РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500514 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260024/28.07.2022г., постановено по гр.д. № 515/2020г.
ОС – Шумен частично е уважил предявения от Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/ против А. А. Д., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.153 ЗПКОНПИ като е постановил отнемане в полза на
държавата на имущество - подробно описани златни накити, на обща
стойност 8 977.84 лева, иззети по ДП № 26/2019г. на ОД на МВР – Шумен и
парични средства на обща стойност 30 044.75 лева, иззети и описани в
протокол за претърсване и изземване от 20.02.2019г. по същото ДП №
26/2019г. и е отхвърлил искането на КПКОНПИ за отнемане на парични
суми, подробно описани в диспозитива на решението, представляващи
предоставени от А. А. Д. на трети лица заемни средства, направени от него
лични вноски по банкови сметки, начислени лихви по срочен депозит и
получени от А. Д. парични преводи от трети лица.
1
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби и от
двете страни по спора.
КПКОНПИ обжалва съдебния акт в частта, в която искът й за отнемане
на горепосоченото имущество е отхвърлен. В жалбата си навежда
оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Излагат се подробни аргументи защо
получените през поверявания период парични средства с неустановен
произход съставляват част от имуществото на ответника, поради което следва
да бъдат отчетени при направата на преценката налице ли е несъответствие и
защо ако са неналични към момента на предявяване на иска на отнемане
подлежи тяхната парична равностойност. Макар и да не е оспорен крайния
извод на съда за доказано несъответствие над изискуемия се законов праг, в
жалбата са изложени и доводи за неправилност на начина на определяне на
доходите и разходите на ответника през проверявания период. Сочи се, че
неправилно е прието, че ответникът не е имал разходи за издръжка, тъй като е
живеел с родителите си, както и че е доказан доход от извършени в негова
полза дарения от родителите му на стойност 45 000 лева и 30 000 лева.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване изцяло на предявения иск.
Ответникът А. А. Д. обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която предявеният срещу него иск е уважен. Счита за неправилни изводите на
съда за наличие на несъответствие между нетен доход и имущество в размер
над 150 000 лева. В тази връзка оспорва приетите за доказани твърдения на
ищеца за сключени договори за заем, посочени в досъдебното производство,
както и включването на сумите по тях и по предоставените му по дарение от
родителите парични суми в графа „имущество“, което е рефлектирало в
изчисленията на съда за размера на несъответствието. Твърди, че след
изваждане на тези суми /77 800 лева по договори за заем и 80 000 лева по
даренията/, несъответствието между нетен доход и имущество е 43 630 лева,
което не се явява значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ. Сочи също
така, че по делото не е доказано, че отнетите златни накити и иззети по ДП
парични суми са негова лична собственост, а това е опровергано и от
ангажираните от него свидетели, поради което искането за отнемане на това
имущество неправилно е било уважено. Иска от настоящата инстанция да
2
отмени обжалваното от него решение и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна.
Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от КПКОНПИ
против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №
260036/05.09.2022г., с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на Комисията за изменение на решението в частта му за
разноските, които е осъдена да заплати на ответника. По подробно изложени
доводи за основателност на направеното възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение, се иска отмяна на този съдебен акт
и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
С подаден в срока по чл.276 ГПК писмен отговор частната жалба е
оспорена като неоснователна.
В с.з. жалбите, съответно отговорите по тях се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Шумен се е произнесъл по предявен иск с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 2488/16.12.2020г. на КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура – Шумен, вх. № УВКПКОНПИ-320/06.03.2019г. за
привличане на А. А. Д., ЕГН ********** като обвиняем по ДП № 26/2019г. по
описа на ОД на МВР – Шумен за извършено от него престъпление по чл.252,
ал.1 НК /извършване в качеството му на физическо лице на банкови сделки по
занятие, без съответно разрешение, като предоставял парични заеми срещу
лихва/, с Протокол № ТД04ВА/УВ-3477/12.03.2019г. е образувана проверка
по чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ, обхващаща периода 12.03.2009г. – 12.03.2019г.
Посочено е, че в хода на тази проверка и съобразно материалите по
досъдебното производство е установено имущество, несъответно на
реализирания от проверяваното лице доход и за придобиването на което не е
установен законен източник. В тази връзка са наведени твърдения, че при
извършени от разследващите органи процесуално-следствени действия от
жилището на А. Д. /обитаваната от него стая/ са иззети веществени
доказателства – подробно описани златни накити, на стойност 8 977.84 лева и
3
парични средства с обща номинална стойност 30 044.75 лева, за които иззети
вещи сочат, че съставляват имущество на проверявания. Изложени са
подробни фактически твърдения за предоставени от ответника заемни
средства, за сключени от него придобивни сделки относно три недвижими
имота и защо считат, че въз основа на тях не е придобил вещни права.
Проследено е движението на банковите му сметки, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от направените вноски и получени суми се приема, че е налице признат
законен доход, респ. трансформация на имущество, като с уточнителна молба
от 03.11.2022г. са изложени твърдения и за това кои суми/парични средства
са налични. Въз основа на направения в искането икономически анализ
относно придобитото имущество, признати доходи, обичайни и извънредни
разходи се твърди, че несъответствието между нетния доход и придобитото
имущество за целия проверяван период е в размер на 253 829.58 лева и
съставлява основание за отнемане на незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество. Отправеното до съда искане е за отнемане в
полза на Държавата на следното имущество:
На основание чл. 147 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ:
Изделия от злато, иззети с протокол за претърсване и изземване от
20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен и
съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в „Инвестбанк“ АД,
на обща стойност 8 977.84 лв., а именно:
чифт обеци, тип „халка“, с тегло 2.04гр.;
пръстен с продълговата форма в горната част, с тегло 2.57гр.;
пръстен с кръгла форма в горната част, с тегло 3.82гр.;
верижка, като плетеница /синджир/, от жълт и бял метал, с тегло 8.59гр.;
верижка - гривна от жълт и бял метал, с тегло 4.62гр.;
два броя обеци с усукана форма, от бял и жълт метал, с общо тегло
5.13гр.;
пръстен с голяма продълговата горна част, плътна по средата, с тегло
4.05гр.;
пръстен с продълговата и заострена горна част, по средата с изображение
на човешка глава от бял метал, с тегло 3.17гр.;
4
пръстен с широка горна част с неправилна форма с ленти от бял метал в
едната част, с тегло 1.53гр.;
верижка с медальон, на който има издълбани две ръце, едната от които
малка и инкрустирани камъчета от външната страна на медальона, с
тегло 8.64гр.;
верижка - гривна, с тегло 11.08гр.;
пръстен с продълговата горна част с орнаменти под формата на листа, с
тегло 1.90гр.;
пръстен с прикрепен „S„ образен детайл, върху който има инкрустирани
камъчета, с тегло 5.17гр.;
пръстен с по-широка горна част с неправилна форма, с жълт и бял метал,
с тегло 3.68гр.;
пръстен с по-широка горна част с неправилна форма, с жълт и бял метал,
с тегло 4.54гр.;
пръстен с малки камъчета в горната част, с тегло 3.24гр.;
пръстен с плетеница в горната част с инкрустирани камъчета по нея, с
тегло 2.94гр.;
пръстен с камък в горната част и малки камъчета от едната страна, с
тегло 2.92гр.;
пръстен с елементи от бял метал в горната му част , с тегло 3.09гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани с бял и тъмно син на цвят
камъни, с общо тегло 0.93гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани камъчета в горната им част от
бял и тъмно син на цвят камъни, с общо тегло 1.39гр.;
два броя обеци – тип халки с усукана плетка, с общо тегло 2.26гр.;
пръстен с удебелена горна част и нарези по нея, с тегло 1.83гр.;
пръстен с удебелена горна част и нарези по нея, с тегло 2.02гр.;
пръстен с орнаменти от бял метал в горната част, с тегло 1.30гр.;
два броя обеци – тип халки, с общо тегло 2.05гр.;
пръстен /тип годежен/ с камък в горната част и малки камъчета по
халката, с тегло 1.51гр.;
пръстен с горна част във формата на сърце, с камъчета, с тегло 1.68гр.;
пръстен с продълговата горна част, с тегло 2.87гр.;
пръстен с малки камъчета в горната част и по средата, с тегло 2.04гр.;
пръстен с камъчета в горната част, която е разделена на три линии, с
5
тегло 1.26гр.;
пръстен с камъчета в горната част от бял и тъмно син метал, с тегло
2.17гр.;
пръстен с четири малки камъчета в горната част, с тегло 2.76гр.;
пръстен с един голям и един малък триъгълници в горната част, с
инкрустирани камъчета, с тегло 3.74гр.;
верижка - гривна, от бял и жълт метал, с тегло 3.57гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани с бели и сини на цвят камъчета,
с общо тегло 1.19гр.;
пръстен с инкрустирани камъчета в горната част в рамките на малък
трапец, с тегло 3.64гр.
Парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от
20.02.2019г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен и
съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в „Инвестбанк“ АД,
на обща стойност 30 044.75 лв., а именно:
79 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 3 950лв.;
1 брой банкнота с номинал 20лв.;
44 броя банкноти с номинал 10лв., на обща стойност 440лв.;
26 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 2 600лв.;
144 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 7 200лв.;
67 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 6 700лв.;
40 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 2 000лв.;
25 броя банкноти с номинал 20 британски паунда, на обща стойност
1 124.75лв. по курса на БНБ за 20.02.2019г.
100 броя банкноти с номинал 10лв., на обща стойност 1 000лв.;
14 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 1 400лв.;
53 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 2 650лв.;
48 броя банкноти с номинал 20лв., на обща стойност 960лв.
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ:
Сума в размер на 5 000 лв., представляваща възстановени заемни
средства през 2014г., предоставени на А.Ю.А. през 2013г.
Сума в размер на 3 700 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2013г . на А.Ю.А.
6
Сума в размер на 4 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2014г . на Ф.Ю.А. и Х.Х.А.
Сума в размер на 2 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2014г. на Т. Х. А.
Сума в размер на 2 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на А. А. Ю.
Сума в размер на 8 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. и 2016г. на Ф.Ю.А. и Х.Х.А.
Сума в размер на 9 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. и 2017г. на М. Р. М. и Х. А. М.
Сума в размер на 13 500 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г. на С. Р. А.
Сума в размер на 5 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г. на Р. М. Х. и Д. Р. Ю.
Сума в размер на 3 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г. на М. И. М.
Сума в размер на 6 500 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2014г. и 2016г. на А. Л. А.
Сума в размер на 1 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на О. И. А.
Сума в размер на 850 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на С. Н. А.
Сума в размер на 300 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на С. П. Б.
Сума в размер на 450 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г. на Н. Х. Ю.
Сума в размер на 300 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на М. Р. Х.
Сума в размер на 50 лв., представляваща предоставени заемни средства
през 2013г. на К. А. И.
Сума в размер на 1 595 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2017г. на Я. Й. И.
Сума в размер на 20 лв., представляваща предоставени заемни средства
през 2015г. на И. Р. Х.
Сума в размер на 400лв., представляваща предоставени заемни
7
средства през 2018г. на Н. Р. Х.
Сума в размер на 20лв., представляваща предоставени заемни средства
през 2019г. на Е. Е. Д.
Сума в размер на 800 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на Л. А. М. и Р. Р. М.
Сума в размер на 400 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. и 2019г. на К. Н. Х.
Сума в размер на 1 500 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на Е. С. Х.
Сума в размер на 200 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2019г. на Х. С. Х.
Сума в размер на 40 лв., представляваща предоставени заемни средства
през 2019г. на Е. В. Х.
Сума в размер на 4 500лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на Ф. Х. Х.
Сума в размер на 285 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на С. С. Х.
Сума в размер на 220 лв., представляваща предоставени заемни
средства в периода от края на 2016г. до края на 2018г. на С. М. Ю.
Сума в размер на 1 600 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г. на С. И. А.
Сума в размер на 500 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2016г на Г. М. М.
Сума в размер на 300 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2013г. на Ф. М. К.
Сума в размер на 100 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на С. М. А.
Сума в размер на 2 000 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на С. Р. А.
Сума в размер на 50 лв., представляваща предоставени заемни средства
през 2018г. на Р. Д. Д.
Сума в размер на 400 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2018г. на М. Р. Х.
Сума в размер на 120 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2017г. и 2018г. на И. Н. Б.
8
Сума в размер на 1 300 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на М. Е. М.
Сума в размер на 300 лв., представляваща предоставени заемни
средства през 2015г. на Б. Н. А.
Сума общо в размер на 80 000 лв., представляваща лични вноски през
2015 г. и 2017 г. по разплащателна сметка в лева № 19075511 в „Банка
ДСК“ ЕАД, с титуляр А. А. Д., непреобразувани в друго имущество
Сума общо в размер на 10 000 лв., представляваща лични вноски през
2011г. по срочен депозит в лева № 19814332, открит на 07.10.2011 г. в
„Банка ДСК“ ЕАД, закрит на 19.12.2018 г., с титуляр А. А. Д.,
непреобразувани в друго имущество
Сума общо в размер на 3 550 лв., представляваща лихви по срочен
депозит в лева № 19814332, открит на 07.10.2011 г. в „Банка ДСК“ ЕАД,
закрит на 19.12.2018 г., с титуляр А. А. Д.
Сума общо в размер на 684,54 лв., представляваща получени парични
преводи от трети лица през 2014г. и 2015г., непреобразувани в друго
имущество.
В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от ответника А.
Д. с възражения за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че на
отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи само налично имущество, каквото
той не притежава. В тази връзка се навеждат доводи, че иззетите парични
суми не са негови, а на баща му А. К. Д., както и че по-голямата част от
иззетите златни накити са собственост на неговата сестра Т. Д.. Оспорва
твърденията за наличието на изискуемото се несъответствие от 150 000 лева с
възражения за произволни и необосновани изчисления по направения от
Комисията икономически анализ. Твърди, че претендираната за отнемане
сума от 81 300 лева, представляваща сбор от предоставени от него заемни
средства на трети лица е произволна, определена по неясни критерии и въз
основа на ненадлежни доказателства – разпитани в досъдебното производство
свидетели и без наличието на влязла в сила осъдителна присъда, както и ако
действително са дадени заеми в тези размери, то не е отчетено извършените
връщания по тях. Относно претендираните за отнемане 80 000 лева,
представляващи направени лични вноски през 2015г. и 2017г. /съответно 45
000 лева и 35 000 лева/, твърди, че са получени дарения от неговите родители.
Дарение от майка му съставлявала и сумата от 10 000 лева, внесена по
9
посочена сметка в банка ДСК, поради което и същата, ведно с начислените
върху нея лихви от 3 550 лева, съставляват законен приход. Оспорва и
приетите в анализа разходи за издръжка с възражения, че няма такива, тъй
като живее заедно с родителите си, в техния дом, получава инвалидна пенсия
в нисък размер, поради което и почти всички разходи за задоволяване на
неговите ежедневни нужди са поемани от родителите и сестра му.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбите
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, а това е установено и от доказателствения материал, че по
повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Шумен с вх. №
УВКПКОНПИ-320/06.03.2019г. за привличането на А. А. Д. като обвиняем по
ДП № 26/2018г. с повдигнати обвинения в извършването на престъпление по
чл.252, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 ЗПКОНПИ,
Комисията е образувала производство по чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ, че
проверяваният е несемеен, с призната група инвалидност, няма низходящи и
че същият живее в дома на своите родители в с.Лятно, община Шумен.
В хода на проверката е било извършено обследване на имущественото
му съС.ие /придобито имущество, получени парични средства, банкова и
осигурителна информация, направени разходи/ за периода 12.03.2009г. –
12.03.2019г., съответен на предвидения 10-годишния период по см. на чл.112,
ал.3 ЗПКОНПИ. Въз основа на направените при проверката констатации с
Решение № 1642/31.08.2020г. на КПКОНПИ е взето решение за образуване на
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и след изпълнение на процедурата по чл.136, ал.1 ЗПКОНПИ е
предявен настоящия иск.
Материална предпоставка за възникване на притезанието на Държавата
за отнемане на незаконно придобито имущество е наличието на значително
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ между имуществото на
проверяваните лица и техния нетен доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия
проверяван период. За да се направи извод дали е налице такова
несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на
проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на
същите, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията
10
"имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и
т.9 от същия закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви и
застъпено становище относно тълкуването на тези понятия, както и по
въпросите за това какво подлежи на отнемане, съставляват ли неналичните
парични средства част от имуществото, следва ли същите да бъдат включени
при направата на извода на съда за установяване наличието на несъответствие
и относно алгоритъма за направата на този извод са идентични с възприетото
от въззивния съд в постановени редица решения /в.гр.д. № 142/2021г., в.гр.д.
№ 179/2022г., в.гр.д. № 326/2022г., в.гр.д. № 398/2022г., в.гр.д. № 444/2020г.,
всички по описа на АС – Варна/, както и кореспондират на по-новата
практика на ВКС /Решение № 97/18.05.18г. по гр. д. № 3224/17г., IV ГО,
Решение № 191/15.02.21г. по гр. д. № 4768/19г., Решение № 147/16.09.19г., по
гр.д. № 1998/18г., Решение № 263/18.12.20г. по гр. д. № 1293/20г. и др./. До
разрешаването на тези въпроси с постановяването на тълкувателно решение
по висящото т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС това тълкуване на закона
продължава да бъде споделяно от настоящия състав.
Предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито
имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и лицата,
посочени в чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, незаконно
придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по
непротивопоставим на държавата начин /чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1
ЗПКОНПИ/. Само в случаите на чл.142, ал.1 ЗПКОНПИ /когато не е
възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/ и на чл.151
ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна
сделка, противопоставима на държавата, стига да не е установена
трансформация в друго имущество или когато имуществото липсва по
причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема неговата
парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по банкови
сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период
не съставляват имущество. Същите следва да се разглеждат единствено като
доход, който може да бъде отнеман само на основание чл.53 НК. Внесените
по банковите сметки на проверяваното лице суми са част от имуществото,
доколкото съставляват вземане спрямо банката. С изтеглянето им вземането
към банката се погасява и престава да бъде част от актива на имуществото.
Изтеглените суми също престават да бъдат част от имуществото ако са
11
потребени, т.е. неналични в края на проверявания период и също не могат да
бъдат предмет на отнемане.
Разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ е неприложима към неналичните
парични средства. Нормата е относима само към оценими в пари блага по см.
на §1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в
качеството им на родово определени вещи, т.е. само когато са налични,
поради което и само в тази хипотеза ще участват във формирането на
имуществото и определянето на неговата стойност.
Извод за значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ
може да бъде обоснован само ако се установи превишение между
притежаваното в края на периода и това по отношение на което е извършено
разпореждане по непротивопоставим на държавата начин спрямо
имуществото, притежавано в началото на проверявания период, което
превишение е над 150 000 лева. Само в този случай, при отчитане и на
направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период,
може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
изискването на §1, т.3, доколкото см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗПКОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния
доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е
разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да
придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали
е налице превишение не би следвало да се прибавя към стойността на
имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус
имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да
се сумират/.
Видно от ангажираните по делото доказателства, в частност извлечения
от банковите сметки на ответника, справка от СВ относно вписванията в
Имотния регистър по партидата му, заключението на СИЕ и договор за
продажба на дружествени дялове, в началото на проверявания период А. А. Д.
не е притежавал недвижимо имущество, същият е имал налични суми по
сметки в размер общо на 5 939.27 лева /отговор по т.4 от СИЕ/. Към
12.03.2009г. е притежавал дружествени дялове в „Адрес Диляна стил“ ООД,
12
които е отчуждил през проверявания период, съгласно договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 05.03.2015г. за сумата от 1 600 лева,
приета за действителна цена от Комисията и призната за законен доход.
В периода 12.03.2009г. – 12.03.2019г. А. Д. е сключил договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, в качеството му на купувач,
обективирани в нот.актове № 98/2013г., № 187/2017г. и № 15/2018г.
Съобразно изричните твърдения на Комисията същата приема посочените
сделки за симулативни, прикриващи изпълнение на задължения по договори
за заем, предоставени от Д. на продавачите, поради което и недвижимите
имоти, предмет на тези договори не са претендирани като придобито от
проверяваното лице имущество. Отделно от това имотът по нот.акт №
98/2013г. е отчужден в полза на трето лице като отправеното искане до съда е
за отнемане на част от полученото, но като върната заемна сума от
първоначалния продавач.
С оглед на това придобитите на името на проверяваното лице
недвижими имоти не следва да се включват при определяне стойността на
придобитото през проверявания период имущество. Това важи и за сумата от
5 000 лева, част от получената цена след продажбата на недвижимия имот по
нот.акт № 98/2013г.
Между страните не е спорно, че в хода на наказателното производство
са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в
жилището, в което проверяваният живее, както и че в обитаваната от него
стая са намерени и иззети парични средства с обща номинална стойност
30 044.75 лева и златни накити, подробно описани в протокол от 20.02.2019г.,
чиято обща стойност по борсови цени е в размер на 8 977.84 лева. Спорното е
дали същите са негова собственост, възражение за което е било направено от
него както при извършването на претърсването и изземването им, изрично
вписано в протокола, поддържано и в настоящия процес.
Разпоредбата на чл.147 ЗПКОНПИ въвежда оборимата презумпция, че
до доказване на противното движимите вещи и парични средства, намерени у
проверяваното лице, в жилището му, в други собствени или наети от него
помещения, превозни средства, каси и сейфове се считат за негово
имущество. Опровергаването на тази презумция е в негова тежест.
За установяване на твърденията си, че иззетите парични средства са на
13
баща му, а по-голямата част от златните накити – на сестра му, ответникът е
ангажирал гласни доказателства – показанията на лицата, сочени като
притежатели.
Според св.А. Д. /баща/ намерената сума от около 30 000 лева са били
негови пари, предназначени за разплащания по повод осъществяваната от
него земеделска дейност – засяване на лавандула, а 500-те английски лири ги
държал за закупуване на части за техниката му от Турция. Относно бижутата
същият сочи, че са били на семейството и на дъщеря му, подарени й от тях и
баба й по случай абитуриентската.
Св.Т. Д. /сестра/ също сочи, че голяма част от накитите, които били
иззети били нейни, получени по повод абитуриенската, годеж, сватба и
раждането на детето й, държала ги в къщата на родителите си, независимо, че
към този момент работила във Варна.
Нито един от двамата свидетели не описва конкретните бижута или
къде са били съхранявани, показанията им досежно тези вещи са общи и не
кореспондират на твърденията на ответника – същият не твърди всички
иззети накити да са били на сестра му или на нея и родителите му, а само че
по-голямата част от тях са на сестра му. Показанията на св.А. Д., в частта им в
която сочи, че иззетите парични средства са били негови се явяват изолирани
от останалия доказателствен материал.
Въз основа на този анализ на коментираните показания, отчитайки
родствената връзка между тези свидетели и ответника, и евентуалната тяхна
заинтересованост от изхода на спора, обстоятелството, че иззетите вещи са
намерени в обитаваната от него стая, както и липсата на каквито и да било
други, подкрепящи ги доказателства, настоящият състав намира, че не е
проведено нужното доказване, опровергаващо посочената по-горе законова
презумция.
Твърдения от страна на ответника, че въпросните суми и бижута са
били придобити отпреди началото на проверявания период не са наведени.
Ето защо иззетите парични средства и златни бижута, съхранявани от
органите на досъдебното производство, поради което и налични в края на
проверявания период, следва да бъдат включени в определяне стойността на
придобитото от А. Д. имущество.
14
По изложените по-горе мотиви относно понятието имущество съдът
намира, че в имуществото следва да бъдат включени и наличните към
12.03.2019г. по банковите сметки на ответника суми, посочени в т.4 от СИЕ, а
именно сумата от 856.95 лева и който остатък не касае наличните към
12.03.2009г. суми по сметките му.
Останалите суми, преминали през банковите сметки на ответника,
съставляващи направени от него вноски, преводи от трети лица и начислени
лихви, като неналични в края на проверявания период не са част от
имуществото. Това важи и за частта от тези суми, наредени впоследствие към
инвестиционен фонд „ДСК Евроактив“ /10 000 лева/ и ДПФ „ДСК Родина“
/общо 125 850 лева, съгласно извлечение по банкова сметка
BG71STSASTSA000019075511 и СИЕ/, доколкото няма твърдения и
доказателства, сочещи за трансформация на тези средства в имущество в
полза на ответника, което да е налично в края на проверявания период.
Не са част от имуществото и твърдените суми, съставляващи
предоставени от А. Д. заемни средства на трети лица. Същите следва да се
разглеждат като направен от лицето разход.
С оглед гореизложеното, съдът изчислява, че придобитото от А. А. Д.
през проверявания имот и налично имущество е на обща стойност 39 879.34
лева /сбора от стойността на иззетите като веществени доказателства бижута
и парични средства, и наличните суми по банковите му сметки/. Същото е под
сумата от 150 000 лева, което сочи на извода, че не е налице изискуемото
значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1, т.3 от с.з.,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000
лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, разглеждан в
контекста на изложените по-горе мотиви за значението на същия в хипотеза,
дори и аритметичното му изражение да е отрицателно число. Поради това,
настоящият съд намира, че предявените искове от КПКОНПИ за отнемане на
имущество са неоснователни само на това основание и същите следва да
бъдат отхвърлени като такива, без да е необходимо да се изследват
реализираните от проверяваното лице доходи, направени разходи, нетен
доход. По тази причина и съдът не формира мотиви по тези обстоятелства и
направените във връзка с тях доводи и възражения от страните.
15
Поради частичното съвпадането на изводите на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която исковата претенция е уважена и вместо това постановено
друго за нейното отхвърляне, в отхвърлителната му част - потвърдено.
По частната жалба срещу постановеното определение по реда на
чл.248 ГПК.
Независимо, че с оглед изхода от спора, разноските за
първоинстанционното производство следва да бъдат преизчислени,
настоящият състав намира, че следва да се произнесе и по основателността на
частната жалба срещу обжалваното определение, тъй като основният спор по
него касае направеното от КПКОНПИ възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Отчитайки предмета на спора, обема на доказателствения материал и
извършените процесуални действия по делото /проведени са две съдебни
заседания, в които е изслушана само една СИЕ и са разпитани двама
свидетели/, съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за основателно.
Заплатеното според договора адвокатско възнаграждение е в размер на 8 000
лева, при изчислен по реда на чл.7, ал.2 Наредба № 1/2004г. /ред. преди изм. с
ДВ бр.68/2022г./ минимален размер от 5 821.14 лева.
Същото следва да бъде намалено на 6 000 лева. Предвид отхвърлянето
на исковата претенция в цялост то се дължи в пълния му размер, наред със
сторените разноски в тази инстанция вр. СИЕ.
Относно разноските за въззивната инстанция:
Ответникът е заплатил държавна такса по подадената от него въззивна
жалба от 781 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 9 200 лева.
Последното е под минималния размер на определеното по Наредба №
1/2004г. възнаграждение в редакцията й към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие, поради което направеното срещу него
възражение по чл.78, ал.5 ГПК и в настоящата инстанция е неоснователно.
Ето защо, следващите се разноски, които на основание чл.78 ГПК
КПКОНПИ следва да заплати на А. Д. за въззивното производство са в размер
на 9 981 лева.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
16
следващата се държавна такса по подадената от нея въззивна жалба, която
съобразно обжалваемия интерес е в размер на 3 510.70 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260024/28.07.2022г., постановено по гр.д. №
515/2020г. ОС – Шумен в частта, в която по предявения от Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество против А. А. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.153
ЗПКОНПИ е постановено отнемане в полза на държавата на имущество -
подробно описани златни накити, на обща стойност 8 977.84 лева, иззети по
ДП № 26/2019г. на ОД на МВР – Шумен и парични средства на обща
стойност 30 044.75 лева, иззети и описани в протокол за претърсване и
изземване от 20.02.2019г. по същото ДП № 26/2019г., както и в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество против А. А. Д., ЕГН
********** за отнемане на основание чл.147 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр.
с чл.141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата на следното имущество:
Изделия от злато, иззети с протокол за претърсване и изземване от
20.02.2019 г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен и
съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в „Инвестбанк“ АД,
на обща стойност 8 977,84 лв., а именно:
чифт обеци, тип „халка“, с тегло 2.04гр.;
пръстен с продълговата форма в горната част, с тегло 2.57гр.;
пръстен с кръгла форма в горната част, с тегло 3.82гр.;
верижка, като плетеница /синджир/, от жълт и бял метал, с тегло 8.59гр.;
верижка - гривна от жълт и бял метал, с тегло 4.62гр.;
два броя обеци с усукана форма, от бял и жълт метал, с общо тегло
5.13гр.;
пръстен с голяма продълговата горна част, плътна по средата, с тегло
4.05гр.;
пръстен с продълговата и заострена горна част, по средата с изображение
17
на човешка глава от бял метал, с тегло 3.17гр.;
пръстен с широка горна част с неправилна форма с ленти от бял метал в
едната част, с тегло 1.53гр.;
верижка с медальон, на който има издълбани две ръце, едната от които
малка и инкрустирани камъчета от външната страна на медальона, с
тегло 8.64гр.;
верижка - гривна, с тегло 11.08гр.;
пръстен с продълговата горна част с орнаменти под формата на листа, с
тегло 1.90гр.;
пръстен с прикрепен „S„ образен детайл, върху който има инкрустирани
камъчета, с тегло 5.17гр.;
пръстен с по-широка горна част с неправилна форма, с жълт и бял метал,
с тегло 3.68гр.;
пръстен с по-широка горна част с неправилна форма, с жълт и бял метал,
с тегло 4.54гр.;
пръстен с малки камъчета в горната част, с тегло 3.24гр.;
пръстен с плетеница в горната част с инкрустирани камъчета по нея, с
тегло 2.94гр.;
пръстен с камък в горната част и малки камъчета от едната страна, с
тегло 2.92гр.;
пръстен с елементи от бял метал в горната му част , с тегло 3.09гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани с бял и тъмно син на цвят
камъни, с общо тегло 0.93гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани камъчета в горната им част от
бял и тъмно син на цвят камъни, с общо тегло 1.39гр.;
два броя обеци – тип халки с усукана плетка, с общо тегло 2.26гр.;
пръстен с удебелена горна част и нарези по нея, с тегло 1.83гр.;
пръстен с удебелена горна част и нарези по нея, с тегло 2.02гр.;
пръстен с орнаменти от бял метал в горната част, с тегло 1.30гр.;
два броя обеци – тип халки, с общо тегло 2.05гр.;
пръстен /тип годежен/ с камък в горната част и малки камъчета по
халката, с тегло 1.51гр.;
пръстен с горна част във формата на сърце, с камъчета, с тегло 1.68гр.;
пръстен с продълговата горна част, с тегло 2.87гр.;
пръстен с малки камъчета в горната част и по средата, с тегло 2.04гр.;
18
пръстен с камъчета в горната част, която е разделена на три линии, с
тегло 1.26гр.;
пръстен с камъчета в горната част от бял и тъмно син метал, с тегло
2.17гр.;
пръстен с четири малки камъчета в горната част, с тегло 2.76гр.;
пръстен с един голям и един малък триъгълници в горната част, с
инкрустирани камъчета, с тегло 3.74гр.;
верижка - гривна, от бял и жълт метал, с тегло 3.57гр.;
два броя обеци – детски, с инкрустирани с бели и сини на цвят камъчета,
с общо тегло 1.19гр.;
пръстен с инкрустирани камъчета в горната част в рамките на малък
трапец, с тегло 3.64гр.
Парични средства, иззети с протокол за претърсване и изземване от
20.02.2019г. по ДП № 26/2019 г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен и
съхранявани в банков сейф на ОД на МВР – Шумен в „Инвестбанк“ АД,
на обща стойност 30 044,75 лв., а именно:
79 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 3 950лв.;
1 брой банкнота с номинал 20лв.;
44 броя банкноти с номинал 10лв., на обща стойност 440лв.;
26 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 2 600лв.;
144 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 7 200лв.;
67 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 6 700лв.;
40 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 2 000лв.;
25 броя банкноти с номинал 20 британски паунда, на обща стойност
1 124.75лв. по курса на БНБ за 20.02.2019г.
100 броя банкноти с номинал 10лв., на обща стойност 1 000лв.;
14 броя банкноти с номинал 100лв., на обща стойност 1 400лв.;
53 броя банкноти с номинал 50лв., на обща стойност 2 650лв.;
48 броя банкноти с номинал 20лв., на обща стойност 960лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/28.07.2022г., постановено по
гр.д. № 515/2020г. ОС – Шумен в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение № 260036/05.09.2022г., постановено по гр.д. №
515/2020г. на ОС – Шумен по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
19
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., ЕГН **********
сумата от 16 581 /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и един/ лева,
представляваща направени разноски и заплатени адвокатски възнаграждения
за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 3 510.70 лева /три
хиляди петстотин и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство по подадената от нея
въззивна жалба, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20