Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 9, 09.01.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На тринадесети януари две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Валентина Войникова
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1031 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове в условия на евентуалност по реда на чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, против Г.Г.Х. с ЕГН-********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД за установяване съществуване и дължимост на следните
суми: 10078.69лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение
по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението на 20.05.2019г.
до окончателното изплащане на задължението; 917.95лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2017г. до
18.10.2017г.; 1337.69 лв. – обезщетение
за забава за периода от 01.03.2017г. до 20.05.2019г., за които вземания в полза
на ищеца е издадена Заповед № 250/06.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 416/2019г. на ТРС, възразена в срока
по чл.414 от ГПК от длъжника. При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумата от
10078.69лв., дължима главница за периода от 01.03.2017г. до 01.09.2024г.,
по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 14.10.2019г.
по Договор за потребителски паричен кредит № 2420033, сключен на 15.09.2016г.
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 18.10.2017г., в полза на „Агенция за
събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 18.10.2017г.
към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.; сумата
от 917.95лв., представляваща възнаградителна
лихва по договор за кредит за периода от 01.03.2017г. до 18.10.2017г.; сумата от 1594.47лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2017г. до 12.06.2019г.- датата на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 18.10.2017г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Г.Г.Х., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2420033/14.09.2016 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 20.12.2016г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД уведомление ва извършената цесия, ведно с известие за обявената предсрочна изискуемост на кредита от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. № УПЦ-П- УКФ/2420033 от 24.10.2017г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото е върнато в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят е напуснал адреса. Ищцовото дружество е изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост на кредита с изх. № УПЦ-С-УКФ/2420033 от 08.05.2019г., което отново е върнато в цялост, като неполучено. Предвид това към настоящата искова молба представят копие от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2420033 от 08.05.2019г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Релевират доводи, че на 15.09.2016г. Г.Г.Х. в качеството на Кредитополучател е сключил Договор за потребителски паричен кредит № 2420033 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 10000лв., която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя б. сметка, на дата 15.09.2016г. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10500лв., който представлява сборът от чистата стойност на кредита 10000лв. и такса за разглеждане на кредита 500лв., като таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 96 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 1300.80лв., за което Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е разделена на 96 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 1.09.2017г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 14,50%. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 7315.68 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 19116,16лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 199.13лв., като първата погасителна вноска е дължима на 01.10.2016г., а последната е с падеж на 01.09.2024г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.09.2024г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/.
Във връзка с автоматично настъпилата предсрочна изискуемост, молят съда има предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е б. дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на б. дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва б. дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
Въпреки изпълненото от страна на кредитора договорно задължение за последния да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС-Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС-Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018г. по гр.д № 2711/2017 на PC - Ямбол).
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1342,03 лв. за периода от 01.03.2017г. до датата на входиране на задължението в съда.
Молят съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В заключение молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника Г.Г.Х., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 416/2019 г., ЙИ с-в на Районен съд - Търговище, а именно:
-10 078.69 лева (десет хиляди седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) - главница за периода от 01.03.2017 г. до 01.09.2024 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2 от договора за кредите обявена предсрочна изискуемост;
-917.95 лева (деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г.;
-1 337.69 лева (хиляда триста тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
-законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, молят съдът да постанови решение, с което да осъди Г.Г.Х., ЕГН **********, да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-10 078.69 лева (десет хиляди седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) - главница за периода от 01.03.2017 г. до 01.09.2024 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост;
-917.95 лева (деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 18.10.2017 г/;
1 594.47 лева (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и четиридесет и седем стотинки) - обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до
- законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендират разноски в настоящото и заповедното производства.
В срока за отговор на ответника е постъпил такъв от назначеният му особен представител. Оспорва исковете с мотив, че не е уведомен за извършената цесия.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д. №416/2019г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №250/06.03.2019г. срещу ответника Г. Г. Х., с която е разпоредено същият да заплати на „АСВ” ЕАД следните суми : сумата от 10 078,69лв.(десет хиляди седемдесет и осем лв. и 69ст.), представляваща непогасена главница по обявено за предсрочно изискуемо, считано от 18.10.2017г. и цедирано на заявителя от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД , ЕИК ********* задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2420033 от 14.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 917,95лв. за периода от 01.03.2017г. до 18.10.2017г. и обезщетение за забава в размер на 1 337,69лв. за периода от 01.03.2017г. до 05.03.2019г.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит №2420033 от 15.09.2016г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на Г. Г. Х. кредит в размер от 10000 лева, като последният се е задължил да върне същия на 96 месечни вноски всяка в размер на 199.13 лева с първа падежна дата 01.10.2016г. Общият размер на всички дължими плащания по договора е в размер на 19116.16лв.
В графата „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ са вписани като дължими и такси за разглеждане на кредит – 500 лева; застрахователна премия – 13.55лева; ГЛП 14.50 %; ГПР 19.90 %;
Представен е погасителен план за кредита, съгласно който последната падежна дата е 01.09.2024г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои клиенти, като вземанията по процесния договор са посочени в Приложение № 1 от 18.10.2017 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.12.2016 г.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 10 000 лева на 15.09.2016г. по банковите му сметки в Уникредит Булбанк. На вещото лице е представено платежно нареждане от дата 15.09.2016г. за сумата от 1231.37лв. с основание паричен заем 2420033, която е била преведена по б. сметка на ответника. С останалата отпусната му сума до размер на 10000лв. са били рефинансирани кредити на ответника, както следна: Към Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД-4134.63лв. и към БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД-4634лв. По кредита е имало извършени погасителни вноски общ размер на 1267.42лв., като с тях са погасени – възнаградителна лихва от 692.72лв.; главница 421.31лв.; застрахователна премия от 149.05лв. и лихва за забава от 4.34лв. Непогасените суми за периода 01.03.2017г. до 01.09.2024г. са посочени в табличен вид по т.1 от заключението. Дължимата главница е в размер на 10078.69лв.; възнаградителната лихва е 6622.24лв. Размерът на непогасените задължения по договора към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК, за периода от 01.03.2019г. до 01.09.2024г. са както следва: 8450.41лева- главница; 3983.13лв. възнаградителна лихва и 907.85лв. – застрахователна вноска. Обезщетението за забава за периода от 19.10.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.03.2019г. е в размер на 1397.01лв. Обезщетението за забава върху главница от 10078.69лв. за периода от 19.10.2017г. до датата на исковата молба 12.06.2019г. е в размер на 1685.37лв. В съдебно заседание вещото лице поясни, че за периода 01.03.2017г. до 18.10.2017г. размерът на възнаградителната лихва е 1343.30лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит №2420033 от 14.09.2016г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ответника е отпусната сумата от 10 000 лева, като с нея са рефинансирани други два негови кредита на стойност 4134.63лв. и 4634.лв. С платежно нареждане от 15.09.2016г. са му преведени по банков път още 1231лв., с посочено основание паричен заем 2420033. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 96 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и застрахователна вноска в размер на 199.13 лева в срок до 01.09.2024г.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания по кредита в периода 01.10.2016г. до 01.03.2017г. включително, посочени в табличен вид по таблица 1 от заключението. Начислените суми по кредита са съобразно погасителния план, като с извършените плащания са погасени главница; договорна лихва и застрахователна вноска.
Ищецът е придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 18.10.2017г. и Приложение №1 към него. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.13,ал.2, б.“а“ от ОУ към договора, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките вземания по предоставения кредит при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. От експертизата по делото се установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита на 01.03.2017г. като до този момент е погасявал задълженията си по погасителенн план, включващи главница; договорна лихва и застрахователна вноска. Същият е изпаднал в забава по смисъла на ОУ през месец май 2017г., към който са били налични две неизплатени месечни вноски с падеж 01.04.2017г. и 01.05.2017г. и към този момент е възникнало и правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжника да е бил уведомен за волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта / в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения предявения иск с правно основание чл.422 ГПК обоснован на настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения в евентуалност осъдителен
иск :
В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на дата 14.10.2018г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост ответникът дължи заплащането на главница в размер на 10078.69лева за периода 01.03.2017г. до 01.09.2024г., възнаградителна лихва в размер на 917.95лв. (сумата претендирана от ищца в исковата молба, която е по ниска от тази установена от вещото лице) за периода 01.03.2017г. до 18.10.2017г., както и обезщетение за забава върху неизплатените и падежирали към датата на исковата молба вноски по кредита, което възлиза в размер на 1594.47лв.(сумата претендирана в исковата молба, която е по ниска от тази установена от вещото лице) за периода от 01.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2019г.
Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 14.10.2019г.
Сумите претендирани от ищеца за възнаградителна лихва и обезщетение за забава по осъдителните искове, са в размери под тези установени от вещото лице, но доколкото няма увеличение на претенциите по реда на чл.214 от ГПК, съдът следва да ги уважи така както са претендирани.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 516.90лева заплатена д.т. в производството по делото, сумата от 350лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 120лв. възнаграждение за вещо лице както и сумата от 902.83 лева за внесен депозит за особен представител на ответника.
Разноски по заповедното производство не се дължат, предвид отхвърляне на установителния иск.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Г.Г.Х. с ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №250/06.03.2019г., издадена по ч.гр.д. №416/2019г. по описа на РСТ, в полза на ищеца суми, а именно : 10078.69лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 20.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 917.95лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2017г. до 18.10.2017г.; 1337.69 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2017г. до 20.05.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Г.Х. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от И.Н.Н. – юрисконсулт, сумата от 10078.69лв., дължима главница за периода от 01.03.2017г. до 01.09.2024г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 14.10.2019г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2420033, сключен на 15.09.2016г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 18.10.2017г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение № 1 от 18.10.2017г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г.; сумата от 917.95лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 01.03.2017г. до 18.10.2017г.; сумата от 1594.47лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2017г. до 12.06.2019г.- датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 14.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Г.Х. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от И.Н.Н. – юрисконсулт, сумата от 1889.73 лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: