Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.08.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на четвърти юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2475 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност
по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ и евентуално свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Молителят „Т.б.Д“ АД твърди, че е кредитор на
ответника по седем търговски сделки – седем договора за кредит, сключени в
периода от 2010 г. до 2020 г. Счита, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение.
Твърди, че ответникът не е погасявал задълженията си по седемте кредита, като по
пет от тях е настъпил и крайният падеж. Счита, че началната дата на
неплатежоспособността на длъжника е 25.03.2017 г. Посочва, че има основание да
се предполага и наличие на свръхзадълженост на
длъжника. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „А.“
ООД, с начална дата 25.03.2017 г., да се открие производство по несъстоятелност,
да се назначи временен синдик и да се свика първо събрание на кредиторите. Претендира
разноски.
Присъединеният кредитор „Е.9.“ ЕООД твърди, че има
изискуемо и ликвидно вземане от ответника във връзка с извършена доставка на
стоки, за която са издадени фактури № *********/30.03.2010 г. и №
*********/30.04.2010 г. Посочва, че длъжникът „А.“ ООД никога не е оспорвал
задължението си за заплащане на главници по горепосочените две фактури, но
въпреки всичко не е погасил задълженията си по тях. Претендира разноски.
Присъединеният кредитор „Р.“ ЕООД твърди, че има
следните изискуеми вземания срещу ответника „А.“ ООД, както следва:
659 547 евро за неустойка за забава по т. IX.2. от нотариален акт за продажба на
идеални части от поземлен имот, взаимно учредяване на право на строеж за
преустройство и цялостно изграждане на офисна сграда и задължения за
построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на две нива за периода от
28.11.2012 г. до 27.05.2015 г., както и 25 799,24 лева разноски в
заповедното производство, както и 30 526,51 лева в исковото производство,
както и 3 000 лева за касационното производство и 263 818,80 евро,
дължима неустойка за забава по т. IX.2. от нотариален акт за продажба на
идеални части от поземлен имот, взаимно учредяване на право на строеж за
преустройство и цялостно изграждане на офисна сграда и задължения за
построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на две нива за периода от
01.12.2015 г. до 01.12.2016 г.
С протоколно определение от 13.09.2021 г., поради
заличаване на „Р.“ ЕООД и вливане на дружеството в друго такова – „М.К.“ ЕООД,
последното е конституирано като правоприемник на присъединения кредитор и
производството е продължило с това лице.
Ответникът „А.“ ООД счита подадената молба от „Т.б.Д“
АД за неоснователна, а изложените твърдения в нея за недоказани, поради което
иска да се отхвърли молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
В случай, че съдът признае съществуването на претендираните
вземания на банката към „А.“ ООД, то твърди, че има насрещно изискуемо и
ликвидно вземане към банката, съставляващо обезщетение за неизпълнение на
договорите за кредит в размер на 3 000 000 евро. Оспорва настъпването
на предсрочна изискуемост на договорите за кредит. Посочва, че дори дружеството
да изпитва затруднения с плащането на определени задължения, то тези
затруднения са временни и се дължат на усложнената бизнес обстановка в
страната, настъпила в резултат на пандемията от коронавирус.
Твърди, че „А.“ ООД разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Оспорва твърдението на
банката, че има основание да се предполага и наличие на свръхзадълженост
„АС-С.“ ООД. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство
по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно
вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако
е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
молителя „Т.б.Д“ АД за вземания, произтичащи от търговски сделки – договори за б.
кредит.
Установява се, че между
страните е сключен договор за кредит № 0533.1210/10.12.2010 г. и анекси към
него, по който „Т.б.Д“ АД е предоставила на кредитополучателя „А.“ ООД стандартен
кредит за оборотни средства в размер на 450 000 евро до 25.11.2016 г. Кредитът
е отпуснат за покриване на разходи, свързани със строителството на офис
комплекс „Стела парк“, състоящ се от 4 офис сгради с обща РЗП 16 029.46
кв.м., находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе
– 7-ми км“ – материали, СМР, заплати и всички др. разходи, съпътстващи
строителството и редовна лихва, съгласно уговорките в чл. 3.1.3. от договора за
кредит и анексите към него. Видно е, че с анекс № 11/21.06.2016 г. крайният срок
за издължаване на кредита е удължен до 25.06.2017 г., който към настоящия
момент е настъпил. По делото е приложена счетоводна справка, изготвена от
банката, съгласно която по договора за кредит, сключен на 10.12.2010 г. към
14.12.2020 г. вземането на молителя възлиза на 788 431,71 евро и
27 392,75 лева.
Видно е, че между „Т.б.Д“ АД
и „А.“ ООД е сключен договор за кредит № 0534.1210/16.03.2011 г. и анексите към
него, по който банката е предоставила на ответника стандартен кредит за
оборотни средства в размер на 885 000 евро до 25.03.2017 г. Кредитът е
отпуснат за покриване на разходи, свързани със строителството на офис комплекс
„Стела парк“, състоящ се от 4 офис сгради с обща РЗП 16 029.46 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе – 7-ми км“ –
материали, СМР, заплати и всички др. разходи, съпътстващи строителството и
редовна лихва, съгласно уговорките в чл. 3.1.3. от договора за кредит и
анексите към него. Към настоящия момент крайният падеж е настъпил. Съгласно
извлечението от сметка, вземанията на банката към 14.12.2020 г. е
880 508,96 евро главница; 258 439,41 евро договорни лихви;
417 728,03 евро наказателни лихви към 14.12.2020 г. и 17 10,18 евро
годишна такса за управление.
Установява се, че по договор
за кредит № 0902.0811/29.06.2012 г. и анекси към него банката е отпуснала на
ответника б. кредит под формата на кредитна линия в размер на 900 000 евро
до 25.06.2022 г. От приложената към молбата счетоводна справка е видно, че
вземанията на „Т.б.Д“ АД по договора за кредит от 29.06.2012 г. към 14.12.2020
г. са, както следва: 874 455,04 евро главница; 449 450,51 евро
договорни лихви; 145 962,58 евро наказателни лихви; 2 200 евро
законна лихва; 24 602,99 лева разноски и 56 833,50 евро годишна такса
за управление.
Видно е, че между молителя и
„АС-Стройинженеринг“ АД е сключен договор за кредит №
1577.0414/19.09.2014 г. и анекси към него, по който банката е предоставила на
кредитополучателя стандартен кредит за оборотни средства в първоначален размер
на 441 110,64 евро до 25.09.2015 г. Кредитът е отпуснат за завършването на
строителството и получаване на разрешение за ползване на офис сграда „Стела
парк“, находяща се в гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ – 7-ми км, както и за покупка на материали и други разходи, съпътстващи
строителството, вкл. финансиране на ДДС при дължима редовна лихва, съгласно
уговорките в чл. 3.1.3 от договора за кредит и анексите към него. С анекс № 10
от 21.06.2016 г. предоставеният лимит е увеличен на 551 111 евро. С анекс
№ 12 от 25.01.2017 г. крайният срок е удължен до 25.03.2017 г., който към
настоящия момент е изтекъл. Представена е счетоводна справка, в която са
отразени вземания на банката по договора за кредит към 14.12.2020 г. в общ
размер на 892 454,75 евро и 521,94 лева.
Установява се, че на
26.01.2017 г. между „Т.б.Д“ АД и „А.“ ООД е сключен договор за кредит №
2743.0117, по който банката е предоставила кредит в първоначален размер на
80 000 лева до 25.01.2018 г., с възможност за удължаване до 25.01.2020 г.
С анекс № 1 от 02.06.2017 г. предоставеният лимит е увеличен на 147 476
лева. С анекс № 2 от 25.01.2018 г. крайният срок е удължен до 25.01.2019 г.,
както и отново е увеличен предоставеният лимит на 250 000 лева. С анекс №
3 от 05.06.2018 г. е увеличен предоставеният размер на кредита на 400 000
лева. Към настоящия момент крайният падеж на кредита е настъпил. Общият размер
на вземанията на банката по договора за кредит от 26.01.2017 г., съгласно
представената счетоводна справка, към 14.12.2020 г. е 526 370,73 лева.
Видно е, че между молителя и
ответника е подписан договор за кредит № 4091.1119 от 08.11.2019 г. и анекси
към него, по който на кредитополучателя е представен кредит в първоначален
размер на 182 000 лева до 01.04.2020 г. Кредитът е отпуснат за
рефинансиране на сключени с банката споразумения и финансиране на разходи по
обект Стела парк, съгласно чл. 1.2 от договора за кредит и при дължима редовна
лихва, съгласно уговорките в чл. 3.1.3 от договора за кредит и анексите към
него. С анекс № 1 от 18.02.2020 г. предоставеният лимит е увеличен на
198 500 лева. Към настоящия момент крайният падеж на кредита е настъпил. Общият
размер на вземанията на банката по този договор за кредит, съгласно
представената справка, е в общ размер на 185 218,30 лева.
Установява се, че между „Т.б.Д“
АД и „А.“ ООД е сключен договор за кредит № 4342.0420 от 04.05.2020 г. и
анекси към него, по който банката е
отпуснала на ответника кредит в първоначален размер на 54 000 лева до
31.12.2020 г. С анекс № 1 от 03.11.2020 г. предоставеният лимит е увеличен на
108 000 лева. Крайният падеж на кредита е до 31.03.2021 г., който към
настоящия момент е настъпил. Съгласно представената от банката справка, общият
размер на вземанията по договора за кредит от 04.05.2020 г. е 109 424,11
лева.
На 12.10.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 44916/2020
г. на СРС, 169 състав, с която е разпоредено
длъжникът „А.“ ООД, длъжникът С.А.А., длъжникът Г.Ц.С.,
длъжникът „С.-П.ЕООД да заплатят солидарно на кредитора „Т.б.Д“ АД сумата от
90 000 евро, представляваща главница по предоставен кредит за периода от
25.07.2017 г. до 25.12.2017 г., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 319 750,47 евро за
периода от 25.03.2017 г. до 25.03.2018 г., наказателна лихва в размер на
123 652,33 евро за периода от 25.07.2017 г. до 17.09.2020 г., такса в
размер на 56 833,50 евро и 23 238,04 лева разноски по делото, като
вземанията произтичат от договор за кредит № 0902.0811 от 29.06.2012 г. и
анекси към него. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден на 12.10.2020
г. изпълнителен лист.
От приетите писмени доказателства
– договорите за кредит, анексите към тях, исканията за отпускане на суми,
сключените нотариални актове за учредяване на ипотеки върху недвижими имоти на
„А.“ ООД, заявления за вписване на договор за залог, съдът приема за установено,
че между страните са съществували валидно възникнали облигационни
правоотношение по седем договори за кредит, като всичките към датата на
приключване на устните състезания са с настъпил падеж, поради което следва да
се приеме, че вземанията са изискуеми. Не се доказа по делото вземанията на
банката да са погасени от страна на ответника. Следователно молбата на „Търговска
банка – Д“ АД, с правно основание чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице при наличие на изискуеми и неудовлетворени вземания,
произтичащи от търговски сделки по договори за б. кредит така, както са
индивидуализирани по-горе.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че съществуването на вземанията на банката трябва да
са доказани по основание и по размер с влязъл в сила съдебен акт и поради
липсата на такъв, претенциите на „Т.б.Д“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност са неоснователни и недоказани. В трайната и безпротиворечива
практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по
чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, вземанията на
молителя, респективно на присъединения кредитор, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и по чл. 632, ал.
1 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на
състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
По делото са налице достатъчно данни за възникнали и изискуеми задължения на
ответника към банката, които са намерили отражение и в счетоводството на
длъжника. Ответникът оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на
договорите за кредит, но видно от клаузите по същите към настоящия момент
крайният падеж и по седемте договора за кредит е настъпил.
Настоящият съдебен състав
приема за недоказано твърдението на ответника, че има насрещно изискуемо и
ликвидно вземане към банката, съставляващо обезщетение за неизпълнение на договорите за кредит в размер
на 3 000 000 евро. В процеса не са ангажирани доказателства за
наличие на вземане от „АС-Стройинженеринг“ АД спрямо „Т.б.Д“
АД във връзка със сключените между страните договори за кредит.
По делото се доказа наличие
на вземане на присъединения кредитор „М.К.“ ЕООД /правоприемник на
конституирания присъединен кредитор „Р.“ ООД/ спрямо „А.“ ООД. С решение от
08.10.2018 г., постановено по т.д. № 9072/2016 г. на СГС, ТО, VI-23 състав е признато за
установено по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Р.“ ООД срещу „А.“
ООД, че „А.“ ООД дължи сумата от 659 547 евро – неустойка по т. IX.2 от нотариален акт за
продажба на идеални част от поземлен имот, взаимно учредяване на право на
строеж за преустройство и цялостно изграждане на офисна сграда и задължение за
построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на две нива, включително
ограда по регулационните линии, външни връзки на сградите и трафопост № 113,
том XIV, рег. № 16360, дело №
2519/2007 г. за периода от 28.11.2012 г. до 27.05.2015 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. № 78851/2015 г. на СРС, 29 състав и е
отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 725 501,70
евро за периода от 28.08.2012 г. до 27.11.2012 г. включително. С решение от
09.11.2019 г. по в.т.д. № 342/2019 г. на САС решението на СГС е потвърдено. С
определение от 02.02.2021 г. на ВКС не е допуснато до
касационно обжалване решението от 11.09.2019 г., постановено по в.т.д. №
342/2019 г. на САС. Видно е, че на 15.02.2021 г. по т.д. № 9072/2016 г. на СГС
е издаден изпълнителен лист във връзка с постановените влезли в сила решения.
Установява се също така, че за претендираното от този
кредитор вземане в размер на 263 818,80 евро, представляваща дължима неустойка за забава по т. IX.2. от
нотариален акт за продажба на идеални части от поземлен имот, взаимно
учредяване на право на строеж за преустройство и цялостно изграждане на офисна
сграда и задължения за построяване на обекти в нея, подземни гаражни клетки на
две нива за периода от 01.12.2015 г. до 01.12.2016 г. е одобрена между страните
съдебна спогодба по т.д. № 2495/2018 г. на СГС, ТО, VI-20
състав, с която е признато от ответника вземането на „Р.“ ЕООД. Следователно
дружеството „Р.“ ООД се легитимира като кредитор на „А.“ ООД по търговска
сделка, по която вземането на кредитора за първата сума е доказано със сила на пресъдено нещо, а за втората – има сключена между страните
съдебна спогодба.
За установяване
вземането на присъединения кредитор „Е.9.“ ЕООД са приети като доказателство
двустранно подписани между страните фактури с номера - № *********/30.03.2010 г. и №
*********/30.04.2010 г. на обща стойност 40 115,20 лева; потвърждение на
разчети от 03.01.2020 г., с която управителят на „А.“ ООД се е съгласил със
сумата по двете фактури. Представено е постановено между „Е.9.“ ЕООД и „А.“ ООД
арбитражно решение от 28.04.2021 г. на Международен арбитражен съд при
Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, с което ответникът е осъден да
заплати на дружеството суми, сред които и сумата 40 115,20 лева остатък от
дължима главница по фактура № *********/30.03.2010
г. и фактура № *********/30.04.2010 г. по договор за доставка от 19.08.2006 г.
Задължението на ответника към този присъединен кредитор е отразено и в
счетоводството на дружеството, което се установява от приетата допълнителна
съдебно-икономическа експертиза.
При така събраните данни съдът
намира, че молителят и присъединените кредитори се легитимират като кредитори
на ответника по търговски сделки, поради което следва да се приеме, че е налице
първата предпоставка необходима за уважаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството.
Безспорно „А.“ ООД по правноорганизационната си форма е търговец, поради което е
налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на
ответника трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си. За установяване на
финансовото-икономическо състояние на ответника по делото са ангажирани като
доказателства годишните финансови отчети на дружеството, както и сравнителни
ведомости. На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от Агенция по
вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 03.12.2020
г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида
на „А.“ ООД. От приложената по делото, изискана по реда на чл. 186 ГПК справка
се доказа, че в централната база на АИС-КАТ към 21.01.2021 г. на името на
ответника има данни за настояща собственост на превозни средства.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
през периода от 2015 г. до 2019 г. вкл. дълготрайните активи на „А.“ ООД са
изцяло материални, представляващи в основната си част земи и сгради.
Краткотрайните активи са формирани основно от материални запаси под формата на
незавършено производство до края на 2018 г., след което под формата на
продукция. Този вид текущи активи е основен в тяхната структура и е с
относителен дял между 94 и 97%. В периода от 2015 г. до 2019 г. вземанията
увеличават относителния си дял от 1,37% до 4,88% от общата балансова стойност
на текущите активи, докато при паричните средства тенденцията е противоположна
– същите намаляват от 4,55% до 0,36% към 31.12.2019 г., а в края на предходния
отчетен период – и до 0,05%. Съществена особеност на структурата на пасивите на
ответника за изследвания период са отрицателните стойности на собствения
капитал, т.е. декапитализацията на дружеството.
Посочените в счетоводните баланси задължения са основно нетекущи – същите
заемат над 92% от общата сума на задълженията в края на всеки един годишен
отчетен период от 2015 г. до 2019 г. вкл. и такива по получени аванси.
Краткосрочните задължения на „А.“ ООД през процесния
период са към доставчици, към персонала и публични /данъчни и осигурителни/
задължения.
При определяне икономическото състояние на ответника
от значение са показателите за ликвидност, които представляват количествени
характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От приетото заключение се доказа,
че към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност е 9,79; към 31.12.2016 г.
– 10,5; към 31.12.2017 г. – 12,88; към 31.12.2018 г. – 12 и към 31.12.2019 г. е
7,56. Изчислени по данни от счетоводните баланси коефициентът на обща
ликвидност превишава значително горните граници на референтните си стойности.
До края на 2016 г. и останалите показатели за ликвидност – коефициентите на
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са близо до препоръчителните си
стойности, а някои от тях и превишават горните им граници. Към 31.12.2017 г.,
поради значително намаляване на паричните средства като част от текущите
активи, стойностите на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
се понижават под минимално допустимите и остават такива до края на анализирания
период.
От заключението се установява, че собственият капитал
на ответника е отрицателна величина, поради което стойностите на коефициента на
финансова автономност и на коефициента на задлъжнялост, които определят
степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите, също са
отрицателни и не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй като не
дават реална представа за степента на задлъжнялост, която през целия изследван
период е изключително висока.
Видно е от направените изчисления от вещото лице, че
балансовата стойност на имуществото на „А.“ ООД се е доближавала максимално до
общия размер на паричните задължения на дружеството към края на 2016 г., след
което е налице тенденция на увеличаване на разликата между тях в полза на
задълженията.
В първоначално изслушаното заключение вещото лице
посочва, че не е обработена аналитична счетоводна документация, от която е
възможно да се направят констатации относно точния размер на задълженията на
конкретни кредитори, начина на тяхното осчетоводяване, както и евентуално
наличието на неосчетоводени задължения към молителя и присъединените кредитори.
Следва да се отбележи, че в счетоводния баланс към 31.12.2019 г. са посочени
нетекущи задължения /над 1 година/ към финансови предприятия в размер на
5 974 хил. лв. и липса на текущи такива /с падеж до 1 година/.
Същевременно в молбата по чл. 625 ТЗ „Т.б.Д“ АД твърди наличие на вземания с настъпил
падеж от „А.“ ООД, чиято балансова стойност към края на 2019 г. е 5 380
хил. лв. В случай, че те бъдат разглеждани като текущи задължения на ответника,
то биха настъпили промени във вече изчислените стойности на показателите на
ликвидност. При този случай коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2019 г.
би бил 0,76.
Изчислените стойности на показателите за ликвидност в
алтернативния вариант сочат, че при отчитане на вземанията на молителя с
настъпила изискуемост по процесните договори за
кредит като текущи задължения на „А.“ ООД, всички коефициенти на ликвидност се
понижават под минималните си референтни стойности. Както и при изчисленията по
данни от счетоводните баланси, особено големи са отклоненията при стойностите
на коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които определят
възможностите за своевременно обслужване на текущите задължения с настъпил
падеж.
Видно от приетото заключение, анализът на стойностите
на показателите за ликвидност дава основание да се твърди, че към 31.12.2017 г.
и към 31.12.2018 г. „А.“ ООД е изпитвало затруднения да обслужва безпроблемно
изискуемите си парични задължения. Към посочените дати коефициентът на бърза
ликвидност е бил с около два пъти по-ниска стойност от препоръчителната, а
коефициентът на незабавна и на абсолютна ликвидност са били между 28 и 43 пъти
по-ниски от минималните референтни стойности. Високите стойности на
коефициентите на обща ликвидност през изследвания период се дължат на наличието
на материални запаси със значителна балансова стойност – незавършено
производство /в периода от 2005 г. до 2018 г./ и продукция /в края на 2019 г./,
но същите по своя характер са бавно ликвидни. Съотношението между
краткотрайните /текущите/ активи и краткосрочните /текущите/ задължения е
претърпяло качествени изменения до края на анализирания период, което е
показателно за наличие на трайно състояние на невъзможност за редовно обслужване
на изискуемите задължения до м. 12.2019 г. Данните сочат, че първата установена
дата, на която имуществото на ответника е било недостатъчно за покриване на
паричните му задължения, е 31.12.2017 г., като от края на 2017 г. затрудненията
на „А.“ ООД да обслужва своевременно текущите си задължения са придобили траен
характер.
В приетата първа допълнителна съдебно-икономическа
експертиза вещото лице дава заключение, че през 2020 г. структурата на активите
не е претърпяла съществени промени в сравнение с тази към края на предходния
годишен период. Сред текущите активи е отчетено увеличение на вземанията с 23
хил. лв. и намаление на паричните средства с 10 хил. лв. Тези изменения
представляват продължение на тенденцията на увеличаване на относителния дял на
вземанията и намаляване на този на паричните средства в общата балансова
стойност на текущите активи. Структурата на пасивите също не е претърпяла
значителни изменения през 2020 г. Отчетена е отново загуба, вследствие на което
декапитализацията продължава да нараства. Към
31.12.2020 г. задълженията към финансовите предприятия отново са посочени като
нетекущи, които заедно с дългосрочните задължения по получени аванси формират
почти всички задължения на „А.“ ООД – общо 92,77%. В преобладаващата си част
краткосрочните задължения на ответника, които към 31.12.2020 г. съставляват
7,23% от всички посочени в счетоводния баланс задължения, са към доставчици и
към персонала. В счетоводния баланс към тази дата не фигурират публични
/данъчни и осигурителни/ задължения. Видно
е, че стойностите за ликвидност, изчислени по данни от счетоводния баланс към
31.12.2020 г. не се променят съществено в сравнение с тези към края на 2019 г.
Установява се, че балансовата стойност на имуществото
на „А.“ ООД се е доближавала максимално до общия размер на паричните задължения
на дружеството към края на 2016 г., след което е налице тенденция на
увеличаване на разликата между тях в полза на задълженията.
По данни от Хронологичен дневник на сметките от група
50 „Парични средства“ и Хронологичен дневник на сметка 460 „Вътрешни разчети“
за периода 01.01.2021 г. – 31.07.2021 г., ответникът
е извършил плащания за погасяване на краткосрочни задължения към „ЧЕЗ Електро
България“ АД, „Софийска вода“ АД и към няколко дружества.
Видно е от приетото заключение, че през целия
анализиран период от 2010 г. до 2020 г. вкл. изчислените по данни от счетоводните
баланси коефициенти на обща ликвидност превишават значително горните граници на
референтните си стойности. До края на 2016 г. и останалите показатели за
ликвидност – коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са близо
до препоръчителните си стойности, а някои от тях и превишават горните им
граници, което е достатъчно условие да се твърди липсата на състояние на
неплатежоспособност. Към 31.12.2017 г., поради значително намаляване на
паричните средства като част от текущите активи, стойностите на коефициентите
на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност се понижават под минимално
допустимите и остават такива до края на анализирания период. Същевременно са
налични текущи активи /продукция:, чиято балансова стойност и към края на 2020
г. превишава общия размер на краткосрочните задължения почни осем пъти и
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2020 г. е със стойност 7,96.
Установява се, че балансовата стойност на имуществото
на дружеството е превишала общия размер на неговите задължения. Към 31.12.2012
г. двете величини са изравнени, а в края на 2013 г., 2-13 г. и 2015 г. превес
имат задълженията. През 2016 г. стойността на имуществото нараства и към 31
декември отново достига размера на задълженията, след което през 2017 г. и 2018
г. разликата между тях в полза на задълженията се увеличава. През 2019 г. е
отчетено намаляване както на стойността на имуществото, така и на задълженията,
вследствие на което разликата между тях намалява, при запазване на превеса на
задълженията, а през 2020 г. и от началото на 2021 г. до 31.07.2021 г.
съотношението имущество/задължения остава почти непроменено. В обобщение,
наличие на състояние за свръхзадълженост по отношение
на „А.“ ООД може да се твърди за периодите 2013 г. – 2015 г. и 2017 г. – 2020
г.
От заключението на втората допълнителна
съдебно-икономическа експертиза е видно, че през 2021 г. структурата на
активите на ответника не е претърпяла съществени промени в сравнение с тази към
края на предходния годишен отчетен период. Сред текущите активи е отчетено
увеличение на вземанията с 10 хил. лв. и увеличение на паричните средства с 6
хил. лв. Балансовата стойност на нетекущите активи е намаляла значително, вследствие
начислени амортизации на сгради. Структурата на пасивите също не е претърпяла
значителни изменения през 2021 г. Годината е приключила с отрицателен текущ
финансов резултат –загуба от 49 хил. лв., която е с 14 хил. лв. по-малка от
тази за 2020 г. Към 31.12.2021 г. задълженията към финансови предприятия са
посочени като нетекущи, които заедно с дългосрочните задължения по получени
аванси формират почти всички задължения на „А.“ ООД – общо 92,82%. Краткосрочните
задължения на ответника, които към 31.12.2021 г. съставляват 7,18% от всички
посочени в счетоводния баланс задължения, са към доставчици и към персонала. В
счетоводния баланс към тази дата не фигурират публични /данъчни и осигурителни/
задължения.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на имотите, собственост на ответника възлиза
на около 9 295 195 лева. В допълнителното заключение към
съдебно-оценителната експертиза вещото лице дава оценка на активи, които също
са собственост на дружеството, и чиято пазарна стойност възлиза на
2 382 300 лева.
Вещото лице от приетата трета допълнителна
съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че увеличението на балансовата
стойност на незавършеното производство, представляващо част от материалните
запаси на „А.“ ООД в периода 2010 г. – 2018 г., не е вследствие на извършвани
преоценки на тези активи, а на отчитане на извършените СМР като незавършено
строителство. Към 31.12.2019 г. не е налице незавършено производство, като
стойността на готовата продукция е нараснала с 4 266 хил. лв.
От изслушаната четвърта допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, при която по искане на молителя е изготвен
алтернативен вариант, се установя, че по договорите за кредит, сключени между
молителя и ответника на 10.12.2010 г. с падеж 25.06.2017 г., 16.03.2011 г. с
падеж 25.03.2017 г., 19.09.2014 г. с падеж 25.03.2017 г., 26.01.2017 г. с падеж
25.01.2019 г., 08.11.2019 г. с падеж 01.04.2020 г. и 04.05.2020 г. с падеж
31.03.2021 г., към края на отделните годишни отчетни периоди задълженията са
били изискуеми и като такива следва да бъдат взети предвид като краткосрочни
при определяне на стойностите на показателните за ликвидност на „А.“ ООД. Ако
се вземат предвид размерите на краткосрочните задължения на ответника, при
които са отчетени настъпилите падежи на задълженията по всеки един от
договорите за кредит с „Т.б.Д“ АД, стойностите на показателите за обща
ликвидност са, както следва: към 31.12.2017 г. – 1,37; към 31.12.2018 г. –
1,37; към 31.12.2019 г. – 0,81; към 31.12.2020 г. – 0,79 и към 31.12.2021 г. –
0,77.
Видно е, че ако се вземат предвид настъпилите падежи
на задълженията по договори за кредит с „Т.б.Д“ АД и размерите на изискуемите
задължения за главници и договорни лихви по тези договори бъдат отнесени в
счетоводните баланси към краткосрочните задължения, към 31.12.2019 г.
стойностите на всички показатели за ликвидност са под минимално допустимите за
съответните коефициенти. В края на предходните два отчетни периода – 2017 г. и
2018 г. коефициентът на обща ликвидност е над минималната си референтна
стойност, но отклоненията на останалите коефициенти от тази им гранична
стойност са значителни.
Неплатежоспособността е обективно икономическо
състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си парични
задължения към кредитори от кръга на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ, каквито
безспорно в настоящото производство са молителят и присъединените кредитори.
В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи, че търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно
финансово-икономическо състояние към момента на устните състезания по делото и
да се даде отговор дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната
ликвидност на активите.
В решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г.
на ВКС, I Т.О. е
прието, че от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност
са показателните за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието,
тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си
задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна
ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото
формиране /материални запаси,
краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства/.
В решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г.
на ВКС, II Т.О. е
прието, че за отразяване на действителното финансово-икономическо състояние на
търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна
преценка на структурата на актива, на реализируемостта
и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти. При направеното от
молителя възражение или при наличие на данни за документална необоснованост на
водените от търговеца счетоводни записвания и/или за включени в балансите
несъбираеми, спорни или несъществуващи вземания, е необходимо да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност,
съобразено с действителната ликвидност на всички активи.
В разглеждания случай и след анализ на събраните в
производството писмени доказателства и изслушаните експертизи, съдът намира, че
осчетоводяването на задълженията на ответника по сключените договори за кредит
с настъпил падеж като дългосрочни е неправилно. По първите три договора за
кредит падежът е настъпил още през 2017 г. – по първия 25.06.2017 г., а по
втория и третия – 25.03.2017 г. С настъпили падежи към датата на изготвяне на
последното заключение на съдебно-икономическата експертиза са и вземанията по
следващите три договора за кредит, съответно на 25.01.2019 г., 01.04.2020 г. и
31.03.2021 г., а към датата на обявяване на устните състезания и по договора от
29.06.2012 г., който е с падеж 25.06.2022 г. След като от доказателствата е
видно, че падежът на задълженията към „Т.б.Д“ АД е настъпил, то те имат
характер на краткосрочни такива, а не на дългосрочни като каквито са
осчетоводени от ответника. Ето защо задълженията на „А.“ ООД към молителя
следва да се вземат предвид при изследване на способността на молителя да ги
погасява с притежаваните от него краткотрайни активи. Това е направено от
вещото лице в последното изготвено допълнително заключение, без кредитът с
падеж на 25.06.2022 г., който не е бил настъпил към датата на изготвяне на
експертизата, като от изчисленията е видно, че към 31.12.2019 г. стойностите на
всички показатели за ликвидност са под минимално допустимите за съответните
коефициенти. В края на предходните два отчетни периода – 2017 г. и 2018 г.
коефициентът на обща ликвидност е над минималната си референтна стойност, но
отклоненията на останалите коефициенти от тази им гранична стойност са
значителни.
В допълнение следва да се посочи, че данни за
влошеното финансово-икономическо състояние са налични дори и при неправилното
осчетоводяване на вземанията на молителя като дългосрочни. Както се установи от
първоначалното заключение, към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. „А.“ ООД е
изпитвало затруднения да обслужва безпроблемно изискуемите си парични
задължения. Към посочените дати коефициентът на бърза ликвидност е бил с около
два пъти по-ниска стойност от препоръчителната, а коефициентът на незабавна и
на абсолютна ликвидност са били между 28 и 43 пъти по-ниски от минималните
референтни стойности. Високите стойности на коефициентите на обща ликвидност
през изследвания период се дължат на наличието на материални запаси със
значителна балансова стойност – незавършено производство /в периода от 2005 г.
до 2018 г./ и продукция /в края на 2019 г./, но същите по своя характер са
бавно ликвидни. Съотношението между краткотрайните /текущите/ активи и
краткосрочните /текущите/ задължения е претърпяло качествени изменения до края
на анализирания период, което е показателно за наличие на трайно състояние на
невъзможност за редовно обслужване на изискуемите задължения до м. 12.2019 г.
Данните сочат, че първата установена дата, на която имуществото на ответника е
било недостатъчно за покриване на паричните му задължения, е 31.12.2017 г., като
от края на 2017 г. затрудненията на „А.“ ООД да обслужва своевременно текущите
си задължения са придобили траен характер.
Предвид изложеното и с оглед на ангажираните по делото
доказателства и изслушаните съдебно-икономически експертизи, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да покрие
изискуемите си задължения, поради което следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на ответника на претендираното от
молителя основание – неплатежоспособност.
Искането за откриване производство по несъстоятелност
на „А.“ ООД на основание свръхзадълженост е предявено
при условията на евентуалност и с оглед произнасянето по искането за откриване
на производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност, съдът не
следва да го разглежда.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да
приеме 31.12.2017 г., към която дата ответникът не е бил в състояние да
обслужва безпроблемно изискуемите си парични задължения и след тази дата
финансовите затруднения на търговеца са с траен характер. Настоящият съдебен
състав счита, че за начална дата не може да бъде определена поисканата от
присъединения кредитор „Е.9.“ ЕООД – 30.09.2010 г., евентуално 31.12.2010 г. От
приетото заключение се установи, че през периода от 2010 г. до 2014 г.
ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност, като признаци за
наличие на затруднения в обслужване на текущите задължения се установяват през
2017 г.
С решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ следва да
бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
На основание чл. 628, ал. 4 ТЗ молителят посочва лице, отговарящо на условията
на чл. 655, ал. 2 – В.Л.Б..
Разноски са претендирани от молителя и от присъединения кредитор „Е.9.“
ЕООД. На молителя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 350
лева, от които 250 лева за държавна такса и 1 100 лева за депозити за вещи
лица, а на „Е.9.“ ЕООД сумата в общ размер на 950 лева, от които 250 лева за
държавна такса и 700 лева за депозити за вещи лица.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.“
ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, В.Л.Б., вписан в
Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата
по несъстоятелност по търговския закон, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в Държавен вестник, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията, като
определя едноседмичен срок от съобщението за встъпването му в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, което ще се проведе на 26.09.2022 г. от 14:00 часа
в гр. София, бул. „*******, в съдебната зала, определена за открити съдебни
заседания на VІ-1 състав на Търговско отделение, на Софийски градски съд, при
дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен
синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на „Т.б.Д“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на 1 350 лева /хиляда и триста и петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото за държавна такса и депозити за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на „Е.9.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес:*** размер на 950 лева /деветстотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото за държавна такса и депозити за вещо лице.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: