ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1332 15.07.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 848 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274
и сл. ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от П.П.Т. със съдебен адрес ***, против
определение № 93/01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на
РС-Царево, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата й молба е върната и
производството по делото е прекратено.
В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на ГПК и на чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ. Изложени са съображения, че случая се касае за отказ от правосъдие, тъй като с определението си за прекратяване нае делото районният съд иска да причини на ищца загуби да не търси правата си по заплатени ½ идеални части от собствеността. Според жалбоподателката, написаното от ЦРС не отговаря на истината, тъй като с нарочна молба тя е уточнила всичко, правния си интерес, искането за издаване на удостоверения, заплатила е и държавната такса от 10 лв. за издаване на съдебните удостоверения, които не са й издадени, въпреки изпратеното от нея писмо с пощенска марка. Счита се, че не отговаря на истината и посоченото от съда, че ищцата е уведомена за разпореждането от 21.02.2019 г., като тя изрично е поискала удължаване на срока във връзка със заплащане на цената и данъчната оценка и получаване на исканите данъчна оценка и скица от кадастъра. Посочва се, че това е поредния трети акт за връщане на искова молба на ищцата, с което за за пореден път правата й са нарушени от районния съдия. Моли въззивния съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение от 01.04.2019 г., като се задължи районния съд да издаде исканите съдебни удостоверения, да ги изпрати на жалбоподателката с пощенския плик, който тя е приложила, както и да удължи срока с допълнителни 60 дни за заплащане на дължимата държавна такса и представяне на данъчна оценка и скица на имота.
Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи,
данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на РС-царево е образувано по
исковата молба на П.П.Т., с която е предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД против М.Д.П.
и Г. А. П., за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.07.2009 г. Изложени са
твърдения, че между страните е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имот, с който ответниците са се задължили да
продадат на ищцата ½ ид.ч. от притежаваната от тях собственост,
произтичаща от договор за продажба по реда на чл.32 и чл.35 ЗПСК и Наредба за
търговете и конкурсите между Институт по месопромишленост ЕООД в ликвидация и
цедента от дата 30.01.2004 г., а именно – директорско бунгало и столова,
представляващи една едноетажна сграда с обща площ от 198.85 кв.м., 5 бр. двойни
бунгала от етернитови елементи и метален покрив, всяко със застроена площ от 45
кв.м., всяко състоящо се от входно антре, две стаи със санитарен възел, 5 бр.
бунгала всяко със застроена площ от 33.72 кв.м., всяко състоящо се от две
помещения и санитарен възел, бунгало дървено със застроена площ от 45 кв.м.,
състоящо се от три помещения. Твърди се, че в срока по предварителния договор
за изповядване на сделката пред нотариус 19.08.2009 г. ответниците не са
изпълнили задължението си да прехвърлят с нотариален акт имота, поради което за
ищцата възниква правен интерес от водене на настоящия иск и обявяване на
предварителния договор за окончателен, каквото е и отправеното до съда искане.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
С разпореждане от 06.02.2019 г. исковата молба е оставена без движение с
указания до ищцата в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните
нередовности: 1/ да изложи обстоятелствата, на които се основава искането; 2/
да посочи в какво се състои искането, като формулира ясен петитум на исковата
молба; 3/ да посочи цена на иска и съобразно цената на иска да внесе държавна
такса; 4/ да представи актуални скици и данъчни оценки на имотите, предмет на
иска; 5/ да индивидуализира процесните имоти, съобразно действащата КК и КР; 6/
да впише исковата молба. С разпореждането съдът изрично е указал на ищцата за
последиците при неизпълнение в срок на дадените указания, а именно – връщане на
исковата молба и прекратяване на делото, както и за възможността й да ползва
правна помощ по ЗПрПом. Съобщението за постановеното разпореждане и за дадените
с него указания е редовно връчено на ищцата на 12.02.2019 г., лично (л.17 от
делото на ЦРС).
В срока за отстраняване на нередовностите ищцата е депозирала молба (л.18),
с която е уточнила обстоятелствата, на които се основа искането, формулирала е
петитум на исковата молба и е посочила цената на иска – 8800 лв. По отношение
на останалите указания, ищцата е поискала от съда да определи дължимата
държавна такса и да й се даде съответен срок за внасяне на таксата с
допълнителни 25 дни, както и да й се издадат съдебни удостоверения за
снабдяването й с данъчна оценка и скица на имотите, като се удължи срока за
представянето им, както и срока за вписване на исковата молба, с допълнителни
50 дни.
С разпореждане от 21.02.2019 г., обективирано върху постъпилата молба, на
основание чл.63, ал.1 ГПК районният съд е продължил с още 1 месец срока за
отстраняване на нередовностите, считано от изтичане на първоначално дадения
срок, като е разпоредил да се издадат и исканите съдебни удостоверения след
заплащане на държавна такса. Съобщението за продължения срок е връчено на
ищцата на 26.03.2019 г.
На 01.04.2019 г. е постъпила в деловодството на ЦРС молба от ищцата П.Т.,
изпратена по пощата на 29.03.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика. С
молбата е направено искане за ново продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите по исковата молба, като е приложена и квитанция за платена
държавна такса от 10 лв. за издаване на поисканите съдебни удостоверения.
С обжалваното понастоящем определение № 93/01.04.2019 г., районният съд е
приел, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл, като в същия
ищцата не е отстранила нередовностите по исковата молба, поради което на
основание чл.129, ал.3, вр. ал.2 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира настоящата частна жалба за неоснователна, а постановеното от ЦРС определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В конкретния случай, с
разпореждането от 06.02.2019 г. на основание чл.129, ал.2 ГПК районният съд е
дал на ищцата изрични и точни указания за отстраняване на нередовности по
исковата молба, като същата е предупредена за последиците при неизпълнение в
срок – прекратяване на делото, респ.
връщане на исковата молба (чл.129, ал.3 ГПК). Това разпореждане е редовно
връчено на ищцата на 12.02.2019 г. Едноседмичният срок за отстраняване на
нередовности е изтекъл на 19.02.2019 г., като по искане на ищцата с
разпореждането на ЦРС от 21.02.2019 г. срокът по чл.129, ал.2 ГПК е продължен
от съда с още един месец, на основание чл.63, ал.1 ГПК, който е изтекъл на
20.03.2019 г. – сряда, присъствен ден. От данните по делото е видно, че до
изтичането на този срок нередовностите по исковата молба за представяне на
данъчни оценки и скици на имотите, както и за вписване на исковата молба не са
били отстранени от ищцата, до тази дата не е поискано своевременно и ново
продължаване на срока, поради което са настъпили предпоставките по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Ето защо, ЦРС правилно е прекратил
производството по делото.
С оглед горното, въззивният съд намира, че не е налице нарушение на ГПК и отказ от правосъдие, както неправилно се счита от жалбоподателката, тъй като районният съд е спазил правилата на чл.129 и чл.63 ГПК. Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл.132 от Конституцията на Република България, съгласно която – „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. Очевидно е, че посочената разпоредба е неотносима за конкретния казус и жалбоподателката неправилно се позовава на нея.
Въззивният съд не споделя и доводите в жалбата, че ищцата е заплатила държавната такса за издаване на исканите съдебни удостоверения и е изпратила плик с пощенска марка, за да й бъдат същите изпратени, но въпреки това удостоверенията не й били издадени от съда, както и че не е била уведомена за разпореждането на съда от 21.02.2019 г. В случая, както бе посочено по-горе, за първоначално определения от ЦРС едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите ищцата е била уведомена на 12.02.2019 г., същият е изтекъл на 19.02.2019 г., като с разпореждането от 21.02.2019 г. срокът по чл.129, ал.2 ГПК е продължен от съда с още един месец, считано от изтичане на първоначалния срок, поради което продълженият срок от 1 месец е изтекъл на 20.03.2019 г., съгласно правилата на чл.63, ал.2, вр. чл.60, ал.3 ГПК. Видно от данните по делото, до 20.03.2019 г. ищцата не е изпълнила дадените й указания и не е отстранила част от констатираните нередовности на исковата молба (за представяне на данъчни оценки и скици на имотите, и вписване на исковата молба). До тази дата не е направено и искане за ново продължаване на срока, като такава молба е депозирана от Т. по пощата на 29.03.2019 г., към която е представила и квитанция за платена държавна такса от 10 лв. за издаване на исканите от нея съдебни удостоверения. Следователно, тази молба на ищцата с искане за ново продължаване на срока е подадена след изтичането на продължения срок, поради което не може да бъде вземана предвид от съда, както правилно е процедирал и ЦРС. Тук следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.второ ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, т.е. началния момент на продължения срок е определен от закона и не може да бъде отложен и поставен в зависимост от волята на страните или съда, нито зависи от факта на получаване или не на съобщението, с което страната е уведомена за продължаването на срока. Това означава, че страната, направила искане за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК, е длъжна сама да следи за произнасянето на съда, за началото и края на този срок, тъй като началния момент, от който започва да тече продължения срок е законово определен – от изтичането на първоначалния. Затова и не е предвидено задължение на съда да уведомява молителя за продължаването на срока, поради което без правно значение е дали ищцата е била уведомена за продължения срок, тъй като въпрос на процесуална активност от страна на ищцата е да следи и да съобразява процесуалните си действия с поисканото продължаване на сроковете.
След като нередовностите по исковата молба не са били отстранени в предоставения срок, районния съд правилно е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба
е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93/01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на РС-Царево, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на П.П.Т. и производството по делото е прекратено.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.