Решение по дело №3013/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 203
Дата: 16 март 2010 г.
Съдия: Николинка Цветкова
Дело: 20095220103013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

            Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

                           Гр. Пазарджик, 16.03.2010г

 

                   В         И  М  Е  Т  О            Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНА ЦВЕТКОВА

при секретаря  П. К. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Цветкова гр.д. № 3013/2009г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

      В исковата си молба против В.М. М., ЕГН ********** *** ищцата З.С. М.а, ЕГН ********** *** твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 25.11.1990г., който е първи по ред и за двамата. Твърди, че от брака си имат едно дете – М.В. М., на 19 г. към момента на представяне на исковата молба. Съвместно със съпруга си живяли три години, след което през септември 1993г. ищцата заедно със сина си отишла да живее при родителите си в гр. Стрелча.През трите години на съвместно съжителство съпрузите имали много противоречия, което довело до взаимна неприязън и непоносимост. Опитите им да подобрят отношенията си докато живеели заедно били неуспешни, поради което се разделили. Оттогава нито един от двамата не се  опитал да се срещне с другия. Твърди, че връзката им е формална и изпразнена от социалното си предназначение.

      С оглед на горните твърдения ищцата моли съда след доказването им да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен.Относно издръжката на сина си не прави искане, тъй като същият е пълнолетен и е активно легитимиран да предяви иск за издръжка от баща си.Държи за в бъдеще да запази фамилното име на мъжа си, тъй като след като двадесет години носи това име е станала известна в обществото с него.Сочи, че семейното им жилище е представлявало една стаичка, пристроена на двора и не желае да го ползва, тъй като живее в жилището на родителите си в гр. Стрелча.

      В съдебно заседание чрез пълномощника си по делото – адв. К , ищцата поддържа предявения иск.

      В производството по делото ответникът се представлява от служебно назначен му представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.В подадения писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК особения представител изразява становище, че исковете са допустими.

      В съдебно заседание след събиране на допуснатите гласни доказателства по делото особения представител изразява становище, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

     

    

       Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе съдът прие за установено следното:

       По делото се установи по безспорен начин, че страните са съпрузи от 25.11.1990г., съгласно приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Кметство с. Мало Конаре, обл. Пловдивска.

      Видно от приложеното удостоверение за раждане страните по делото са родители на детето М.В. М., роден на ***г., понастоящем пълнолетен.

      От приложените по делото удостоверения изх. № 157/06.10.2009г. и изх. № 82/06.10.2009г. се установява, че ищцата работи по трудов договор и получава възнаграждение в размер на 324, 80 лева месечно.

      От показанията на св. И. Н  се установява, че съпрузите са имали трудности, като съпругът се е отказал да търси изход и не е изпълнявал задълженията си като баща да се грижи за сина си още докато е бил малък. Поради това ищцата потърсила помощ от родителите си и била принудена да се върне да живее при тях, за да й помагат при отглеждането на детето. Свидетелката видяла бащата само веднъж да посещава сина си през първата година след като ищцата се била върнала при родителите си, макар че свидетелката живеела в една къща с тях.

       При така приетата за установена фактическа обстановка по делото от правна страна съдът приема, че предявеният иск е основателен.

       Съдът приема, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен.Съпрузите са били в дълга фактическа раздяла. Бракът е изпразнен от съдържание – не са налице необходимите за брачния съюз чувства на обич, привързаност, взаимно уважение и желание за подкрепа и подпомагане на партньора.Вместо това е налице пълно отчуждение между съпрузите, липса на доверие и възможност за диалог с цел изясняване на отношенията и търсене на пътища за заздравяване на брака.

       При тези данни съдът намира, че формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите и на обществото като цяло. По тези съображения съдът счита, че бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, тъй като двамата съпрузи са се отчуждили един от друг, без да положат усилия за заздравяване на брачната връзка. С оглед на това съдът приема, че предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.Съдът не дължи произнасяне относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като няма искане от ищцата за това.Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ответника, тъй като същото е собственост на неговите родители и ищцата не е заявила претенция в тази насока.След прекратяването на брака ищцата следва да продължи да носи брачното си фамилно име М.а, с което е станала известна в обществото.

        Съдът не следва да се произнася и по въпроса за предоставянето на родителските права и определяне на личен режим на свиждане, както и за издръжката на роденото от брака дете, тъй като същото е навършило пълнолетие.

         С оглед изхода на делото следва да  се осъди ищцата да заплати ДТ в размер на 10 лева, а ответникът в размер на 30 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.В полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същата не е претендирала такива.

        По изложените съображения Пазарджишки Районен съд

       

                           Р       Е       Ш      И  :

 

        ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 25.11.1990г. между З.С. М.а, ЕГН ********** *** и В.М. М., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

        ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо една стая, пристроена към  жилищната сграда в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, собственост на родителите на съпруга В.М. М. се предоставя на него.

        ОТНОСНО ИЗДЪРЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: След прекратяването на брака съпрузите няма да дължат издръжка помежду си.

        ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА: След прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име М.а.

        ОСЪЖДА З.С. М.а, ЕГН ********** ***  да заплати ДТ в размер на 10 лева.

        ОСЪЖДА В.М. М., ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 30 лева.

        Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                       

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: