Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2023г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на шестнадесети март 2023г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Камелия Александрова
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 308/2023г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „Ю.е.ч. “
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ул. „Павел Красов“ № 35, против Решение № 1741/20.12.2022г.,
постановено по АНД № 20223110204347 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна
/ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 71/03.10.2022г.,
издадено от Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с
което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на основание чл. 51 от ЗЧРБ на „Ю.е.ч. “
ЕАД е наложена имуществена санкция размер на 2 000 лева.
Релевира се неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/. Навеждат се доводи, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на посочване на дата и място на
извършване на нарушението. Твърди се, че съгласно посочената като нарушена
правна норма превозвачът трябва да провери документите на пътниците преди да
извърши услугата и след като в случая полетът е от Полша до България, то
нарушението е довършено преди извършването на услугата, т.е. на територията на
друга държава. Сочи се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.4 от ЗАНН,
тъй като от фактите, установени от административнонаказващия орган /АНО/, се
налага извод, че не е налице първата предпоставка на тази разпоредба, а именно
нарушението да е извършено в България, на български кораб или самолет. Изтъква
се, че нарушението не е извършено на борда на самолета, тъй като проверките на
документите на пътниците се извършват при чекирането на багажа, още на
територията на летището в Полша. Излагат се аргументи, че от описаните от АНО
факти не се установява нарушението да е извършено от български гражданин в
чужбина. Посочва се, че в НП не е описано от кого и как е извършена проверката
на документите на пътника на летището в Полша. Твърди се, че полетът е
вътрешен, тъй като е осъществен от Полша до България. Отправя се искане за отмяна
на оспореното решение и за присъждане на направените по делото разноски.
В депозирана чрез представител по
пълномощие допълнителна молба жалбата се поддържа изцяло като се излагат
подробни съображения за нейната основателност.
Ответникът по касация – Началникът
на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, в депозирана чрез
процесуален представител писмена молба, оспорва касационната жалба и моли за
оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера
на претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен
интерес от оспорването, и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 03.08.2022г. около
19:00ч., с полет на BUС 3167 на Авиокомпания „Ю.е.ч. “ ЕАД от гр.
Кътовице, Полша до гр. Варна е пристигнал пътник Yakau Mikhalevich, гражданин
на Беларус. При извършена проверка на лицето от страна на служител в ГПУ Летище
– Варна е установено, че същият е без валидна виза или валидно разрешително за
пребиваване. Пътникът е представил разрешително за пребиваване в Полша №
RP9732915, валидно до 15.12.2020г., поради което на същия е издаден Отказ за
влизане в страната № 119/03.08.2022 година. За констатираното срещу „Ю.е.ч. “
ЕАД е съставен АУАН № 71/08.09.2022г., в който на деянието е дадена правна
квалификация по чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, въз основа на
който е издадено оспореното пред районния съд НП.
За да постанови решението си, ВРС
е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния срок по ЗАНН и
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че нарушението
е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере в извършването на какво
деяние е обвинено и адекватно да организира защитата си. Аргументирано е
посочил защо не възприема възраженията в жалбата относно допуснати процесуални
нарушения при издаването на НП. По приложението на материалния закон е изложил
мотиви за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на
неговата правна квалификация, на приложимата санкционната норма и на размера на
наложената имуществена санкция, която е в законоустановения минимум.
Констатирал е липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция
намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването
му районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението си по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е всички доводи на
страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Изложените във връзка с това подробни мотиви, настоящият
състав, като касационна инстанция, изцяло споделя и възприема като свои, на
основание чл.221, ал.1, изречение второ от АПК, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни
основания не се установяват. Освен това възраженията в същата са идентични с
релевираните във въззивната жалба и вече са обсъдени подробно и задълбочено от
ВРС, чиито мотиви настоящият тричленен състав споделя изцяло. Допълнително
съдът намира за необходимо да изложи следното:
Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1
от ЗЧРБ предвижда,
че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от
Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи
наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се
изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и
дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя. Според чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗЧРБ,
чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква.
От анализа на цитираните правни
норми се установява, че в разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ са уредени задълженията
на чужденците при влизане в Република България или при транзитно преминаване
през нейната територия, а чл.20 от ЗЧРБ регламентира задълженията, които са
вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, по въздух или по вода до
и/или от Република България.
В разглеждания случай от
събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства
/паспорт и разрешение за пребиваване на Yakau Mikhalevich, отказ за влизане в страната от 03.08.2022г./ по категоричен начин се
установява, че Mikhalevich е беларуски гражданин, на който
Република Полша е издала разрешение за пребиваване, валидно от 02.07.2019г. до
15.12.2020г., което към датата на осъществяване на полета – 03.08.2022г., е
било с изтекъл срок на валидност. Правилно въззивният съд е посочил, че валидно
разрешително е представено едва с възражението на дружеството, а към момента на
пристигане на Летище Варна пътникът не е представил такова на граничните
власти. Това обстоятелство се потвърждава и от гласните доказателства, събрани
в хода на съдебното производство пред Районен съд – Варна. Фактът, че пътникът притежава такова, не
освобождава превозвача от административнонаказателна отговорност, след като не
е изпълнил задължението си преди осъществяване на превоза да провери
документите на лицата, които превозва. Неотчитайки това обстоятелство и
превозвайки пътника Yakau
Mikhalevich по
линията Катовице – Варна единствено с притежавания от него обикновен паспорт на
Беларус, превозвачът „Ю.е.ч. “ ЕАД е осъществил състава на описаното в чл.20,
ал.1, т.1 от ЗЧРБ административно нарушение.
Доколкото линията, по която е
превозено лицето – гражданин на Беларус, е Катовице – Варна, неоснователно е оплакването
в касационната жалба, че пътникът не е преминал външните граници на Европейския
съюз. Както правилно е посочил
въззивният съд, България е страна членка на Европейския съюз, но не е страна
членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от
него съгласно Регламент /ЕС/ 399/2016 на Европейския парламент и на Съвета. В
този смисъл при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на
територията на Република България съответният пътник пресича външна граница, а при
кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и
виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз
/извън страните от Шенген/, какъвто в случая превозеният пътник – гражданин на
Беларус, не притежава.
Противно на твърдяното от
касационния жалбоподател, НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.57
от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми реквизити, в т.ч. съставомерните
признаци на деянието, а именно датата и мястото на извършване на нарушението,
осъщественият превоз на гражданин от държава, за която се изисква виза и
липсата на редовен документ, задължителен при влизане в страната по отношение
на беларуски граждани. Административното нарушение е довършено на територията
на Република България /в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което
съгласно чл.4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са
нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. Правилно е определена и датата на
нарушението – 03.08.2022 г., когато е осъществен процесният полет.
Посочената в НП като нарушена
императивна разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗЧРБ вменява изрично задължение за
превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност по чл.51 от ЗЧРБ. Освен това в
обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че съгласно т.1 от Приложение
№ 1 към Регламент /ЕС/ 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14
ноември 2018г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да
притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито
граждани са освободени от това изискване, гражданите на Беларус, какъвто
безспорно е превозеният от дружеството-касатор пътник, трябва да притежават
виза при преминаването на външните граници на държавите членки.
Както правилно е приел районният
съд, наложената имуществена санкция законосъобразно е определена в предвидения
в съответстващата на извършеното от касационния жалбоподател административно
нарушение санкционна норма минимален размер, поради което пред съда не стои
въпросът за неговото редуциране. Мотивите на ВРС относно липсата на основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН напълно се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора,
своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен
съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и
правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, чл.63в от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1741/20.12.2022г.,
постановено по АНД № 20223110204347 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ю.е.ч. “ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ул. „Павел Красов“
№ 35, против Решение № 1741/20.12.2022г., да заплати на ГПУ – Летище Варна при
РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.