Р Е
Ш Е Н И Е
номер 119 08.10.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети септември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 334 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора,
срещу П.Д.Д.. Ищецът твърди, че доставял на ответника водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на техен потребител за доставка на
водоснабдителни услуги на обект на потребление с адрес *******, с партиден
номер 030335, открит на името на ответника. Твърди, че за периода на
потребление от 26.01.2018 г. до 15.01.2019 г. на ответника била начислена
стойност на доставените услуги в размер на 409,77 лв. Твърди, че ответникът не
заплатил използваните услуги, за които били съставени 11 броя квитанции.
Твърди, че за забава в плащанията по отделните квитанции било начислено
обезщетение за забава на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, в размер на 21,21 лв. за периода
на забава от 28.02.2018 г. до 25.03.2019 г. Твърди, че по ч.гр.д. № 242/2019 г.
на РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането,
но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иска от съда да
постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за изпълнение в
размер на 409,77 лв. главница по издадени 11 бр. квитанции за доставени услуги
за периода на потребление от 26.01.2018 г. до 15.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 21,21 лв. обезщетение за
забава върху главницата за периода от 28.02.2018 г. до 25.03.2019 г. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Д.Д., в който посочва, че
искът е допустим, но нереален, тъй като в имота нямал консуматори на вода,
освен една тръба с един спирателен кран и леген под него. Твърди, че след като
подал възражението на 17.04.2019 г., на следващия ден от ВиК му се обадили от
телефонен номер ********** и го посъветвали да си оттегли възражението до
следващия ден, а той ги помолил да пратят техни представители, за да се уверят
възможно ли е да се изразходва толкова вода. Твърди, че го посъветвали да плаща
по 50 лв. разсрочено, на което отговорил да не е против, но нямал средства, тъй
като бил безработен. Твърди, че на 22.04.2019 г. отново му се обадили от ВиК и
му казали „ама вие още не сте си оттеглили възражението“, на което им
отговорил, че няма да го оттегли.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
С
протоколно определение от 17.09.2019 г. е обявен за окончателен проекта на
доклад, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът П.Д.Д. е
потребител на доставяни от ищеца водоснабдителни услуги на обект на потребление
с адрес *******, с партиден номер 030335. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
както следва: ищецът следва да докаже, че в периода на потребление от
26.01.2018 г. до 15.01.2019 г. ответникът е употребил услуги на стойност 409,77
лв., за което били съставени 11 броя квитанции и съответните документи за
отчитане на потребената вода.
По
делото са приети като писмени доказателства 11 броя квитанции, издадени в
периода от 28.02.2008 г. до 28.01.2019 г. /л.7-л.12/ и лихвен лист /л.6/, от
които е видно, че на ответникът са начислени стойности на изразходвани
количества вода както следва:
-
Квитанция № **********/28.02.2018 г.,
показания на водомер – старо 20, ново 30, потребление вода 10 куб.м., стойност
31,34 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.03.2018 г.,
показания на водомер – старо 30, ново 41, потребление вода 11 куб.м., стойност
42,46 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.04.2018 г.,
показания на водомер – старо 41, ново 52, потребление вода 11 куб.м., стойност
32,45 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.05.2018 г.,
показания на водомер – старо 52, ново 63, потребление вода 11 куб.м., стойност
33,08 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.06.2018 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 12 куб.м., стойност
34,34 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.07.2018 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 12 куб.м., стойност 38,86
лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.09.2018 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 12 куб.м., стойност
32,69 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.10.2018 г., показания
на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 12 куб.м., стойност 36,56 лв.
с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.11.2018 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 13 куб.м., стойност
35,41 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.12.2018 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 13 куб.м., стойност
39,34 лв. с ДДС.
-
Квитанция № **********/28.01.2019 г.,
показания на водомер – старо 63, ново 63, потребление вода 13 куб.м., стойност
53,24 лв. с ДДС.
Ответникът
твърди, че такива количества вода не би могъл да изразходва от наличните
изводи, с които ползва вода в имота.
Прави
отчетливо впечатление от представените квитанции, че в първите четири от тях е налице
наличието на отчетено количество вода от водомера, тоест налице е разлика в
показанията и е отчетено от водомера количеството преминала вода, като е
начислена съответната стойност за заплащането ѝ, а в последващите
квитанции е видно, че не е налице наличие на отчитане на водомера /всички
показания са 63/, тоест следва извод за липса на преминала през водомера вода и
липса на употребена вода, но пък е начислена такава от ищеца за по 12 или 13
куб.м. вода по отделните квитанции и е начислена съответната ѝ парична стойност.
Съобразно
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл. 32, ал. 1,
услугите от ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. В случая е видно от самите
квитанции, че не е налице измерено количество изразходвана вода, тъй като
показанията на водомера е било 63 за последните 7 квитанции. Съгласно ал. 4 на
чл. 32 отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. Видно е от квитанциите, че същите е посочено да са съставени въз основа на
карнет, който очевидно не е отчел наличие на изразходвана вода в периода,
обхванат от квитанция № **********/28.06.2018 г. до квитанция №
**********/28.01.2019 г. От тук пряко следва извод, че за този период
ответникът не е употребил вода и не дължи заплащане на начислената от ищеца
такава. Няма данни по делото съгласно чл. 35 от наредбата ответникът да не е
дал достъп за отчитане на водомера, нито да са съставяни съответните протоколи
за това, поради което съдът не приема наличието на служебно начисляване на вода
по чл. 35, ал. 2 от наредбата. Следва за пълнота да се отбележи, че дори да има
служебно начисление по чл. 35, ал. 2 от наредбата, това количество се отразява
в показанията на водомера, което в случая е видно, че не е налице при
константно показание от 63 за последните 7 квитанции.
Приетият
лихвен лист не установява никакви обстоятелства извън изчислението на законната
лихва върху претендираните главници, което съдът може и служебно да извърши.
Съдът
не допусна исканата от ищеца СИЕ, тъй като намери, че с оглед поставените
въпроси не би могла да допринесе за изясняване на формалната истина в процеса.
Голяма част от въпросите са такива, по отношение на които няма спор или няма
нужда от специални знания /на чие име е партидата, за кой имот се отнася, има
ли плащания по квитанциите, какъв е размера на мораторното обезщетение/. В
друга част /какво е задължението по партидата за периода от 26.01.2018 г. до
15.01.2019 г./ не беше допусната, тъй като експерт не би могъл принципно да
изложи факти, различни от съдържащите се в съставените от ищцовото дружество
документи, въз основа на които ще се изготви заключението. А тези документи са
налични по делото и съдът няма нужда от специални знания за да ги възприеме.
С
оглед на липсата на оспорване от страна на ответника на констатацията в
квитанциите за използвана вода в периода на първите 4 квитанции, касаещи
показания на водомера от 20 куб.м. до 63 куб.м., съдът намира, че искът е основателен
и ще се уважи за сумата на начислената вода от 139,33 лв. с ДДС за периода от
26.01.2018 г. /отчет 20 куб.м. на водомера/ до 25.05.2018 г. /първи отчет 63
куб.м. на водомера/, но за разликата до пълната претендирана сума от 409,77 лв.
с ДДС и за периода от 25.05.2018 г. до 15.01.2019 г., обоснована с останалите 7
квитанции, които реално установяват липса на изразходвана вода, искът ще се
отхвърли като неоснователен поради недоказаност.
Съответно
върху уважената част от главницата ответникът дължи мораторно обезщетение на
основание чл. 40, ал. 1 от наредбата във връзка чл. 86, ал. 2 ЗЗД съответно от
падежа на всяка дължима стойност по отделните квитанции до датата на подаване
на исковата молба в съда. Ищецът не е представил общите условия, но пък в исковата
молба твърди неизгоден за него факт, който ще се зачете от съда, а именно, че
задължението по всяка квитанция се дължи в 30 дневен срок от издаването ѝ
съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия. С оглед на това първата
издадена квитанция, по която се установи наличие на задължение е от дата
28.02.2018 г., което обосновава начало на забавата 30 дни по-късно или на дата
– 31.03.2018 г., а не от 28.02.2018 г. както се претендира в исковата молба. Изчислено
от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на програма за изчисление на законна
лихва, дължимото обезщетение за забава върху уважената част от иска от 139,33
лв. и за периода от 31.03.2018 г. до 25.03.2019 г. /всяко начало на забава за
отделните квитанции е изчислено от датата 30 дни след издаването ѝ до
датата на претенцията 25.03.2019 г./ е в размер на 12,25 лв., за която сума ще
се уважи иска, а за разликата до претендираните 21,21 лв. ще се отхвърли като
неоснователен.
Като
заключение искът за главница ще се уважи за сумата от общо 139,33 лв. и за
периода от 26.01.2018 г. до 25.05.2018 г., като ще се отхвърли за разликата до 409,77
лв. и за периода на доставка от 25.05.2018 г. до 15.01.2019 г. Искът за
мораторно обезщетение пък ще се уважи за сумата от 12,25 лв. и за периода от
31.03.2018 г. до 25.03.2019 г. и ще се отхвърли за разликата до 21,21 лв. и за
периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски
за исковото и заповедното производство в размер на 161,79 лв. /база за
изчисление внесени държавни такси по заповедното производство в размер на 25
лв. и в исковото производство в размер на 75 лв., и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че П.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо
Ботев”
№ 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 139,33 лв. (сто тридесет и девет лева
и 33 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 26.01.2018 г. до 25.05.2018 г. в имот, находящ се в *******,
с партиден номер 030335, ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019
г. до окончателното й погасяване, и сумата от 12,25 лв. (дванадесет лева и 25
ст.) – представляваща обезщетение за забава върху главницата от 139,33 лв. за
периода от 31.03.2018 г. до 25.03.2019 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 149/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
главница за разликата над присъдения размер от 139,33 лв. до претендирания
размер от 409,77 лв. и за периода на доставка от 25.05.2018 г. до 15.01.2019 г.
и за обезщетение за забава над
присъдения размер от 12,25 лв. до претендирания размер от 21,21 лв. и за
периода от 28.02.2018 г. до 30.03.2018 г.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Христо Ботев” № 62,
основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 161,79 лв. (сто шестдесет и един лева и 79 ст.),
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: