Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260027
гр. Габрово, 04.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Косева
при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева гр.д.№396 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 78, ал. 1 ЗДСл. за сумите: 35 000 лева- претърпени неимуществени вреди настъпили в
резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба и 9586.11 лева лихва за периода 10.11.2017г. до
датата на предявяване на исковата молба.
В
исковата молба на Н. З.Ц. се излага, че е в служебни правоотношения с ответника Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София. Назначен бил със Заповед № 8121К-1254/ 02.02.2017г. на длъжност „старши експерт" в сектор
КИС „Габрово" към отдел „Териториални КИС - Север" при дирекция „Комуникационни информационни
системи" - МВР. На 10.11.2017г.
около 13.40 ч. при извършване на работата си - ремонт /пробиване на бетонен трегер/ в сградата на РУ на МВР
Севлиево, претърпял трудова злополука-призната като такава с влязло в сила
разпореждане №21393 от 22.11.2017г., издадено от НОИ, ТП - София. Паднал от
стълбата, на която се качил, при което наранил дясната си ръка. Почувствал силна болка в китката на ръката си, не можел
да я помръдне, при всяко
движение изпитвал остра болка. Със служебен автомобил бил откаран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" гр. Габрово и
след направена рентгенова снимка лекарят установил фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. В денят на злополуката 10.11.2017г., ръката била гипсирана. На третия ден след първоначалното гипсиране, се
наложило гипса да
бъде разхлабен. При контролния преглед на 21.11.2017г. гипсовата лонгета била
пристегната, поради спадналия отток. Болките в ръката не отшумявали и продължили да са интензивни и
силни. Движението на ръката било почти невъзможно, изключително трудно и болезнено, което затруднявало
ежедневието на пострадалия. Той следвало за извършва обикновенти неща, като хранене, обличане,
само с лявата ръка, бил
зависим от близките си хора за голяма част от ежедневните нужди. За периода 10.11.2017г.-
09.03.2018г., бил на домашно лечение, въз основа на издадени болнични листи. След свалянето на гипса била назначена
и проведена физикална терапия и рехабилитация. В резултат от това пострадалия почувствал частично облекчение и подобрение, но не за дълъг период от време.
Болките продължили периодично, понякога стихвали, понякога ставали по- силни, затрудненото и болезнено движение
останало. Действия, изискващи сила, сръчност и натиск не били по силите на Ц., поради което се чувствал непълноценен.
Повече от година и половина след злополуката пълно възстановяване на ръката нямало. Пострадалият бил насочен към ТЕЛК,
след преглед от консултативен кабинет по
ортопедия и травматология
при БМЦ ЕООД - Габрово, издадена му била
етапна епикриза включително
с отразени свързаните със счупването на лъчевата кост прегледи на 13.11.2017г., 14.12.2017г., 17.01.2018г.,
01.02.2018г., 14.02.2018г., 10.05.2018г., 16.08.2019г. и 26.08.2019г. С Експертни решения от ТЕЛК с № 4029 -129/21.11.2019г. и
№4309-207/12.12.2019г. /последното е корекция на причината връзка - трудова
злополука/ била установена 40% трайна намалена работоспособност за срок от 1 година с водеща диагноза: „Контрактура
на става" Общо заболяване; „Състояние след фрактура на дясна лъчева кост на
типично място, ограничение на движенията в дясна гривнена става, АХ 1гр." Претърпяната трудова злополука променила изцяло живота на пострадалия,
причинила му стрес. Чувствал се непълноценен и ненужен като работещ мъж,
съпруг и баща, нямал самочувствие и увереност в собствените си сили и
способности. Преди злополуката бил
активен, както в професионално отношение, така и в лично естество. Спрял да играе тенис на маса, не успявал да върши нещата, които правел преди злополуката.
Положението с ръката му се усложнявало с всеки изминал ден, обема й на движение
намалявал. Установени били
и последващи усложнения
- остеопороза (разредена костна плътност) в областта на счупването,
както и контрактури на мускулите и сухожилията, деформитет в областта на
зарастването с промяна на ъгъла на лъчевата кост към гривнената става,
налични артрозни промени в гривнената става.
Поради изложеното ищецът счита, че му се дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи се в преживяни болки, страдания, неудобство и стрес, в следствие на причината телесна повреда при описаният по- горе инцидент - трудова злополука, изразяваща се в следните травми: Многофрагментно разместено счупване на лъчевата кост на дясната ръка, в зоната на гривнената става: отчупен костен откъс от стилоидния израстък на лакътната кост на дясната ръка също в областта на гривнената става.
Претендирано е ответникът Дирекция
"Комуникационни и информационни системи" да бъде осъден да заплати на Н.Ц. обезщетение в
размер на 35 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 9586.11 лева лихва за периода от датата на
трудовата злополука 10.11.2017г. до датата на предявяване на исковата
молба, изчислена върху претендиранат сума за неимуществени
вреди, както и законната лихва върху сумата от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
В отговора на
ответника се правят възражения за наличие на
хипотезите на чл. 79 ЗДСЛ- евентуален умисъл, тъй като пострадалият
допускал възможно настъпване на вредоносен резултат, но започнал извършване на работата с риск
да бъде увреден и „груба небрежност", тъй като основната причина за настъпилата злополука
били извършените от ищеца действия при несъблюдаване правилата за безопасност
на труда, които са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Твърди се, че на служителите на сектор КИС
„Габрово", включително ищеца, били провеждани стриктно и своевременно периодични
инструктажи по безопасност на труда и настъпилите вреди били в резултат от виновното поведение
на пострадалия, поради което отговорност
не следва да се носи от администрацията, а те оставали за сметка на виновния им причинител. Сочи се, че увреждането на ищеца не се
отличавало с особена тежест, не било необратимо или с трайни последици за
здравето, съответно за възможността му да води пълноценен живот и изпълнява преките
си служебни задължения, като същият бил лекуван без да се
налага болничен режим, а само домашен такъв. Регламентираните преки служебни задължения, съгласно длъжностната
характеристика на Н.Ц., по никакъв начин не създавали
предпоставка за притеснения относно възможностите за възстановяване на работата
му, включително невъзможност за изпълнение на служебни задължения поради
настъпилата трудова злополука и твърдяните усещания за
непълноценност и ненужност били напълно
неоснователни.
Ответникът счита, че ако се приеме иска за основателен, общият размер на дължимото обезщетение следвало да бъде намален поради приложението на чл. 79, ал. 2 от ЗДСл.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорна по делото е пасивната легитимация на ответника по
делото- Дирекция „Комуникационни и
информационни системи" към МВР- София /Р. №99/03.07.2019г. гр.д.№1876/2018г. ІV ГО ВКС и
др./.
Не се спори между страните и наличието на служебно
правоотношение между тях- че ищецът Н.З.Ц. е назначен със Заповед № 8121К-1254/ 02.02.2017г. на длъжност „старши експерт" в сектор КИС „Габрово" към отдел „Териториални КИС - Север" при дирекция „Комуникационни информационни системи"
- МВР.
Безспорно е също, че Н. З. е
претърпял
описаната в исковата молба злополука- падане от стълба през време и по повод на извършвана работа- пробивни дейности за
създаване на точка за достъп до МПД за
нуждите на служители от ДПС, в следствие на което получава счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка.
Безспорно
е, че посочената злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО с
разпореждане №21393/22.11.2017г. на НОИ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗДСл., за вреди от трудова злополука и професионално
заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или
смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение,
независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има
вина за настъпването им. В чл. 78, ал. 3 от ЗДСл е посочен редът, по който може
да се претендира това обезщетение, като е установено, че претенциите за
неимуществени вреди се предявяват по общия исков ред.
По делото
са ангажирани писмени доказателства, приети по надлежният ред, видно от които
работодателят е изпълнявал задължението си да инструктира работниците и
служителите за безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана- конкретно сектор КИС- Габрово и ищеца Н. Ц.
/книга л.60 и сл.от делото/- с периодични и извънредни инструктажи, като са
налице и инструкции за безопасна работа с преносими стълби; работа с ръчни
електрически инструменти, преносими ел. лампи и трансформатори; правила за
безопасна работа при дейности свързани с проверка, профилактика и ремонт на
сиренно- оповестителната система и електромеханична система тип С-40; правила
за безопасна работа при монтаж, експлоатация и ремонт на комуникационна и
компютърна техника.
По
делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.И.А.,
Т.И.Т., С.Д.Д.и Д.Ц./съпруга на ищеца/.
Св. Т.И.Т. е колега
на ищеца, а св.В.И.А.- негов пряк ръководител.
Св. Т.е
бил с Ц. при инцидента, но не
в стаята в момента, когато е паднал от стълбата. При направа на
компютърна инсталация се налагало прекарване на кабел
в компютърни канали и първо свидетелят пробивал дупка в
стената за това, като след
известно време го заболяла ръката и слязъл от стълбата. Ищецът бил на земята, съблякъл си якето,
свидетеля взел
якето му да го изнесе, а Ц. в
същия момент се качил на стълбата.
Докато свидетелят изнасял якето и бил извън помещението Ц. паднал от стълбата. Стълбата
била стабилна- самата стълба не изисквала
някой да я държи, тъй като била раменна. Т.също пробивал качен на на тази стълба и никой
не я е държал, тя била стабилна. Ищеца нямал
проблеми да изпълнява служебните си задължения след инцидента, като се върнал
на работа. Той се занимавал с
принтери- сменял
тонерите, справял се перфектно, не искал да
разговаря със свидетеля след като се върнал на работа и не се е оплаквал да го боли ръката.
Т. Т.е потвърдил пред съда, че инструктажи за безопасност били провеждани всеки
месец. Когато било необходимо да се работи с
автоматизираните системи, се правел задължителен
специализиран инструктаж. В зависимост от поставената задача се правел
задължителен инструктаж. На конкретната дата през 2017 година, когато станал
инцидентът, им бил проведен месечен инструктаж. При
този вид дейност, работата с пробивни машини - на
земята или на стълба, била необходима концентрация, ищецът
"не работел рисково".
св.В.И.А.- пряк
ръководител на ищеца, е посочил, че
инцидента станал в Районното управление -
Севлиево, при изпълнение на задача по разширение на мрежа за
предаване на данни на МВР- структурно окабеляване.
Тримата служители, които изпратил, до
момента работели много добре. След
инцидента му обяснили как е станал- наложило се е да пробият
отвор през стена високо горе и най-напред се е заел Т.Т., в
последствие Н.Ц. предложил да го смени. Т.не
е бил на стълбата и решил да изнесе връхната дреха на Н. в друго помещение,
защото имало прах и в момента, в който е излязъл, чул шум от падането на Н.
от стълбата. След инцидента, когато Ц. се върнал
на работа, бил добре, справял се
със задълженията си. В
момента поддържал около 260 единици офис техника - скенери,
принтери, мултифункционални устройства,
пръснати в цялата област - Севлиево, Дряново, Трявна. И
след инцидента ищецът се справял с работата си, която била да извършвал
поддръжка с консумативи, елементарни ремонти при необходимост
и предоставял техниката за сервиз,
една от задачите му била да анализира, следи
консумацията на тонери и други консумативи и всеки месец да изготвя докладна
записка. Някъде около осем до десет месеца след инцидента, Ц.
споделил, че има някакви проблеми с ръката и ще иска да
направи консултации със специалисти. След определено време, когато свидетеля
го попитал той казал,
че има някакъв проблем с тази ръка, който проблем, специалистите му
казали, че най-вероятно
ще се влошава. Н.Ц. не се оплаквал, че
не може да се справя с работата си след злополуката,
дори когато се налагало техника да се занесе на сервиз, отказвал предлагана
помощ от колеги. След като се върнал на работа, след консултациите със специалистите, на
свидетеля му се сторило, че Ц. се променил,
затворил се в себе си по някаква причина. Споделил,
че има проблем, който ще се влошава с времето, казал че изпитва болки. Винаги
били извършвани инструктажи за безопасност на труда, включително и на ищеца-
периодични и извънредни, от свидетеля А.или заместникът му на сектора. Извънредни
инструктажи се извършвали, когато се налагат дейности,
извън обичайните и са извършвани на всеки човек. В
периода, когато станал инцидента бил извършен инструктаж. Задачата,
която била изпълнявана от екипа, не била
специфична или различна от обичайното- от дейностите
записани в длъжностната характеристика за тази длъжност. Средно веднъж месечно се
извършвало окабеляване. След инцидента свидетелят
не възлагал на Ц. задачи за които да трябва да се качва на стълби, да пробива или да окабелява. По негова
преценка, като ръководител, му възлагал друг
тип задачи, които не изискват някакво натоварване.
Св. Ц.-
съпруга на ищеца, твърди в показанията си пред съда, че съпруга й се прибрал
вечерта след инцидента гипсиран и като преминало действието на болкоуспокояващото,
започнала да го боли ръката, в следващите дни отекла
и се наложило да ходи в
болницата да му разхлабят гипса. Бил притеснен
и след като му махнали гипса ръката била отслабнала,
неподвижна и се наложило,
тъй като било през зимата, свидетелката да изнася всичките дърва за отоплителната печка
в дома им. Последвала физиотерапия дълго време и трудно раздвижване на ръката. Н.
се оплаквал, че го боли ръката. В началото го боляла,
дори вечерта не можал да спи от това, после също се
оплаквал, че има болка. И сега
се оплаквал, че го боли-
понякога по-тъпа, понякога по-остра
болка. Докато бил с гипс си служел с другата ръка и се налагало да му се помага с обличането. Той пишел и
правел всичко с дясната ръка. Травмата
променила начина му на живот. Правили ремонт в дома
си и по принцип той извършвал
по-голямата част от ремонта, но поради злополуката това не
било възможно и се
наложило да повикат майстори.
Хобито на Н.Ц. било да да
играе тенис на маса, но сега трябвало да
играе с лявата ръка. Ходел
на състезания, турнири, доста задълбочено се е занимавал с тенис, но в
момента играел
от време на време и с лявата ръка.
Цялата ситуация го променила, депресирала
го, изглеждал уплашен, притеснен. Допитвал
се до много лекари, изпращал
снимки и всички документи дори до Турция, но всички лекари казали,
че ръката ще остане така. След инцидентът
Н. се затворил в себе си и бил доста
депресиран. Притеснения във връзка с работата му не е споделял, притеснявал се
какво ще стане с ръката.
Свидетелят
Д.също играел тенис на маса като хоби и там се сприятелили с Н.. Около 2017
– 2018 година той спрял да идва и свидетелят
разбрал за счупването на ръката. Около
година Н. не ходил да играе тенис. После започна ходи,
но бил друг човек – не му се говорело,
нямал желание. След
инцидента загубил тръпката към спорта. И сега ходел на
състезания, но само като организатор. Опитвал се да играе, продължавал
да играе, започна да играе с лявата ръка. С дясната опитвал
да играе, но "не ставало".
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-
медицинска експретиза, приета като доказателство по делото и неоспорена от
страните. В заключението си в.л. е посочило, че ищецът е получил многофрагментно
разместено вътреставно счупване на лъчевата кост на дясната ръка, в зоната на
гривнената става; отчупен костен откъс от стилоидния израстък на лакътната кост
на дясната ръка също в областта на гривнената става. Проведено било е лечение
чрез имобилизация, последваща продължителна физиотерапия и рехабилитация.
Установени били усложнения- остеопороза /разредена костна плътност/ в областта
на счупването, както и контрактура на мускулите и сухожилията, деформитет в
областта на зарастването с промяна на ъгъла на лъчевата кост към гривнената
става, начални артрозни промени в гривнената става. Налице били остатъчни болкиви симптоми в
китката на дясната ръка, частично ограничен обем на движение, умерена мускулна
хипотрофия и мускулна слабост.
Вещото лице е посочило в
заключението си, че механизмът на причиняване на уврежданията е типичен- падане с подпиране върху дланта
на дясната ръка. Периодът от време, през който е бил снижен комфорта на живот на пострадалия, е три месеца след инцидента- ищеца не можел да се обслужва самостоятелно в
следствие на затруднени и силно болезнени движения в китката на дясната ръка,
поради което се нуждаел от чужда помощ. Интензитета на
изпитваните болки е бил силен през първия месец след фрактурата, след което по
време на имобилизацията болките станали средни по интензитет. Към настоящия
момент ищецът имал болка при по- интензивно физическо натоварване. Възстановяването на движенията в
дясната гривнена става било ограничено-
към момента се установявала лека
деформация в областта на дясната гривнена става. Флексията /движението на
надолу на дясната длан/ е около 45 градуса при норма 90 градуса, а обратното
движение- екстензия е не повече от 10 градуса при норма 80 градуса. Движенията
в ставата били блокирани не поради
болка, а поради порочно положение на ставните повърхности в следствие на
неправилно зарастване на костните фрагменти. Ищецът не можел да извършва свободно въртеливо
движение на дясната предмишница около остта й. На ищеца са провеждани
рехабилитационни процедури. Не е провеждано специално медикаментозно лечение. И към настоящия момент се
препоръчва физиотерапия с оглед известно възстановяване на обема на движение в
дясната гривнена става. Ищецът
е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност в периода от
10.11.17г. до 09.03.18г., след което с Решение на TEЛK, е призната 40% трайно намалена
работоспособността срок от 1 година, с водеща диагноза:"Контрактура на
ставата." Общо заболяване:"Състояние след фрактура на дясна лъчева
кост на типично място, ограничение на движенията в дясна гривнена става, AXI гр.". Оздравителният процес все още не е приключил. Болките от травмата са
отшумели за около три месеца. След това ищецът имал болки при по-интензивни
физически натоварвания на дясната гривнена става. Събитието /падане от стълба с
подпиране върху дясната длан/ пряко е довело до вредоносния резултат. В последствие се е развила т.нар.
Зюдекова костна атрофия, която се наблюдава при такъв тип счупвания.
Страданието се получава като късно усложнение след мекотъканно или костно
нараняване. В с.з. на 04.02.2021г. вещото лице е
пояснило, че остеопорозата е резултат от счупването- че действително
това е едно от най-леките счупвания, но едно от най-
честото усложнение при този вид счупване е така наречената зюдекова костна
атрофия. Възможност за пълно
възстановяване обема на движение на
ръката, след като вече са минали три години, според вещото лице не е възможно. Ищецът нямал
болка към момента, просто не можел да
движи ръката в пълен обем, което е характерно за това усложнение. Неправилното
зарастване на ръката в случая се дължи на многофрагментността на фрактурата.
Изцяло е била махната превръзката, защото е настъпил много силен оток и след
това е поставена гипсова лонгета, което е непълен гипс, тя поддържа ръката в
определена позиция, позволява движение на пръстите, без да може да се движи в
китката.
С оглед гореизложеното е видно, че следва да бъде ангажирана
имуществената отговорност на работодателя, тъй като е налице фактическият състав, включващ:
валидно служебно правоотношение между страните по делото, което не се оспорва;
претърпяна трудова злополука- което също не се оспорва и е налице
разпореждане на органа по чл. 60 КСО
относно характера на злополуката
/трудова/, което е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на трудова злополука, като елемент от
фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя за
обезщетяване на пострадалия за претърпените от злополуката вреди; налице е и причинна връзка между злополуката
и вредите- заключението на медицинска експертиза и гласните доказателства по
делото.
Спорно по
делото в случая е само налице
ли е някоя от хипотезите на чл. 79 ЗДСЛ,
както твърди ответникът- евентуален умисъл, тъй като
пострадалият допускал възможно
настъпване на вредоносен резултат, но започнал извършване на
работата с риск да бъде увреден и „груба небрежност", тъй като основната причина за настъпилата злополука
били извършените от ищеца действия при несъблюдаване правилата за безопасност
на труда, които са в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука.
При
така събраните по делото доказателства съдът намира, че тези хипотези не са
налице. Както е посочено в трайната практика на ВКС на РБ /Р. №186/01.02.2019г.
по гр.д.№4922/2017г. ІІІ ГО, ВКС; Р.
№159/15.01.2018г. гр.д.№251/2017г. ІІІ
ГО ВКС; Р. №189/17.10.2019г. по гр.д.№ 1446/2019г. ІV ГО,
ВКС; Р. №208/ 12.05.2020г. по
гр.д.№4494/2018г. ІV ГО, ВКС/ груба небрежност е липсата на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност, а в случая не се установи ищецът да е допуснал такава. Не се установи и наличието на евентуален
умисъл от негова страна, несъблюдаване правилата за безопасност на труда, извършване на работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност поради
което да е настъпила трудовата злополука. Както е посочил и св. Т. Т., стълбата
е била устойчиво закрепена, той самият е бил качен върху нея и е пробивал отвор
за кабела, а колегата му- пострадалият ищец, се е качил на неговото място
веднага след като той е слязъл, без да мести стълбата или да променя нещо, за
да продължи работата. И двамата свидетели- Т.и А.са посочили, че ищецът Ц. не
"работел рисково", не за първи път
извършвал такава дейност- същата била част от служебните му задължения
по длъжностна характеристика, поради което не може да се приеме възражението на
ответната страна, че е налице "евентуален умисъл, тъй като пострадалият допускал възможно настъпване на вредоносен
резултат, но започнал извършване на работата
с риск да бъде увреден".
Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществени вреди,
включва винаги конкретни факти. В случая при преценка
на
всички установени по делото обективни признаци - характер и степен на
увреждането; начин и обстоятелства, при които е получено; последици;
продължителност, степен на интензитет на болките и страданията, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на сумата 10 000 лева.
Въпреки,
че това счупване на ръката е "едно от най- леките", периода на снижен
комфорт на живот в резултат на същото е бил три месеца след инцидента, ръката е
със запазени двигателна и хватателна функция, пострадалият си служи с тази
ръка, дори се опитвал да играе тенис на
маса с нея, съдът определя по- висок
размер на обезщетение поради факта, че няма пълно възстановяване обема на
движение на ръката и се е появило
"едно от най- честите" усложнения при този вид счупване- зюдекова
костна атрофия.
При
определяне размера на обезщетение съдът взе предвид, че Н.Ц. не е бил хоспитализиран, а е бил
в отпуск по болест поради временно нетрудоспособност за около 4 месеца- от
10.11.2017г.- 09.03.2018г. Не е търпял оперативна интервенция, не е провеждано
специално медикаментозно лечение, а е проведено лечение чрез имобилизация и
последващи продължителни физиотерапия и рехабилитация. Периодът от време, през
който ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно /дясната ръка е била
обездвижена с гипсова лонгета/ и е изпитвал болки, е три месеца /трудно се
обличал и хранел, не можел да носи дърва в домакинството/. Интензитета на изпитваните болки е бил силен само
през първият месец след фрактурата, след което по време на имобилизацията болките са станали средни по интензитет, а
към настоящият момент се появяват при интензивно физическо натоварване
/заключението на в.л./.
Същевременно
съдът отчита и обстоятелството, че възстановяването на движенията в дясната гривнена става е
ограничено и в последствие, в резултат
на счупването, се е развира Зюдекова
костна атрофия, като късно усложнение след мекотъканно или костно нараняване. Счупването
е многофрагментно и ръката е зарастнала неправилно.
По делото
няма данни и не се доказа ищецът да не може да се справя със служебните си
задължения /поддръжка на офис- техника, смяна на тонери, списък на консумативи
и др./, в резултат на претърпяната злополука, както се твърди в исковата молба.
Св. Т.и А.са посочили, че Ц. нито е показвал да има проблеми в тази насока,
нито са забелязвали такива- напротив и преди и в момента се справял със
служебните си задължения и отказвал помощ от колеги. В тази насока са и показанията на съпругата
на ищеца- св. Ц., която е посочила, че той не можел да прави всички ремонти в
дома си сам, както преди и да играе тенис на маса, но "притеснения във
връзка с работата му не е споделял". Следва да се вземе предвид, че на
пострадалия е определена 40% намалена работоспособност и то само за 1 година- решение на ТЕЛК №4029-192/ 21.11.2019г. /към
момента няма друго влязло в сила решение на ТЕЛК/.
Поради
изложеното недоказани са твърденията в исковата молба, че претърпяната трудова
злополука /счупване на ръката/ се отразила
на възможностите му да изпълнява служебните си задължения, както и на
личният му живот до такава степен, че се чувствал "непълноценен и
ненужен като работещ мъж, съпруг и баща, нямал самочувствие и увереност в
собствените си сили и способности. "
В резултат
на злополуката обаче Н. Ц. определено търпи
ограничения- същата не е без последици за начина му на живот, макар и не в
размера твърдян в исковата молба. Ищецът не може да упражнява хобито си както преди /играе тенис на маса/- видно
от показанията на св. Д.и св. Ц., не може да прави лично някои ремонти в дома
си, както е постъпвал преди инцидента- показанията на съпругата св. Ц., движението
на ръката е ограничено по обем и е възможна поява на болка при по- интензивно физическо натоварване- заключението
на в.л. , което е влошило качеството му на живот, отразило се до някаква степен негативно и на
самочувствието и на начина на общуване с околните.
Отчитайки всички гореизложени обстоятелства, както и
обществено- икономическите условия
към момента на настъпване на злополуката- преди повече от 3 години /10.11.2017г./, съдът счита, че справедливото
обезщетение, отговарящо на вида и интензитета на претърпяните неимуществени вреди от страна на ищеца, е в размер на сумата 10 000 лева, като
в останалата част претенцията следва да се отхвърли.
Възникването на вземането
за обезщетение е момента на настъпване на злополуката, в който смисъл е и
многобройната и безпротиворечива съдебна практика, поради което върху определеният размер
обезщетение от 10 000 лева следва да се
присъди законна лихва от
10.11.2017г. Тъй като в исковата
молба тази лихва е претендирана на две части: като лихва по чл. 86 ЗЗД- от
10.11.2017г. до подаване на исковата молба и от подаване на исковата молба до
изплащане на сумата, същата ще бъде присъдена по този начин: върху сумата
определена за обезщетение / 10 000 лева/ законната лихва от 10.11.2017г. до
23.07.2020г. е 2 741,66 лева, като след това законната лихва следва да се
присъди от подаване на исковата молба- 24.07.2020г.
Разноски: На
ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 427,50 лева, а на ответника- съобразно отхвърлената част- 912,24
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на ОС- Габрово в размер на
400 лв. Държавата и държавните учреждения
не са освободени от заплащането на държавна такса в случаите като настоящият, когато са ответници по
дължимо от тях частно парично вземане. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата
300 лева разноски по сметка на ОС- Габрово, за изготвената съдебно- медицинска
експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 10001 ул. "6- ти септември" 29 , да заплати на Н.З.Ц.
ЕГН:********** ***, сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, на осн. чл. 78 ЗДСл., ведно със законната лихва от
24.07.2020г., като отхвърля иска в
останалата част, до пълният претендиран размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 10001 ул. "6- ти септември" 29 , да заплати на Н.З.Ц.
ЕГН:********** ***, сумата 2741,66 лева- лихва от 10.11.2017г. до 23.07.2020г., на осн.
чл. 86 ЗЗД, като отхвърля
иска в останалата част, до пълният
претендиран размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 10001 ул. "6- ти септември" 29 , да заплати на Н.З.Ц.
ЕГН:********** ***, сумата 427,50 лева разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н.З.Ц. ЕГН:********** ***, да заплати на Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 10001 ул. "6- ти септември" 29 , сумата 912,24 лева разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Дирекция „Комуникационни и информационни системи" към МВР- София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 10001 ул. "6- ти септември" 29, да заплати чрез
ГОС сумата 700 лева разноски за ДТ и вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :