Присъда по дело №1204/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 38
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20233630201204
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Шумен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
и прокурора П. Д. П.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20233630201204 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. Т. Д. с ЕГН **********, р. на **** г. в гр. Шумен, живуща в
***** бълг. гр., със средно образование, разведена, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че в
периода от 01.06.2020 г. до 01.12.2022 г. включително в гр. Шумен, след като била осъдена с
Решение № 260150/29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен
съд Шумен, влязло в законна сила на 29.10.2020 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си
М. Т. Т., родена на 06.10.2009 г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно, 31 месечни вноски, всяка от тях в размер на 153.00
лева, на обща стойност 4743 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК, вр. чл.
54, ал. 1 от НК й налага наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ месеца с периодичност
ДВА пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Подсъдимата И.Т.Д. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимата преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 03.12.2023 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатите
обвинения, като предлага да и се наложи наказание „лишаване от свобода“, което
изпълнение да се отложи на осн. чл.66 НК.

Разпитана в хода на съдебното следствие подсъдимата по същество се признава за
виновна в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние. Обяснява, че не е имала
специален мотив за да го извърши, но няма възможност да заплаща дължимата издръжка,
като в последната си дума съжалява за извършеното. Процесуалният и представител –адв.С.
изтъква доводи, според които счита, че подсъдимата следва да бъде оправдана, но в
заключителната си пледоария сочи, че подкрепя изцяло предложението на прокурора за
налагане на наказание „лишаване от свобода“, което изпълнение да се отложи на осн. чл.66
НК. Назначеният в досъдебното производство особен представител на пострадалата М.Т. не
взема становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между подс. И.Т.Д.
и Т.Н.Т. (починал на 13.12.2022г.) бил сключен граждански брак, като през 2015г. се
развели. От брака си имали дъщеря - малолетната М.Т. Т. /род.***./. След развода детето
останало да живее с майка си. С решение №260150/29.10.2020г. по гр.дело № 767/2020г. по
описа на Районен съд Шумен, влязло в законна сила на 29.10.2020г. съдът изменил
постановените с решение номер 1823/24.11.2015г. по ГД номер 2823/2015г. по описа на
ШРС мерки за родителските права след развода между подсъдимата и Т., като постановил
местоживеене на детето при баща му на адрес: ****; предоставил упражняването на
родителските права над детето М.Т. на бащата Т. Т.; определил е режим на лични контакти
на майката - И.Д. с детето си; осъдил И.Т.Д. да заплаща издръжка на малолетното си дете
М.Т. в размер на 153 лева, считано от 18.05.2020г., с падеж първо число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване на издръжката;
Поради незаплащане на издръжка за периода 01.06.2020г. до 01.12.2022г. от страна на
подсъдимата , покойният вече Т. депозирал жалба до ШРП. Видно от приложеното по
делото удостоверение за наследници, детето му - малолетната М.Т. Т., се явява негов
наследник, поради което същата е конституирана в качеството на пострадал, като й е
назначен особен представител. След смъртта на баща й, подсъдимата И.Д. се преместила да
живее при нея за периода от 20.12.2022г. до началото на м. април 2023г.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимата Д., направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
която в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
1
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с действията си подс. И.Т. Т. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК, а именно в
периода от 01.06.2020г. до 01.12.2022г. включително в гр. Шумен, след като била осъдена с
Решение № 260150 от 29.10.2020г., постановено по гражданско дело № 767/2020г. по описа
на Районен съд Шумен, влязло в законна сила на 29.10.2020г., да издържа свой низходящ -
дъщеря си М.Т. Т., родена на ***. в гр. Шумен, като заплаща месечна издръжка в размер на
153,00 лева, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 31 месечни вноски, всяка от тях в размер на 153,00 лева, на обща
стойност 4743 лева.
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата на влязло в сила
съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен
размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа своя низходящ;
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до безотговорното
отношение на подсъдимата към задълженията, които има като родител.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена
опасност на подсъдимата, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало и отглеждане на друго
малко дете ,
* отегчаващи вината обстоятелства – липсва желание да полага грижи за по голямото
си дете.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като и определи наказание при втората
предвидена в чл.183 ал.1 НК алтернатива, а именно “пробация” в размер идентичен с
минимално предвидения със следните пробационни мерки- “задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от по шест месеца. В коннкретната хипотеза, е
неприложима разпоредбата на чл.58а НК, тъй като същата е приложима само когато се
2
налага наказание „лишаване от свобода“.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3