Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Шумен, 02.05.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на десе- ти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 133 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А.К.И., ЕГН ********** ***, чрез ад. П.С. и ад. С.Т. ***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Варна, ул. „...”, № 45, ет.4 за ад. П.С. и ад. С.Т. против „Деско комерс – Славов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Пет могили, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „...№ 1, представлявано от управителя Д.И.И.. Ищецът твърди, че е наследник на К.И.С., ЕГН ** 06031047, който е починал на 15.06.2018 г. Приживе наследодателят е осъществя- вал търговска дейност като ЕТ „...”, ЕИК *********. К.И.С. е бил съдружник и в „Деско комерс – Славов” ООД, ЕИК *********, учредено на 15.03.2018 г. Внесеният капитал на дружеството в размер 100.00 лв. е бил разпределен в 10 дружествени дяла, с номинална стойност 10 лева на всеки един от тях. Наследодателят на ищеца е притежавал 1 дял на стойност 10. 00 лв. На 10.04.2018 г. К.И.С. е продал на „Деско комерс – Славов” ООД предприятието си на едноличен търговец като съвкупност от права, задълже- ния и фактически отношения за сумата от 1 000.00 лева. Със смъртта на К.И.С., участието му в ответното дружество е прекратено. Другият съ- дружник в дружеството – Д.И.И. (внучка на К.И.С.) на 28.06.2018 г. е приела решение дела на починалия съдружник да премине към нея, а стойността на дружествения му дял от 10.00 лв. да се изплати на наследниците му И.К.И.. и А.К.И. по номинална стойност по банков път, по 5 лева на всеки наследник. Ищецът, след като не е приет за съдружник в дружеството, в качеството на наследник на К.И.С. следва да получи ½ от равностойността на дружествения му дял. Ищецът счита, че равностойността на дружествения дял на наследодателят му е 120 000.00 лв., като той би следвало да получи сума в размер на 60 000.00 лв. До момента на депозиране на исковата молба, ищецът не е получил претендираната от него сума представляваща 1/2 ид. част от равностойността на дружествения дял на наследода- теля му. С исковата молба се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, в качеството му на наследник на К.И.С. сумата от 60 000.00 лв. представляваща ½ ид. част от паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя му ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В своевременно депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че искът е недопустим при условие на евентуалност, счита, че е неоснователен. От- ветникът не оспорва обстоятелствата, че К.И.С. е бил съдружник в „Деско комерс – Славов” ООД и е притежавал 1 дял с номинална стойност от 10.00 лв., че същият е починал на 15.06.2018 г. и негови наследници са И.К.И.. и А.К.И.. Ответникът счита, че е изплатил стойността на притежавания от К.И.С. дял на наследниците му и не е носител на задължения във връзка с наследствените им права. Оспорва твърденията на ищеца, включително и че към края на м. юни 2018 г. равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищеца е в размер на 120 000.00 лв. С оглед представения с отговора счетоводен баланс на ответното дружество към 30.06.2018 г., счита, че равностойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник е в размер на 654.52 лв., като припадащата се част на ищеца е в размер на 327.26 лв.
В депозираните допълнителна искова молба и допълнителния отговор стра- ните поддържат и доразвиват становищата си изложени съответно в исковата мол- ба и отговора на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалните си представители ад. П.С.. и ад. С.Т. ***, поддържа исковата си претенция.
Ответникът, чрез процесуалните си представители ад. Г.П.Д.и ад. М.П. и двамата от АК – Варна, поддържа изразените в от- говорите становища.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните и съдът с оглед на това и предвид събраните в хода на процеса доказателства, приема че ищецът е наследник на К.И.С., ЕГН **********, който е бил съдружник в „Деско комерс – Славов” ООД, като членството в дружеството е прекратено на 15.06.2018 г., поради смъртта му в с. Пет могили, община Никола Козлево, обл. Шумен. Към момента на смъртта му, размерът на вписания и внесен капитал в дружеството е бил в размер на 100.00 лв., разпределен в 10 дяла по 10.00 лв., всеки един от тях. К.И.С. е при- тежавал един дял, представляващ 10% от капитала на дружеството. Освен К.И.С. в дружеството е имало още един съдружник Д.И.И., притежаваща останалите 9 дяла. Наследници на починалия съдружник са И.К.И.. и А.К.И..
Въз основа на взето на 23.03.2018 г., решение от ОСС, „Деско комерс – Славов” ООД е закупило предприятието на ЕТ „...”, ЕИК *********, включващо и недвижими имоти, подробно описан в договор за продажба на предприятие на едноличен търговец от 10.04.2018 г.
След смъртта на К.И.С., предвид чл.60 от дружествения до- говор, съгласно който при смърт на съдружник делът му не се наследява, Д.И.И. е взела решение за превръщане на дружеството с ограничена от- говорност в еднолично дружество с ограничена отговорност, като делът на почина- лия съдружник е преминал към нея. Едноличният собственик на капитала е взел решение на наследниците на починалия съдружник И.К.И.. и А.К.И. да се изплати по банков път номиналната стойност на притежава- ния от К.И.С. дял. Т.е. на всеки едни от тях по 5 лева.
От заключението на ССЕ, както и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че счетоводните книги на ответно- то дружество и записванията в тях са водени редовно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството, приложимата обща рамка – Национални счетоводни стандарти (НСС), както и други действащи нормативни актове. При извършване на експертизата вещото лице не е констатирало случаи на нарушения във връзка с не водене и/или неправилно водене на счетоводната отчетност, с изключение на греш- ките, посомени от него в т.3 от заключението на ССЕ.
Счетоводният баланс на ЕТ „...” към 31.12.2017 г. не отговаря на изискванията и не съответства на чл.24 от ЗСч, поради което не може да бъде използван без преработка за целите на чл.125, ал.3 от ТЗ, при изготвя- не на междинния баланс на ответното дружество към 30.06.2018 г.
При изготвяне на междинния счетоводен баланс към 30.06.2018 г., вещото лице не е взел предвид вземанията на предприятието от физическото лице, регист- рирано, като едноличен търговец, осчетоводени в сметка 107 „Средства на собстве- ника”, както и увеличената стойност на преоценените активи, вследствие извърше- ната преоценка. Имущественото състояние на ответното дружество е коригирано с данните за историческата балансова стойност на дълготрайните активи, налични в предприятието на едноличния търговец към 01.01.2018 г., както и допълнително начислените амортизации за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. Вследствие на това стойността на чистия актив на дружеството към 30.06.2018 г. е отрицателна ве- личина и е в размер на – 902 041.27 лв., т.е. стойността на наличните активи е по-малка от стойността на наличните пасиви. С оглед на това, размерът на дружестве- ния дял на ищеца е отрицателна величина и възлиза на – 90 204.13 лв.
В съдебно заседание вещото лице в отговор на зададените му от страните въпроси потвърди, че сумите взети от физическото лице, посочени като вземания в счетоводния баланс на ЕТ „...” към 31.12.2017 г., осче- товодени в сметка 107 не са актив. В случая нямаме друго лице, за да бъде оформе- но вземане от него. Това е вземане на собственика от самия себе си и дефакто е на- маляване на собствения капитал на едноличния търговец. Придобиването на пред- приятието на едноличния търговец от дружеството с ограничена отговорност не е бизнескомбинация. Националният счетоводен стандарт не третира придобиването на предприятието на едноличния търговец като бизнескомбинация. Счетоводно се отразява придобиването на разграничими активи и пасиви по цената на придобива- не, като в случая е използвана историческата стойност. В приемащото дружество активите отиват по историческа цена, т.е. такава по каквато се водят в счетоводст- вото на едноличния търговец. В конкретния случай приемащото дружество е завело активите по преоценена стойност. Извършената от търговското дружество преоцен- ка на активите е недопустима. Алтернативен подход на НСС 16 е неприложим, поради което вещото лице е приело историческата цена на преоценените от друже- ството дълготрайните материални активи. В момента нито един от счетоводните стандарти не третира придобиване на едноличен търговец. Всички те третират при- добиването на активи по историческа цена.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на ответника да запла- ти равностойността на дружествения дял на наследник на починалия съдружник. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 05.03.2019 г.
Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следните съображе- ния:
Не се спори между страните, че К.И.С., ЕГН ********** е бил съдружник в „Деско комерс – Славов” ООД, като членството в дружеството е прекратено на 15.06.2018 г., поради смъртта му. Към момента на смъртта му разме- рът на вписания и внесен капитал на дружеството е бил в размер на 100.00 лв., раз- пределен в 10 равни дяла по 10.00 лв., всеки един от тях. К.И.С. е притежавал 1 дял, които представляват 10% от капитала на дружеството.
Не се спори и по това, че К.И.С. в качеството си на едноли- чен търговец е прехвърлил на търговското дружество собственото си предприятие на едноличен търговец по силата на сключения между тях договор за продажба на предприятие от 10.04.2018 г. Безспорно е и обстоятелството, че наследници почи- налия съдружник са И.К.И.. и А.К.И..
Основният спор между страните в настоящия процес е относно размера на дружествения дял на починалия съдружник и съответно размера на сумата, която ищецът следва да получи в качеството си на негов наследник.
Прекратяването на участието в дружеството поражда облигационни отноше- ния във връзка с неуредените имуществени последици, които се уреждат въз осно- ва на счетоводен баланс, към края на месеца, през който е настъпило прекратява- нето – чл.125, ал.3 от ТЗ. Предвид датата, на която е настъпило прекратяването на участието в дружеството – 15.06.2018 г., балансът следва да бъде изготвен към 30. 06.2018 г. За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружество- то, други нематериални активи и краткотрайните материални активи, а от пасива – задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. При съпоставяне на двете величини се получава сумата на чистия актив, чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружест- вото. Равностойността на дружествения дял се изплаща само при превишаване на сумата на активите над тази на пасивите. В този смисъл Решение № 64 от 09.06.20 09 г. по т.д. № 504/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 466 от 30.06.2008 г. по т. д. № 112/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 87/06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 100 от 07.02. 2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС ІІ, т.о.
Съществен момент при изготвянето на междинния баланс, за да се определи размера на дружествения дял, е оценяването на дълготрайните материални активи (ДМА). Съгласно чл. 26, ал.1, т.9 от ЗСч позициите, които се представят във фи- нансовите отчети се оценяват по цена на придобиване, която може да е покупна це- на или себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите сче- товодни стандарти. По отношение на ДМА, намира приложение СС 16, приложе- ние към ПМС № 46 от 21.03.2005 г. Според него ДМА се оценяват по цена на при- добиване (покупната стойност плюс преките разходи по придобиването), себестой- ност (за ДМА създадени в предприятието) или справедлива стойност (когато са по- лучени в резултат на безвъзмездна сделка). До 01.01.2008 г. ДМА е следвало да се отчитат по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупана загуба от обезценка (препоръчителен подход) или по преоценена стойност към да- тата на преоценката (допустим алтернативен подход, при използването на който преоценките е следвало да се правят достатъчно редовно, така че балансовата стой- ност на ДМА да не се различава съществено от тази основаваща се на справедлива- та стойност). С ПМС № 251 от 17.10.2007 г. е изменено ПМС № 46/2005 г., като след 01.01.2008 г. допустимият алтернативен подход е отменен и единствено до- пустим е препоръчителния подход. Следователно изчисляването на размера на дру- жествения дял следва да се осъществява на база цена на придобиване на ДМА, т.е. по историческата им цена, а не въз основа на стойности получени вследствие на извършена преоценка от придобилото ги търговско дружество.
В процесния случай, при определяне размера на дружествения дял не следва да се прилага СС 22 „Отчитане на бизнескомбинация”. Прехвърлянето на фирмата на ЕТ и предприятието му на търговско дружество чрез сделка по реда на чл.60, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.15 от ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на т. 2 от СС 22. Според тази разпоредба бизнескомбинация е обединяването на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно пред- приятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Обединяването на предприятия е вид преобразуване по реда на чл.261 от ТЗ, което се осъществява само между търговски дружества. Следователно то е неприложимо за едноличния търговец, който не е търговско дружество. В под- крепа на това е и текста на чл.15, ал.1 от ТЗ, съгласно който предприятието е единство от права, задължения и фактически отношения, т.е. то не е субект, а обект на конкретното правоотношение. Затова не може да се приеме, че прехвърлянето на предприятие по чл.15, ал.1 от ТЗ е обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица по смисъла на т.2 от СС 22. Не е налице и втората хипотеза, тъй като при сделката по чл.15 от ТЗ прехвърлителят се разпорежда със съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а приобретателят започва да ги свои, а не да придобива контрол върху тях съобразно терминологията на СС 22.
Относно записванията в счетоводна сметка 107 „Средства на собственика" следва да се съобрази, че не съществува отделна правосубектност на едноличния търговец и на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец. Признава- нето на търговско качество на едно физическо лице, посредством регистрацията му като едноличен търговец разширява неговата правоспособност и дееспособност, ка- то създава възможност да участва в търговския оборот и да сключва търговски сделки, но не възниква нов правен субект. Идентичността между едноличния тър- говец и физическото лице изключва помежду им да съществуват облигационни от- ношения. Те не могат да встъпват в правоотношения сами със себе си. Едносубект- ни правоотношения не съществуват и наличието на две качества в рамките на едно и също физическо лице не променя тази юридическа аксиома. Съответното качест- во, в което субектът встъпва в конкретно правоотношение не е от естество да поз- воли в рамките на същото правоотношение да се оформи противостоене, при което другото качество на субекта да се прояви като някакъв самостоятелен правен су- бект. Обратното би означавало взаимодействие със самия себе си и реализиране на правни резултати в рамките на една и съща правна сфера. С други думи положе- нието, в което се намират кредиторът и длъжникът, по необходимост изисква те да са различни и взаимно противостоящи си лица. Противното би означавало длъжни- кът да дължи сам на себе си и изпълнението да става отново на самия себе си. С оглед на това независимо от записаното в сметка 107 и в баланса на ЕТ „...” към 31.12.2017 г. не е налице актив представляващ вземане на едноличния търговец от физическото лице К.И.С., който впо- следствие в резултат на сделката по чл. 15 от ТЗ се придобива от търговското дру- жество.
При изготвяне на междинния баланс и определяне размера на дружествения дял следва да се вземат предвид не само задълженията с настъпил падеж към 30.06. 2018 г. Балансът е основен източник на информация, свързан с имуществото и финансовото състояние на предприятието. Той отразява състоянието на средства- та, активите, задълженията и нетната печалба, какво притежава предприятието и какво дължи към определен момент. Балансовите раздели включват активи, пасиви и собствен капитал – чл.24 от ЗСч. Пасивите включени в баланса, се формират от задълженията на предприятието, възникнали в резултат на минали сделки и съби- тия, чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на ико- номическа полза. В баланса следва да се отразят както задълженията с настъпил падеж, така и тези, платими след датата на счетоводния баланс. Принципът залег- нал в чл.125, ал.3 от ТЗ е при прекратяване на членството на съдружник, той да получи равностойността на дела си, но това да не попречи на дружеството то да продължи стопанската си дейност. С оглед на това предвид обстоятелството, че задълженията са пасиви и произтичат от сключени договори преди датата на съставянето му те следва да се включат в съставения междинен счетоводен баланс независимо от обстоятелството дали падежът е настъпил към 30.06.2018 г. или настъпва след тази дата. Включването им в баланса е свързано и с императивното изискване на чл.24, ал.1 от ЗСч, съгласно който финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.
Вещото лице при извършване на ССЕ е съобразил гореизложеното, поради което съдът в настоящия си състав приема че стойността на дела на прекратилия участието си съдружник е отрицателна величина и е в размер на - 90 204.13 лв.
С оглед на това съдът счита, че предявения от ищеца на основание чл.125, ал.3 от ТЗ иск за сумата от 60 000.00 лв. представляваща ½ ид. част от паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснова- телна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, поради което следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказателства и направеното искане на ответното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски. На ответника следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство. В този смисъл т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. С оглед на това на ответника трябва да се присъдят направените дело- водни разноски в общ размер на 4 200.00 лв. Предвид направеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът счита, че с оглед фактичес- ката сложност на делото, обстоятелството, че не е налице драстично завишаване, с оглед предвидените в чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимал- ни размери на съответните адвокатски възнаграждения, както и необходимите път- ни разноски на процесуалните представители на ответника, не са налице основания за неговото намаляване.
За разноските, свързани с изпълнителното дело отговаря длъжникът, съгл. чл.79 от ГПК и те се събират в рамките на изпълнителния процес. С оглед на това, съдът приема, че искането на ответника да му бъдат присъдени направените от него разноски по изп. д. № 908/2018 г. по описа на ЧСИ Д.З.в общ раз- мер на 722.20 лв. следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от А.К.И., ЕГН ********** *** против „Деско комерс – Славов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управле- ние с. Пет могили, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „...№ 1, пред- ставлявано от управителя Д.И.И. съединени искове с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000.00 (шестдесет хиляди) лв., представляваща ½ ид. част от паричната равно- стойност на дружествения дял на наследодателя му К.И.С., ЕГН ** 06031047, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018 г. до окончателното й изплащане на сумата.
Осъжда А.К.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Деско комерс – Славов” ЕООД, ЕИК 2050415 40, със седалище и адрес на управление с. Пет могили, Община Никола Козлево, обл. Шумен, ул. „...№ 1, представлявано от управителя Д.И.И. сумата от 4 200. 00 (четири хиляди и двеста) лв., представляващи направе- ните по делото разноски, включително и тези в обезпечителното производство, а в останалата част над уважения размер от 4 200.00 лв. до претендирания размер от 4 922.20 лв. отхвърля искането на ответника, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: