Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. №
5425 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 293761/05.12.2019 г. по гр. д. № 37649/2019 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ГО, 153 състав, е отхвърлен предявеният от Н.А.А., ЕГН **********
срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 1 КТ за отмяна на наложеното на
ищеца със Заповед № РД-36-8/29.05.2019 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД дисциплинарно наказание „забележка“, и ищецът Н.А.А. е
осъден да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лв. - разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 5019284/05.02.2020 г. от ищеца Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** Б, чрез
адвокат К.Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Излагат
се съображения, че същото е неправилно и необосновано, като постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че с доклада по
чл. 146 ГПК съдът е указал на ищеца, че „носи тежестта да докаже съществуването
на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно
наказание“. Със същото определение съдът е приел представените по делото
писмени доказателства, страните са приели доклада без възражения, а ищецът е
установил по безспорен начин вменените му за доказване факти. СРС не е указал
на ищеца, че носи доказателствена тежест да обори презумпцията за виновност,
което е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на страната. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ответника, че
„...не сочи доказателства относно съдържанието на задълженията, които се твърди
да са нарушени от страна на ищеца“. Въпреки липсата на такива доказателства, в
решението си СРС се е позовал на чл. 289, т. 4 от Националния рамков договор за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС (НРД), чл. 3, б. 5 от длъжностната
характеристика на ищеца, чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника на УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, които са били известни на съда към момента на изготвяне на
доклада по чл. 146 ГПК, защото са инкорпорирани в процесната заповед, с която е
наложено дисциплинарното наказание. Следователно при едни и същи доказателства
съдът е формирал два взаимно изключващи се извода: при изготвяне на доклада с
определение от 27.09.2019 г. е приел, че ответникът „...не сочи доказателства
относно съдържанието на задълженията, които се твърди да са нарушени от страна
на ищеца“, а в решението си е преценил, че представените доказателства са
достатъчни, за да се отхвърли искът като неоснователен. Посоченото противоречие
не се опровергава от представения Правилник за устройство, дейсността и
вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, което е единственото допълнително
доказателство, ангажирано от процесуалния представител на ответника, което според
въззивника сочи на очевидна необоснованост и неправилност на решението,
налагащи неговата отмяна. На следващо място съдът не е изложил мотиви защо е
приел за очевидно, че ищецът не е положил дължимата грижа на добрия лекар в
процесния случай. По делото е безспорно установено, че подмяната на оперативния
екип, който на 03.05.2019 г. е оперирал пациентката Т.И.П., е извършена в
самата операционна зала, непосредствено преди започване на операцията. Преди
подмяната в оперативния журнал е записан оперативен екип в състав: оператор д -
р А., ищецът - като асистент и д - р М.. Посоченият екип е бил определен да
извърши операцията на пациентката и поради това ищецът е записал именно този
състав в оперативния журнал в изпълнение на задълженията си по чл. 289, т. 4
НРД, т. 3, б. 5 от длъжностната си характеристика, чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3
от Правилника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Мотивът на съда, че „невярното
посочване в оперативния журнал на лекарския екип, осъществил оперативната
интервенция, не е маловажно“ не е съобразен с критериите на чл. 189 КТ.
Неточното посочване на един от тримата членове на оперативния екип, в който
вместо д - р М. е посочен д - р А. не представлява неполагане на дължимата
грижа, а е в резултат на грижата и вниманието, които ищецът (въззивник) е
посветил на пациента, като промяната по никакъв начин не се е отразила на
отговорността на ищеца за извършената операция, което е заявено и в писмените
обяснения по реда на чл. 193 КТ. Съдът неправилно е приоритизирал грижата за
редовното водене на документацията пред грижата на добрия лекар за здравето на
пациента. С оглед извършването на отговорна операция по ампутиране на крайник,
условията на извършването ѝ - при непосредствена смяна на оперативния
екип в самата операционна зала и в момент, в който грижата за здравето на
пациента не може да се съизмерва с тази за редовното водене на медицинската
документация, се налага извод, че ищецът е положил дължимата грижа и презумпцията
за вина е оборена. Излагат се и доводи, че деянието е явно незначително, тъй
като се касае за неточно посочване на един от общо тримата членове на
оперативния екип, ищецът добросъвестно и коректно е изпълнявал задълженията си,
не е наказван за нарушения и пропуски в работата си. При налагане на
дисциплинарното наказание не е преценена тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено то, както и цялостното поведение на
ищеца. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******,
чрез юрисконсулт В.В., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи
се, че вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателят да
установи, че са налице виновни действия на наказаното лице във връзка с изпълнението
на трудовите му задължения, т. е. че работникът е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина, което е съществен елемент от състава на чл. 186 КТ. СРС
правилно е приел, че ответникът е доказал наличието на вина у служителя. Към
момента на изготвяне на доклада и към момента на постановяване на решението
съдът не е разполагал с еднакви доказателства относно съдържанието на
задълженията на жалбоподателя - задължението на служителя е инкорпорирано в
заповедта за уволнение, но самият Правилник за устройството, дейността и
вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД като доказателство е бил
представен след определението по чл. 140 ГПК, поради което не е налице
противоречие в изводите на съда. Освен това, макар и операционният екип да е
бил подменен непосредствено преди операцията, това не освобождава ищеца от
задълженията му да впише в историята на заболяването и в оперативния протокол
правилния медицински екип след операцията, за което ищецът не е положил
дължимата грижа. Според въззиваемия грижата за редовното водене на
документацията и грижата за здравето на пациента са самостоятелни и следенето
на едната не изключва полагането на другата, а наложеното наказание „забележка“
изцяло е съобразено с критериите на чл. 189 КТ. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017154/28.06.2019 г. на Н.А.А., ЕГН ********** срещу УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******, с която е поискано от съда да отмени наложеното на ищеца със Заповед № РД-36-8/29.05.2019 г., връчена на 30.05.2019 г., дисциплинарно наказание „забележка“, като му се присъдят и разноските по делото. Ищецът излага твърдения, че работи при ответника по силата на трудов договор от 12.07.2017 г., с който бил назначен на длъжност: лекар - хирург в Клиника по гнойно - септична хирургия - Отделение по мекотъканни хирургични инфекции. В заповедта за налагане на наказанието е прието, че ищецът е отразил неправилно в оперативния журнал грешен оперативен екип, а под клиничното обсъждане на пациент Т.П.погрешно е записал, че повод за постъпването е възпалителен и некротизиращ възпалителен процес на дясно ходило, вместо на ляво ходило, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, изразяващо се в неизпълнение на чл. 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, на т. III Б/5 от длъжностната характеристика на ищеца и на чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Ищецът твърди, че действително е допуснал посочените грешки, но несъответствието в състава на оперативния екип се дължи на промяната на екипа непосредствено преди операцията и вниманието на ищеца към пациента, като в заповедта не са изложени мотиви до какви последици е довело това несъответствие. От друга страна записът в клиничното обсъждане на погрешния крайник е фактическа грешка, тъй като при постъпване в болницата пациентката П. е била с ампутиран десен крайник и поради тази причина никога не е обсъждан нейният десен крайник, поставената диагноза е правилна и се отнася за левия крайник на пациентката, грешният запис не е дал отражение върху хода на операцията, като по това нарушение освен че липсват мотиви, не е изпълнена и разпоредбата на чл. 193 КТ. Твърди, че не е допуснал нарушение на 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС и на чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като дори нарушението да бъде доказано, наложеното наказание „забележка“ е несъразмерно тежко, тъй като няма данни за настъпили вредни последици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор вх. № 5150297/18.09.2019 г. от ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с който оспорва иска. Посочва, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съответства на изискванията на закона - КТ, мотивирана е, спазени са изискванията на чл. 193 КТ, а освен това в обясненията си ищецът не отрича фактическата обстановка, която е мотивирала работодателя да наложи съответното наказание. Посочва, че последното съответства по тежест на извършеното нарушение съгласно чл. 189 КТ. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
По делото е приет неоспорен от страните Трудов договор № РД-29-4-186/12.07.2017 г., сключен между УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и Н.А.А., носещ подпис на страните по него, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „лекар, хирург“ в Клиника по гнойно - септична хирургия - Озтделение по мекотъканни хирургични инфекции, с място на работа - УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с работно време 7 часа сумарно по график, включително и нощен труд, а неопределено време, считано от 17.07.2017 г.
По делото е приета докладна от 09.05.2019 г. от проф. д - р И.П., началник Клиника по гнойно - септична хирургия за извършване на вътрешна проверка във връзка с констатирани нарушения - в история на заболяването № 16379/02.05.2019 г. на пациент Т.И.П., на която е направена ампутация на ляво бедро на 03.05.2019 г., и в операционния журнал за спешни оперативни интервенции е отразен от д - р А. нереален оперативен екип, а именно: оператор: д - р А., асистенти: д - р А. и д - р М., като в оперативния протокол погрешно е записано и че повод за постъпването е възпалителен процес на дясно ходило, вместо на ляво ходило, което би могло да доведе до ампутация не на този крак, който е засегнат от възпалителния процес. В докладната е посочено, че следоперативно пациентката е с усложнение след операцията, за което е наредена спешна ревизия на операционния чукан, който е затворен неадекватно първично без да се съобрази виталността на тъканите.
По делото е приета покана № РД-41-458/16.05.2019 г. от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД до ищеца за представяне на писмени обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, във връзка с доклада на проф. д - р Поромански и констатираното, че при проверка на история на заболяването (ИЗ) с № 16379/02.05.2019 г. на пациентката Т.И.П., с диагноза Gangrena ischemica infecta pedis et cruris sin е установено, че е направена ампутация на ляво бедро на 03.05.2019 г., в оперативния журнал за спешни оперативни интервенции, започнат на 31.03.2019 г, в ИЗ от 03.05.2019 г. и в оперативния протокол № 1084/03.05.2019 г. е отразен следният оперативен екип: оператор д - р А., асистенти: д -р А. и д - р М., а в действителност операцията е проведена с екип: оператор д - р А., асистенти: д - р М. и д - р М.; както и че в оперативния протокол № 1084/03.05.2019 г. на същата ИЗ под клинично обсъждане е написано, че „повод за постъпването е възпалителен процес и некротизиращ възпалителен процес на дясно ходило и подбедрица с оформяна. След обсъждане се взе решение за ампутация на крайника по витални индикации…“, вместо на ляво ходило. В поканата е посочено, че нарушенията касаят неправилно документиране на диагностично - лечебния алгоритъм в ИЗ съгласно 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г. и на чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като на ищеца е даден седемдневен срок от получаване на поканата за писмени обяснения, както и за представяне на всякаква информация, която е относима и важна за случая.
По делото са прието писмени обяснения рег. № РД-41-458/23.05.2019 г. по чл. 193 КТ от ищеца, в които е посочил, че е отразил медицинския екип в оперативния журнал за спешни оперативни интервенции на пациентката Т.И.П. на втора страница от ИЗ № 16379/02.05.2019 г. и на първа страница от оперативния протокол № 1084/03.05.2019 г. Действителният оперативен екип на пациентката се състоял от д - р А., д - р М. и д - р М., вместо предварително назначения и записан в медицинския журнал екип - д - р А., д - р М., д - р А. за извършване на ампутация на ляв долен крайник на ниво бедро. Смяната настъпила непосредствено преди операцията - след като ищецът заел своето място около операционната зала - асистентското, д - р М. му заявил, че „началникът се обади и каза и на тебе да ти даваме възможност, ако искаш да пробваш“, а ищецът с удовлетворение приел операторското място и с екипа извършили операцията. Ищецът дава обяснения, че тъй като цялото му внимание било погълнато от състоянието на пациента, пропуснал да отбележи в медицинския журнал извършената в последния момент промяна в състава на екипа, както и заявява, че поема пълната отговорност за своите действия. Във връзка с грешното отразяване на ампутирания крайник ищецът дава обяснения, че никога не е обсъждана ампутация на десния крайник на пациентката (тъй като при постъпване в болницата е била с ампутиран десен крак), като записът от клинично обсъждане „…възпалителен процес на дясно ходило…“ е явна фактическа грешка, която не е повлияла на правилната диагноза. Поради това не е налице нарушение на посочените в поканата разпоредби.
По делото е приета Заповед № РД-36-8/29.05.2019 г., носеща подпис за изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, неоспорена от страните, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 188, т. 1 КТ за нарушение на трудовата дисциплина за това, че е отразил в оперативния журнал за спешни оперативни интервенции, започнат на 21.03.2019 г. на пациентката Т.И.П., с диагноза Gangrena ischemica infecta pedis et cruris sin и в история на заболяването № 16379 грешен оперативен екип (оператор д - р А., асистенти д - р А. и д - р М., медицинска сестра Г., вместо действителния оперативен екип: оператор д - р А., асистенти д - р М. и д - р М., операционна медицинска сестра Г., анестезиолог д - р М., анестезиологична сестра Димова), а в оперативния протокол № 1084/03.05.2019 г. за пациент Т.И.П., с история на заболяването № 16379, под клинично обсъждане е написал грешно - „повод за постъпването е възпалителен и некротизиращ възпалителен процес на дясно ходило и подбедрица с оформяне“, вместо на ляво ходило - нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, а именно: на чл. 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, на т. III Б/5 от длъжностната характеристика на лекар, хирург в хирургична клиника, структурно звено: Клиника по гнойно - септична хирургия и на чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. На стр. 3 от заповедта е посочено, че същата е получена на 30.05.2019 г. от ищеца, като срещу името му не е положен подпис. Обстоятелството обаче по връчване на заповедта не е спорно по делото, като самият ищец в исковата молба посочва, че процесната заповед му е връчена на 30.05.2019 г.
По делото е приета длъжностна характеристика на лекар, хирургия в Клиника по гнойно - септична хирургия, с която ищецът се е подписал, че се е запознал на 17.07.2017 г., като съгласно същата в т. III Б/5 е предвидено задължение на лекаря да отговаря за правилното водене на медицинската документация - ИЗ, епикризи, информирани съгласия и др., съобразено с правилата за добра медицинска практика, като се спазват всички изисквания, произтичащи от Договора на болницата с НЗОК, като носи дисциплинарна и финансова отговорност за това.
По делото е приета История на заболяването № 16379/02.05.2019 г. на пациент Т.И.П., с посочени придружаващи заболявания: след ампутация на дясна подбедрица (2012 г.), с отразена операция на 03.05.2019 г. с оперативен екип: д - р А., д - р А. и д - р М., изявление на пациентката, че е съгласна да ѝ бъде ампутиран левият долен крайник на ниво бедро, и отразен изход от хоспитализацията, че пациентката е починала на 11.05.2019 г.
Приет е и Оперативен протокол № 1084/03.05.2019 г. на същия пациент, с посочване в клиничното обсъждане, че „повод за постъпването е възпалителен и некротизиращ възпалителен процес на дясно ходило и подбедрица с оформяне. След обсъждане се взе решение за ампутация на крайника по витални индикации“. Отразен е ходът на операцията и оперативният екип: д - р А., асистенти: д - р М. и д - р А..
Приет е спешен оперативен журнал на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, започнат на 21.03.2019 г., в който е отразен пациент Т.И.П. под № 1084, постъпила на 02.05.2019 г., с извършена операция с екип: д - р А., д - р А. и д - р М., м. с.Г..
По делото е приета покана от 16.05.2019 г. от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД до д - р А.М., лекар, хирургия в Клиника по гнойно - септична хирургия за даване на обяснения участвал ли е в оперативния екип при извършване на ампутация на бедро на пациентката Т.И.П., с ИЗ № 16379/02.05.2019 г. и отговор от 17.05.2019 г. на д - р М., че е участвал в операцията като първи асистент в екип с оператор д - р Н.А. и втори асистент д - р М..
По делото е приета покана от 16.05.2019 г. от изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД до д – р Р.А., лекар, хирургия в Клиника по гнойно - септична хирургия за даване на обяснения участвал ли е в оперативния екип при извършване на ампутация на бедро на пациентката Т.И.П., с ИЗ № 16379/02.05.2019 г. и отговор от 17.05.2019 г. на д - р А., че не е участвал в операцията на 03.05.2019 г на Т.И.П..
С определението си по чл. 140 ГПК от 27.09.2019 г. районният съд е
обявил на основание чл. 146, ал. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото обстоятелствата, че между страните е налице трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 12.07.2017 г., че на 30.05.2019
г. на ищеца е връчена Заповед № РД-36-8/29.05.2019 г. на изпълнителния директор
на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“, след като от ищеца са поискани обяснения от ответника по реда на
чл. 193 КТ, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в
установените в закона преклузивни срокове. Съдът е указал на ответника, че не
сочи доказателства относно съдържанието на задълженията, които се твърди да са
нарушени от страна на ищеца.
В изпълнение на така дадените указания с молба от
10.10.2019 г. ответникът е представил Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 2018 г., като съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6 и т.
6.3 от същия след регистрацията на пациентите те се насочват към съответните
консултативно - приемни кабинети за отразяване на цялата информация в
съответната медицинска документация: история на заболяването - при
хоспитализация на пациента в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, който правилник е приет като писмено доказателство
по делото в открито съдебно заседание на 05.11.2019 г.
В открито съдебно заседание на 05.11.2019 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно между страните и обстоятелството, че операционният екип на процесната операция от 03.05.2019 г. е бил подменен непосредствено преди нейното извършване.
Останалите приети по делото писмени
доказателства нямат отношение към настоящия спор, поради което съдът не намира
за нужно да ги обсъжда поотделно.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Настоящият
състав на съда намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността
на решението и с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 195, ал. 1 КТ, вр. с чл. 188, т. 1 КТ - за признаване
за незаконно и отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № РД-36-8/29.05.2019
г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД дисциплинарно
наказание „забележка“.
За да се уважи
така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност, както и че
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание - „забележка“ с процесната заповед,
чиято отмяна се иска от съда.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да
докаже, че дисциплинарното наказание е законосъобразно - т. е., че ищецът е
провел поведение, за което му е наложено дисциплинарното наказание, че това
поведение е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотезата на чл. 188 КТ, вр. с чл. 187 КТ, че ответникът е спазил процедурата и сроковете за
налагане на дисциплинарното наказание.
Фактическият състав на налагане на
дисциплинарното наказание изисква реализиране на следните материални
предпоставки: 1/ наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ; 2/
за деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от
ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ; 3/ наказанието да
е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;
4/ деянието, за което е наложено
дисциплинарното наказание „забележка“ да е осъществено от ищеца и да
представлява нарушение на трудовата дисциплина/на трудови задължения на ищеца;
5/ наложеното наказание да е определено при спазване на критериите на чл. 189 КТ
- да са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя.
Съдът отменя заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество, ако установи, че дисциплинарното
наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ или без да е
дадена възможност на работника да даде обяснения по случая.
В случая по
делото не се спори и се установява от приетите по делото доказателства, че
страните са обвързани от валидно правоотношение по трудов договор, като ищецът работи
при ответника на длъжност „лекар, хирург“ в Клиника по гнойно - септична
хирургия - Отделение по мекотъканни хирургични инфекции. Не е спорно, че със
Заповед № РД-36-8/29.05.2019 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 188, т. 1 КТ за нарушение
на трудовата дисциплина. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е провел посоченото
в заповедта поведение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, а
именно - отразил е в оперативния журнал за спешни оперативни интервенции,
започнат на 21.03.2019 г. на пациентката Т.И.П. и в история на заболяването №
16379 грешен оперативен екип (оператор д - р А., асистенти д - р А. и д - р М., вместо
действителния оперативен екип: оператор д - р А., асистенти д - р М. и д - р М.), а в оперативния протокол №
1084/03.05.2019 г. за пациент Т.И.П., с история на заболяването № 16379, под
клинично обсъждане е написал погрешно, че „повод за постъпването е възпалителен
и некротизиращ възпалителен процес на дясно ходило и подбедрица с оформяне“,
вместо на ляво ходило. Не се спори от страните, че заповедта е връчена на ищеца
по предвидения в закона ред.
В настоящия
случай дисциплинарната отговорност на ищеца е осъществена от надлежен
орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 КТ, за което обстоятелство страните не спорят.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, отговаря на изискванията за мотивиране
по чл. 195, ал. 1 КТ. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете
по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна
защита в хода на съдебното производство при обжалване на
наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин,
включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи (без да
е нужно удостоверяване на връчването на документите) - същественото е
работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за
налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по
съдебен ред. В процесната заповед е посочена датата, на която работодателят
твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които е
извършено и в какво конкретно се изразява нарушението. Работодателят е посочил и
законовия текст, под който счита, че се подвежда описаното нарушение - чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ със съответните препратки към други актове, включително към
длъжностната характеристика на ищеца, поради което заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Изпълнени са и
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, а и е безспорно между
страните, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани
обяснения в разумен срок (достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства) във връзка с процесното дисциплинарно нарушение - чрез
посочване на начина (обстоятелствата) и момента на извършването му, като ищецът
е дал обяснения на 23.05.2019 г., в които изрично е заявил, че е отразил в медицинската документация
погрешно медицинския екип, извършил операцията на пациентката
Тодора П., както и е допуснал фактическа грешка при изписване в клиничното
обсъждане на подлежащото на ампутация ходило на пациентката. Т. е. на ищеца е
била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита и той го е упражнил.
Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, което
обстоятелство е отделено и като безспорно с определението на районния съд, в което е
обективиран предварителният доклад по делото.
Спорният във
въззивното производство въпрос е дали посоченото поведение е нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, т. 10 КТ, за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание.
По дефиниция дисциплинарното нарушение съгласно чл. 186 КТ е виновното неизпълнение на трудовите задължения. В чл. 187 КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ включва неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 289, т. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз от 2018 г., обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., отм., ДВ, бр. 7/24.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г., изпълнението на диагностично - лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6 и т. 6.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД след регистрацията на пациентите те се насочват към съответните консултативно - приемни кабинети за отразяване на цялата информация в история на заболяването - при хоспитализация на пациента в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В длъжностната характеристика на ищеца, с която той не оспорва, че се е запознал, е предвидено задължение в т. III Б/5 на лекаря да отговаря за правилното водене на медицинската документация - ИЗ, епикризи, информирани съгласия и др., съобразено с правилата за добра медицинска практика, като се спазват всички изисквания, произтичащи от Договора на болницата с НЗОК, като за това лекарят носи дисциплинарна и финансова отговорност.
С оглед на установените по делото обстоятелства, въззивният съд споделя мотивите на районната инстанция, че с поведението си ищецът е нарушил изискванията на посочените разпоредби - не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика - т. III/Б, а именно - допуснал е неправилно водене на медицинската документация за конкретен пациент, което е нарушение на трудовата дисциплина и налага ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Твърденията за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при докладване на делото са неоснователни. На първо място, районният
съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал възможност на
ответника да представи доказателства за съдържанието на задълженията, които се
твърди да са нарушени от ищеца. Не е налице необоснованост и несъответствие на
фактическите изводи на съда, тъй като при докладване на делото съдът не е
разполагал с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, чиито разпоредби се твърди да са нарушени и за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. Правилникът, наред с другите писмени
доказателства, са в основата на мотивите на районния съд за неоснователност
на предявения иск, след като в съответствие със задължението си по чл. 146,
ал. 2 ГПК съдът е указал на ответника за
кои от твърдените факти не сочи доказателства. Обстоятелството,
че конкретните разпоредби на правилника са посочени в заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание, не изключва необходимостта от ангажиране на
доказателства за подлежащите на доказване факти от работодателя, за което в
случая е представен и правилникът. Поради това въззивният съд приема, че не е налице твърдяното процесуално нарушение,
налагащо отмяна на обжалваното решение. От друга страна, с определението си от
27.09.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
между страните, като докладът е приет без възражения от страните и е обявен за окончателен в
открито съдебно заседание на 05.11.2019 г. От приетите по делото доказателства
се налага изводът, че работодателят е доказал, че е налице поведение на ищеца,
което може да му се вмени във вина и което е дисциплинарно нарушение. Ищецът не
оспорва, че е отразил в медицинската документация (оперативен журнал, ИЗ и
оперативен протокол) медицински екип, различен от този, който в действителност е провел
операцията на пациентката П., както и че погрешно е записал, че
ампутацията касае десен крайник. Единствено приетото за безспорно, че пропускът се дължи на
подмяната на екипа непосредствено преди операцията, не изключва вината на ищеца.
Както е посочил и районният съд, вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното
право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия
работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването
ѝ. По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината,
защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа.
Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които
определена (по - тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на
умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа (решение № 3/12.03.2012 г. по гр. д. № 1325/2010 г.
по описа на ВКС, IV г. о.). В случая ищецът не е положил грижата на добрия лекар в широк
смисъл,
която включва не само грижата за пациента (каквато не се спори, че ищецът е
положил и изследването на която не е предмет на настоящото производство), но и грижата за
изпълнението на всички други задължения, произтичащи от длъжността на ищеца - включително за правилното водене на
медицинската документация. СРС не е неглижирал грижата за пациента (както
твърди жалбоподателят), която грижа безспорно следва да вземе превес пред
грижата за воденето на медицинската документация, но не и да послужи като
основание за изключване на последната. Двете грижи са самостоятелни, като
обстоятелството, че смяната на оперативния екип е осъществена непосредствено
преди операцията, поради което ищецът не е имал възможност да отрази
правилния екип в документите за пациента своевременно, не изключва задължението му след
операцията да бъде посочен действителният оперативен екип, за което няма данни ищецът да
е бил възпрепятстван да стори, т. е. нарушението не се дължи на форсмажорни или
непредвидени обстоятелства, изключващи вината. Задълженията на ищеца по чл.
289, т. 4 НРД, т. III/Б от длъжностната характеристика и чл. 31, ал. 1, т. 6 и
т. 6.3. от Правилника на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД изискват не
просто попълване на медицинската документация, но и правилното и съответстващо
на действителното отразяване на обстоятелствата, свързани със
здравословното състояние на пациента, което в случая не е сторено.
Неоснователни са и изложените в жалбата доводи,
че тежестта на извършеното нарушение не обуславя наложеното дисциплинарно
наказание. В разглеждания случай
за осъщественото виновно нарушение на трудовата дисциплина ответникът, в
рамките на дисциплинарната си власт, е наложил на ищеца съответно наказание „забележка“,
при определяне на което е
извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ,
като е отчел тежестта на
извършеното нарушение (макар и не тежко, но касаещо разпоредби на различни
нормативни актове, които ищецът е длъжен да спазва), обстоятелствата, при които
е извършено (непосредствено преди тежка операция, но при възможност за поправянето
му впоследствие), както и конкретното поведение на ищеца - признанието му за
извършените нарушения поради пропуск и фактическа грешка. Следва да се посочи,
че коректното водене на медицинската документация е от значение за това кой
носи отговорността за операцията в случая, предвид леталния изход на
пациентката, като обстоятелството, че в писмените си обяснения, след
констатиране на нарушението, ищецът е заявил, че поема цялата отговорност, не
сочи недвусмислено, че същият би поел отговорност и в случай, че нарушението не
бъде открито. Това, че в медицинските документи неправилно е посочен само един
от тримата лекари в операцията, не прави нарушението малозначително, защото смяната
касае именно операторът, който следва да носи отговорност за пациента. От друга
страна, липсата на данни за настъпили за работодателя вреди също е правно
релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на
трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната
отговорност. Посочените
обстоятелства и чистото
дисциплинарно минало на жалбоподателя са съобразени от работодателя именно чрез
налагането на най - лекото предвидено в Кодекса на труда дисциплинарно
наказание - „забележка“, което съпоставено с установените факти въззивният съд
намира за съответстващо на тежестта на нарушението.
Поради
изложеното и при съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
районния съд, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. Във
въззивното производство разноски се дължат единствено на ответника в размер на
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд, които разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК с оглед предмета на делото настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 293761/05.12.2019 г. по гр. д. № 37649/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 153 състав.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***
Б, да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. „*********“
№ **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100 лв. (сто
лева) - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.