Решение по дело №1991/2011 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   835                      Година   14.07.2011                Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юни                                                                                         Година 2011 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: С.Ч.                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1991 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

 

            Ищецът П.Г.П. твърди в исковата си молба, че от месец ноември 2006 г. до февруари 2008 г. живял с ответницата на съпружески начала, без да имат сключен граждански брак, в къщата на родителите му в ***, през време на което им съжителство се родил и синът им на *** г. Ответницата напуснала семейното жилище, като изоставила детето при него. Знаел, че след това същата живяла и работела известно време в Г., а по–късно  заживяла на съпружески начала с друг мъж. От напускането на семейното жилище същата престанала да се интересува от детето и единствено ищецът се грижел за него с помощта на родителите си. Едновременно с това се грижел за възпитанието и издръжката и на другите си две деца Г.П. Г., който бил непълнолетен ученик в 10-ти клас на *** и малолетната Я.П.Г., която била ученичка в 7-ми клас на ***. С оглед това у него се породил правен интерес да иска на него да бъдели предоставени за упражняване родителските права над малолетното им с ответницата дете Й., което сега било на три ненавършени години. След като ответницата изоставила същото в къщата на родителите му, където живеели дотогава и го напуснала, тя с нищо не го подпомагала в издръжката на това им дете. През това време същото израснало и нараснали нуждите му от средства за неговата издръжка. Посещавало детска градина. Отделно трябвали пари за прехраната му в къщи, за дрехи. Тъй като ответницата не желаела доброволно да участва в издръжката на детето им, за ищецът се породил правен интерес от предявяването на иска. С оглед на възрастта на детето, нуждите му от средства за издръжка към момента и собствените му доходи счита, че издръжката, която понастоящем ответницата следвало да осигурява на малолетното им дете трябвало да бъде в размер на 90 лева. Искането е да се постанови решение, с което да се определи местоживеенето на малолетното дете на страните и предостави упражняването на родителските права върху него на ищеца, а на ответницата да се определи подходящ режим на лични отношения с него, както и да се осъди същата да заплаща на това си дете ежемесечна издръжка в размер на 90 лева, считано от една година назад от подаване на исковата молба на 15.04.2011 г. в съда, до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяването й, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.  

 

            Ответницата С.Ч.Ш., редовно и своевременно призована, не е подала писмен отговор, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

 

            Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. С представен социален доклад заема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Страните не спорят, а се установи и от съвкупната преценка на представения социален доклад и показанията на разпитаните по делото свидетели В. (майка на ищеца) и Г., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства, което ги прави убедителни и оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 от ГПК), че страните по делото не са сключвали граждански брак, но в продължение на 2 години до февруари 2009 г. живели на съпружески начала в къщата на родителите на ищеца в ***, от което им съжителство се ражда на *** г. и малолетното им дете Й. П. Г. *** 2009 г. ответницата напуска това жилище, в което оставя на грижите на ищеца малолетното им дете и заживява при своите родители в къща в ***, където живяла за период от около четири месеца, през който ходила и на гости на своя братовчедка в Г.. След завръщането й заживяла през м. ноември 2009 г. на съпружески начала с друг мъж А.А.А. в къща в ***, съжителството си с който продължава и към приключване на устните състезания. С тях в същата къща живее и малолетната дъщеря З. на ответницата, на възраст 11 години, родена от предишното й съжителство с друг мъж. Страните не спорят, установява се от разпита на свидетелите, а ответницата е и признала извънсъдебно пред изготвилите доклада социални работници, че през този период на разделно живеене на страните, същата не е проявила никакъв интерес от развитието, издръжката и възпитанието на роденото от съжителството им с ищеца – тяхно малолетно дете Й. Г., от което се дезинтересирала напълно, като през този период по собствено желание не провела с това си дете нито една среща и не осъществила никакъв контакт, въпреки липсата на пречки за това от страна на ищеца и родителите му. Поради това при социалното проучване изготвилите доклада социални работници са установили, че детето не познава и няма траен спомен за майка си, за която не говори въобще (л. 26). През целия посочен период на разделно живеене на страните, детето им се отглежда, възпитава и издържа от ищеца, с помощта на неговите родители, в спокойна семейна среда в тяхното горепосочено жилище, където това дете е обградено с много обич и внимание, и живее заедно с другите две ненавършили пълнолетие деца на ищеца от предишното му съжителство с друга жена – Г.П. Г. на 16 години и Я.П.Г. на 13 години, еднокръвни брат и сестра на малолетното дете Й. П. Г., видно от социалния доклад и показанията на свидетелите В. и Г., и от представените удостоверения за раждане на тези деца (л. 6-7). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 127, ал. 2 от СК са доказани в своето основание. Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не са съпрузи, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Следователно, при този иск съдът определи не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и издръжката им (чл. 127, ал. 2 от СК). Това е така, защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Поради това положението е идентично с това, като при развод, който извод следва и от самата норма на чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК, която препраща към тази на чл. 59 от СК и от обстоятелството, че извънбрачните деца не могат да се поставят в неравностойно положение в сравнение с брачните, а в случай на развод съдът служебно се произнася по всички тези въпроси и без искане на страните (чл. 59, ал. 2 от СК, така и Р № 669-1992 г.-II г.о. на ВС). Поради това и в случая съдът следва да се произнесе не само по исковете на ищеца за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката му, но и служебно да определи режим на лични отношения с него.

 

В случая по делото се установи, че през целия период на разделно живеене на страните от февруари 2009 г. до приключване на устните състезания, малолетното им дете живее с ищеца, който за разлика от ответницата, полага за него грижи и го отглежда и издържа с помощта на родителите си, поради което това дете следва да остане да живее при него (чл. 59, ал. 4, във вр. с чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК; така и р. II, б. “в” от ППВС № 1/1974 г.). Вярно е, че по делото няма данни да е неподходяща социалната среда при някого от родителите му, нито пък някой от тях да е имал аморални или противообществени прояви. Но също така е вярно, че това дете се отглежда от невръстната му детска възраст, когато е било само на 1 година и 7 месеца и до датата на приключване на устните състезания от своя баща, именно защото неговата майка го е изоставила на неговите грижи и през целия този период се е дезинтересирала напълно от неговото отглеждане, развитие, издръжка и възпитание. Поради това това дете е привързано и познава само своя баща, а не и своята майка, защото видно от социалния доклад именно той полага за него адекватни родителски грижи. Освен това единствено той, за разлика от ответницата, е изявил по делото и желание да продължи да отглежда и възпитава в бъдеще това дете, което е сериозно указание за загрижеността и желанието му да изпълни родителския си дълг. Тези обстоятелства в своята съвкупност налагат и извода, че ищецът, за разлика от ответницата, разполага и с по-добри родителски и възпитателски качества. А всички тези обстоятелства, в съчетание и с препоръките в социалния доклад, налагат извода, че в интерес на това дете е същото да живее в бъдеще при ищеца, като негов баща, на който поради това следва да се предоставят за упражняване родителските права върху това дете и при когото следва да се определи местоживеенето на същото (р. II от ППВС № 1/1974 г.).

 

При това положение съдът следва да определи и подходящ режим на лични отношения на ответницата с това дете, който от една страна да тушира, доколкото е възможно, неблагоприятните последици на раздялата на родителите му и от друга, да създаде възможност на това дете да осъществява личен контакт със своята майка, толкова необходим и според социалния доклад, за да се създаде липсващата между тях емоционална връзка, неизградена до сега именно поради дезинтересирането на ответницата и липсата на личен контакт на същата с това й дете от невръстната му детска възраст до приключване на устните състезания. Доколкото от една страна от социалния доклад е видно, че страните са обединили съгласието си, че подходящ режим на лични отношения на ответницата с детето им е предложеният пред социалните работници такъв от ищеца, а именно - всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 часа до 17 часа, без преспиване, както и един месец пред лятото, несъвпадащ с отпуска на бащата, а от друга в социалния доклад е изразено становище на изготвилите го социални работници, че този режим на контакти е в интерес на това дете, съдът намери, че именно последният е подходящ за интересите на това дете, които са от първостепенно значение в тази насока и поради това следва да определи същия режим на лични контакти на ответницата с него с настоящото решение: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10 часа до 17 часа, без преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на ищеца.

   

При решаването на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна нуждите му от такава, с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят издръжка с оглед на техните доходи, имущество, квалификация и работоспособност (чл. 142 и 143, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). В тази насока съдът взе предвид, че ответицата има още едно малолетно дете на 11 години, а ищецът още две ненавършили пълнолетие деца съответно на 16 и 13 години, от реда на малолетното им дете, на които всеки от тях също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). От представената ищеца декларация от 13.04.2011 г. и социалния доклад се установява, че същият има завършено основно образование, като е с 50 % намалена работоспособност, призната с решение № 0958/044/16.04.2009 г. на ТЕЛК за срок до 01.04.2012 г., обусловена от заболяването му с диагноза: „----. Същият е безработен без регистрация в ДБТ-Стара Загора, като е декларирал, че за периода от м.април 2010 г. до март 2011 г. включително е получил от случайна работа възнаграждения общо в размер на 1200 лева, като за същия период е получавал и инвалидна пенсия в размер 115.67 месечно или общо за целия период е получил от посочената работа и пенсия доходи в размер на 2580 лева или средномесечния му доход за същия период е бил в размер на 215 лева, като по делото няма данни същият да получава и други доходи и да притежава недвижими имоти и МПС (л. 8). Ответницата не е представила по делото доказателства, какви доходи получава и имущество притежава, като в тази насока пред изготвилите доклада социални работници същата е заявила, че има завършен 4-ти клас, безработна е, получава само детски добавки от 35 лева за другото си дете З. Ч. на 11 години и разчита на помощ от сегашния си съжител. По делото обаче няма и доказателства да е неработоспособна или с намалена работоспособност, тъкмо напротив, от социалния доклад е видно, че същата е в добро здравословно състояние и не страда от хронични заболявания. Поради това съдът намира, че същата разполага с минимални за страната възможности да осигурява ежемесечна издръжка на своето малолетно дете Й. П. Г. с оглед обстоятелството, че е работоспособна (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Следва в тази насока да се има предвид и обстоятелството, че ищецът ще упражнява в бъдеще родителските права върху това малолетно дете на страните (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на страните, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 120 лева месечно. От същата с оглед обстоятелството, че е работоспособна, но има и друго ненавършило пълнолетие дете, ответницата може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на това си малолетно дете Й. Г. в размер на 75 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за същото общо 120 лева месечно, следва да се поемат от ищеца, като негов баща, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. С оглед обстоятелството, че издръжка на това си дете ответницата не е плащала от раздялата на страните през м. февруари 2009 г. до приключване на устните състезания, следва да се уважи искането на ищеца и присъди тази издръжка и за миналия период от една година преди подаване на исковата молба в съда на 15.04.2011 г. или от миналата дата 15.04.2010 г. до настъпване на основания, за нейното изменяване или прекратяване (чл. 149 от СК). Следователно, предявеният от ищеца иск за присъждане на ежемесечна издръжка на детето занапред и за минало време следва да бъде уважен до сумата от 75 лева, а в останалата му част над същата до претендираната с него по-голяма от 90 лева месечна издръжка – отхвърлен, като неоснователен. Посочената издръжка следва да бъде присъдена заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (чл. 146, ал. 1 от СК).

 

При този изход на делото, в тежест на ответницата следва да се възложат и сторените от ищеца разноски по повод на същото съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 122.77 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Доколкото ответницата не е поискала присъждането на разноски, а по делото няма и данни да е сторила такива, на същата не следва да се присъждат разноски с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 78, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от ГПК). В тежест на ответницата обаче следва да бъде възложена и дължимата се за производството държавна такса в размер на 144 лева върху присъдената издръжка на малолетното дете и за минало време (чл. 78, ал. 6 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Й. П. Г. с ЕГН **********, при неговия баща П.Г.П.,***- къща, с ЕГН **********.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. П. Г. с ЕГН **********, на неговия баща П.Г.П. ***

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката С.Ч.Ш.,***, с ЕГН **********, с малолетното дете Й. П. Г. с ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, без преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата П.Г.П. ***

 

ОСЪЖДА С.Ч.Ш. ***, да заплаща на малолетното си дете Й. П. Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.Г.П. ***, ежемесечна издръжка в размер на 75 (седемдесет и пет) лева считано от 15.04.2010 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.Г.П. ***, против С.Ч.Ш. ***, иск за присъждане на ежемесечна издръжка занапред и за минало време на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 75 лева месечно до претендираната 90 лева месечно.

 

ОСЪЖДА С.Ч.Ш. ***, да заплати на П.Г.П. ***, сумата от 122.77 лева (сто двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА С.Ч.Ш. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева за дължима се държавна такса върху присъдената издръжка на малолетното дете.

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: