.2022 г. по тълк.д.№ 2/2020 г., ОСГТК на ВКС, по възражението за
прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато
възражението е основателно, като с отхвърлянето на иска като погасен чрез
прихващане в решението се индивидуализират пасивното и активното вземане
по основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение
за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата
характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение на РС-Бяла Слатина следва да бъде потвърдено, като
бъдат извършени единствено корекции на допуснати технически грешки в
диспозитива на съдебния акт чрез посочване словом на точния дължим размер
на сумата (в решението е посочено цифром 4000,00 лв., а словом – четири
лева) и точния период, за който се дължи вземането на ищеца, а именно – от
м.01.2022 г. до м.08.2022 г. вкл.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемото дружество "Нипро инженеринг 2000" ООД, поради което на
същото следва да бъдат присъдени направените такива в размер на 1000,00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените списък по
чл.80 ГПК, фактура и платежно нареждане.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/24.11.2023 г., постановено по гр.д.№
1376/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е признато за
установено по отношение на Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, общ.
Бяла Слатина, област Враца, ***, че на основание чл.422, ал.1, вр. вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД дължи на "Нипро инженеринг 2000" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "***", ж. к. "***",
ул. "***" ***, представлявано от Л. Ц. С. - управител, сумата от 4 000.00 лева
/четири хиляди лева/, представляваща дължима главница по Споразумение от
22.12.2021г. за периода от м.01.2022 г. до м.08.2022 г. вкл., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
22.08.2022 г. до изплащане на вземането, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 539/24.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 1063/2022 г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и в частта относно
присъдените разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** и адрес: ***, общ. Бяла
18
Слатина, област Враца, ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Нипро инженеринг 2000"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "***",
ж. к. "***", ул. "***" ***, сумата 1 000,00 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19