№ 186
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100900076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на „С.**“ЕООД чрез представляващата го В.И.Ц. –
управител, срещу Отказ с рег. № 20221221121704-2/30.12.2022 г., постановен от
длъжностно лице при ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, по заявление образец Б 7
с рег. № 20221221121704/21.12.2022 г. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ, като в тази връзка се сочи,
че неправилно длъжностното лице по регистрацията е приело, че в поле 550 могат да се
вписват и посочва данни единствено на физически лица, доколкото едноличен
собственик на капитала на „С.**“ЕООД е „С.Т.“АД, което е публично дружество и
едноличен собственик на капитала на „С.**“ЕАД, което е едноличен собственик на
капитала на „С.**“ЕООД, което от своя страна притежава 100% от капитала на
„С.**“ЕООД. С оглед характера „С.Т.“АД на публично дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар /Българска фондова борса/, налице е изискване за
опосвествяне и разкриване дялово участие в публичното дружество. Сочи се, че
неправилно в мотивите на отказа е възприето, че в поле 550 може да бъдат включени
данните физическите лица – действителни собственици на юридическите лица.
Жалбоподателят твърди, че в случая се касае за дъщерно дружество, чийто едноличен
собственик на капитала е публично дружество и което е вписано като такъв, поради
което не би следвало да се декларира действителен собственик – физическо лице.
Сочи, че в тази връзка е и изложеното в писмо-становище на надзорния орган –
Комисията за финансов надзор с изх. № 09-00-19 от 21.05.2019 г., в което се сочи, че по
отношение на публичните дружества не се прилагат изискванията за идентификация на
действителния собственик, включително и подаването на декларация по чл. 63, ал. 4
ЗМИП, като това правило се прилага и в случаите, когато публичното дружество е
едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Излага, че отказът е в
противоречие с установената съдебна практика и методически указания за
уеднаквяване на практиката при произнасяне на длъжностните лице по регистрацията
по идентични казуси. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като бъдат дадени
задължителни указания за вписване на заявените обстоятелства относно действителния
собственик на дружеството.
По делото е постъпил писмен отговор от Агенция по вписвания в срока за това,
1
в който оспорва основателността на жалбата по подробно изложени съображения. В
тази връзка поддържа, че преценката на длъжностното лице по регистрацията при
постановяване на отказа се явява правилна, доколкото заявителят не е изпълнил
дадените му указания на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Моли отказът да бъде
потвърден, като на Агенцията бъдат присъдени направените по делото разноски за
юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената преписка, до ТРРЮЛНЦ при АВ е било отправено искане
със заявление за вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал. 1, т. 4 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари /ЗМИП/, за което е бил постановен атакуваният отказ, като
към заявлението е приложена Декларация по чл. 63, ал. 3 ЗМИП, подписана от В.Ц. –
управител на „С.**“ЕООД, с нотариална заверка на подписа, в която в т. 1 е
декларирано относно действителните собственици на дружеството, че „С.**“ЕООД е
дъщерно дружество на „С.**“ЕООД, което е дъщерно дружество на „С.**“ЕАД, което
е дъщерно дружество на „С.Т.“АД, което е дружество, чийто акции се търгуват на
регулирания пазар. В т. ІІ от декларацията е посочено, че юридическите лица, чрез
които се упражнява контрол са „С.**“ЕООД, „С.**“ЕАД. Приложени са и декларация
по чл. 13, ал. 4 ЗТР от В.Ц., с която декларира истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; документ за внесена
държавна такса.
По заявлението е постановен Отказ с рег. № 20221221121704-2/30.12.2022 г., в
който длъжностното лице по регистрацията е изложило мотиви, че в приложената към
заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП „С.**“ЕАД е посочено като дъщерно
дружество на „С.Т.“АД, което обстоятелство не е посочено в декларацията при
посочване на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
и не е заявено за вписване със заявлението.
На основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ са дадени Указания с рег. №
20221221121704/23.12.2022 г. на заявителя да представи декларация, в която да посочи
лицата, чрез които се упражнява контрол върху дъщерното дружество, както и какви са
притежаваните права от действителния собственик, като са посочени четири
възможности и във всяка от тях се сочи „физическо лице“, като в отделните хипотези,
упражняващо влияние чрез правото си собственост върху акции и дялове; чрез
притежавано право на глас; чрез изпълняване функциите си на висш ръководен
служител и чрез упражняване на контрол върху дейността по друг начин, който следва
да бъде описан текстово. Посочено е, че това изискване е въведено във връзка с
подготовката на информационната система на ТРРЮЛНЦ за свързване с регистрите на
останалите държави членки на ЕС чрез BORIS.
Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът намира за
процесуално допустима, доколкото е подадена от активно легитимирано за това лице
срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в установения за това 7-дневен срок от
уведомяването на лицето, по чието заявление е бил постановен отказът.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна по следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП е предвидено задължението за вписване
по партидите на юридическите лица в ТРРЮЛНЦ на данните, съобразно 61, ал. 1
ЗМИП относно физическите лица, които са техни действителни собственици. В чл. 63,
ал. 4 ЗМИП са конкретизирани данните подлежащи на вписване, като съответстват на
предвидените такива за индивидуализиране на физическите лица, а именно – имена,
гражданство, единен граждански номер, респ. дата на раждане, държава на
пребиваване, в случай че е различна от Република България.
2
В случая, видно от приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4
ЗМИП, са посочени в последователност дружествата, първото от което собственик на
капитала на „С.**“ЕООД, като всяко последващо собственик на капитала на предходно
посоченото дружество, като е посочено като последно – „С.Т.“АД, на което всъщност
всички дружества се явява дъщерни, учредени в последователност.
Съобразно разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП „действителен
собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е лицето, което пряко
или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в
това юридическо лице, с изключение на случаите на дружество, чийто акции се
търгуват на регулиран пазар и каквито се явяват публичните дружества.
С оглед на това, съдът приема, че дружеството посочено като действителен
собственик на акциите попада в обхвата на въведено законово ограничение, че на
публично оповестяване не подлежат данни относно физическите лица притежатели на
акциите в това дружество. Същевременно законоустановено е задължението му за
оповестяване на качеството на дружеството като действителен собственик, поради
което следва да бъде допуснато изключение и разпоредено вписването му като такъв,
като отказът в този смисъл бъде отменен.
При служебно изготвена справка в публичния регистър на електронния сайт на
Комисията за финансов надзор съдът установи вписване на „С.Т.“АД, посочено като
действителен собственик, като публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1
ЗППЦК. При това положение, дейността на дружеството, както и разкриването на
информация по отношение на него, включително и касателно дяловото участие, се
осъществяват под прекия контрол на Комисията за финансов надзор.
С оглед гореизложеното и доколкото публичните дружества са оставени извън
обхвата на задължението да сочат физическите лица – действителни собственици на
капитала, на основание § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, по отношение на дъщерните
дружества достатъчно се явява посочването на самото публично дружество. В този
смисъл дъщерното на публичното дружество не носи задължението да заяви
физическите лица, които са действителни собственици на капитала, при което
отразеното в декларацията се явява достатъчно относно заявеното за вписване
обстоятелство, като в този смисъл достатъчно се явява посочване в същата на
публичното дружество – „С.Т.“АД.
Не са налице пречки за вписване и на посочените в заявлението и декларацията
по чл. 63, ал. 4 ЗМИП на лицата, представляващи юридическите лица, чрез които
пряко или непряко се осъществява контрол, като същите са надлежно
индивидуализирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗ с рег. № 20221221121704-2/30.12.2022 г., издаден от ТРРЮЛНЦ на
Агенция по вписванията по заявление по образец приложение № Б7 с рег. №
20221221121704/21.12.2022 г.
3
ВРЪЩА преписката на АВ със задължение за обявяване на обстоятелствата по
заявление по образец приложение № Б7 с рег. № 20221221121704/21.12.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за изпълнение на
дадените указания, след влизането му в сила.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4