МОТИВИ към решение № 253/08.07.2020г. по АНД № 350/2020г.
на РС гр.Разград.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 10.06.2020г., с което по
реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна
отговорност на обвиняемата Н.О. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от нея
престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Нарушителят не се явява в с.з., при редовност в
призоваването и не заявява становище по постановлението.
Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и
предлага нарушителката да бъде призната за виновна в извършеното от нея
престъпление, като бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложена
глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Нарушителката Н.О.А., ЕГН: **********, постоянен адрес ***,
български гражданин, омъжена, средно образование, не осъждана, работи като готвач
при детска градина „***“ - К.
С учредителен протокол от 12.05.2015г., на основание чл.
113 вр. чл.147, ал.2 ТЗ, е бил учредено търговско дружество “Джонерос“ ЕООД. Едноличен
собственик на капитала била нар.А., а седалището и адреса на управление на дружеството
били в гр.К.****. Дружествения капитал на дружеството бил в размер на 200 лв.
Основният предмет на дейност на учреденото от А. юридическото
лице, бил търговия на едро и дребно на промишлени и хранителни стоки в страна и
чужбина, производство на стоки и услуги, строителство, туризъм рекламна дейност,
инженеринг, маркетинг, рекламна дейност, съвместна търговска и производствена дейност
с български и чуждестранни фирми и всички други разрешени от закона дейности.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от учредителният акт, дружеството се
представлявало и управлявано от едноличният собственик- нарушителката А..
На 23.01.2015 г. търговското дружество било вписано в търговския
регистър с ЕИК: *********, с основен предмет на дейност шивашка дейност.
Основан бил цех, оборудван с шест броя шивашки машини, три
оверлога и една парна ютия закупени
със лични средства на нарушителката. Основната дейност била шиене на ишлеме за фирми
от текстилната промишленост от гр. Русе.
Първоначално към дружеството, в трудово-правни отношения имало
десет служители, който в последствие поради намаляване на обема на дейност били
редуцирани до двама служители.
През 2017г. всички служители били освободени, а дружеството
започнало да изпитва финансови затруднения и изпадане в забава, при което и спряло
търговската дейност.
От приложените към разследването писмени доказателства- Уведомление
на ТД НАП Варна, офис Русе, е било установено, че най-старото непогасено задължение
на търговско дружество “Джонерос“ ЕООД е задължение за внасяне на корпоративен данък
за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. в размер на 5 040 лв.- главница, 687.50 лв.
лихва, обща стойност на задълженията 5 727.84 лв., по декларация № 1700И00509959
от 20.02.2018г.
Към дата 11.06.2018г. дружеството имало неплатени публични
задължение в размер на 14 535.30 лв. За събиране на публичните задължения в ТД НАП
- Варна, офис Русе било образувано изпълнително дело № *********/2018г. Публичните
задължения, предявени за принудително изпълнение на търговското дружество представлявано
и управлявано от нарушителката А., произтичали на основата обществени отношение
възникнали между Държавата и търговско дружество “Джонерос“ ЕООД като данъчен субект,
по различни данъчни закони.
Данъчната правосубектност на търговското дружество, възникнало
от момента на неговото учредяване. Като данъчен субект от момента на учредяването
търговското дружество представлявано от нар.А. е било нормативно задължено, да подава
данъчни декларация с оглед определяне на конкретното публично-правно задължение
към Държавата.
Размерът на неплатените публични задължение по изпълнително
дело № *********/2018г. били установени от служители на НАП, както следва: задължения
по ДДС по 11 бр.месечни декларации, задължения за данък върху доходите по 18 бр.декларации,
задължения за фонд държавно обществено осигуряване по 16 бр.декларации, задължения
за здравно осигуряване по 21 бр.декларации, задължения по фонд ДЗПО УПФ по 16 бр.
декларации, задължения по корпоративен данък по 2 бр. декларации.
Последното извършено доброволно плащане от нар.А., в качеството
й на управител и представляващ дружеството, било на 24.08.2018г. в размер на
474.18 лв.
Съобщението за доброволно изпълнение с изх.№ С180017-149-0008068
от 11.06.2018г. било връчено с пощенска пратка на 15.06.2018г., получено лично от
А..
След тази дата, от фирмата не били извършени никакви плащания,
но нарушителката А. е разполагала с 30-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.
227, ал.1 и ал.2 от НК, считано от 24.08.2018г., когато извършила последно плащане
към НАП за погасяване на данъчно-осигурително задължение, в който период била длъжна
да поиска от Окръжен съд Разград да бъде открито производство по несъстоятелност.
Търговското дружество не била в състояние да изплати публично-правно
задължение към НАП, свързани с търговската дейност на управляваната и представляваната
от нарушителката фирма. Въпреки уведомлението от НАП, последната не предприела действия
по погасяване на задължението, както и действия по заявяването на тази си неплатежоспособност
пред Окръжен съд гр. Разград, а продължила да бездейства и не погасява натрупаните
публични задължения.
От 27.03.2019г. търговското дружество е с нов собственик,
„Валекс Билд“ ЕООД Габрово и нов управляващ св.С. Г.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно- счетоводна експертиза с оглед установяване финансово икономическото състояние
на управляваното от нар.А. търговско дружество, както и данъчният период на спиране
на плащанията по натрупаните публични задължение към Държавата.
От изготвената и приложена към доказателствената съвкупност
съдебно счетоводна експертиза е видно, че задълженията на търговско дружество „Джонерос“
ЕООД към 24.09.2018г. възлизат на 28 934.14лв. дължими за периода както следва:
ДДС, за периода 01.03.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 6
817.38лв. /главница/ и 741.77лв. /лихва/;
Данък печалба по ЗКПО, за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г.
в размер на 5040.34лв. /главница/ и 687.5 лв. /лихва/;
Данък по ЗДДФЛ за периода 01.02.2018г. - 31.08.2018г. в размер
на 2671.60 лв. /главница/ и 346.15 лв. /лихва/;
Авансов данък-п. 111213 за периода 01.01.2018г. - 31.03.2018г.
в размер на 54.00 лв. /главница/ и 7.31лв. /лихва/;
ДОО за периода 01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на
6893.37 лв. /главница/ и 854.03 лв. /лихва/;
30 за периода 01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на
2986.78лв. /главница/ и 362.63 лв. /лихва/;
ДЗПО в УПФ за периода 01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер
на 1308.96лв. /главница/ и 162.32лв. /лихва/
За начална дата на спиране на плащанията, вещото лице е отразило
24.08.2018г., като най старото непогасено задължение е за корпоративен данък за
периода от 01.01.2017г. - 31.12.2017г., а наличните към 24.09.2018г. активи са били
недостатъчни за погасяване на задълженията.
В хода на разследването, нар.Нерима А., се признава за виновна
и дава обяснения с което спомага за установяване на фактическата обстановка по досъдебното
производство. Същата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по чл.78а НК.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства- обясненията
на нарушителката, показанията на свидетелите, експертизата, другите писмени
доказателства.
Всички те са единни и непротиворечиви и безспорно
установяват, че с действията си А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна нарушителката А. ***, в качеството си
на управител и представител на търговско дружество „Джонерос“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление - гр.К.******, след като е изпаднала
в състояние на неплатежоспособност, в 30- дневен срок от спиране на плащанията от
24.08.2018г., по публично-правни задължения към НАП, свързани с търговската и дейност:
- ДДС - п.110100 за
периода 01.03.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 6 817.38лв. /главница/ и 741.77лв.
/лихва/.
- Данък печалба по
ЗКПО п.110401 за периода 01.01.2017г. -31.12.2017г. в размер на 5 040.34лв. /главница/
и 687.50лв. /лихва/.
- Данък по ЗДДФЛ за
периода 01.02.2018г. - 31.08.2018г. в размер на 2 671.60лв. /главница/ и 346.15лв.
/лихва/
- Авансов данък - п.111213
за периода 01.01.2018г. - 31.03.2018г. в размер на 54.00лв. /главница/ и 7.31лв.
/лихва/
- ДОО за периода 01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на
6 893.37лв. /главница/ и 854.03лв. /лихва/
- ЗО за периода
01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 2 986.78лв. /главница/ и 362.63лв. /лихва/
- ДЗПО в УПФ за периода
01.01.2018г. - 30.09.2018г. в размер на 1 308.96лв. /главница/ и 162.32лв. /лихва/,
не е поискала от Окръжен съд Разград, съгласно изискванията на чл. 626, вр. чл.
608 от Търговския закон да открие производство по несъстоятелност на търговското
дружество.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон, нарушителката А.,
в качеството й на собственик и представляващ дружеството, е била длъжна в
30-дневен срок от спиране на плащанията, което е станало на 24.08.2018г.,
когато извършила последното плащане по дължимите й публично-правни задължения
като търговец, да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Деянието
е извършено чрез бездействие изразяващо се в неподаване на молба до съответния
Окръжен съд.
От субективна страна нарушителката е извършила престъплението
при пряк умисъл. Съзнавала е противоправния характер на деянието си, неговите обществено-опасни
последици и въпреки това искала настъпването им.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно
минало на А., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът
намира, че нарушителят следва да бъде освободена от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната й такава, а именно
глоба.
При определяне и индивидуализиране на наказанието, което
е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената
глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен
целите на наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: