РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Русе, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на седми април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря
МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 58 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на ОД МВР Русе против Решение № 260078 от
02.02.2021г., постановено по АНД № 2004/2020 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 331-ЗЗ- от 01.09.2020г., издадено
от Директора на ОД МВР Русе, с което на Б.К.Б. на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 300 лева. В жалбата се навеждат
основания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на
материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да
постанови ново решение, с което да реши спора по същество като потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Ответната в производството страна в
писмени бележки – възражение, счита жалбата за неоснователна и претендира
разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, касационната жалба е неоснователна.
АНО на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 209А,
ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗ/. Съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП
на 01.05.2020г. около 02ч. жалбоподателят е нарушил противоепидемичните мерки,
въведени със Заповед № РД 01-124 от 13.03.2020г., допълнени със Заповед № РД
01-197 от 11.04.202г., като пребивава на обществено място без поставена защитна
маска на лицето или друго предпазно средство, покливащо носа и устата.
Районният съд е приел, че жалбоподателят формално е
осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, тъй като
са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението.
Преценявайки конкретиката на процесния случай въззивният съд е приел, че поради
ниската степен на обществена опасност са налице критериите и предпоставките в
случая да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и поради маловажност на
случая нарушителят да не понесе административнонаказателна отговорност.
Решението на РС - Русе е правилно по следните
съображения:
Касационният съд споделя мотивите на районния съд, че
в конкретния казус са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза
на маловажен случай. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са
налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).
Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че „маловажен случай” ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите установявания, свързани
с процесния казус, указват именно на маловажност по смисъла на закона. Установено е, че при извършване на
нарушението касационният ответник се е намирал на улицата, която безспорно е обществено
място, без да е изпълнил вмененото му задължение да носи предпазна маска на
лицето. Както правилно е отбелязано във въззивното решение с изменението на
първоначалната министерска заповед е предоставена възможност, в т.9 на Заповед
№ РД 01-197 от 11.04.202г. на министъра на здравеопазването, гражданите при
спазване на социална дистанция и противоепидемичните мерки, съобразно всеки
отделен случай, при контакт с други лица да преценяват носенето на предпазни
маски и други средства, покриващи носа и устата. В случая от разпита на св.М. във
въззивното производство се установява, че двамата с касационния ответник се
движили без предпазни маски около 02ч. през нощта, когато безспорно е
установено, че други хора не се намирали на улицата. В този смисъл действията
им не са представлявали опасност за други лица, тъй като улицата е била
безлюдна в тази част на денонощието. Касационният ответник и св.Митков са
съквартиранти и като такива не представляват опасност един за друг, тъй като в
общата им квартира те общуват без предпазни маски. Това обстоятелство изключва
необходимостта на улицата да спазват един от друг социална дистанция, както и
да ползват в общуването си на улицата предпазни маски. От значение също така е
и обстоятелството, че от действията на касационния ответник не е констатирано настъпването на никакви вредни последици. Контролните
органи не са отчели тези съществени обстоятелства, които обуславят
маловажността на случая, а именно ниската степен на обществена опасност на
деянието и дееца, липсата на вредни последици от извършеното нарушение.
Поради изложените съображения като е приел случая за
маловажен и на основание чл. 28 от ЗАНН е отменил издаденото наказателно
постановление, РС - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид неоснователността на касационната жалба и на
основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в
настоящото производството се следват направените разноски в касационната
инстанция. Те възлизат на 350 /триста/ лева - възнаграждение за адвокат,
договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие /л. 8 от делото/.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260078 от 02.02.2021г., постановено по АНД № 2004/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 331-ЗЗ- от
01.09.2020г., издадено от Директора на ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА ОД МВР Русе със седалище и адрес гр.Русе,
бул.“Скобелев“ № 49, представлявано от
Директора Т.А. да заплати
на Б.К.Б. с ЕГН ********** сумата от 350
/триста и петдесет/ лв, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.