РЕШЕНИЕ
№ 1970
16.05.2012г.
Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
І граждански състав
На шестнадесети май две хиляди и дванадесета година
В
открито заседание на осемнадесети
април 2012г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 13023 по описа за
2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2, чл.245,
ал. 2, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът И.И.Б., ЕГН **********,***, твърди, че работил
при ответника – “Би би
ай инженеринг”ЕООД, ЕИК *********, със седалрище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Ген. Данаил Николаев” № 60, вх.Г, ет.5, ап.17,
представлявано от Р.А.Д., по силата на трудов договор от 30.06.208г. на длъжността “***” с основно възнаграждение в размер на 530лв. Трудовото правоотношение било прекратено от 13.09.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Заявява, че за периода
01.02.2010г. до 13.09.2010г./с изключение
на м.април/ работодателя не му изплатил трудовите
възнаграждения. При прекратяване на правоотношението работодателят не спазил и срока
на предизвестие. Към момента на
прекратяването имал и неползван отпуск в размер на 13дни за 2010г., като не му
било заплатено и обезщетение. След прекратяване на договора останал без работа повече
от един месец.
С оглед изложеното от съда се
иска да постанови
решение, по силата на което
да осъди ответника да му
заплати сумата от 2650,37лв., представляваща сбор от неизплатените
трудови възнаграждения за посочените месеци,
сумата от 289,77лв. – обезщетение за забава на тези
възнаграждения в периода от първо число
на месеца, следващ последващия месец на полагане
на труда до датата на
предявяване на исковете, сумата от 530лв. – обезщетение за неспазен срок
на предизвестие, сумата от 45,92лв. – обезщетение за забава на това
обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на
завеждане на исковата молба, сумата от 344,50лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, сумата от 29,85лв. - обезщетение за забава на това
обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на
завеждане на исковата молба, сумата от 530лв. – обезщетение за период от един
месец след уволнението, през който ищецът останал
без работа, сумата от 45,92лв. - обезщетение за забава на това
обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на
завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главниците от датата
на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
В предоставения му срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Заявява, че през м.февруари
ищецът бил работил 5дни, като през останалото време не се
явявал на работа, тъй като
работил в друго предприятие. За отработеното време му била начислена
заплата от 104,80лв., която му била
изплатена с РКО от
02,08,2010г., с който му била изплатена сумата от 300лв. През м.март ищецът
работил осем дни, като начислената
му заплата възлизала на 192,73лв., която той получил.
С РКО от 02,08,2010г. получил
300лв. и с РКО от 03,08,2010г. – 100лв. за заплати за
м.февруари и м.март. За м.май му
била начислена сумата от 419,28лв., която той получил
– съответно в размер на 300лв. с РКО от 21,06,2010г. За разликата от
119,28лв., ведно с претендираната
мораторна лихва е направено възражение за прихващане срещу
неоснователно платените в повече 295,20лв. с РКО от
02,08,2010г. и 03,08,2010г. за работна
заплата за м.февруари и март. Признава обстоятелството, че за останалия
процесен период работодателят е начислил, но не е изплатил
трудовите възнаграждения на ищеца поради
липса на средства. Признава дължимостта на претендираните обезщетения за неползван отпуск
и неспазено предизвестие, които не били
изплатени поради липса на средства.
Оспорва иска за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ. Заявява, че на 07,06,2010г. ищецът бил получил
от касата на дружеството авансово 200лв. за гориво, на 09,06,2010г. – 300лв.,
на 16,06,2010г. – 100лв. , на
25,08,2010г. – 600лв., на 31,08,2010г. – 400лв., на 08,09,2010г. – 200лв. или общо 1800лв. Твърди, че ищецът не
е отчел или възстановил сочената сума, като по
този начин е причинил вреда на дружеството в сочения размер. Моли при уважаване
на исковете за обезщетение да бъде извършено
съдебно прихващане на сумите за
обезщетения със сумата от 1800лв. – получени, но невърнати
и неотчетени суми от ищеца. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените доказателства – трудов договор № 39/ 30.06.2008г., се установява,
че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество,
като заемал длъжността „***” до
13.09.2010г., когато със заповед № 85 от 13.09.2010г.на работодателя му било
прекратено правоотношението му на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради
съкращаване на щата. Липсва спор и относно обстоятелството, че не било връчено
и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта било
посочено, че на същия следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТи по чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът претендира заплащане
на неизлатени трудови възнаграждения за периода м.февруари 2010г. – м.септември
2010г. / с изключение на м.април 2010г./, като
твърди, че е престирал труд в посочения период.
Ответникът твърди, че през м.февруари и м.март 2010г. ищецът е отработил частично месеца, като през
останалото време е ползвал неплатен отпуск, тъй като е работил при друг
работодател. Представил е молби за ползване на неплатен отпуск през тези
месеци, върху които обаче липсва поставен подпис от ищеца. Издадени са заповеди
на управителя на дружеството за ползване на неплатен отпуск от ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал.1 от Кодекса
на труда работодателят по искане на
работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това,
дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от
продължителността на трудовия му стаж. Следователно за ползване на неплатен
отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмена молба за
ползване на неплатен отпуск. Предвид оспорване от негова страна на това
обстоятелство, то в тежест на ответника – работодател е доказване на спазване
на писмената форма за искане за ползване на такъв отпуск. Същият обаче не е
представил доказателства в тази насока /следва да се подчертае, че за спазване
на писмената форма, е необходимо молбата да е подписана от издателя с оглед
установяване на авторството на волеизявлението/. Следователно, съдът намира, че
работодателят не е доказал ползване на неплатен отпуск, поради което и съдът
намира, че ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение и през този
период. В тази насока не се доказа и възражението на ответника, че ищецът е
полагал труд при друг работодател през процесния
период. От представените писмени доказателства от трето, неучастващо
по делото, лице – “Български пощи”ЕАД – гр.С., се установява, че през посочения период ищецът е
ползвал неплатен отпуск, като не е полагал труд при този работодател, поради
което и соченото от ответника възражение се явява неоснователно и не се възприема от настоящия съдебен състав. От основното и допълнителното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерите на
неизплатените трудови възнаграждения
след приспадане на нормативно установените удръжки, възлизат на 2662,42лв.
Работодателят е представил разходни касови ордери, съответно от 02.8.2010г.,
03.08.2010г. и 21.06.2010г., за сумите от общо 700лв. Ищецът е оспорил
положения за него подпис на РКО от 03.08.2010г., а на ордера от 02.08.2010г.
авторството на добавка “доплащане заплата м.януари,
февруари и март”. От заключението на съдебно – графическата експертиза, което
съдът възприема като обективно, изготвено с необходимите знания и опит и
неоспорено от страните, се установява, че в РКО от 02.08.2010г. краткият
ръкописен текст е изпълнен от лицето, попълнило ордера. Относно изследвания
подпис на РКО от 03.08.2010г. експертът е посочил, че той е беден на щрихов материал и липсва съвкупност от индивидуализиращи
белези, поради което и не може да се установи авторството на същия. Предвид
обстоятелството, че тежестта за доказване на неистинността на положения за
ищеца подпис лежи върху него, то съдът намира, че той не доказа при условията
на пълно и главно доказване оспорването на автентичността на неговия подпис.
Предвид заключението относно РКО от 02.08.2010г., то съдът намира, че
недоказано остана и оспорването на добавката в същия. С оглед изложеното съдът
намира, че ответникът е заплатил сумите от 700лв., представляващи трудови
възнаграждения за м.януари, февруари и март 2010г.
След приспадане на заплатените трудови възнаграждения на ищеца в общ размер от
700лв., то остава дължима сумата от 1962,42лв., която ще се присъди на ищеца.
До пълния предявен общ размер от 2650,37лв. исковете ще се отхвърлят като
неоснователни. От неоспореното от страните заключение се установи и че
обезщетението за забава възлиза на 20,37лв., до който размер исковете като
доказани ще се уважат, а за разликата до пълния претендиран
общ размер от 289,77лв. – ще се отхвърлят като неоснователни.
Предвид уважаване на главните искове, то се е сбъднало
вътрешно – процесуалното условие за произнасяне по направеното от ответника
възражение за прихващане на присъдената сума с насрещно вземане в размер на
295,20лв. за неоснователно изплатено в повече трудово възнаграждение. Съдът
намира възражението за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.272, ал.1 от
Кодекса на труда без съгласието на работника не могат да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение извън лимитативно установени случаи. Ищецът –
работник не е дал съгласие за прихващане на сочените от ответника суми с
изплатените му трудови възнаграждения, поради което и съдът не може да
постанови съдебно прихващане на същите. От друга страна съгласно разпоредбата
на чл.271, ал.1 от Кодекса на труда работникът
или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
Следователно соченото прихващане е недопустимо и възражението ще се
отхвърли.
Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява,
че при прекратяване на трудовото правоотношение на соченото правно основание, а
именно – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят не е спазил срока на
предизвестие. Следователно, налице са основанията за заплащане на обезщетение
по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие в размер на 30дни. От
заключението на счетоводната експертиза на в.л.В. се
установи, че същото е в размер на 477лв., поради което и искът се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер. От заключението на ССЕ
се установява и че мораторната лихва в периода
14.09.2010г. до 12.07.2011г. – датата на
предявяване на исковата претенция, възлиза на 40,61лв. Обезщетението за забавено
плащане се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
14.09.2010г., поради което и ще се присъди именно от тази дата.
По
отношение на иска по чл.222, ал.1 от КТ съдът намира, че същият не е доказан по
основание. От представените доказателства – препис от трудова книжка, се
установява, че на стр.9 на същата липсва празно място, на което да може да се
отрази възникване на друго трудово
правоотношение, а препис от следващата страница не е представен, поради което и
не може да се установи, че в процесния период ищецът
е останал без работа, което да обоснове и имуществената отговорност на
работодателя за заплащане на претендираното
обезщетение. Ето защо искът като неоснователен ще се отхвърли, а с оглед
отхвърлянето му ще се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава. С оглед отхвърляне на иска, то не следва да бъде
разглеждано и направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от
600лв. – неотчетен служебен аванс за гориво, изплатен на ищеца с РКО от
25.08.2010г.
Работодателят
не оспорва обстоятелството, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
останал неползван от ищеца платен годишен отпуск,
като работодателят е начислил и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ във
ведомостта за заплати за м.септември 2010г. От
заключението на ССЕ се установява, че размерът на дължимото обезщетение възлиза
на 281,86лв., а размерът на обезщетението за забавено плащане в периода
14.09.2010г. – 12.07.2011г. /датата на подаване на исковата молба в съда/,
възлиза на 24лв. Съдът намира, че предявените искове относно обезщетението за неползван отпуск и обезщетение за забавеното му изплащане
следва да бъдат уважени до посочените от експерта размери, а до пълните претендирани такива – отхвърлени като неоснователни.
Ответникът
е направил възражение за прихващане от присъдените суми за обезщетения по
чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ на получените от ищеца с разходни касови
ордери суми за гориво, които не били отчетени с разходо
– оправдателни документи, нито били върнати на работодателя. В подкрепа на
твърдените си ответникът е представил РКО от 07.06.2010г. за сумата от 200лв.,
от 09.06.2010г. за сумата от 300лв., от 16.06.2010г. за сумата от 100лв., от
31.08.2010г. за сумата от 400лв., от 08.09.2010г. за сумата от 200лв. Ищецът
заявява, че сочените счетоводни документи противоречали на Закона за
счетоводството, като в тях липсвало посочване на номер на документа. Оспорил е
положените в РКО от 07.06.2010г. и от 08.09.2010г. подписи. От заключението на СГЕ се установи, че подписът
за “получил сумата” в РКО от 08.09.2010г. е изпълнен от ищеца, а подписът на
РКО от 07.06.2010г. е беден на щрихов
материал и липсва съвкупност от индивидуализиращи
белези, поради което и не може
да се установи
авторството на същия. Предвид обстоятелството, че тежестта за доказване
на неистинността на положения за
ищеца подпис лежи върху него,
то съдът намира, че той
не доказа при условията на
пълно и главно доказване оспорването на автентичността на неговия подпис върху сочените документи.
Следователно, макар ищецът да оспорва липсата на законоустановени реквизити в
посочените РКО и вещото лице да е установило, че тези суми не са отразени
счетоводно, то се установи същите да са били получени от ищеца като служебен
аванс за зареждане на гориво. От допълнителното заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че макар счетоводно да липсва връзка между
сочените РКО и фактури за гориво, които ответното дружество е отразило в
дневника за покупките, то при съпоставка между датите и сумите на получените
аванси и датите и стойностите на закупеното гориво, се установи, че е било
закупено гориво на обща стойност 1135лв. От разпита на св.Г.М.
се установи, че в ответното дружество била установена практика единият от
шофьорите да вземе служебен аванс за зареждане на гориво, като от сочената сума били зареждани
и двата автомобила, от двамата шофьори. При така установените факти съдът
намира, че възражението за прихващане се явява основателно до размера на
65лв./представляваща разлика между получените 1200лв. и закупеното гориво на
обща стойност 1135лв./, до който размер и същото ще се уважи, с който размер ще
се прихване насрещното вземане в размер на 477лв., представляващо обезщетение
за неспазено предизвестие, като на ищеца се присъди сумата от 412лв.
При
лежаща върху ответника доказателствена тежест съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, същият не
ангажира доказателства да е заплатил посочените суми на ищеца. Неизплащането на
обезщетенията се установява и от заключението на ССЕ. Ето защо, исковете следва
да се уважат до посочените по-горе размери. Главниците ще се присъдят ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете – 12.07.2011г., до
окончателното им изплащане.
Ищецът
претендира разноски, но липсват доказателства за направени такива. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете на ответника ще се присъди сумата от 251,05лв.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на
328,52лв. и 115лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА “Би би
ай инженеринг”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ген. Данаил
Николаев” № 60, вх.Г, ет.5, ап.17, представлявано от Р.А.Д., да заплати на И.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1962,42лв./хиляда деветстотин шестдесет и два лева и 42ст./, представляваща сбор от неизплатените трудови възнаграждения за месеците февруари 2010г., март 2010г.,
май 2010г., юни 2010г., юли 2010г., август 2010г. и септември 2010г., сумата от 20,37лв./двадесет лева и 37ст./ – обезщетение за забава на
тези възнаграждения в периода от първо
число на месеца, следващ последващия месец на полагане на
труда до датата на предявяване
на исковете – 12.07.2011г., сумата от 412лв. /четиристотин и дванадесет лева/– обезщетение за неспазен срок
на предизвестие по чл.220, ал.1 от Кодекса на
труда, сумата
от 40,61лв./четиридесет лева и 61ст./ – обезщетение за забава на
това обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на завеждане
на исковата молба – 12.07.2011г., сумата от 281,86лв./двеста осемдесет и един лева и
86ст./ – обезщетение
за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, сумата от
24лв./двадесет и четири лева/ - обезщетение за забава на
това обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на завеждане
на исковата молба – 12.07.2011г., които обезщетения са дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл.328,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда със Заповед № 85 от 13.09.2010г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на исковете – 12.07.2011г., до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда за
заплащане на сумата от 530лв. – обезщетение за период от един
месец след уволнението, през който ищецът останал
без работа, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 45,92лв. - обезщетение за забава на това
обезщетение в периода от 01.11.2010г. до деня на
завеждане на исковата молба, както и искането за заплащане
на разноски, както и предявените искове за разликата над уважените до пълните претендирани размери – съответно на неизплатените трудови
възнаграждения в общ размер от 2650,37лв., а на обезщетението за забава – от
289,77лв., на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие до
пълния претендиран размер от 530лв./ от които до
размер на 477лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 65лв. – неотчетен
служебен аванс по РКО от 07.06.2010г.,
от 09.06.2010г., от 16.06.2010г., от 31.08.2010г. и от 08.09.2010г., а до
пълния претендиран размер от 530лв. – като
неоснователен/, както и на обезщетението за забава на обезщетението по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 45,92лв., съответно до пълния претендиран
размер от 344,50лв. на обезщетението по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, и от
29,85лв. на обезщетението за забавено плащане на това обезщетение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното от “Би би ай инженеринг”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Ген. Данаил Николаев” № 60, вх.Г, ет.5, ап.17,
представлявано от Р.А.Д., против И.И.Б., ЕГН **********,***, възражение
за прихващане на сумата от 295,20лв. за неоснователно
изплатено в повече трудово възнаграждение, от присъдените суми, представялващи неизплатени трудови възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ оспорванията на истинността на положените в РКО от
03.08.2010г., 21.06.2010г., 07.06.2010г. и 08.09.2010г. от името на И.И.Б., ЕГН
**********, подписи в графата “Получил сумата”, както и истинността на РКО от
02.08.2010г. относно авторството на добавката “Доплащане заплата януари,
февруари, март”, като недоказани.
ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на “Би би ай инженеринг”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Ген. Данаил Николаев” № 60, вх.Г, ет.5, ап.17,
представлявано от Р.А.Д., сумата от 251,05лв./двеста петдесет и един
лева и пет ст./ - разноски.
ОСЪЖДА “Би би
ай инженеринг”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ген. Данаил
Николаев” № 60, вх.Г, ет.5, ап.17, представлявано от Р.А.Д., да заплати в полза на ПРС по
сметка на ВСС сумата от 328,52лв./триста
двадесет и осем лева и 52ст./ - държавна такса и 115лв./сто и петнадесет лева/ – разноски за ССЕ и СГЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК