Определение по дело №848/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 1332                                            15.07.2019 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 втори граждански въззивен състав

На:    петнадесети юли                                                     две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                      ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора  Кралева

частно гражданско дело №  848  по описа за  2019  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от П.П.Т. със съдебен адрес ***, против определение № 93/01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на РС-Царево, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата й молба е върната и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на ГПК и на чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ. Изложени са съображения, че случая се касае за отказ от правосъдие, тъй като с определението си за прекратяване нае делото районният съд иска да причини на ищца загуби да не търси правата си по заплатени ½ идеални части от собствеността. Според жалбоподателката, написаното от ЦРС не отговаря на истината, тъй като с нарочна молба тя е уточнила всичко, правния си интерес, искането за издаване на удостоверения, заплатила е и държавната такса от 10 лв. за издаване на съдебните удостоверения, които не са й издадени, въпреки изпратеното от нея писмо с пощенска марка. Счита се, че не отговаря на истината и посоченото от съда, че ищцата е уведомена за разпореждането от 21.02.2019 г., като тя изрично е поискала удължаване на срока във връзка със заплащане на цената и данъчната оценка и получаване на исканите данъчна оценка и скица от кадастъра. Посочва се, че това е поредния трети акт за връщане на искова молба на ищцата, с което за за пореден път правата й са нарушени от районния съдия. Моли въззивния съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение от 01.04.2019 г., като се задължи районния съд да издаде исканите съдебни удостоверения, да ги изпрати на жалбоподателката с пощенския плик, който тя е приложила, както и да удължи срока с допълнителни 60 дни за заплащане на дължимата държавна такса и представяне на данъчна оценка и скица на имота.

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на РС-царево е образувано по исковата молба на П.П.Т., с която е предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД против М.Д.П. и Г. А. П., за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.07.2009 г. Изложени са твърдения, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот, с който ответниците са се задължили да продадат на ищцата ½ ид.ч. от притежаваната от тях собственост, произтичаща от договор за продажба по реда на чл.32 и чл.35 ЗПСК и Наредба за търговете и конкурсите между Институт по месопромишленост ЕООД в ликвидация и цедента от дата 30.01.2004 г., а именно – директорско бунгало и столова, представляващи една едноетажна сграда с обща площ от 198.85 кв.м., 5 бр. двойни бунгала от етернитови елементи и метален покрив, всяко със застроена площ от 45 кв.м., всяко състоящо се от входно антре, две стаи със санитарен възел, 5 бр. бунгала всяко със застроена площ от 33.72 кв.м., всяко състоящо се от две помещения и санитарен възел, бунгало дървено със застроена площ от 45 кв.м., състоящо се от три помещения. Твърди се, че в срока по предварителния договор за изповядване на сделката пред нотариус 19.08.2009 г. ответниците не са изпълнили задължението си да прехвърлят с нотариален акт имота, поради което за ищцата възниква правен интерес от водене на настоящия иск и обявяване на предварителния договор за окончателен, каквото е и отправеното до съда искане. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С разпореждане от 06.02.2019 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности: 1/ да изложи обстоятелствата, на които се основава искането; 2/ да посочи в какво се състои искането, като формулира ясен петитум на исковата молба; 3/ да посочи цена на иска и съобразно цената на иска да внесе държавна такса; 4/ да представи актуални скици и данъчни оценки на имотите, предмет на иска; 5/ да индивидуализира процесните имоти, съобразно действащата КК и КР; 6/ да впише исковата молба. С разпореждането съдът изрично е указал на ищцата за последиците при неизпълнение в срок на дадените указания, а именно – връщане на исковата молба и прекратяване на делото, както и за възможността й да ползва правна помощ по ЗПрПом. Съобщението за постановеното разпореждане и за дадените с него указания е редовно връчено на ищцата на 12.02.2019 г., лично (л.17 от делото на ЦРС).

В срока за отстраняване на нередовностите ищцата е депозирала молба (л.18), с която е уточнила обстоятелствата, на които се основа искането, формулирала е петитум на исковата молба и е посочила цената на иска – 8800 лв. По отношение на останалите указания, ищцата е поискала от съда да определи дължимата държавна такса и да й се даде съответен срок за внасяне на таксата с допълнителни 25 дни, както и да й се издадат съдебни удостоверения за снабдяването й с данъчна оценка и скица на имотите, като се удължи срока за представянето им, както и срока за вписване на исковата молба, с допълнителни 50 дни.

С разпореждане от 21.02.2019 г., обективирано върху постъпилата молба, на основание чл.63, ал.1 ГПК районният съд е продължил с още 1 месец срока за отстраняване на нередовностите, считано от изтичане на първоначално дадения срок, като е разпоредил да се издадат и исканите съдебни удостоверения след заплащане на държавна такса. Съобщението за продължения срок е връчено на ищцата на 26.03.2019 г.

На 01.04.2019 г. е постъпила в деловодството на ЦРС молба от ищцата П.Т., изпратена по пощата на 29.03.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика. С молбата е направено искане за ново продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба, като е приложена и квитанция за платена държавна такса от 10 лв. за издаване на поисканите съдебни удостоверения.

С обжалваното понастоящем определение № 93/01.04.2019 г., районният съд е приел, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл, като в същия ищцата не е отстранила нередовностите по исковата молба, поради което на основание чл.129, ал.3, вр. ал.2 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира настоящата частна жалба за неоснователна, а постановеното от ЦРС определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В  конкретния случай, с разпореждането от 06.02.2019 г. на основание чл.129, ал.2 ГПК районният съд е дал на ищцата изрични и точни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, като същата е предупредена за последиците при неизпълнение в срок – прекратяване на  делото, респ. връщане на исковата молба (чл.129, ал.3 ГПК). Това разпореждане е редовно връчено на ищцата на 12.02.2019 г. Едноседмичният срок за отстраняване на нередовности е изтекъл на 19.02.2019 г., като по искане на ищцата с разпореждането на ЦРС от 21.02.2019 г. срокът по чл.129, ал.2 ГПК е продължен от съда с още един месец, на основание чл.63, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 20.03.2019 г. – сряда, присъствен ден. От данните по делото е видно, че до изтичането на този срок нередовностите по исковата молба за представяне на данъчни оценки и скици на имотите, както и за вписване на исковата молба не са били отстранени от ищцата, до тази дата не е поискано своевременно и ново продължаване на срока, поради което са настъпили предпоставките по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Ето защо, ЦРС правилно е прекратил производството по делото.

С оглед горното, въззивният съд намира, че не е налице нарушение на ГПК и отказ от правосъдие, както неправилно се счита от жалбоподателката, тъй като районният съд е спазил правилата на чл.129 и чл.63 ГПК. Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл.132 от Конституцията на Република България, съгласно която – „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. Очевидно е, че посочената разпоредба е неотносима за конкретния казус и жалбоподателката неправилно се позовава на нея.

Въззивният съд не споделя и доводите в жалбата, че ищцата е заплатила държавната такса за издаване на исканите съдебни удостоверения и е изпратила плик с пощенска марка, за да й бъдат същите изпратени, но въпреки това удостоверенията не й били издадени от съда, както и че не е била уведомена за разпореждането на съда от 21.02.2019 г. В случая, както бе посочено по-горе, за първоначално определения от ЦРС едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите ищцата е била уведомена на 12.02.2019 г., същият е изтекъл на 19.02.2019 г., като с разпореждането от 21.02.2019 г. срокът по чл.129, ал.2 ГПК е продължен от съда с още един месец, считано от изтичане на първоначалния срок, поради което продълженият срок от 1 месец е изтекъл на 20.03.2019 г., съгласно правилата на чл.63, ал.2, вр. чл.60, ал.3 ГПК. Видно от данните по делото, до 20.03.2019 г. ищцата не е изпълнила дадените й указания и не е отстранила част от констатираните нередовности на исковата молба (за представяне на данъчни оценки и скици на имотите, и вписване на исковата молба). До тази дата не е направено и искане за ново продължаване на срока, като такава молба е депозирана от Т. по пощата на 29.03.2019 г., към която е представила и квитанция за платена държавна такса от 10 лв. за издаване на исканите от нея съдебни удостоверения. Следователно, тази молба на ищцата с искане за ново продължаване на срока е подадена след изтичането на продължения срок, поради което не може да бъде вземана предвид от съда, както правилно е процедирал и ЦРС. Тук следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.второ ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, т.е. началния момент на продължения срок е определен от закона и не може да бъде отложен и поставен в зависимост от волята на страните или съда, нито зависи от факта на получаване или не на съобщението, с което страната е уведомена за продължаването на срока. Това означава, че страната, направила искане за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК, е длъжна сама да следи за произнасянето на съда, за началото и края на този срок, тъй като началния момент, от който започва да тече продължения срок е законово определен – от изтичането на първоначалния. Затова и не е предвидено задължение на съда да уведомява молителя за продължаването на срока, поради което без правно значение е дали ищцата е била уведомена за продължения срок, тъй като въпрос на процесуална активност от страна на ищцата е да следи и да съобразява процесуалните си действия с поисканото продължаване на сроковете.

След като нередовностите по исковата молба не са били отстранени в предоставения срок, районния съд правилно е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 93/01.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 80/2019 г. по описа на РС-Царево, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба на П.П.Т. и производството по делото е прекратено.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

 

2.