№ _________
гр. Варна _____________
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на дванадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Веселка Крумова, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1443 на Административен съд -
Варна по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.53а от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалбата на К.И.Л., ЕГН: ********** и А.Р.Г.,
ЕГН: ********** – двамата чрез адв.З.О., срещу отказ, обективиран в писмо изх.№
20-33047-25.05.21г. (а в преписката ръкописно изписан номер
20-33047-25.06.2021) на н-ка СГКК-Варна да измени КККР на гр.Варна по заявление
рег.№ 01-216065/20.04.2021г. – чрез нанасяне на поземлен имот с проектен ид. 10135.2567.***
по скица-проект № 15-474658-29.09.2017г. за изменение на КККР за ПИ 10135.2567.***.
Жалбоподателите оспорват
обективирания в писмото отказ, по съображения за неправилно приложение на
материалния закон. Конкретно твърдят, че придобития от тях недвижим имот с н.а.
№ ***., вписан в СВ-Варна, дв.вх.рег.№ ***, вх.рег.№***/2017г.,
е описан в точно съответствие с описанието му в скицата-проект
№ 15-474658-29.09.2017г., издадена от СГКК-Варна. Твърдят, че в случаите по
чл.52, ал.1, т.7, вр.ал.2 от ЗКИР, измененията в КККР се извършват без издаване
на заповед и СГКК преценява наличието само визираните от закона предпоставки:
има ли издадена от СГКК скица-проект за индивидуализиране на имот, който е
предмет на прехвърляне на право на собственост; извършено ли е прехвърляне на
правото на собственост на имота, за който е издадена тази скица-проект и вписан
ли е актът за прехвърлянето на правото на собственост, като съществуването на
всички тези предпоставки е доказано с документите, приложени към заявление рег.
№ 01-216065/20.04.2021г. Твърдят, че в производството за изменение на КККР на
основание чл.53а, вр.чл.52, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗКИР няма нормативно основание
СГКК да проверява дали границите на имота, описан в документа за собственост на
прехвърлителя, са отразени точно в скицата-проект, защото тази проверка [вече]
е извършена при издаването на скицата-проект и тя е издадена именно защото това
съответствие е било установено от СГКК.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от
адв.З.О., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В пледоарията
по същество сочи, че жалбоподателите са поискали нанасянето в КК на имот, за
който е издадена
скица-проект, въз основа на която е извършена разпоредителна сделка, която е
вписана. Подписаната от
н-ка на СГКК-Варна скица-проект е издадена въз основа на заявлението от м.април
2017г., поради което преценката дали границите на имота, възстановен на праводателя на жалбоподателите, съвпадат с границите по
решението на ВКС, с което е уважен ревандикационния иск, е направена в
процедурата по издаване на скицата. При това положение всеки, който има
претенции, че границите на имота не съответстват на действителното положение,
може по реда на чл.54 от ЗКИР да поиска промяна на КК. В случая обаче
процедурата, по която е постановен отказ, не е по чл.54 от ЗКИР, а по реда на
чл.52, ал.1, т.7, вр.ал.2 от ЗКИР, поради което оспореният акт всъщност е
отказ, а не „дадени указания“, т.к. същите не са свързани с основанието, на
което се иска изменение на КК. Уточнява и че процесната процедура, по която
твърдят постановен отказ, не е по искане да се измени картата по заявлението от
2014г., а е съвършено нова процедура, по напълно ново искане – въз основа на
скицата-проект, въз основа на която жалбоподателите са сключили транслативна
сделка. Намира за неотносими доводите на Администрацията на Министерски съвет,
че възстановяването на собствеността е било в нарушение на закона, че имотът
бил публична държавна собственост и паметник на културата. По изложените
съображения се иска отмяна на обжалвания отказ и присъждане на сторените в
производството разноски, съгласно представен списък.
Ответната страна оспорва жалбата по съображения в
представено писмено становище към писмо С.д.№ 10084/05.07.2021г. Сочи, че в съответствие
с чл.53а, т.1 от ЗКИР, със служебно заявление № 09-47202/15.03.2021г. СГКК - Варна
е изпълнила влязлото в сила съдебно решение № 2531/23.02.2021г. по адм.д. №
10315/2020г. на ВАС по заличаване от КК на ПИ с проектен ид. 10135.2567.***.
Жалбоподателите са уведомени, че за отразяване на имота по представения
документ за собственост е необходимо да се представи проект за изменение на КК,
изработен от правоспособно лице по ЗКИР, за да се извърши процедура по чл.54 ЗКИР. В тази връзка твърди, че не е налице отказ за изменение, а са дадени
указания, които до момента не са изпълнени. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от
адв.А., която оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
Моли при постановяване на решението съдът да вземе предвид, че в съответствие с
чл.53а, т.1 от ЗКИР със служебно заявление от 15.03.2021г. началникът на СГКК-Варна
е изпълнил влязло в сила решение на ВАС по адм.д. № 10315/2020г. по заличаване
в КК на процесния ПИ с проектен идентификатор 10135.2567.***. Жалбоподателите
са уведомени за отразяването на имота по представения документ за собственост и
че е необходимо да се представи скица-проект за изменение на КК, изработен от
правоспособно лице по ЗКИР, за да се извърши процедурата по чл.54 от ЗКИР. В
тази връзка твърди, че не е налице отказ за извършване на исканата
административна услуга, а са дадени указания на жалбоподателите, които те
следва да изпълнят за да може имотът да бъде отреден в КК съгласно изискванията
на закона и наредбата към него. Моли съдът да приеме за установено, че
административният орган е изпълнявал през цялата процедура влезли в сила съдебни
решения, както и че са изпълнени всички изисквания по уведомяване на страните,
изготвяне на възражения и становища, и началникът на СГКК-Варна не е извършил
нарушение и не е в ситуация на мълчалив или изричен отказ да извърши
административна услуга. Още повече самите жалбоподатели са посочили, че искат
да се изпълни заявлението им от 2014г., по което има влязъл в сила
административен акт и началникът на СГКК-Варна го е изпълнил. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Заинтересованата страна - Администрация на Министерски
съвет /АСМ/, оспорва жалбата като неоснователна по подробни съображения,
изложени в писмен отговор С.д. № 11167/23.07.2021г. (л.35). Счита, че исканите
промени в данните на КККР са незаконосъобразни поради противоречие с
материалноправни разпоредби, т.к. не са налице законоустановените предпоставки
за извършване на изменението, респ. отказът е законосъобразен. Конкретно
твърди, че имотът, за който жалбоподателите претендират изменение на КККР, като
част от Стопанство „Евксиноград“ е със статут на публична държавна собственост
- актуалният акт за публична държавна собственост
№ ****/27.03.2012г. не е отписван от актовите книги и в тежест на
жалбоподателите е да поискат отписването му - чл.109 и сл. от ППЗДС. В тази
връзка твърди, че обжалваното производство пред СГКК би следвало да е
предшествано от успешно завършила процедура по отписване на имота от актовите
книги за публична държавна собственост, респ. заличаване на публичния характер
на собствеността на държавата. Уважаване на искането за изменение на КККР -
както е заявено, би означавало нанасяне в КККР без правно основание и в
неизпълнение на Решение на ВАС № 2531/23.02.2021г. по
адм.д. № 10315/2020г. Отделно, имотът, за който жалбоподателите претендират
изменение на КККР, попада в площта, която съгласно Заповеди №
РД9Р-4/03.05.2012г. и № РД9Р-13/03.05.2012г. на министъра на културата е
обявена за недвижима културна ценност с категория „национално значение“. В този
смисъл нанасяне на нов имот върху част от имот със статут на НКЦ с категория
„Национално значение“, противоречи на нормативната уредба - чл.12, ал.4, т.2 от
ЗКН, според който следва да се извърши замяна с равностоен имот - ЧДС или с
право на строеж върху имоти ЧДС. Към момента правоимащите не са съгласни с
предложената им замяна и са отклонили направеното им предложение. Твърди се и
че нанасянето на имота е некоректно по отношение на индивидуализиращите го
параметри в издадената скица-проект от СГКК от 2017г. ПИ 10135.2567.*** е
обозначен без да е извършено трасиране, измерване и заснемане. Същият надвишава
значително
(с над 200кв.м.) отбелязаната цифром проектна площ от 8450кв.м., поради което
скицата-проект не определя точните граници и квадратурата на имота, които
следва да са в съответствие с Решение на ВКС № 93/24.04.2013г. по гр.д. №
1535/2010г. Предвиждането само на два броя точки с координати по координатна
система 2005г. в скицата-проект, не позволява да се определи точното
разположение на южната и западната граница на проектния ПИ 10135.2567.***,
което препятства обособяването на новонанесени имоти, както с граници, така и
по площ. Счита, че при обозначаване на точки с координати в скицата-проект на
южната и западната граници, следва да се има предвид ползването на
предоставената законно построена сграда с ид.10135.2567.***.78 и техническа
инфраструктура разположена върху стоманобетонна стена. Същата е собственост на
АМС и липсва в скицата-проект. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна, следното:
С ПМС № 118/21.06.1993г. за използването на недвижими имоти -
публична държавна собственост, е предвидено Стопанство „Евксиноград“ да се
ползва за официални мероприятия на висшите държавни органи. С Решение №
1050/29.12.1997г. на МС (л.40), Стопанството е предоставено на МС за управление
и стопанисване за държавни представителни нужди. Съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът,
целият с площ 882668кв.м., е нанесен с ид.10135.2567.*** и съгласно Акт № ****/27.03.2012г.
(л.41-46) е публична държавна собственост.
С Решение на ВКС №
93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г. (л.95), Държавата е осъдена на
основание чл.108 ЗС да предаде на В. К. С., поземлен имот, с площ 8.450дка. (осем
декара и 450кв.м.), в землището на гр.Варна, местността „Свети Константин“,
представляващ имот с пл.н. **** по КП от 1956г. и РП от 1961г. на гр.Варна, при
граници: от север – магистрала „Златни пясъци“, от изток – ограда на стопанство
„Евксиноград“, от юг и запад - стара ограда на стопанство „Евксиноград“. С
протокол от 12.06.2014г. (л.101) по изпълнително дело № ***на ЧСИ рег.№ ***, В.
К. С. е въвевен във владение, като границите на имота са трасирани, означени и
координирани с протокол № 206/13.06.2014г. (л.104-106).
Със заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г. В. С.
поискал от СГКК – Варна изменение на КККР на гр.Варна за ПИ с ид.10135.2567.***,
като се нанесе на негово име присъдения с решението на ВКС имот, с проектен
ид.10135.2567.***. Администрацията на МС възразила срещу исканото изменение (рег.
№ 07-5836-22.05.2015г.), по съображения, че скицата-проект не определя точните
граници и квадратура на имота, които следва да са в съответствие с Решение №
93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г. на ВКС.
По подаденото заявление началникът на СГКК-Варна не се е
произнесъл в срока по чл.57, ал.5 от АПК, като с Решение № 2623/09.12.2015г.
по адм.д. № 2225/2015г., Адм.съд-Варна, VI-ти състав, е отменил
мълчалив отказ на н-ка на СГКК-Варна да измени КККР за ПИ 10135.2567.*** и е
върнал преписката за произнасяне по заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г. на В.
С. съобразно указанията в решението. Решението е влязло в сила на 29.12.2015г.
Преди влизане в сила на решението, началникът на
СГКК-Варна издал Заповед
№ 18-9883/15.12.2015г. (л.171), с която по заявление вх.№
01-173272/28.07.2014г. на В. С. постановил изричен отказ, аргументиран с
твърденията на Администрацията на МС за наличие на висящо производство пред ВРС
за прогласяване нищожност на решенията на ОСЗ-Варна по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ,
въз основа на които е постановено решението на ВКС по гр.д. № 1535/2010г.,
както и на висящото производство по
гр.д. № 5402/2015г. с идентичен предмет.
Във връзка с жалба от В. С. срещу [повторен] мълчалив
отказ по заявление с рег.№ 01-173272-28.07.2014г., пред Адм.съд-Варна е
образувано
адм.д.№ 773/2016г., приключило с Определение № 1015/12.04.2016г., влязло в сила
на 21.07.2016г., (л.178), с което е прието, че на основание чл.159, т.1 от АПК
жалбата е недопустима – насочена е срещу несъществуващ към датата на
предявяването ѝ предмет на обжалване, т.к. мълчаливият отказ по заявление
рег.№ 01-173272-28.07.2014г., е отменен с Решение № 2623/09.12.2015г. по адм.д.
№ 2225/2015г.
С вх.№ 01-97572/03.04.2017г. (л.93) В. С. подал до
СГКК-Варна идентично заявление за изменение на КККР в частта за ПИ 10135.2567.***
– чрез попълване на нов имот с ид. 10135.2567.***, като към същото приложил
проект, идентичен с представения по заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г. Според
обяснителната записка (л.109), проектът има за цел нанасяне на присъдения на
възложителя с Решение
№ 93/24.04.2013г. на ВКС поземлен имот с площ 8.450дка. в землището на
гр.Варна, местност „Св.Константин“, представляващ имот с пл.н. **** по КП от
1956г. и РП от 1961г. на гр.Варна. Присъденият имот попада в границите на ПИ
10135.2567.*** по действащата КК. На основание чл.57, т.10 от Наредба №
3/28.04.2005г. и Решение № 93/24.04.2013г. се образуват два нови поземлени имота:
ПИ 10135.2567.***- собственост на В. С. и ПИ 10135.2567.*** - собственост на
държавата. Представен е и протокол за трасиране № 80/03.04.2017г. (л.120) за ПИ
10135.2567.***.
Срещу заявеното изменение Администрацията на МС (№05-15-234/28.04.2017г.
от 28.04.2017г. - л.68; л.142) възразила, че трасиране на ПИ с проектен
ид.10135.2567.*** не е извършвано, като новопроектирания имот надвишава с
200кв.м. отбелязаната цифром проектна площ от 8450кв.м., както и че липсват
точно определени граници и е налице „драстично“ различие между проекта и
решението на ВКС.
В тази връзка с писмо изх.№ 24-8948/10.05.2017г. (л.145) СГКК-Варна
уведомила заявителя, че установеното различие между границите на имотите в
скицата-проект към заявлението му и тези, очертани с решението на ВКС, налага
представяне на комбинирана скица на новообразувания ПИ с проектен ид.
10135.2567.*** и определени граници и квадратура на имота в съответствие със
съдебното решение. В отговор В. С. представил жалба рег.№ 06-555-17.05.2017г.
(л.146) срещу формиран мълчалив отказ по заявлението му вх.№
01-97572/03.04.2017г., изпратена в Адм.съд-Варна с писмо рег.№
27-92/21.06.2017г. (л.149).
По жалбата на В. С. срещу мълчалив отказ на началника на
СГКК-Варна по заявление вх.№ 01-97572/03.04.2017г., последван от изричен отказ
с
изх.№ 20-30784/08.06.2017г., пред Адм.съд-Варна е образувано адм.д. №
1803/2017г. По същото е постановено Решение
№252/12.02.2018г. (л.151), с което е отменен мълчалив отказ на н-ка на
СГКК-Варна да измени КККР на Варна за ПИ 10135.2567.*** по заявление с
вх.№01-97572/03.04.2017г. на В. К. С. и последвалия изричен отказ
№ 20-30784/08.06.2017г. на н-ка на СГКК-Варна. За да отмени постановените
откази Адм.съд-Варна е съобразил, че по повод предходно заявление на С., с
идентичен предмет, е налице изрично произнасяне на Адм.съд-Варна по адм.д.
№2225/2015г., с което преписката е върната на административния орган за
произнасяне по същество по заявлението вх.№ 01-173272/28.07.2014г. Изричният
отказ от 15.12.2015г. по заявлението е постановен преди влизане в сила на
съдебното решение, поради което на основание чл.58, ал.3 от АПК се счита също
за отменен, поради което заявлението от 2017г. с идентичен предмет е
недопустимо, поради наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който преписката
и заявлението са върнати на административния орган със задължение да я
процедира по същество.
С Решение на ВАС № 14036/15.11.2018г. по адм.д. №
3989/2018г. е потвърдено Решение № 252/12.02.2018г. по адм.д. № 1803/2017г. на
Адм.съд-Варна в частта на отменения изричен отказ и е обезсилено в частта на
отменения мълчалив отказ, и производството в тази част е прекратено, като е
прието, че при недопустимост на искането, административният орган не е длъжен
да се произнася по същество, респ.не се формира мълчалив отказ като годен
предмет на оспорване пред съда.
В хода на съдебното производство по адм.д. № ****3/2017г.,
с нот.акт за продажба на недвижим имот ***2017г., дв.вх.рег.№ ****, вх.рег.№***2017г.,
Акт № ****2017г. (стр.26 от пр.), жалбоподателите К.И.Л. и А.Р.Г., придобили от
В. С., при равни квоти - по ½ ид.ч., от ПИ с площ 8450кв.м., находящ се
в землището на гр.Варна, общ.Варна, м-ст „Свети Константин“, представляващ
поземлен имот с пл.№**** по КП от 1956г. и регулационния план от 1961г. на
гр.Варна, съставляващ ПИ с ид.10135.2567.*** съгласно представена скица-проект
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.д-р на АГКК, като
изменението се състои в заличаването на обект от КККР съгласно същата скица -
ПИ с ид.10135.2567.*** с площ 880778кв.м. и нанасяне на нови обекти в КККР - ПИ
10135.2567.*** с площ 872328кв.м. и ПИ с ид.10135.2567.***.
Сделката е извършена въз основа на скица-проект издадена
във връзка с чл.52, ал.7 от ЗКИР с № 15-474658-29.09.2017г. Същата е издадена въз
основа на проекта, представен към заявлението с вх.№ 01-97572-03.04.2017г.,
като изменението се състои в: заличаване на ПИ 10135.2567.*** и нанасяне
на нови обекти в КККР: ПИ 10135.2567.*** – с проектна площ 872328кв.м. и ПИ
10135.2567.*** – с проектна площ 8450кв.м., с нанесени проектни координати.
Във връзка с
влязлото в сила съдебно решение № 252/12.02.2018г. по адм.д.№1803/2017г., с уведомления
№ 20-14696-07.03.2019г. и № 24-6636-07.03.2019г. началникът на СГКК-Варна уведомил
съответно Областна администрация-Варна, и К.И.Л. и А.Р.Г. (л.158-159), че е
започнало административно производство по заявление с вх.№ 01-97572/03.04.2017г. на В. К. С., с искане за изменение на КККР, изразяващо се в отразяване
на ПИ с проектен ид.10135.2567.***, като част от ПИ с ид.10135.2567.***, поради
което на основание чл.34, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението, могат да изразят становище по направеното искане и събраните
доказателства, както и да подадат писмени искания и възражения. В тази връзка
със заявление вх.№ 05-5930-24.04.2019г. (л.161), К.И.Л. и А.Р.Г. уведомили н-ка на СГКК-Варна, че не искат
издаването на скица за отчуждаване, а поддържат искането за изменение на
кадастралната карта, изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с ид.№ 10135.2567.***
като част от ПИ 10135.2567.***.
На 30.04.2019г. с № 25-100318 началникът на СГКК-Варна издал на В. К. С. Удостоверение за приемане
на проект за изменение на КККР за обект 10135.2567.***, внесен със
заявление № 01-97572-03.04.2017г. (л.162), според което проектът и
документите към него отговарят на изискванията по чл.75 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и
на чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги
от КККР, и проектът за изменение е приет, като същият може да служи за
процедиране на изменение на КККР [по
реда]
на чл.53а от ЗКИР.
С
Уведомление изх.№ 24-12***-02.05.2019г. (л.***), началникът на
СГКК-Варна уведомил А.Р.Г., К.И.Л., Областна администрация-Варна, стопанство
„Евксиноград“ и Администрация на Министерски съвет, че във връзка със заявление
вх.№ 01-97572-03.04.2017г. и на основание влязло в сила съдебно решение №
252/12.02.2018г. по адм.д. № 1803/2017г. на Адм.съд-Варна, КК на гр.Варна е променена в съответствие с внесения проект,
в резултат на което е отразен имот с ид.10135.2567.***.
Уведомлението е обжалвано
от Администрацията на Министерски съвет пред Адм.съд-Варна с жалба вх.№
8888/04.06.2019г., по която е образувано адм.д. № ***0/2019г. По същото е
постановено Решение №760/23.06.2020г., с което жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
С Решение № 2531/23.02.2021г. по
адм.д.№10315/2020г. Върховният административен съд е отменил Решение
№760/23.06.2020г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № ***0/2019г. и вместо него е
постановил друго, с което е отменил изменение на КККР за имот с ид. 10135.2567.***,
обективирано в уведомление изх.№24-12***/02.05.2019г. на
н-ка на СГКК-Варна.
ВАС е приел, че както в това
производство, така и с решение № 14036/15.11.2018г. по адм.д. № 3989/2018г. на
ВАС е прието, че заявление вх. № 01-97572/03.04.2017г. за изменение на КККР на
гр. Варна, засягащо ПИ с идентификатор 10135.2567.***, на основание влязло в
сила решение № 93/24 април 2013г. по гр.д. №1535/2010 г. на ВКС, е второ по ред
за същото искане и между същите страни. Преди него, със заявление от
28.07.2014г., В. С. е инициирал административно производство за изменение на
КККР на гр.Варна за същия ПИ 10135.2567.*** и на същото основание - влязлото в
сила решение на ВКС. Това административно производство е приключено с мълчалив
отказ, последван от изричен - Заповед №18-9883/15.12.2015г. на началника на
СГКК Варна, издадена преди влизане в сила на решението по адм. дело №
2225/2015г. на АС Варна (влязло в сила на 29 декември 2015г.), с което е
отменен мълчаливия отказ по това искане и преписката е върната за ново
произнасяне. В касационното решение е посочено още, че висящата процедура по
произнасяне е по заявлението от 2014г. [поради което] както административният
орган, така и административният съд не са се съобразили с решение № 14036/15
ноември 2018г. по адм. д. № 3989/2018г. на ВАС. Заявление
вх. № 01-97572/03 април 2017г. представлява второ идентично искане за същото
изменение и с касационно решение е указано, че по него не се дължи произнасяне
по същество.
С писмо изх.№
20-20234-30.03.2021г. началникът на СГКК-Варна уведомил К.И.Л.
и А.Р.Г., че в съответствие с чл.53а, т.1 от ЗКИР, със служебно заявление рег.№
09-47202-15.03.2021г. СГКК-Варна е изпълнила влязлото в сила съдебно решение №
2531/23.02.2021г. по адм.д. № 10135/2020г. на ВАС по заличаване от КК на имот с
ид.10135.2567.***. Във връзка с продължаване на административното производство
по изменение на КККР за имот 10135.2567.167, по заявление с
вх.№
01-173272/28.07.2014г., страните са уведомени, че същото е разгледано в хода на
производството по заявление рег.№01-97572/03.04.2017г., т.к. е установено, че
приложеният проект е идентичен с този към първоначалното заявление, по което
има издадена Заповед № 18-9883-15.12.2015г., т.е. административното производство
е приключило. За да започне административно производство, трябва да има валидно
подадено заявление за отразяване на непълноти и грешки, което да отговаря на
нормативните изисквания.
На 20.04.2021г. с вх.№ 01-216065-20.04.2021г. К.И.Л.
и А.Р.Г. подали до н-ка на СГКК-Варна заявление за извършване на следните
услуги: 1/ нанасяне на настъпили
промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, за обект: ПИ
10135.2567.167 в гр.Варна, Стопанство „Евксиноград“, с „…проект 01-97572-03.04.2017г. - Ангелова“ и 2/ издаване на скица за ПИ 10135.2567.***. Към
заявлението са приложени 2 бр. пълномощни и нот.акт № 67/2017г.
С Уведомление №
20-33047-25.05.2021г. (в преписката ръкописно изписан номер
20-33047-25.06.2021) началникът на
СГКК-Варна уведомил заявителите, че в съответствие с чл.53а, т.1 от ЗКИР, със
служебно заявление рег.№ 09-47202-15.03.2021г. СГКК-Варна е изпълнила влязлото
в сила съдебно решение № 2531/23.02.2021г. по адм.д. № 10135/2020г. на ВАС по
заличаване от КК на имот с ид.10135.2567.***. В уведомлението е посочено още,
че на основание чл.19, ал.1 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за
предоставяне на услуги от КК и КР, подаденото заявление с вх.№
01-216065-20.04.2021г. за изменение на КР относно ПИ с ид. № 10135.2567.167 не
отговаря на нормативната уредба за извършване на услугата, т.к. имотът, описан
в представения документ за собственост не е отразен коректно в КК, поради което
съгласно §1, т.16 от ПЗР на ЗКИР, представлява непълнота и грешка, която следва
да бъде отстранена по реда на чл.54 от ЗКИР.
С протоколно определение от с.з. на 14 септември 2021г., за
послужване са приети изисканите от служба „Архив“ при Административен съд-Варна
адм. дело № ***0/2019г. по описа наАдм. съд – Варна, ХХVІІІ състав, ведно с
приложеното към него адм.дело № 10315/2020г. по описа на ВАС, V отделение; адм.
дело № 1803/2017г. по описа на
Адм. съд – Варна, ХХVІ състав, ведно с приложеното към него адм.дело №
3989/2018г. по описа на ВАС, ІІ отделение и адм. дело № 2225/2015г. по описа на
Адм. съд – Варна, VІ състав, ведно с приложеното към него ч.адм. дело №
10894/2015г. по описа на ВАС, ІІ отделение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежни страни – заявителите за извършване
на административна услуга от СГКК-Варна по заявление
рег.№01-216065/20.04.2021г., във връзка с което е издадено оспореното
писмо-отказ изх.№ 20-33047-25.05.2021г. (в преписката ръкописно изписан номер
20-33047-25.06.2021) на н-ка СГКК-Варна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК смятано
от датата на издаване на акта, поради което е ДОПУСТИМА.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на постановен
отказ и недопустимост на оспорването, поради това че с писмо изх.№
20-33047-25.05.2021г. на заявителите са дадени указания, които към момента не
са изпълнени.
Съгласно цитираната в писмото разпоредба на чл.19, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-4 от 11 октомври 2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната
карта и кадастралните регистри, регистрирани заявления, за които липсват
документи или не са предоставени идентификационни данни за документи, налични в
регистрите на държавната администрация, и са необходими за изпълнението на
услугите, не се изпълняват до отстраняване на недостатъците. Според ал.2 на
с.р., при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него
документи заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 14-дневен срок,
както и за последиците от неотстраняването им.
Съгласно чл.30, ал.2, вр.ал.1 от АПК, когато писменото искане отговаря на изискванията на
ал.1 – подписано е и няма съмнение, че изхожда от посочените в него лица, но не
удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Според ал.3
от с.р., срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на
нередовностите.
Указанията
на административния орган както по общия ред на чл.30 АПК, така по реда в
специалния ЗКИР и наредбите към него, целят отстраняване на нередовности в
заявленията – липсата на подписи и изискуеми по закон документи, респ. за
обосноваване на тяхната допустимост, при това само в контекста на заявената
административна услуга и без да се подменя нейният предмет – в случай че не са
изпълнени изискванията за нейното извършване.
В
конкретния случай с обжалваното писмо не са констатирани нито нередовности в
процесното заявление, нито пропуски в приложените към него документи, липсват и
адресирани до заявителите изрични указания за отстраняване на някакви пропуски.
Видно от
съдържанието на оспореното писмо, със същото е констатирано и заявителите са
уведомени, че заявлението не удовлетворява изискванията на нормативната уредба
за извършване на услугата, т.к. имотът, описан в представения документ за
собственост не е отразен коректно в кадастралната карта на район „Приморски“,
което съгласно §1, т.16 от ПЗР на ЗКИР, представлява „непълнота и грешка“,
която следва да бъде отстранена по реда на чл.54 от ЗКИР.
Така
изложените съображения на административния орган не са свързани с преценка за
редовност или допустимост на заявлението, а са произнасяне по същество – че за
нанасяне в КК на имота, предмет на заявлението за изменение, редът по чл.53а,
вр.чл.52, ал.1, т.7 от ЗКИР е неприложим и следва да се процедира изменение по
реда на чл.54 от ЗКИР – поради непълнота и грешки в КК.
При това
положение основателно жалбоподателят поддържа, че с писмо
изх.№ 20-33047-25.05.2021г. началникът на СГКК-Варна
е постановил изричен отказ по заявление рег.№01-216065/20.04.2021г., който отказ
е годен за обжалване индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – н-ка на
СГКК-Варна, в рамките на предоставените му с чл.51, ал.2 от ЗКИР правомощия, но
при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон.
На първо място следва да се посочи, че основателно жалбоподателите
поддържат, че процесното заявление не е идентично със заявленията за изменение
на КККР, подавани от техния праводател В. С. – заявление вх.№
01-173272/28.07.2014г. и заявление вх.№ 01-97572/03.04.2017г., с които е искано
изменението на ПИ 10135.2567.*** чрез попълване на нов имот с проектен ид.
10135.2567.***, в съответствие с влязлото в сила решение на ВКС №
93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г.
По така подадените от С. заявления от н-ка на СГКК-Варна са
постановявани откази, впоследствие отменяни от Адм.съд-Варна с влезли в сила
решения – Решение № 2623/09.12.2015г. по адм.д. № 2225/2015г. и Решение №
252/1202.2018г. по адм.д. № 1803/2017г. Налице е и извършено по реда на чл.53а ЗКИР изменение на КККР съгласно Уведомление изх.№ 24-12***-02.05.2019г. Това
изменение обаче е извършено въз основа на проект, приет с Удостоверение №
25-100318-30.04.2019г., който проект е внесен със заявление вх.№
01-97572/03.04.2017г., за което с влязло в сила решение № 252/1202.2018г. по
адм.д. № 1803/2017г. е прието, че е недопустимо, поради висящност на
производството по първото заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г., по което пък
има отменен мълчалив и изричен отказ. Точно защото изменението е процедирано
за пореден път по недопустимо заявление, същото е отменено с Решение на ВАС №
2531/23.02.2021г. по адм.д. № 10.315/2020г., без да е извършвана преценка по
същество дали са налице предпоставките за допускане на изменението, изразяващо
се в попълване на ПИ 10135.2567.***.
В тази връзка следва да се посочи, че в хода на производството по
адм.д. № 1803/2017г. на Адм.съд-Варна, и преди постановяването и влизането в
сила на Решение № 252/12.02.2018г. – с което е прието, че заявлението с вх.№
01-97572/03.04.2017г. е недопустимо и административният орган все още дължи
произнасяне по първоначалното заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г. – е
станала покупко-продажбата по н.а. ***2017г., с който В. С. се е разпоредил с
процесния имот в полза на жалбоподателите.
Макар на основание чл.226, ал.3, вр.ал.1 от ГПК влязлото в сила
Решение № 252/12.02.2018г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № 1803/2017г. да има сила
на пресъдено нещо по отношение на жалбоподателите, това не означава автоматично,
че процедирането от административния орган следва да продължи в параметрите на
първоначално подаденото заявление, т.к. заради станалото разпореждане с правото
на собственост през 2017г., са налице възникнали нови обстоятелства, които в
контекста на целта на разпоредбата чл.51, ал.1 от ЗКИР – кадастралната карта и
кадастралните регистри да се поддържат в актуално състояние, следва да се
съобразят от административния орган.
За прецизност следва да се посочи, че неоснователно ответникът
поддържа, че производството по заявление вх.№ 01-173272/28.07.2014г. е
приключило с отказ по Заповед № 18-9883/15.12.2015г., т.к. същият се счита за
отменен с влязлото в сила Решение на Адм.съд-Варна № 2623/09.12.2015г. по
адм.д. № 2225/2015г. – факт, който е признат и от ВАС с Решение №
14036/15.11.2018г. по адм.д. № 3989/2018г. и Решение № 2531/23.02.2021г. по
адм.д. № 10315/2020г. Независимо обаче, че по това заявление липсва валидно
произнасяне на административния орган, интересът на заинтересованите лица от
исканото по това заявление изменение – попълване на ПИ 10135.2567.*** в
изпълнение на влязлото в сила Решение на
ВКС и записването му в регистъра в собственост на В. С. – след разпореждането с
правото на собственост се явява отпаднал.
В този контекст, макар и с неотносими мотиви, правилно с писмо
рег.№ 20-20264-30.03.2021г., началникът на СГКК-Варна е указал на
жалбоподателите, че за процедиране на изменение на КККР, свързано с имот
10135.2567.***, следва да бъде подадено ново валидно заявление.
Обстоятелството, че скицата-проект от 2017г., въз основа на която
е изповядана сделката, е издадена въз основа на проекта към заявлението от
м.04.2017г., не обосновава различен извод, т.к. сделката по покупко-продажба се
явява ново обстоятелство, което изключва идентичност на заявленията от 2014г. и
2017, с това от м.04.2021г. – както по страни, така и по предмет.
Процесното заявление обаче неправилно е процедирано от началника
на СГКК-Варна и поради това отказът в писмо изх.№20-33047-25.05.2021г. ( в
преписката ръкописно изписан номер 20-33047-25.06.2021) е необоснован и
постановен в противоречие с материалния закон.
Със заявление изх.№01.216065/20.04.2021г. жалбоподателите са
инициирали производство за изменение на КККР на гр.Варна в хипотезата на чл.53а,
вр.чл.52, ал.1, т.7 от ЗКИР – без издаване на заповед, състоящо се в нанасянето
на ПИ с проектен ид. 10135.2567.*** по скица-проект № 15-474658-29.09.2017г. за
изменение на съществуващ ПИ 10135.2567.***, въз основа на която скица-проект е
изповядана сделката по н.а.№ ***2017г., вписан в СВ-Варна, дв.вх.рег.№ ***,
вх.рег.№*****2017г. – с който жалбоподателите се легитимират като собственици
на имота, който с Решение на ВКС № 93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г. и на
основание чл.108 от ЗС, Държавата е осъдена да предаде на праводателя на
жалбоподателите – В. К. С..
Така подаденото заявление неправилно е процедирано вместо по реда
на чл.53а, вр.чл.52, ал.1, т.7 от ЗКИР, по реда на чл.51, ал.1, т.2, вр.чл.54
от ЗКИР.
Съгласно чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на непълноти или грешки. Съгласно чл.54, ал.1, 2 и 4 от ЗКИР,
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Измененията в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на
непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се
придружава от
скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на
Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са
засегнати от изменението.
От всички проведени до момента процедури, описани хронологично
по-горе, може обосновано да се приеме, че конкретното основание началникът на
СГКК-Варна да приеме, че следва да се проведе процедура по чл.54 от ЗКИР, е
факта, че границите на имота по проекта за изменение на ПИ 10135.2567.***, въз
основа на който е издадена скицата-проект и е изповядана сделката по
покупко-продажба, не кореспондират с границите на имота, установени с влязлото
в сила решение на ВКС, с което праводателят на жалбоподателите се легитимира
като собственик.
Подобно несъответствие между границите по титул за
собственост на праводателя и по скицата-проект по чл.52, ал.1, т.7 ЗКИР – с
която се индивидуализира имота, предмет на прехвърлителна сделка (в случая проектния
10135.2567.***) и попълването му в рамките на вече нанесен в кадастъра обект
(10135.2567.***), неправилно е възприето от административния орган като хипотеза
на непълнота и грешка по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР.
Съгласно дадената законова дефиниция в §1, т.16 от ДР на
ЗКИР, „непълноти или грешки“ са само несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Тоест, за да е налице хипотезата на „непълноти и
грешки“ в КК по смисъла на дадените дефиниция, респ. за да е приложим реда за
изменение по чл.54 от ЗКИР, следва несъответствието да е съществувало преди одобряване
на кадастралната карта, а настоящият случай не е такъв.
Кадастралната карта и кадастралните регистри за
територията на административен район „Приморски“ – Варна (без територията на
к.к. Златни пясъци, приморски парк „Салтанат“ и морска градина „Горчивата
чешма“, общ.Варна, обл.Варна, е одобрена от изпълнителния директор на АГКК със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г., обн.ДВ, бр.100/21.11.2008г. Имотът, на който
Държавата се легитимира като собственик с АПДС № ****/27.03.2012г., е нанесен в
КК с ид. 10135.2567.***, а впоследствие с ид. 10135.2567.167. Праводателят на
жалбоподателите – В. К. С., се легитимира като собственик на 8,450 дка. – представляващи
част от ПИ 10135.2567.*** целия от 880778кв.м., с влязло в сила Решение на
ВКС № 93/24.04.2013г. по гр.д. № 1535/2010г., с което е уважен предявения
срещу държавата ревандикационен иск. След като С. е въведен във владение на
имота с Протокол от 12.06.2014г. на ЧСИ по изп.д. № ****, той се е
разпоредил със същия в полза на жалбоподателите, с н.а.№ *****2017г.,
акт № **, том ***, дело № ****/2017г.
Релевантните факти за изменението на КК в частта за ПИ 10135.2567.***,
чрез попълването на ПИ 10135.2567.***, са влязлото в сила решение на ВКС и
нотариалният акт за продажба, които са осъществени след одобряване на КККР за
имота, поради което е налице хипотезата на чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР – изменения
на данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри, а не хипотезата по чл.51, ал.1,
т.2 от ЗКИР – непълноти или грешки, както е приел административния орган.
Касае се за хипотеза по чл.52, ал.1, т.7, предложение последно и
ал.2 от ЗКИР за индивидуализиране на имоти, които са предмет на придобиване на
право на собственост. Тази правна уредба цели предварително индивидуализиране
на имоти – предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на
собственост (вж.чл.6, ал.1, буква „в“ от Правилника за вписвания и чл.2,
ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри), като самото
им нанасяне в кадастралната карта, чрез изменението ѝ, се извършва след
постъпване на данни от вписан акт в Службата по вписванията, и настоящият
случай е именно такъв.
Касае се за придобито след одобряване КК право на собственост на
основание извършена разпоредителна сделка по покупко-продажба, в който случай
административният орган, в изпълнение на задължението си по чл.51, ал.1, т.1,
вр.ал.2 от ЗКИР, е длъжен да извърши процедурата по чл.53а от ЗКИР, при това
както основателно сочат жалбоподателите, съобразявайки се със скицата-проект,
въз основа на която е изповядана сделката. В този смисъл са неоснователни
доводите на Администрацията на МС относно статута на „Парк Евксиноград“ на
недвижима културна ценност, както и че имотът не е отписан като публична
държавна собственост, т.к. въпросът за собствеността е разрешен с влязлото в
сила решение на ВКС.
Съгласно чл.12, ал.1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016г. за
предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, скицата-проект
по чл.52, ал.1, т.7 се издава от СГКК въз основа на приет проект за изменение.
Именно в производството по приемане на проекта и издаване на скицата-проект, и
с оглед изпълнението на изискването на чл.6, ал.1, буква „в“ от Правилника за
вписванията за идентификация на имота с номер и граници, СГКК извършва
проверката по чл.14, ал.1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, според която границите на поземлените имоти в урбанизираните
територии се установяват след анализиране на данните от геодезически измервания
на означените на място граници в съответствие с правото на собственост. В този
смисъл скицата-проект има характер на официален документ, удостоверяващ пред
всички административни и съдебни органи, лица и организации, че в одобрената актуална
кадастрална карта и кадастрални регистри има приет проект за изменение на
поземления имот, както и начина, по който ще се изменят данните в кадастралната
карта и кадастралните регистри.
При изготвена по реда на чл.52, ал.1, т.7 от ЗКИР скица-проект, и
изповядана и вписана въз основа на нея сделка по покупко-продажба, в
производството по чл.53а от ЗКИР началникът на СГКК е длъжен да отрази надлежно
извършената промяна за имота съгласно идентификацията му в титула за
собственост и няма правомощия да разрешава спорове за права и граници.
В случай че такъв спор действително е налице, същият следва да
бъде разрешен по съдебен ред, и в зависимост неговият изход да се процедира
ново изменение по реда на чл.53а, т.1 от ЗКИР.
По изложените съображения отказът по заявление
рег.№01-216065/20.04.2021г., обективиран в писмо изх.№20.33047-25.05.2021г.,
следва да бъде отменен, а преписката – върната на началника на СГКК за
издаването на нов акт в хипотезата на чл.51, ал.1, т.1, вр.чл.53а ЗКИР – в този смисъл Решение на ВАС № 11651 от 03.10.2018г.
по адм.д. № 4238/2018г.
При новото разглеждане на преписката началникът на СГКК-Варна
следва да извърши преценка дали са налице предпоставките за изменение на КККР в
хипотезата на чл.51, ал.1, т.1, вр.чл.53а, вр.чл.52, ал.1, т.7 от ЗКИР, като
съобрази, че няма
правомощия да разрешава спорове за права и граници, а критерият за наличие на
предпоставките за изменение на КККР в тази хипотеза, се свежда до това дали
исканото изменение, кореспондира с границите на имота според титула за
собственост, с който се легитимират заявителите.
При този
изход на спора, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените в
производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК се
претендират по 610лв. за всеки от жалбоподателите, от които 10,00лв. за
заплатената държавна такса и 600лв. адвокатски хонорар, който съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 28.05.2021г. е изплатен
изцяло при сключване на договорите.
Възражението
за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателите адвокатското
възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е под предвидения минимум по чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.И.Л., ЕГН: ********** и А.Р.Г.,
ЕГН: **********, отказ по заявление рег. № 01-216065/20.04.2021г., обективиран
в писмо изх.№ 20-33047-25.05.21г. (в преписката ръкописно изписан номер
20-33047-25.06.2021) на н-ка СГКК-Варна.
ВРЪЩА преписката на началника на СГКК-Варна за
ново разглеждане и произнасяне по заявлението с рег. № 01-216065/20.04.2021г.
на К.И.Л., ЕГН: ********** и А.Р.Г., ЕГН: **********, за изменение на КККР на
гр.Варна чрез нанасяне на поземлен имот с проектен ид. 10135.2567.*** по
скица-проект № 15-474658-29.09.2017г., съобразно указанията дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на К.И.Л. с ЕГН: **********, разноски за
производството в размер на 610 (шестстотин и десет лева).
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на А.Р.Г. с
ЕГН: **********, разноски за производството в размер на 610 (шестстотин и десет
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: