Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                                Гр.П., 11.11.2014г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря  Р.Д. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№620/2014г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за делба във фазата на допускането.

           В исковата си молба против Д.П.Р., ЕГН********** *** ищцата Ф.Г.Т., ЕГН********** *** твърди, че с ответницата са наследници на Г. Д. Р., починал на 12.10.2013г. Като наследници били съсобственици на по 1/2ид.ч. от следния недвижим имот: имот с идентификатор 55155.506.1183.5.5 по КККР на гр.П. с адрес гр.П., ул."П. Б."№122, ет.3, ап.5, находящ се в седеметажна сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор 55155.506.1183, представляващ жилище - апартамент с площ от 95,39кв.м., ведно с избено помещение №5 с площ от 6,09кв.м., както и 7,8203% ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж.

         Страните не могли доброволно да постигнат съгласие за делба на имотите, поради което моли съдът да постанови решение, с което допусне делбата при равни права. Сочи доказателства.

         Ответникът в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК оспорва иска. Твърди, че имотът не е съсобствен между сраните, тъй като с нот.акт №118, т.VІІІ, нот.д.№2054/05г. по описа на СВ при ПРС Г. Р. е прехвърлил на ответницата Д.Р. собствения си имот срещу задължението да го гледа и издържа докато е жив, като си е запазил право да ползва стая по избор в жилището. Ответницата декларирала имота в изпълнение на задължението си по ЗМДТ през 2005г. Поради това моли искът да бъде отхвърлен.

         Във връзка с подадения отговор ищецът в с.з., проведено на 09.07.2014г. оспорва действителността на нот. акт №118, т.VІІІ, нот.д.№2054/05г. по описа на СВ при ПРС, като твърди, че сделката, оформена с него, е нищожна - сключен при липса на основание за продажба. Съгласно сключения граждански брак между страните и според чл.14 и чл.17 от СК такова задължение било вменено на съпрузите. Отделно от това в писмените бележки по съществото на спора поддържа, че към момента на сключване на сделката прехвърлителят нямал нужда от гледане и издръжка, едва през последните четири години от живота му това се наложило. Това сочело на привидност на договора. Алтернативвно моли съдът ако не допусне делба на имота при равни права, то да допусне при права 1/4 за Ф.Т. и 3/4 за Д.Р., тъй като макар придобит само от Р., то това било по време на блака й с прехвърлителя и имотът станал СИО.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че страните по делото са наследници на Г. ***, починал на 12.10.2013гг., като Ф.Т. е негова дъщеря, а Д.Р. - негова съпруга. Приживе наследодателят бил собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №5, находящ се на ет.3, вх.А в жилищен блок в гр.П., ул."П. Бонев"№122, с площ от 95,39кв.м., ведно с избено помещение №5 с площ от 6,09кв.м., както и 7,8203% ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж. Идентичността на така описания имот с имот с идентификатор 55155.506.1183.5.5 по КККР на гр.П. с адрес гр.П., ул."П. Бонев"№122, ет.3, ап.5, находящ се в седеметажна сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор 55155.506.1183, представляващ жилище - апартамент с площ от 95,39кв.м., ведно с избено помещение №5 с площ от 6,09кв.м., както и 7,8203% ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж е установена от писмените доказателства, не се спори и между страните по този въпрос.

         С договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нот. акт №143, том І1 нот.д.№143/05г. по описа на нот.Минева от 01.06.2005г. Г. Р. продава на Д.Р. процесния имот срещу задължението да го гледа и издържа докато е жив, като си е запазил право да ползва стая по избор в жилището.

Твърди ответната страна, че сделката била нищожна като сключена при липса на основание за продажба - съгласно сключения граждански брак между страните и според чл.14 и чл.17 от СК такова задължение било вменено на съпрузите, а от друга страна към момента на сключване на сделката прехвърлителят нямал нужда от гледане и издръжка, а това се наложило едва през последните четири години от живота му.

Договорите, сключени между съпрузи за прехвърляне на имущество - индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане, са допустими /Постановление № 4 от 3.VIII.1983 г., Пленум на ВС, докладчик Иван Андров/. Нещо повече, в новия СК от 2009г. изрично в чл.25 е предвидено всеки от съпрузите да може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с ТЛ или с другия съпруг.  

От показанията на разпитаните свидетели Р. - брат на наследодателя Г. Р. и М. - внук на наследодателя Г. Р. се установява, че през последните десетина години от живота си имал здравословни проблеми, като 3-4 години преди да почине бел "ни жив, ни умрял". Налагало се да го водят по болници, като това правели внукът и зетят на Д.. Тя била втора съпруга на Г. и нямали общи дела. Децата на Д. по това време били в чужбина и й пращали пари за лечението на Г.. През периода 2005-2010г. Г. не бил в добро състояние, не бил деен, имал тежка форма на диабет, не можел да кара кола, да си върши по-тежка къщна работа. Благодарение на съпругата си и нейните деца през последните десетина години се справял. Св.М. от 2010г. заживял при баба си Д. и дядо Г., тъй като преди това живеел отделно, но много често му се обаждали да ги кара по лекари и той се преместил при тях. През последните 2-3 месеца от живота си Г. дори бил с памперси и било абсурдно да се грижи сам за себе си.

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като взаимно си кореспондират, не се опровергават от други доказателства по делото, напротив - подкрепят се от приетите писмени такива. Не се опровергават и от обясненията на ответницата, дадени по реда на чл.176 от ГПК - не знае дали след като е напуснала дома на баща си през 1985г. той е имал нужда от грижи. Няма представа какво е било състоянието му след 1985г.

Давайки вяра на показанията на свидетелите съдът приема, че възражението за привидност на договора за гледане и издръжка е недоказано, респ. неоснователно.

Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да се изразява в труд, пари, или работа в домакинството се предполага до доказване на противното съгласно чл.21, ал.3 от СК. Тази презумпция, обаче, е оборима и следва да се счита оборена, когато се касае за прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация - полагане на грижи и даване на издръжка изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. Преобретателят - съпруг поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си. Изпълнението на този договор изключва приноса на съпруга прехвърлител, а неизпълнението е основание за разваляне. Затова следва да се приеме, че лични на съпруга - преобретател са вещните права индивидуална собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и издръжка /решение №137 от 24.04.2012г. на ВКС по гр.д.№421/2011г., I г. о., определение №210 от 07.04.2014г. на ВКС по гр.д.№999/2014г., I г. о./

При така приетото съдът намира, че не е налице съсобственост между сраните върху процесния недвижим имот, същият е индивидуална собственост на ответницата и искът за делба следва да бъде отхвърлен.

         В тежест на ищцата следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 1500лв., както и да заплати ДТ в размер на 100лв. съгласно чл.9 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

         Водим от изложеното, съдът

                                    

                                                  Р       Е        Ш         И   :

                

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Г.Т., ЕГН********** *** против Д.П.Р., ЕГН********** *** иск за делба на следния недвижим имот:

         имот с идентификатор 55155.506.1183.5.5 по КККР на гр.П. с адрес гр.П., ул."П. Б."№122, ет.3, ап.5, находящ се в седеметажна сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор 55155.506.1183, представляващ жилище - апартамент с площ от 95,39кв.м., ведно с избено помещение №5 с площ от 6,09кв.м., както и 7,8203% ид.ч. от ОЧ на сградата и правото на строеж.

         ОСЪЖДА Ф.Г.Т. да заплати на Д.П.Р. сторени разноски в размер на 1500лв.

         ОСЪЖДА Ф.Г.Т. да заплати ДТ в размер на 100лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.   

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: