РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,07.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9350 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба с правно основание
чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето
В.С.С., с ЕГН ********** в Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „
Център отворена врата“ гр. Плевен за срок от шест месеца или до промяна на
обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от
настаняването му по административен ред.
В молбата се излага, че по повод на постъпил писмен сигнал до ДСП - Плевен от Д.Л.И.
– майка на В.С.С. с искане за предприемане на мярка за закрила спрямо дъщеря й,
поради факта, че не желае, а и няма възможност да се грижи за нея в семейна и
среда, както и поради наличието на непосредствен риск за живота, здравето и
изоставянето на детето е извършено спешно социално проучване. Сочи се, че по
време на проучването е установено, че родители на В.С.С. са Д.Л.И. и С.Х.С..
Излага се, че родителите на детето са се разделили още докато майката е била
бременна, като до навръшване на две годишна възраст на В. същата се е
отглеждала от майка си, като след това
бащата я припознал и я взел при себе си. Твърди се, че на 13-годишна възраст В.
се свързала с майка си Д. и е изразила желание да се премести да живее при нея,
време, през което бащата бил заминал в чужбина и не контактувал с дъщеря си.
Излага се, че по време на престоя на детето при майка си, то отишло на гости на
леля си по майчина линия Й.Б. от с. Бръшляница, където се запознала със сина й Ю.Б.,
с когото заживяла на семейни начала. Сочи се, че по това време майката на В.
отишла да живее в Гърция. Твърди се, че от връзката на В. с първия й братовчед
на 29.12.2016г. се е родило детето И.В.С., за когото в началото грижи са
полагали непълнолетната майка, съжителя й и Й.Б., след като последната се е
върнала от Гърция. Твърди се, че на 03.10.2017г. Й.Л.Б. е депозирала в ОЗД при
ДСП - Плевен сигнал за малолетното дете И.В. като твърдяла, че същото е в риск
от изоставяне от непълнолетната си майка В., която не желаела да се грижи за
него и изразила желание тя да продължи да се грижи за нискомесечното дете И.,
тъй като била емоционално привързана към него и го приемала за свой внук. Сочи
се, че пред водещия случая на непълнолетната В.С. социален работник при ОЗД -
Плевен, нейната майка Д.И. изложила, че на 10.10.2017 г. се върнала в България,
придружена от другата си дъщеря П. и се установили да живеят в дома на сестра
си Й.Б., където живеела и дъщеря й В.. Посочила, че на 12.10.2017г. Д. поискала
от дъщеря й да й върне пръстена, който й била подарила при завръщането си от
чужбина, но тъй като детето отказало да го върне двете се скарали, като В.
отправила обиди към майка си, която от своя страна я ударила с дървен предмет
по краката. Твърди се, че детето се изплашило и избягало от къщата на леля си в
неизвестна посока, а когато майката се опитала да я намери и като не я открила
се обадила за помощ в полицията, които от своя страна открили В. в двора на
обитавания от нея дом на леля й, където се била скрила. Сочи се, че пред
правоохранителните органи момичето посочило, че е бито от майка си и изгонено
от дома на леля й, поради което се страхувало за живота си. Твърди се, че
поради това В.С. е изведена от дома на нейната роднина като и е предоставена
полицейска закрила по реда на чл. 37 и следващите от ЗЗДет със заповед №
94030-121/13.10.2017г. на Началника на РУ на МВР - гр. Пордим. Излага се, че по
повод на оплакването от девойката за нанесен й побой е извършен преглед в
,,Спешно отделение” при УМБАЛ - Плевен, при който се установило, че има единични охлузвания по тялото и не се
налагало лечение. Сочи се, че след приключване
на полицейската закрила със заповед на директора на ДСП - Плевен В.С.С. е
настанена временно по адм. ред със заповед № ЗД/Д-ЕН-294/13.10.2017г. на
директора на ДСП - Плевен в социалната услуга - резидентен тип Кризисен център
за жени и деца, преживели насилие - гр. Плевен. Прави извод, че малолетното
дете е дете в риск, тъй като спрямо него
е упражнено физическо насилие в семейството под формата му на „пренебрегване’’
по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ППЗЗДет. и физическо такова по смисъла
на параграф 1 т. 2 от ДР на ППЗЗДет, поради което молителят счита, че то се
нуждае от спешно извеждане от неблагоприятната среда. Твърди се, че след
предприемане на мярката за закрила от ДСП - Плевен майката е подала заявление,
в което е декларирала нежеланието и невъзможността си да се грижи за дъщеря си В.,
тъй като в Гърция съжителствала с лице, което не желаело да приеме други нейни
деца освен П.. Излага се, че връзката между майката и детето е нестабилна, тъй
като за последните пет години майката е поддържала предимно дистанционен
контакт с дъщеря си по телефона, като непълнолетната се е срещала с нея само по
време на кратките й престои в България. Сочи се, че след настаняването на момичето в
Кризисния център, майката я е посещавала неколкократно, като подала молба и за
реинтеграция в семейството й, където и В. искала да остане. Сочи се, че в
социалната услуга резидентен тип - КЦ на В. се задоволяват ежедневните й
потребности, както и, че с нея се провежда психо-социална подкрепа чрез нужните
консултации със съответните специалисти с цел преодоляване на травмите от
преживяното насилие, коригиране на поведението и превенция на попадането в
рискова среда. С цел осигуряване на безопасна и защитена среда на живот,
предоставяне на необходимата социална и психолого-терапевтична помощ за
преодоляване на последиците от негативните събития, случили й се до момента,
както и обезпечаване на неговото физическо, психическо и нравствено развитие ДСП моли съда да настани В. в социална услуга резидентен тип -
Кризисен център за срок от 6 месеца.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. Венкова
моли съда да уважи молбата. Счита, че в интерес на детето е то да бъде
настанено в Кризисен център за жени и
деца преживели насилие гр.Плевен. Твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че не са налице
възможности за реинтеграция на детето в семейна среда, както и, че няма близки,
при които то да бъде настанено. Сочи и, че не е установено, че В. желае да се
грижи за своето дете, за да бъде обучена и насочена към социалната услуга Звено „Майка и бебе“, както
и, че към настоящия момент там няма места.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето А. –адв. А. моли съда да уважи молбата. Твърди, че към
настоящия момент няма друга алтернатива, освен детето да бъде настанено в
Кризисния Център, докато се намерят други възможности за детето.
Майката на детето- Д.Л.И. не е изслушана в
съдебно заседание.
Бащата на детето С.Х.С. изявява желание да се
грижи за детето си. Разказва, че по новогодишните празници тя е била при него,
като заедно са празнували рожденния ден на сина й, въпреки, че той не бил там.
Твърди, че дъщеря й сама пожелала да отиде при майка си преди две години и, че
той я пуснал. Сочи, че оттогава самия той не я е търсил докато не получил
писмото от ДСП, че дъщеря му е настанена в КЦ. Излага и, че тогава разбрал, че
е станал дядо, както и, че все още не е виждал детето. Разказва, че работи в
чужбина, където има още едно дете, което учи в Испания, поради което и не може
със сигурност да посочи, че се е прибрал в България. Твърди, че му било
обяснено, че след делото В. ще бъде пусната в неговото семейство или в „в най-лошия случай в домашен отпуск“. Разказва, че в неговата къща,
освен него и съжителката му живее и по – големият му син със жена си. Твърди,
че ако е в Испания В. ще живее с него или с майка му, която живее в къща на три
етажа. Сочи, че не поддържа контакт с майката на В.. По отношение на детето Г. разказва, че я приема като своя дъщеря. Сочи, че детето е изведено от дома
им, защото бил „оставил хора да му пазят
къщата, а този човек се бил опитал да прави
сексуални работи с нея и се обадил се на полицията, а това дете, неговите племеннички я били насочили на много лоши“. Твърди, че Г.е отишла при социалните, защото
нейните приятели са я насочили
В
проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна „Кризисен
център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен изпраща представител – директорът
Д.Д., която сочи, че от
настаняването на В. в КЦ са задоволени всички потребности освен
образователните, тъй като тя не е започвала да ходи на училище през тази учебна
година. Твърди, че кризисния център като социална
услуга е изчерпал своя
капацитет, тъй като детето е спокойно, споменава, че иска да
се грижи за детето си. Излага, че от опита,
който има, всички деца които се настаняват за срок по-дълъг от 3 месеца имат
обратно развитие, тъй като те не могат да излизат, а се извеждат само
за кратко с дежурен служител около територията на КЦ. Излага, че подходяща услуга за В. предвид на факта, че не е удачна реинтеграция на този етап в семейството
на бащата е тя да бъде насочена в социална услуга звено
„Майка и бебе“. Моли
съда, ако счете, че детето следва да остане в кризисния център проучването
относно настаняването на В. на друго място да е по експедитивно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане на детето В.С. С.е, че
негови родители са Д.Л.И. и С.Х.С..
По делото е приложена декларация, подписана от майката на
детето Д.Л.И. ***, в която декларира, че няма желание и възможност да се грижи
за детето си, тъй като няма жилищни условия и
живее в Гърция.
Установява се от
приложения по делото формуляр за приемане на устен сигнал №
СИГ/Д-ЕН/324-001/13.10.2017 г. по повод на факта, че детето е тормозено и
изгонено от родителите си е възложено да се извърши проверка по случая.
Видно е от приобщената по
делото Заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете от 13.10.2017 г.,
че спрямо детето В.С.С. е предоставена такава закрила.
По делото е приобщен и
амбулаторен лист от проведения преглед
на детето В., след предоставянето на
полицейската закрила.
В депозирания по делото
Социален доклад се прави извода, че не са налице условия за успешната
реинтеграция на детето в биологичното му семейство. Сочи се, че въпреки
желанието на майката детето да бъде реинтегрирано в нейното семейство същата не
е спазила задълженията си в тази връзка и е напуснала България и се установила
в Гърция, като е проявила безотговорно отношение и незаинтересованост спрямо
детето. Излага се, че от друга страна бащата без основателна причина трайно не
полага грижи за детето си. Твърди се, че към датата на изготвяне на социалния
доклад не са установени близки и роднини, които да са в състояние да полагат
адекватни грижи за детето в семейна среда. Излага се, че в кризисния център са
задоволени всички потребности на детето, с което се провежда и психосоциална
работа. Прави се препоръка детето да бъде настанено по съдебен ред в кризисния
център за срок от три месеца.
Видно е от приложената по
делото Заповед № ЗД/Д- ЕН-294/13.10.2017 г. на ДСП Плевен, че на основание
чл.27, ал.1, вр. чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗдет и чл.33,
ал.1 от ППЗЗДет е наредено детето временно да бъде настанено в КЦЖДПН – Плевен
до произнасяне от съда.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № СЛ/Д/-ЕН/540-016/08.11.2017
г. на ДСП, изпратено до ДСП Ст. Загора, че е изискана информация относно бащата
на детето С.Х. С., относно:
местоживеене; жилищни условия; съжителстващи с него лица; деца, които отглежда
в семейна среда; етнически произход,
завършено образование и др., във връзка с реинтеграцията на детето в семейната
му среда.
Видно е от приобщеното по
делото писмо с изх. № ДП/Д-СТ/2992-001/02.01.2018 г. на ДСП Стара Загора, че
при извършено проучване е установено, че: с бащата е направена среща десет дни
след като се е върнал от чужбина – на 21.12.2017 г.; че бащата не съобщил
конкретен размер на трудовото си възнаграждение; че посочил, че през по –
голямата част от годината семейството му не пребивавало в България; че бащата е
изявил желание да се грижи за детето си В., а ако тя има желание да се грижи за
нейното дете – да полага грижи и за двамата. Посочено е и, че Отдел „Закрила на
детето“ при ДСП Стара Загора работи по случай на детето Г. Г.С., настанена в
ЦНСТДМБУ – Стара Загора. Сочи се, че Г.
е дете на съжителката на С.С., когото момичето
приемало за свой баща. Излага се, че детето е разпитвано в качеството си
на пострадало лице. Твърди се, че спрямо детето е постъпил сигнал от учителката
му, че то не посещава училище. Сочи се, че детето споделило, че не желае да
живее в дома на родителите си, тъй като те се занимавали с кражби и
възнамерявали да я отведат в чужбина, където да я обучат да краде. Описва се и
случай, при който детето Г. на малка възраст е изведена нелегално от Република
България. Излага се и, че в ДСП Стара Загора работи по проверка по повод на
постъпил сигнал от ДАЗД, в който се съобщавало за публикация в ежедневник за
фамилия от с. Змейово, Старозагорско, която се занимава с „осиновяване“ на деца
от бедни семейства и обучаването им в джебчийство, продажба на деца. Излага се,
че по повод на това е извършена проверка на всички деца и внуци на Х. и И.И.,
отглеждани в жилището им, наречено „стаята за инкубатор за джебчии“. Сочи се,
че доколкото е установено, че детето Г. е останало без родителска грижа, спрямо
когото е упражнявано психическо и физическо насилие от страна на неговите
близки, то е настанено в ЦНСТДМБУ – Стара Загора. В доклада се сочи, че и
спрямо бащата на детето и неговата съжителка има образувани редица досъдебни
производства, както и налагани ефективни наказания. Поради изложеното ДСП Стара
Загора не дава категорично становище относно родителския капацитет на бащата,
тъй като е необходимо задълбочено проучване, както и насочване към социални
услуги за оказване на подкрепа на същия в процеса на реинтеграция на детето,
както и за повишаване на родителския му капацитет.
По делото са приобщени и
справки за съдимост и криминалистични регистрации на бащата на детето и
неговата съжителка, от които се установява, че същите са съдени, както и, че
имат редица криминалистични регистрации, във връзка с извършени кражби.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. №
СЛ/Д/-ЕН/540-018/08.11.2017 г. на ДСП, изпратено до ДСП Левски, че е изискана
информация относно лицата С.Х.И. /леля на детето по бащина линия/ и Х.С. Х.
/брат на детето/ относно : местоживеене, условия на живот; социален
статус; родителски капацитет; желание и
възможност за отглеждане на детето в семейна среда, във връзка с реинтеграцията
на детето в семейната му среда.
Видно е от приобщеното по
делото писмо с изх. № СЛ/Д-ЕН/540-022/29.11.2017 г. на ДСП Левски, че при
извършено проучване е установено, че С.Х.И. и Х.С. Х. не се намират на
посочените адреси в гр. Левски, като С.
от доста време живеела и в чужбина.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. №
СЛ/Д/-ЕН/540-017/08.11.2017 г. на ДСП, изпратено до ДСП Долна Митрополия, че е
изискана информация относно лицето С.И.Д. /леля на детето по бащина линия/
относно: местоживеене, условия на живот; социален статус; родителски капацитет;
желание и възможност за отглеждане на детето в семейна среда, във връзка с
реинтеграцията на детето в семейната му среда.
Видно е от приобщеното по
делото писмо с изх. № СЛ/Д-ЕН/540-021/21.11.2017 г. на ДСП Долна Митрополия, че
при извършено проучване е установено, че С.И.Д. не е открита на известния й
адрес, като при разговор с лице, което съжителства с нея на съпружески начала
се установило, че С. работила и живеела в чужбина и не било ясно кога ще се
прибере. Посочено е, че съжителят на лелята не проявил желание да се грижи за
детето.
Видно е от приложената по
делото декларация, подписана от майката на детето Д.Л.И., че е отправено искане
да бъде прекратено настаняването на детето в Кризисния център.
От приобщената по делото
декларация, подписана от Е.В.А. се установява, че същата е съгласно Д.Л.И. да
отглежда детето В. в домът в с. Дисевица.
По
делото е изслушано и детето В.. Същата разказва, че по новогодишните празници
била в отпуск и отишла при баща си, където празнували рожденния ден на детето
й, без то да е там. Излага, че не е виждала детето си от три месеца, но че иска
да се грижи за него. Сочи, че не е знаела, че трябва да подаде декларация, за да го види. Изразява
категорично желание да живее в семейството на баща си. Не желае да живее с
майка си, защото тя е „тормози“. Разказва, че ако баща й я „вземе“ майка й /З./
ще е при брат й в Испания, а баща й ще
се грижи за нея, както и баба й. По отношение на бъдещето си излага, че първо
иска да учи, а после да работи. При последващ въпрос по време на изслушването,
къде поставя в бъдещето си детето си В. отговоря, че е мислела много, как да се
справя и с работа и с дете, като стига до извод, че баща й ще й помага, поне
докато стане на 18 г. По време на изслушването по всякакъв начин моли да бъде
върната в семейството на баща си, като в случай, че остане в кризисния център
то иска следващите 2-3 месеца да е в домашен отпуск.
По
делото е разпитан и социалния работник В. Н., водещ случая на В.. Същият
твърди, че от проведеното социално проучване се установило, че няма друга
алтернатива, освен при бащата, по
отношение, на който е извършено проучване, но за който ОЗД - Ст.Загора, не
изразяват категорично становище за възможност към момента реинтеграция, както
и, че по отношение на същия предстои да му бъде извършена оценка на родителския
капацитет. Сочи и, че на са установено и др. близки, които да се грижат за В..
Твърди, че на детето е било разяснено, че ако желае да види своето дете следва
да подаде молба. Излага, че такава обаче не е подавана. Разказва, че мнението
на В. за сина й е малко противоречиво, тъй като искала след навършване на 18 г.
евентуално да се грижи за него, поради факта, че на първо място за нея са
образованието и работата. Твърди, че й е разяснено, че може да ползва социална
услуга звено „Майка и бебе“, но че тя не
желаела да ходи там. Сочи, че другата алтернатива е ЦСТ, където също не искала
да отиде. Твърди, че В. е склонна да остане в КЦ докато се получи положителен
етап и да се прекрати настаняването й да се върне при бащата. Твърди, че в
интерес на детето е то да остане в кризисния център.
Така
установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Установи се
безспорно по делото, че възможностите за отглеждане
на детето В. в семейна среда са изчерпани към
настоящия момент. Съдът отчита факта, че въпреки изразеното желание на майката
детето да бъде реинтегрирано в семейна среда същата е напуснала Република
България и оставила В. сама. По делото
безспорно се установи, че бащата на В. също има желание да я отглежда в
своето семейство. С оглед обаче на постъпилия социален доклад и изложеното в
него, както и поради факта че, към настоящия момент бащата следва да повиши
родителския си капацитет съдът счита, че настаняването на детето в неговото
семейство към настоящия момент не е удачно с оглед защита интересите на В.. По
делото безспорно се установи, че към настоящия момент няма близки, които да са
изразили желание да полагат грижи за В.. С оглед на изложеното съдът приема, че
настаняването на детето в специализирана институция е безспорно в негов
интерес, тъй като там то ще получава адекватна специализирана грижа, където
в момента с него работят психолози с цел както преодоляване на
последиците от негативните събития, които са и се случили, така и за
спомагане то да бъде подготвено за
отговорностите, които му предстоят. Времето, през което
детето ще е в Центъра от своя страна ще помогне на държавните институции, да
издират и най – доброто място където да бъде настанено детето с оглед невъзможността
към настоящия момент да бъде настанено в семейството на баща си и невъзможност
да ползва социалната услуга Звено „майка и бебе“.
Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за
закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е
основателна и детето следва да бъде настанено в „Кризисен център за жени и
деца, преживели насилие“ гр.Плевен за срок от шест месеца, считано от датата на настаняване
по административен ред или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако
са в негов интерес.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето В.С.С.,
с ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за
отглеждане и възпитание в „Кризисен център за жени и деца, преживели
насилие“ гр.Плевен
за срок от шест месеца, считано от датата на настаняване по административен ред
или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако са в негов интерес.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: