Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 12.12.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                                           

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 563 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. - процесуален представител на „Б.В.И.Г.“, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.“ П.“ № 5, против решение № 1101/16.10.2019 г. по гр.д. № 2146/2019г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Община Сливен иск по чл. 410 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 234.55 лв., ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска, представляваща изплатено обезщетение за настъпили щети в ПТП от 19.10.2018 г. по лек автомобил марка „С.“ с ДК по застраховка „К.И.“. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 200 лв.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът, въпреки, че изцяло е кредитирал фактическата обстановка, посочена в исковата молба, без да се съобрази със събраните по делото гласни и писмени доказателства, е отхвърлил иска. Немотивирано съдът бил приел, че не е налице застрахователно събитие, тъй като не са представени общите условия към застраховката. Ноторно известен бил фактът, че „Общите условия“ по всички застраховки „Каско“ на застрахователните дружества са публикувани задължително на сайтовете им в интернет. Моли се обжалваното решение да бъде отменен и предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Страната няма направени доказателствени и процесуални искания.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ст.юриск.Г.,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Постановеното решение от РС – Сливен било съобразено с всички представени по делото доказателства. Посочва се, че в хода на съдебното производство не са били ангажирани доказателства във връзка с твърдените в исковата молба факти и обстоятелства и по-конкретно ищецът не бил представил доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че е налице покрит застрахователен риск. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователният договор представлявал комплект от документи, включващи застрахователна полица, общи условия, спесификации, сертификати … В общите условия следва изрично да са посочени покритите застрахователни рискове и размера на съответното застрахователно обезщетение. Според практиката на ВКС общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане, не са ноторно известни факти. Страната намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно, мотивирано и съобразено с всички събрани доказателства по делото-. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Страната няма направени доказателствени и процесуални искания.

В с.з. въззивната страна  не се представлява. Процесуалният и представител адв. Д., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от ст.юриск. Г. , която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 410 ал.1 от КЗ и цена 234.55 лв. В исковата молба се твърдяло, че това обезщетение, което ищецът е заплатил по договор за застраховка „К.И.“ във връзка с настъпило ПТП на 19.10.2018 ., при което на застрахования автомобил „С.“ с ДКН ********* АК е била увредена предна дясна гума и джанта. За установяване на твърдяната фактическа обстановка – настъпило ПТП, причинени щети и заплащане на сума от ищеца в размер на 234.55 лв., са били събрани както писмени така и гласни обстоятелства . Фактът на настъпило ПТП и причинени щети е безспорно установен. Недоказано по делото обаче остана твърдението на ищеца, че той е заплатил сумата от 234.55 лв. като обезщетение по сключен между него и собственика на пострадалия автомобил договор за застраховка „К.И.“. По представените по делото писмени доказателства се установява, че между Я.Р.З. и въззивника е била сключена застраховка застрахователна полица, но какви точно застрахователни рискове са били покривани от тази застраховка, остава неустановено по делото. Кои са рисковете, които към момента на сключване на застраховката са били укривани от въззивника за „К.И.“ е неизвестно по делото. На страната изрично е било указано да представи копие от общите си условия, за да установи твърдените факти, въпреки, че е била надлежно уведомена за това свое задължение, въззивната страна не е представила доказателства в тази насока. Не може да се приеме, че общите условия представляват ноторно известни факти за съда и в този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 107/2013 г. по дело 381/2012 г. на ВКС. Като не е представил на съда общите условия от сключения договор за застраховка „.К.И.“ ищецът не е представил доказателства за основното си твърдение, а именно че е извършил плащане по поет застрахователен риск. С оглед на това предявеният от въззивника главен иск се явява недоказан, съответно неоснователни са претенциите за лихви.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството в полза на Община Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1101/16.10.2019 г. по гр.д. № 2146/2019г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.“ П.“ №  да заплати в полза на Община Сливен разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.