Решение по дело №625/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Т. – Д. З. Б. – К. С.” К. С., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 940/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против Разпореждане от 23.12.2011 г. на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 по изпълнително дело № 940/2011 г. В частната жалба се сочи, че с обжалваното разпореждане частният съдебен изпълнител, по искане на настоящия жалбоподател – длъжник по цитираното изпълнително дело, е намалил дължимите разноски за адвокатски хонорар на взискателя със сумата 367.12 лева – от 1 300 лева на 932.88 лева. Твърди се, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава прекомерно предвидения размер на допустимото такова, изчислявано съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се излагат съображения, че размера на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване, водене и защита по изпълнителното дело възлиза на 310.94 лева. Иска се отмяна на атаÛувания акт на частния съдебен изпълнител и намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело до минимума, посочен в Наредба № 1, а именно - 310.94 лева.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят А. М. Ю., чрез своя представител по пълномощие, е подал писмени възражения срещу подадената жалба, в които излага становище за нейната неоснователност.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0940 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 08.12.2011 г. по молба на взискателя А. М. Ю., чрез своя представител по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 06.12.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело „Т. – Д. З. Б. – К. С.” К. С. за сумата в размер на 4 698 лева. Към молбата за издаване на изпълнителен лист е приложен и договор за правна защита и съдействие № 022826, видно от който за образуване и водене на изпълнително дело взискателят А. М. Ю. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 22949/08.12.2011 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № *0940 – „Т. – Д. З. Б. – К. С.” К., да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1. 4 698 лева неолихвяема сума, 2. 1 300 лева по договор за правна защита, 3. 172.60 лева разноски по изпълнителното дело и 4. такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 616.18 лева, в полза на частния съдебен изпълнител.

С молба вх.№ 12137/23.12.2011 г. длъжникът по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател „Т. – Д. З. Б. – К. С.” К. е поискал от частния съдебен изпълнител намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до минималния размер съгласно Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения.

С разпореждане от 23.12.2011 г. по изпълнително дело № 940/2011 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е намалил дължимите разноски за адвокатски хонорар по делото със сумата 367.12 лева – от 1 300 лева на 932.88 лева.

При тези доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

От гореизложеното се установи, че по искане на длъжника /жалбоподател пред тази инстанция/ частният съдебен изпълнител е намалил дължимите разноски за адвокатски хонорар по делото със сумата 367.12 лева – от 1 300 лева на 932.88 лева, която сума представлява трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес от 1000 до 5000 лв. е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., или в случая – в размер на 421.88 лева, респективно – 210.94 лева, съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата.

От горното е видно, че в настоящия случай трикратния размер на възнаграждението за образуване и водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 932.82 лева, от които 300 лева е трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.1 от наредбата – за образуване на изпълнителното дело /3 х 100 лева/, и 632.82 лева – трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.2 от наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /3 х 210.94 лева/.

Съдът намира, че с оглед разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, липсва основание за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по – малък от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Ето защо, като е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 932.88 лева, представляващи трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, частният съдебен изпълнител е постановил законосъобразен и обоснован акт, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Що се касае до довода, че частният съдебен изпълнител е следвало да се произнесе с постановление, а не с разпореждане, то същия е ирелевантен, доколкото това обстоятелство само по себе си не води до незаконосъобразност на постановения акт. Обжалваното разпореждане има характер на постановление и като такова подлежи на обжалване, доколкото с него частният съдебен изпълнител се е произнесъл относно разноските за адвокат. Впрочем, с разпореждането, което се обжалва от длъжника, съдебният изпълнител се е произнесъл изрично по направеното от последния искане, като го е уважил и е намалил размера на дължимия адвокатски хонорар до определен размер.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. – Д. З. Б. – К. С.” К., ЕИК *********, с адрес: С. 1301, р-н „Възраждане”, У.Ц. С. 87, против Разпореждане от 23.12.2011 г. на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 по изпълнително дело № 940/2011 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.