Р Е Ш Е Н И Е № 260179
гр. Пловдив, 05.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданско въззивно отделение, в публичното заседание на шестнадесети септември,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от
председателя в. гр. дело №1622 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№21591/30.07.2020г. депозирана от Л.Д.С. с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния й представител адв. С.А., против Решение №1811/04.06.2020 год.,
постановено по гражданско дело № 2496/2020 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, касаещо срока за който се забранява на Г.Д.С. да приближава Л.Д.С.
жилището й, находящо се в ***, местработата й – „М.“, находяща се в гр. П., ул.
***, както и местата за социални контакти и отдих, както и по отношение размера
на определената глоба, която Г.С. е осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Пловдив глоба на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН. В жалбата се сочи, че се
споделят мотивите на първоинстанционния съд, че по безспорен начин е установен
извършения акт на домашно насилие от Г. С. към Л.С., но определеният срок за
прилагане на мерките за защита от шест месеца е твърде кратък, а наложената
глоба по чл. 5, ал. 3 ЗЗДН е малка по размер. Искането е да бъде да увеличен
срока по отношение на наложените мерки от шест месеца на една година от влизането на решението в сила, както и да бъде
увеличен размера на глобата от
200лв на 500
лв. на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН.
Подадена е и втора въззивна жалба от Г.Д.С., роден на *** ***, чрез
процесуалния му представител адв. Д.Д., против Решение №1811/04.06.2020 год.,
постановено по гражданско дело № 2496/2020 год., по описа на Районен съд –
Пловдив. Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че е необоснован изводът на съда за неуспешно провеждане на
насрещното доказване, което обосновавало извода, че актът на домашно насилие е
извършен. Жалбоподателят намира за неправилно, че решаващият съд не е
кредитирал показанията на разпитания свидетел Д. С. поради причина, че е той е
син на ответника, а в същото време не е посочил каквито и да е мотиви защо дава
вяра на показанията на другия син на ответника – Г. С.. По делото било
безспорно установено, че непосредствено след инцидента на мястото са
пристигнали и служители на полицията, но нито в молбата на защита, нито в
съдебното заседание се твърдяло, че молителката е уведомила полицията за
случилото се. Отделно от това,
последната не е поискала като свидетел „техника“ на „рутера“, въпреки че той
бил очевидец на случилото се. Позоваването на доказателствената стойност на
декларацията било от съществено значение в случаите, когато се твърдяло, че
актът на домашно насилие е осъществен единствено в присъствието на страните по делото. В настоящият
случай, жалбоподатеблят твърди, че доказателствената стойност на декларацията
се опровергавала от показанията на свидетеля и очевидец Д. С.. Моли се,
съдът да отмени обжалваното решение,
като вместо това да откаже издаването на заповед за защита по
молбата на Л.Д.С.. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказатества и доводите на страните
намира за установено следното:
Въззивните
жалби
са подадени в срока по
чл.17, ал.1 от ЗЗДН от лица, имащи
право на жалба и са
процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По същество на жалбите:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба по Закона за защита от домашно
насилие, депозирана от Л.Д.С., с ЕГН **********, срещу Г.Д.С. – неин с.. В молбата се твърди, че на 13.02.2020 год. около 12.30 лв., техник
е посетил къщата, където молителката живее, за да смени рутера. Техникът вече
бил приключил работа, когато в къщата нахълтали с. й Г.Д.С. и с. му – Д. Г. С..
Твърди се, че още от вратата с. й без никакъв разговор ударил на молителката
токат в устата. Направил опит да излезе от стаята, но се върнал и закрещял на
техника, като поискал и личната му карта. Твърди се, че с. отново започнал да
удря молителката с токати по главата, като й нанесъл четири удара, после я
ритнал по левия крак и започнал да я обижда, като я наричал „к.“ и „п.“. После
излезли Г., Д. и техника навън, като с. й и синът му започнали да крещят на
техника и да го обиждат, че не бил дошъл да смени рутера, ами бил дошъл да
прави секс. В това време Д. се обадил на съпругата му, която работела в
полицейския участък в с. Т., и пристигнали полицаи. Пред полицаите Г. продължил
да обижда Л., като я наричал „к.“, „п.“ и й казвал, че била момиче на повикване
и водела всеки ден чужди мъже в дома си. Налице било и съдебномедицинското
удостоверение № 135/2020 год., което установявало причинените на молителката
травми. Поради тези съображения, е поискано налагането на на подходящи мерки по
чл. 5 ЗЗДН по отношение на ответника. Към молбата е приложена Декларация по
реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в оригинал, заверено копие на съдебномедицинско
удостоверение № 135/2020 год., както и заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак. Претендират се разноски.
Във връзка с молбата е била издадена Заповед за незабавна защита №
32/14.02.2020 год., с която е заповядано на Г.Д.С. да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо Л.Д.С., както и е забранено на същия да
приближава същата, жилището й, находящо се в с. Т., обл. Пловдив, ул. ***,
местоработата й , находяща се в гр. П.,
ул. ***, както и местата за социални контакти и отдих, до окончателното
приключване на производството. Заповедта е
надлежно връчена на ответника от органите на МВР.
Ответникът по молбата Г.Д.С., оспорва същата, твърди че изложеното в нея
като фактически обстоятелства не отговаря на обективната действителност, като
излага различна фактическа обстановка. Твърди, че на 13.02.2020 год. към обяд, заедно със синът му Д. С. видели пред
къщата им подозрителен автомобил. Съседът им казал, че същият автомобил бил
паркиран и предната вечер там. Усъмнили се, че се извършва кражба. Със сина му
отишли и входната врата на сградата била отворена. Партерният етаж, където
живеел синът му Д., бил заключен. Качили се на втория етаж, където не било
заключено. Г. влязъл в помещението, предполагайки, че има крадец. Когато
отворили входната врата на етажа Г. видял през отворената врата на спалнята на
леглото Л. и непознат мъж, които били голи и правели секс. Със сина му изчакали
да се облекат. Когато непознатият мъж излязъл му поискали личната карта, за да
разберат кой е той. Мъжът отговорил, че личната му карта не е в него. Тогава Г.
се обадил веднага в районното управление и поискал да дойде полиция. След
пристигането на служителите на МВР те проверили документите на непознатия мъж и
заявили, че тези битови неща не са от тяхната компетентност. Л. присъствала на
разговора. Г.С. заявява изрично в отговора, че не е нанасял удари по
молителката. Твърди, че е о. болен и периодически лекуван чрез х., поради което
се чувства много слаб и изнемощял. Твърди, че след случилото се, веднага е уведомил
синът си какво прави жена му.
Към делото са приобщени като доказателства всички представени към молбата
за защита и отговора писмени доказателства: Декларация по реда на чл. 9, ал. 3
от ЗЗСДН в оригинал; заверено копие на съдебномедицинско удостоверение №
135/2020 год., издадено на 14.02.2020 год.; заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак, сключен между Г. Г. С. и Л.Д. М., както и 4 бр.
медицински документи, издадени на лицето Г.Д.С.. Събрани са гласни доказателства от двамата допуснати и
разпитани свидетели, по един на всяка от страните.
Свидетел на молителката е нейният съпруг и син на ответника – Г. С.. Същият
дава показания, че на датата 13.02.2020 год. е бил на работа, когато му се е
обадила жена му, че техен приятел ще дойде да види рутера. След това получил
обаждане от баща си, че в къщата има чужд човек. Жена му повторно му се
обадила, след което същият не разбрал какво се е случило. Жена му не му
вдигнала телефона след второто обаждане. По-късно тя вдигнала и му казала, че с.
й и е посегнал и той ще види вечерта. Съпругът нямал възможност да се прибере
веднага. Когато вечерта се върнал вкъщи видял, че устата на жена му е надута и
разцепена. Л. му обяснила, че с. й я е бутал, ритал, бутнал вратата и т.н. При
разговор с бащата същият му обяснил, че е постъпил така, защото е смятал, че
човекът, който е дошъл е любовник на жена му. Самият той не подозирал такова
нещо. Л. разказала на съпруга си, че брат му – Д., също е присъствал на
случката. Л. видимо била много шокирана от това, което е преживяла.
От показанията на разпитания свидетел на страната на ответника – Д. Г. С.,
син на Г.С., девер на молителката, става ясно, че на 13.02.2020 год. баща му го
е помолил за помощ, да свършат определена работа. Отпред пред къщата им, бил
паркиран съмнителен автомобил. Притеснили се, че може да има крадец, тъй като в
този момент не трябвало да има хора в къщата, а същата била отворена. Сетили
се, че предният ден Г.С. бил дал пари на Л.С.. Сутринта всички били излезли за
работа, заедно с Л.. Етажът на Д. бил заключен, затова тръгнали нагоре към
етажа на молителката. Отворили вратата и пред отворената врата на спалнята видели Л. седнала върху някакъв господин.
Попитали ги какво правят. Г. бил с Д.. Г. не бил направил нищо на Л., не я бил
удрял; същия навел глава и я чакал да се облече, през което време се обадил на
полицията и на Г. – съпругът на Л., за да му съобщи за случилото се. Полицаите
дошли, но казали, че това не е от тяхната компетентност. Л. не била казала нищо
на полицаите, нито била предявила някакви искания пред тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН,
домашно насилие всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова; принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица. За да бъде доказано извършването на акт на домашно
насилие поначало се изследва поведението на ответника за твърдения конкретен
акт, като последният следва да е индивидуализиран по време, място и начин на
извършване, както следва да е безпротиворечиво доказана и обвързаността му с
пострадалия, и сочения за извършител. При последователно, успешно доказване на
тези елементи се признава основателността на молбата и се налагат адекватните
мерки за защита.
В настоящия случай са
касае до лица, които попадат в обсега на търсената защита.
В конкретният случай с постъпването на молбата за защита от домашно насилие
е представена Декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в оригинал. Същият
документ е сочен от закона като обвързващо съда доказателство, но единствено в
случаите когато не могат да бъдат събрани други доказателства за случилото се
между страните. Когато такива са налице, същите могат да се приемат като
оборващи или разколебаващи твърденията на молителя, в зависимост и от
вътрешното убеждение на съда по отношение на тяхната достоверност. В настоящият
случай са налице свидетелски показания на лице, присъствало на конкретната
случка. Това е разпитания свидетел Д. С.. Няма спор, че последният е пряк
очевидец. Обстоятелството, че по делото са събрани свидетелски показания на
присъстващо лице в противоположния смисъл, разколебава достоверността на твърдяното от ищцата в Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.
Приетото по делото съдебномедицинско
удостоверение, изготвено на дата 14.02.2020 год, валидно удостоверява обстоятелствата, описани
в него, свързани с наличието на телесни повреди по молителката, като за тези
повреди съдът е обвързан с материална доказателствена сила. От същото обаче по
никакъв начин не се установява, кога точно са получени тези наранявания, нито
пък може да се направи безусловен извод, че те са свързани именно и само с
твърдяното от Л.С. посегателство от нейния с.. Внася съмнение и обстоятелството, че медицинското удостоверение
е съставено на следващия ден, въпреки че съгласно наведените твърдения, побоят е
бил извършен на обяд на 13.02.2020г. и е
имало достатъчно време това действие да се извърши още в същия ден.
Наред с горното, следва да бъде отбелязано и че безспорно по делото, че на
инцидента на 13.02.2020 год., освен
страните и един от свидетелите, са присъствали още - служител на МВР и техника, който е следвало да смени рутера.
Въпреки наличието на преки очевидци, техника на рутера – пряк очевидец на
твърдения нанесен побой от с.а върху молителката, а служителят на МВР – пряк
очевидец на наличието на телесни повреди по молителката, непосредствено след
побоя, последните нито са посочени, нито са разпитани като такива. Събраните на
страната на молителката гласни доказателства изхождат от съпруга й – лице,
което от една страна няма непосредствени впечатления от инцидента, а от друга
страна се явява заинтересован от изхода на делото.
Изложеното обосновава извода, че от събраните по делото доказателства не би
могъл да се направи обоснован извод, че спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие от неиния с.
на процесната дата. Действително е налице
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН и съобразно
чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед само на основание на приложената декларация от молителя. В конкретният случай обаче, са събрани доказателства, които оборват
твърденията изложени в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, поради което
настоящият съдебен състав намира, че
доколкото молителката не успя да проведе пълно и главно доказване, то съдът не
би могъл да приеме, че се установява по един безспорен начин, че на процесната дата – 13.02.2020г спрямо молителката да е извършен акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН от лицето Г.Д.С., поради което
молбата на Л.Д.С. следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи и е уважил молбата на
Л.Д.С., първаинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен, като вместо това молбата на Л.Д.С. следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл жалбата на Г.Д.С. се явява основателна, а тази на Л.Д.С.,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се
присъдят разноски за двете инстанции в общ размер от 412.50 лв.,представляващи
договорено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса по сметка на ПОС.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1811/04.06.2020 год., постановено по гражданско дело № 2496/2020
год., по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 11472/14.02.2020год. за защита от домашно
насилие, подадена от Л.Д.С. с ЕГН **********,***
срещу Г.Д.С., роден на *** ***, поради извършено спрямо молителката домашно
насилие от страна на Г.Д.С., изразяващо
се в нанасянето на побой върху молителката, на 13.02.2020 год., около 12.30
часа, на адрес: с. Т., обл. Пловдив, ул. ***.
ОСЪЖДА Л.Д.С. с ЕГН
**********,***, да заплати на Г.Д.С.,
роден на *** ***, разноски общо в размер
на 412.50 лв. /четиристотин и дванадесет лева, и петдесет стотинки/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: