№ 607
гр. Плевен, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20224400500289 по описа за 2022
година
Производството е по чл.121 ГПК.
С определение № 1145 от 22.03.2022г г по гр. Дело № 792/22 по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд - Пловдив.
Недоволен от така постановеното определение в частта, в която
делото е изпратено по подсъдност на РС – Пловдив е останала ищцата пред
Пл РС , която е подала частна жалба срещу определението по реда на чл. 121
от ГПК. В частната жалба се твърди, че определението в тази му част е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като РС – Плевен не е предоставил на
страната възможност да изрази становище по искането за изпращането на
делото по подсъдност в РС – Пловдив, както и че детето М. е живяло с
майката до 23.01.2022 г, от която дата са започнали действия на бащата по
укриване на детето от майката, но 28.03.2022г детето е върнато на майката в
Плевен, има постоянен и настоящ адрес в Плевен, който е и адрес на майката,
ищца пред РС – Плевен и жалбоподател пред ОС – Плевен. Представени са
доказателства за адресите на детето и за факта, че същото е записано и
посещава детска градина в Плевен.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по частната
жалба , в който се взема становище, че жалбата е неоснователна.Твърди се, че
1
при образуване на делото детето е имало обичайно местопребиваване в
Пловдив. Възразява се и по присъждане на разноските, който въпрос следва
да се разрешени при приключване на основното производство по делото.
Като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по
делото доказателства, Окръжен съд – Плевен приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал. 1 от ГПК, поради което
е процесуално допустима. По същество е и основателна.
Съгласно чл. 127 ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение
по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144.
От доказателствата по делото, представени с исковата молба и с
частната жалба, се установява, че детето М. има преимуществено
местопребиваване и настоящ адрес при своята майка Р. П. Р. на адреса на
същата в град Плевен. Представени са доказателства за постоянен и настоящ
адрес в град Плевен.
Видно е също така, че за известен период от време, след вземане на
детето , М. е пребивавал в Пловдив при баща си. Видно е от материалите по
делото, че РС – Плевен се е произнесъл относно привременни мерки за
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето като е
постановил правата да се предоставят на майката и детето да живее с нея. На
това основание и видно от представения протокол от 28.03.2022 г за действия
на ЧСИ М. в Пловдив, детето М. е върнато на майката. По делото не са
спорни обстоятелствата, че детето е живеело с майка си в Плевен и се е
озовало в Пловдив след като бащата го е взел и не го е върнал обратно на
майката, поради което временно местоживеенето му е било в град Пловдив. В
Плевен детето е записано на детска градина.
Съдът счита, че отклоняването на детето за кратък период от време и
по изложените причини от обичайното му местопребиваване и настоящ адрес
не означава промяна на същия. Следва да се вземе предвид наистина
обичайното местопребиваване и настоящ адрес на детето, които са в Плевен,
по отношение на което обстоятелство, има събрани по делото доказателства.
2
В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. определение от
1.03.2021 г по ч.гр. дело № 254/21 г на трето г.о на ВКС на РБ. Към момента
на произнасяне на настоящия въззивен съд детето живее в Плевен с майка си.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че възражението на
ответника за неподсъдност на спора пред РС - Плевен се явява
неоснователно, тъй като обичайното местопребиваване на детето е в град
Плевен на адреса на неговата майка и местно компетентен да разгледа спора е
РС – Плевен .
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна и следва да
бъде уважена, а атакуваното определение на РС – Плевен следва да бъде
отменено като делото бъде върнато на РС – Плевен за по – нататъшни
действия.
Налице е искане за присъждане на разноски по представен списък по
делото.
Чл.81 ГПК задължава съдът да се произнесе по искането,но
настоящият състав на решаващия съд приема, че по правилата на чл.78 ГПК
произнасяне за разноските по настоящото дело ще се дължи от Районен съд -
Плевен , когато ще се решат въпросите по съществото на делото и в
зависимост от техния отговор съдът ще се произнесе за всички направени по
делото разноски на страните, включително и тези за това производство по
подсъдността.
С оглед факта, че се отменя определение за прекратяване и не се
прегражда пътя за разглеждане на делото пред сезирания съд, както и с оглед
съображения по аргумент за противното от т.9 б.“в“ от ТР 1 от 9.12.2013 г по
тълк. Дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ настоящето определение не
подлежи на обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1145 от 22.03.2022г г по гр. Дело № 792/22
по описа на РС – Плевен , с което съдът е изпратил делото по подсъдност на
Районен съд - Пловдив
3
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС – Плевен за продължаване на процесуалните
действия по предявените искове и за произнасяне по направените разноски в
производството относно подсъдността при постановяването на решението по
първоинстанционното дело
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4