В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 274 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 86 ал.1 във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД, иск за съществуване на вземането по заповед № 1049/03.08.2011г. по ч. гр. д. № 431/2011г. по описа на ДРС. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 28.07.2006г. около 14.30 часа в гр. П… на бул. Хр… Б…. до № 2… при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „405”, с рег. № СМ 53 … АК, ответника А... Р.. М... e причинил пътнотранспортно произшествие като при потегляне от реда на паркиралите автомобили е отнел предимство на участник № 2, който за да предотврати ПТП със значителни щети се е отклонил в ляво и блъснал лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ, след което напуснал самоволно мястото на пътнотранспортното произшествие без да уведоми за него компетентните органи на „Пътна полиция” и да ги изчака на местопроизшествието. Твърди, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен протокол № 880629/01.08.2006г. и към датата на събитието за лек автомобил марка „Пежо”, модел „405” с рег. № См 53 …. АМ е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със „ЗК Л… И…” АД – застрахователна полица № 223060092974, със срок на действие от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. Твърди, че във връзка с претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, предявена за уврежданията по лек автомобил „ВАЗ” модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ, настъпили в резултат от гореописаното ПТП, при „ЗК Л… И…” АД е образувана ликвидационна преписка № 08-01—5060-32518/06. Твърди, че при оглед на този автомобил, извършен от застрахователя на 02.08.2006г. са констатирани увреждания на рог предна броня ляв, маска предна, калник преден ляв и преден капак, възникнали в следствие настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и по силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /223 06 0092974, със срок на действие от 01.01.2006г. до 31.12.2006г./ на 20.10.2006г. „ЗК Л… И…” АД е изплатила застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в размер на 198.92 лева, като размера на вредите е изчислен на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС. Твърди, че на основание чл. 410 от ГПК, чл. 274 ал.1 т.1 пр. 3 от Кодекса на застраховането и чл. 86 ал.1 във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД, „ЗК Л… И…” е депозирала пред ДРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника А… М…, по повод което е образувано ч. гр. дело № 431/2011 г., по което дело е издадена заповед за изпълнение, която е възразена в законоустановения срок. Твърди, че на основание чл. 274 ал.1 т.1 пр. 3 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и следв. от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, „ЗК Л.. И…” АД придобива право на регрес срещу застрахования А... Р... М.. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, както и на основание чл. 86 ал.1 във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД за „ЗК Л… И…” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 118.27 лева, изчислена за периода от датата на получаване от страна на длъжника на поканата за доброволно изпълнение, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което за него се явява правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът А... Р... М... дължи на „ЗК Л… И…” АД сумата от 198.92 лева – главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; мораторна лихва върху главницата, възлизаща на 118.27 лева, изчислена от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение до датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира за разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В о. с. з. ответникът чрез адв. Д… оспорва изцяло исковата молба, намира, че иска е неоснователен и недоказан. Намира, че искът е погасен по давност, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Според удостоверение изх. № 20110705110740/05.07.2011 г. на Агенция по вписванията ищеца е вписан в търговския регистър като фирма „Застрахователна компания Л… и…” АД, със адрес: гр.С…, община С…, район К… с… бул. Ч… в… № 5… Д, представлявано от С... Х... С... и М... С... М... – Г… заедно и поотделно. От фактическа страна съдът установи следното: На 28.07.2006г. около 14.30 часа в гр. П… на бул. Хр… Б… до № 2… ответника А... М... в качеството си на водач на собствения си лек автомобил – марка „Пежо”, рег. № См 53 … АК при потегляне от реда на паркираните автомобили е отнел предимството на участник № 2 – МПС „ВАЗ” модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ, управлявано от Г... К... А..., който за да предотврати ПТП със значителни щети се отклонява в ляво и блъска участник № 3. Посоченото ПТП е описано в приложен по делото (л.8) протокол за ПТП № 880629/01.08.2006 г. на РПУ гр. П…. Вследствие на удара върху пострадалия автомобил били нанесени следните щети: рог ПВС на предна броня, предна маска, калник преден ляв, капак преден. Установява се от застрахователна полица № 200-0-001/30.12.2005г., че за лек автомобил марка „Пежо” , рег. № См 53 … АК, собственост на Р… А… М… е заплатена застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се, че към датата на събитието за лек автомобил марка „Пежо”, модел „405” с рег. № См 53 … АМ има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със „ЗК Л… И…” АД – застрахователна полица № 223060092974, със срок на действие от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. /л.7/ . При ищцовото дружеството по посочения договор била образувана ликвидационна преписка № 08-01—5060-32518/06 във връзка с претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, предявена за уврежданията по лек автомобил „ВАЗ” модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ, настъпили в резултат от гореописаното ПТП. С оглед констатираните щети застрахователят извършил експертиза по щета № 08-01-5060-32518/06 и издал доклад по щета № 08-01-5060-32518/06. с нареждане за заплащане на сумата от 198.92 лв. на Г… К… А…. С пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег. № 499/20.10.2006г. на Кметство с. Р…, Г...К... А... е упълномощил А... Г... Г... и Е... И... К... да управляват в страната и в чужбина собствения му лек автомобил марка „Лада- Нива“ с рег. № РВ 35 … АМ, да го представляват пред ограните на КАТ, МВР, Митници, Данъчни служби, ДЗИ и други застрахователни компании, да получават суми от застрахователни компании от негово име и за негова сметка. С разходни касови ордери № 901 и 902/20.10.2006г. на упълномощените лица – А... Г... и Е... К... поотделно е заплатена сумата от 99.46 лева за щета № 08-01-5060-32518/06 гражданска отговорност. Ищеца е изпратил до ответника и копие до Р... А... М... предсъдебна покана изх. № 3480/21.11.2006г., с която са уведомени за щетите на увредения автомобил в размер на 208.12 лева и е даден 10- дневен срок от получаване на поканата да се явят лично за да внесат сумата. Ответника А... М... е получил поканата с препоръчано писмо на 04.12.2006 г. (л.19/. Против ответника е издадено Наказателно постановление № 8335/30.08.2006г. на Началник група в сектор ПП-КАТ към ОДП-П…, въз основа на АУАН № 8335/01.08.2006г., за това, че при потегляне от реда на паркираните автомобили за включване в движението отнема предимство на минаващия покрай него лек автомобил ВАЗ РВ 35 … АМ, който извършва самостоятелна маневра свързана с отклонение в ляво и блъска тов. автомобил РВ 89 … СС. Със Заповед № 1049/03.08.2011 г. по гр. дело № 431/2011 г. по описа на ДРС е осъден длъжникът А... Р... М...с ЕГН ... от гр. Д…, обл. Смолян, ул. З… 1… да заплати на кредитора Застрахователна компания "Л… И…" АД, ЕИК ………….., с адрес на управление: гр. С…, бул. Ч… в… № 5…Д, представлявано от С... Х... С… - изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк. П... М... М... сумите : 317.19 лева, от които 198.92 лева – главница; 118.27 лева –наказателна лихва за периода от 04.12.2006г. - датата на получаване на предсъдебната покана до 01.08.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 198.92 лева, считано от 03.08.2011 г. до изплащане на вземането и 125.00 лева- разноски по делото, от които 25 лева- д.т. и 100 лева – адв. възнаграждение, като вземането произтича от изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователна полица № 223 06-0092974, със срок на действия 01.01.2006г. до 31.12.2006г. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ, съдът прие за установено, че: По първа задача: по делото няма други доказателства, изясняващи настъпването на произшествието, освен протокола за ПТП, може да се приеме, че в момента на произшествието водач·т А… Р… М… при управление на лек автомобил „Пежо 405, с рег. № СМ 53 … АК е излизал от реда на паркираните в десния край на пътното платно автомобили. При извършването на тази маневра той не е възприел движещия се в ляво от него лек автомобил – участник № 2 и не е изчакал неговото преминаване. В резултат на възникналата ситуация, водачът на лекия автомобил – участник № 2 - „Лада 2121 Нива” е възприел опасността пред него и е предприел спасителна маневра- завиване на ляво, с цел да избегне директния сблъсък с лекия автомобил „Пежо”. При това водачът е завил рязко волана на управлявания от него лек автомобил на ляво, като автомобилът му е променил траекторията си на движение и се е блъснал в намиращия се в ляво от него автомобил – участник № 3. При удара са причинени увреждания в лявата част на „Нивата” като са били увредени предната му броня, предна маска, преден ляв калник и капака над двигателя. По втора задача:В протокола за ПТП е записано, че по лекия автомобил „Пежо 405” с рег. № СМ 53 … АК няма нанесени видими щети в резултат на настъпилото събитие. По трета задача: средната действителна пазарна стойност на лек автомобил „Пежо 405” към датата на произшествието е около 4000-5000 лева в зависимост от годината на производство, моделът и вида на двигателя. По делото липсват подробни данни за лекия автомобил. Средната цена на автомобила е определена съгласно предлагането на пазара чрез обяви за продажби на подобен лек автомобил, описани в списанието „Авто окозион” период 2006г. Записания в протокола за ПТП VIN код на лекия автомобил VF315BDK270185461 най- вероятно не отговаря на истинския, тъй като още третия знак в него е сгрешен и показва, че автомобил „Пежо” е модел 106, а не 405. Такива несъответствия могат да се открият и в другите знаци на закодирания номер на автомобила. Освен това този модел леки автомобили се произвежда в перидоа от 1987 до 1996г., а според записания в протокола за ПТП код – автомобила е произведен през 2007г., което не може да е вярно. Към заключението си вещото лице е приложил показана част от зашифровката на VIN кода на фирмата „Пежо”. По лекия автомобил не е имало увреждания и не са му нанасяни поражения в резултат на сблъсък при ПТП. По четвърта задача : При лекия автомобил ”Пежо” няма установени щети, които да са относими към настъпилото ПТП. Възможно е да има причинно-следствена връзка между поведението на водача му при потегляне от паркирано състояние, с настъпилите след това щети по другите участници в инцидента. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена допълнителна САТЕ, съдът прие за установено, че: По първа задача: В протокола за ПТП, на участника № 2 (лек автомобил ВАЗ 2121) са описани нанесените повреди по автомобила: основно в предната му лява част - преден капак над двигателя, преден ляв калник и предна броня. Степента на увреждането на тези елементи не се описва в протокола за ПТП, а се установява при външен технически оглед, извършван от вещо лице. Такъв оглед е направен на 02.08.2006 г и е попълнен опис заключение на щетите по автомобила, като вещото лице П... П… е описал в 4 позиции уврежданията, като ги е класифицирал по сложност на възстановителните дейности: подмяна на ляв рог от РVС за предна броня; необходимост от ремонт на предна маска - втора сложност; калник преден ляв - първа сложност; капак преден - първа сложност. По втора задача: По време на произшествието е била в сила Наредба 24/08.03.2006 година за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (ДВ брой 25/ 2006 година). Съгласно таблицата на чл.12, ал. 2, т. 12 от Методиката, за автомобил в експлоатация над 15 години и произведен в страните на бившия СИВ, коефициентът на овехтяване на частите се приема - 0,2. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Методиката - стойността на един сервизен човекочас е 8 лв. В чл. 14, ал. 1 от Методиката се определят разходите за боядисване като сбор от основните материали ( боя комплект) и допълнителните материали при боядисването. За три броя основни елемента на превозното средство са необходими 3 х 0,22 л боя или общо 0,66 л. Съгласно чл. 15, ал 1, т. 2, б „а" - за автомобил в експлоатация над 14 години от датата на производството му - цената на 1 л акрилна боя е 40 лв. За 0,66 л боя стойността й е 26,40 лв. Стойността на допълнителните материали при боядисване се определя таблично съгласно чл. 14, ал. 4 и представлява 110% от стойността на боята комплект - или стойността им ще е: 26,40 х 110% = 29,04 лв. Така стойността на бояджийските материали за възстановяване на лекия автомобил ще е: 26,40 + 29,04 = 55,44 лв. Сервизните нормовремена за демонтажно-монтажни операции, за възстановяване (тенекеджийски, шлосерски и др.) и за бояджийски операции се определят съгласно приложенията към методиката според извършваните дейности. За възстановяване на нанесените увреждания по лекия автомобил ВАЗ 2121 са необходими нови части и материали и влагане на труд. Стойността на нанесената щета на лек автомобил възлиза на 200.36 лева, от които: части по фактура – 2.52 лева; труд – монтаж и демонтаж – 20.80 лева; тенекедж. – 32.80 лева; боядисване – 88.80 лева и материали и др. разходи – 55.44 лева. Застрахователя е определил и изплатил на собственика на автомобила щета на стойност 198.92 лева или с 1.44 лв. по-малко от определената щета в настоящата задача, експертизата приема, че стойността на уврежданията са в размера на изплатената от застрахователя сума. Стойността на нанесените повреди, необходима за възстановяването на лекият автомобил ВАЗ 2121, с рег. № РВ 35 … АМ, до техническото му състояние, такова, каквото е било преди произшествието и калкулирана по цени по същото време, възлиза на 198.92лева. По трета задача: От приложения към делото снимков материал - стр. 11 може ясно да се визуализират нанесените увреждания по превозното средство. Те съответстват напълно с описаните повреди в протокола за ПТП и в опис заключението при извършения оглед на лекия автомобил. Няма описани или калкулирани вреди, които да не са в пряка връзка с настъпилото произшествие. В описа няма и калкулиран труд, който да е за дейности нямащи отношение към настъпилите вреди. В заключението може да се твърди, че е налице причинно- следствена връзка между описаното в протокола за ПТП и настъпилите щети, установени по увредения лек автомобил марка ВАЗ, модел Нива „ВАЗ 2121” с рег. № РВ 35 … АМ. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Съдът намира, че иска е основателен и доказан по следните съображения: Настоящия иск е установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е обща. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира. Предмет на делото са обективно съединените искове, имащи за предмет установяване дължимостта на претендирани от застрахователя регресни вземания, породени от изпълнение на задължения по застрахователно правоотношение, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед спецификата на настоящия казус следва обаче да се установят всички признаци свързани с иск по чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането. Следва да се установи наличието на ПТП, настъпилите щети, причинната връзка на ПТП –то с настъпилите вреди, размера на вредите, изплащането на обезщетението, покана към ответника да изпълни задължението си. Съгласно чл.274, ал.1, т.2 от КЗ освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. От представените по делото писмени документи се установява валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и и собственика на лекия автомобил марка „Пежо” , рег. № См 53… АК по застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпване на застрахователното събитие. Не е спорен и фактът, че застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" е изплатено на увреденото лице, собственика на ударения автомобил „ВАЗ” модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ чрез пълномощниците му А… Г… Г… и Е… И… К… и е на стойност 198.92 лева /2 броя РКО л.16/. Ответникът е управлявал лекия автомобил марка „Пежо” , рег. № См 53 … АК, което е установено от посочения протокол за ПТП и има съставен АУАН и НП. На 28.07.2006г. около 14.30 часа в гр. П… на бул. Хр… Б… до № 2… при управление на лек автомобил марка „Пежо”, модел „405”, с рег. № СМ 53 …. АК, ответника e причинил ПТП като при потегляне от реда на паркиралите автомобили е отнел предимство на участник № 2, който за да предотврати ПТП със значителни щети се е отклонил в ляво и блъснал лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ, след което напуснал самоволно мястото на пътнотранспортното произшествие без да уведоми за него компетентните органи на „Пътна полиция” и да ги изчака на местопроизшествието. Съгласно протокола за ПТП № 880629/01.08.2006 г., който е официален писмен свидетелстващ документ, относно удостоверените в него обстоятелства, вина за произшествието и вредите има ответника, тези данни се потвърдиха в производството и чрез гласните доказателства – показанията на свид. Г…, управлявал при възникване на ПТП - лекия автомобил марка „ВАЗ”, модел „2121 Нива”. По делото е установено и от приетите от съда експертизи и останалите доказателства още, че в пряка причинна връзка от това му виновно и противоправно деяние, представляващо административно нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, са причинени на третото лице имуществени вреди, изразяващи се в повреди на автомобил „ВАЗ” модел „2121 Нива” с рег. № РВ 35 … АМ , които вреди са на стойност 200.36 лева според САТЕ. Гражданската отговорност на ответника за имуществени вреди е била покрита от действалият по време на причиняването им договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ищеца. Поради това последният, като застраховател по същия, е платил на 20.10.2006 г. застрахователно обезщетение в общ размер на 198.92 лева. От тази дата за ищецът е възникнало и регресното право по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ да иска от застрахования – ответника възстановяването на платеното обезщетение, защото при настъпване на ПТП последният е управлявал МПС в нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, за което има съставен АУАН и НП. В настоящият случай всички факти и обстоятелства в тежест на ищцовото дружество са установени с оглед на приетата по-горе фактическа обстановка. Поради изложеното претенцията по главния иск се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена. Въпреки определения по-голям размер на щетите в САТЕ /200.36 лева/ ответника следва да отговаря по регресен иск само до размера на сумата, която застрахователя е заплатил на пострадалия. Неоснователно е възражението на ответника, че по отношение на претенцията на ищеца е изтекъл давностен срок. Давностния срок по чл.197 от КЗ касае възможността на застрахования да претендира от застрахователя застрахователното си обезщетение, но не касае правото на застрахователя да предяви регресен иск, за това тази давност не касае процесния случай. Претенцията по регресния иск се погасява с петгодишна давност по общия ред – чл.110 от ЗЗД, но началния момент на тази давност започва да тече от датата на изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалия. Това изплащане е станало на 20.10.2006 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 431/2011г. по описа на ДРС е подадено от ищеца в настоящото производство по пощата на 01.08.2011 г. – около два месеца преди изтичането на давностния срок. Ето защо направеното от страна на ответника възражение за изтекла давност е неоснователно. С оглед на това, съдът намира, че ищецът има право на регрес против ответника именно за сумата от 198.92 лева, която реално е заплатена на увреденото лице, поради което предявеният иск е доказан до този размер. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо главния иск и зависи от изхода на последния. Иска по чл. 86 от ЗЗД се явява доказан, в нормата на чл. 274 от КЗ е предвидено, че регресното право на застрахователя възниква от заплащане на застрахователното обезщетение, но не е определен деня за изпълнение на същото от застрахования. Не може да намери приложение нормата на чл. 84 ал.1 изр. І от ЗЗД с оглед предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 274 от Кодекса þа застраховането, във вр. с чл. 86 ал.1, във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД, за да изпадне в забава застрахованият да удоволетвори регресното вземане на застрахователя е безусловно необходимо последният преди това да го покани. Предвид основателността на главния иск за дължимост на застрахователното обезщетение, основателна се явява и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за дължимост на законната лихва върху обезщетението от 198.92 лева, считано от 04.12.2006 г. – датата на получаване на поканата до 01.08.2011 г., както и на законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на 20.10.2006 г. и е поканил ответника да му заплати процесното регресно вземане, и от 04.12.2006 г. – датата на получаване на поканата е възникнало неговото вземане за главницата, както и вземането му за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, предвид суброгирането му в правата на увреденото лице, поради което претенцията е основателна за претендирания период. Ищеца е направил разноски в общ размер от 370.00 лева, а неоснователно претендира за сумата от 395.00 лева, тъй като 35.00 лева, внесени като депозит за свидетели подлежат на връщане. Неправилно претендира за две суми по 25.00 лева- държавна такса, след като сума от 25.00 лева е присъдена като разноски по ч. гр. дело № 431/2011 г. и отделно са довнесени още 25.00 лева. С оглед изхода на делото и направените от ищеца разноски, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество сумата от 335.00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски, а иска в останалата част над присъдената сума до претендираната от 395.00 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „Л… И…“ АД с ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: гр.С…, бул. Ч… в… № 5… Д, представлявано от С... Х... С...- изпълнителен директор и по отношение на А... Р... М... с ЕГН ... от гр. Д…, обл. Смолян, ул. З… № …, че в полза на ЗК „Л… И…“ АДгр.С… съществува вземане за сумата от 317.19 лева, от които 198.92 лева – главница; 118.27 лева –наказателна лихва за периода от 04.12.2006г. - датата на получаване на предсъдебната покана до 01.08.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 198.92 лева, считано от 03.08.2011 г. до изплащане на вземането и 125.00 лева- разноски по делото, от които 25 лева- д.т. и 100 лева – адв. възнаграждение, представляващи изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени от ответника на 28.07.2006г. около 14.30 часа в гр. П… на бул. Хр… Б… до № 2…, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 1049/03.08.2011г. по ч.гр. д. № 431/2011 г. по описа на ДРС. ОСЪЖДА А... Р... М... с ЕГН ... от гр. Д…, обл. Смолян, ул. З… № … ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л… И…“ АД с ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление: гр.С…, бул. Ч… в… № 5… Д, представлявано от С... Х... С...- изпълнителен директор сумата от 335.00 лева /триста тридесет и пет/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски. ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК „Л… И…“ АД с ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление: гр.С…, бул. Ч… в… № 5… Д, представлявано от С... Х... С...- изпълнителен директор против А... Р... М... с ЕГН ... от гр. Д…, обл. Смолян, ул. З… № …за направените по делото разноскив останалата част над присъдената сума от 335.00 лева до претендираната от 395.00 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението. СЪДИЯ : |