РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Плевен, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430102234 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422
ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр с чл.79 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД гр. София, против И. Й.
Г..В молбата се твърди, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК.Посочва се,
че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596 от 16.02.2021г.,
между „Микро Кредит" АД като Заемодател и И. Й. Г. като Заемател,
сключени при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.Твърди се, че видно от предоставените доказателства с исковата
молба, заемателят се е съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е
с общите условия и е получил Стандартен европейски формуляр.Съгласно т.
22 от Общите условия Заемодателят има право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.Твърди се, че основанието, на което
1
Заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков Договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021г. на основание
чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД /чиито правоприемник е „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***/, с Приложение № 1/18.06.2021 г.,
както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на
което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.Към настоящата искова молба прилага препис от
Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, заедно с извлечение от
Приложение №1/18.06.2021г., в което фигурират само данните на ответника,
доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се
предоставят единствено на съда. Посочва се, че „Микро Кредит" АД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.Към настоящата искова молба прилага Уведомление за извършена
цесия от името на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД.Позовава се на постановените от ВКС, на
основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. Д. №
1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО,
съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда
като факт от значение на спорното право.Посочва се, че в случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението
бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото
производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, то следва
да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
2
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърляне на вземането не от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18,О7.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г.
и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК.
Твърди се, че съгласно Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596
от 16.02.2021г., Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемателя паричен
заем в общ размер на 500.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил
задължението си. Подписвайки Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596
от 16.02.2021г. и издадения погасителен план към договора заемополучателя
удостоверява, че е усвоил сумата изцяло, както и че е съгласен с условията по
договора.Твърди си, че И. Й. Г. се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер
на 560.64 лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 93.44 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва).По договора за паричен заем И. Й. Г. не е извършвал плащания.Към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 500.00 лв.За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за заем Мicrocredit №
9012-00050596 от 16.02.2021 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора и подробно разбит в издадения
погасителен план. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 60.64 лв. за периода от 18 март 2021г. - датата на първата вноска до
18 август 2021г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Посочва се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 18
август 2021г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не
3
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 37.23 лв.
от 19 март 2021 г. до 21 януари 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните
вземания срещу И. Й. Г. по Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596 от
16.02.2021г.: непогасена главница в размер на 500,00 лева; 60.64лева -
договорна лихва за периода от 18 март 2021 г. - датата на първата вноска до
18 август 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 37,23 лв.
от 19 март 2021 г. до 21 януари 2022 г, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№ 489/2022г. по описа на ПлРС се установява, че
е издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: сума в размер
на 500лв. – главница до погасяване на кредита; сума в размер на 60.64лева -
договорна лихва за периода от 18 март 2021 г. - датата на първата вноска до
18 август 2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора.; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 37,23 лв.
от 19 март 2021 г. до 21 януари 2022 г, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и направени съдебни
разноски в размер на 25.00лв. за държавна такса и сума в размер на 50.00лв.
за юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за кредит №9012-
00050596/16.02.2021г. между ответника и „Микро кредит“АД и цесия от
12.03.2021г. „Микро кредит“АД и Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД.
4
Подадено е възражение от длъжника и е разпоредено да се предявят
установителни искове за вземането по заповедта.
По делото е представен препис на Договор за кредит №9012-
00050596/16.02.2021г. между ответника и „Микро кредит“АД, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит за сумата
500лв. Видно от предоставените доказателства с исковата молба, заемателят
се е съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е с общите условия
и е получил Стандартен европейски формуляр. Съгласно чл. 6, ал. 3 от
Общите условия Заемодателят има право да прехвърли на трето лице правата
си по договора за кредит.
Видно от предоставените доказателства с исковата молба, заемателят се е
съгласил и е подписал погасителен план, запознал се е с общите условия и е
получил Стандартен европейски формуляр. Съгласно т. 22 от Общите
условия Заемодателят има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит. Твърди се, че основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подават е сключен Рамков Договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021г. на основание чл.
99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД /чиито правоприемник е „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***/, с Приложение № 1/18.06.2021 г.,
както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на
което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Към настоящата искова молба прилага препис от
Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, заедно с извлечение от
Приложение №1/18.06.2021г., в което фигурират само данните на ответника,
доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се
предоставят единствено на съда. Посочва се, че „Микро Кредит" АД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Към настоящата искова молба прилага Уведомление за извършена
цесия от името на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД.Позовава се на постановените от ВКС, на
5
основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. Д. №
1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО,
съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 от ЗЗД.
Съгласно Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596 от 16.02.2021г.,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемателя паричен заем в общ
размер на 500.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил
задължението си. Подписвайки Договор за заем Мicrocredit № 9012-00050596
от 16.02.2021г. и издадения погасителен план към договора заемополучателя
удостоверява, че е усвоил сумата изцяло, както и че е съгласен с условията по
договора.Не е спорно, че И. Й. Г. се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер
на 560.64 лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 93.44 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва).
По делото е представено Приложение № 1 от 18.06.2021г. към
горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал
на ищеца вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номер и
дата на договора, размер. Представено е и пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово
име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба.
Съдът приема, че е налице валиден договор, поради което се дължат
главница, възнаградителна, така както са уговорени, при положение и че се
твърди отрицателен факт за неизпълнение, за който не са представени
доказателства от ответника с оглед тежестта за доказване.
В с.з. длъжникът не е оспорил договора и вземането. Не е оспорено, че
не е връщал сумите и при това положение дължи и лихва за забава-чл.18 от
ОУ към договора.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
6
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер, а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв., по ч. гр.д.№489/2022г. на ПлРС.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 125лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от
ГПК. При това положение следва ответникът да заплати разноски на ищеца в
размер на 225лв общо.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И. Й. Г.,
ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумите, както следва: сумата 500лв., представляваща главница, 60,64лв.
договорна лихва за периода 18.03.2021г. до 18.08.2021г., сумата 37,23лв. за
периода 19.03.2021г. до 21.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението -28.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение№297/31.01.2022г. по ч. гр.д.
№489/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Й. Г., ЕГН**********ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 75лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№489/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Й. Г., ЕГН**********ДА
ЗАПЛАТИ на „„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
7
сумата от 225лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8