№ 821
гр. Б., 11.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Г.Л. Б., в
качеството си на пълномощник на Н. Т. М., от с. С., общ. П., против
Определение №246 от 18.04.2022 г., по гр.д.№ 299/2022 г. по описа на РС-П., с
което е прекратено производството по първоинстанционното дело, поради
недопустимост (липса на правен интерес) на предявения иск по чл. 439, ал. 1
ГПК.
Предмет на делото е и частна жалба, подадена от адв. Г.Л. Б., в
качеството си на пълномощник на Н. Т. М., от с. С., общ. П., против
Определение №366 от 31.05.2022 г., по гр.д.№ 299/2022 г. по описа на РС-П., с
което, на основание чл. 248 ГПК, е допълнено прекратителното определение в
частта относно разноските.
В частните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваните определения.
В частната жалба срещу прекратителното определение се твърди, че не
се касае до грешка на ЧСИ относно включването на процесната сума в
поканата за доброволно изпълнение. Твърди се, че пред съдебния изпълнител
били представени два изпълнителни листа – по ч.гр.д.№708/10 г. и ч.гр.д.
№1036/10 г., и двете по описа на РС-П.. Посочва се, че с молбата до ЧСИ е
било поискано събиране и на сумата от 198 лв., представляваща присъдени
разноски, като разноските по първия изпълнителен лист били общо в размер
на 103 лв., а по втория – в размер на 95 лв. Ето защо се поддържа, че не се
касаело до грешка на ЧСИ да включи въпросната сума от 198 лв. в
изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение. Жалбоподателят
заявява, че съдът се е произнесъл по нещо различно от доказателствата по
делото, поради което и няма да обсъжда изводите му относно чл. 117, ал. 2
1
ЗЗД и чл. 439 ГПК. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
В частната жалба против определението в частта относно разноските
излага становище за недължимост на присъдените в полза на ответника
разноски, тъй като по делото нямало доказателства, че се е отказал пред ЧСИ
от разноските по изпълнителния лист. Иска отмяна на атакуваното
определение и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 276 ГПК са подадени отговори на жалбите от „Е.П.“ АД,
ЕИК ***, чрез юрк. Л.М.. В отговорите се застъпва становище за
неоснователност на жалбите. В отговора по първата, посочена по-горе жалба,
се излагат твърдения, че ищецът не е доказал правния си интерес от водене на
настоящото дело. Твърди се, че вземането, за което се търси съдебна защита
за установяване, че правото на кредитора за принудителното му изпълнение е
погасено, платено е доброволно от ищеца на ответното дружество преди
предявяване на иска, поради което правилно районният съд е приел, че
предявеният иск е недопустим, като лишен от правен интерес. В отговора по
втората жалба се посочва, че тя е неоснователна. Твърди се, че с оглед
прекратяване на делото, правилно районният съд е присъдил разноски в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В заключение, в отговорите се
моли за потвърждаване на атакуваните определения.
Б.ският окръжен съд, след като взе предвид доводите в частната
жалба, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за
която съдебните актове са неблагоприятни, срещу подлежащи на обжалване
първоинстанционни съдебни актове.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, по следните
съображения:
От материалите по първоинстанционното дело се установява, че същото
е било образувано по искова молба на Н. Т. М., ЕГН ********** от с.С.,
общ.П., с адрес за призоваване гр.П., ул.“К.Б. I“ № 16, чрез адв.Г.Б., подадена
против „ЧЕБ“ АД, а сега с наименование „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., район М., бул.“Ц.Ш.“ № 159, бл.БМБП.
С исковата молба е било поискано от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че Н. Т. М., с ЕГН **********, не дължи сумата по
изпълнителен лист № 33 от 02.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 1036 по описа за 2010 г.
на Районен съд град П., с който е осъден ЕТ “Н.Т.-С.Д.“, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление с.С., общ.П., обл.Б., със законен
представител - Н. Т. М., да заплати на „ЧЕБ“ АД, а сега с наименование
„Е.П.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район М., бул.“Ц.Ш.“ №
159, бл.Б.М.Б.Ц. на основание чл. 78, ал.1 ГПК деловодни разноски за
исковото производство в размер на 95 лв. (деветдесет и пет лева), поради
2
изтекла погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В своевременно постъпилия по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковата молба от ответната страна е застъпено становище за недопустимост
на исковата претенция. Ответното дружество е навело съображения, че
оспореното вземане в размер на 95 лв. е платено доброволно от ищеца, чрез
банков превод на сума в размер на 412,00 лева по сметка на дружеството на
12.04.2011 г., което било видно от справка за движение по сметки за периода
от 12.04.2011 г. до 12.04.2011 г. Посочено е, че на ред последен от справката е
видно, че ищецът, в качеството му на ЕТ „Н.Т.-С.Д.“ по ИТН ************ е
платил по банковата сметка на „ЧЕБ“ АД сумата от 412 лв., с която изцяло са
заплатени присъдените по процесния изпълнителен лист деловодни разноски
от 95 лв. Посочва се, че за процесната сума от 95 лв., представляваща
присъдени разноски в исковото производство не е предприето принудително
изпълнение, както се твърди от ищеца. Посочва се, че с молбата за образуване
на изпълнителното дело е отправено искане за образуване на изпълнително
дело за събиране на суми в размер на 80, 55 лв. – главница, както и сумата в
размер на 14, 17 лв. – присъдена лихва, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане. Твърди се, че кредиторът изрично е
уточнил, че в резултат на частично плащане от длъжника, искането за
образуване на изпълнително дело е само за неплатената част от вземането.
Никъде в молбата не било поискано да се събират присъдени разноски в
размер на 95 лв.
Към отговора на исковата молба е приложена молба с вх. № 17225/ 14.
12.2021 г., на основание на която е било образувано изп.д. № 1230/2021 г. по
описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701 в КЧСИ, с район на действие ОС-Б.. С молбата
е поискано, въз основа на процесния изпълнителен лист, образуването на
изпълнително дело за сумите, както следва: 80, 55 лв., представляваща
главница, ведно с дължимата законна лихва, както и 14, 17 лв. лихва за забава.
В молбата изрично е уточнено, че част от сумите по изпълнителния лист са
погасени от длъжника чрез плащане, поради което и за тях не се иска
образуване на изпълнително дело.
От приложената към отговора на исковата молба Справка за движение по
сметки за периода от 12.04.2011 г. до 12.04.2011 г. на „ЧЕБ“ АД, се
установява, че на 12.04.2011 г. ищецът в качеството му на ЕТ „Н.Т.-С.Д.“ по
ИТН ************ е платил по банковата сметка на „ЧЕБ“ АД сумата от 412
лв.
При така посочените по-горе факти, РС-П. е приел с Определение №246
от 18.04.2022 г., че предявеният от Н. Т. М. отрицателен установителен иск, с
който се иска от съда да признае за установено, че Н. Т. М., не дължи сумата
по изпълнителен лист № 33 от 02.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 1036 по описа за 2010
г. на Районен съд град П. в размер на 95 лв. за деловодни разноски, е
процесуално недопустим, като лишен от правен интерес. Изложени са
подробни съображения в насока, че за ищеца липсва правен интерес от иска
по отношение на част от сумите, доколкото се установявало, че същите са
платени на взискателя и няма как дори при уважаване на иска да се върнат
3
въпросните суми на взискателя. Посочено е, че по арг. от чл. 118 ЗЗД
платеното след изтичане на давността е дължимо платено и длъжникът няма
право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да е знаел, че
давността е изтекла. Ето защо е приел, че предявеният иск е оставен без
разглеждане, а производството по делото е прекратено.
С Определение №366 от 31.05.2022 г., РС-П., по реда на чл. 248 ГПК, е
допълнил прекратителното определение в частта относно разноските, като е
осъдил ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 100 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение.
Определенията са правилни.
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на пресъдено
нещо, че изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително
дело е престанало да съществува. Категорична и последователна е съдебната
практика, че когато изпълнителното производство е приключило, тъй като е
постигната целта му – тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен
от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Това е
така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва именно
изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в
правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо
изпълнително производство. След приключване на изпълнението с плащане
към взискателя и прекратяване на изпълнителния процес, липсва интерес от
иска, защото длъжника по изпълнението не може да получи търсената чрез
него защита – ако е платено на взискателя няма как дори при уважаване на
иска да се върнат сумите на длъжника и иска е безпредметен. По аргумент на
разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, платеното след изтичане на давността е
дължимо платено и длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В този смисъл е
трайната практика и на ВКС (Определение № 94 от 5.03.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7398/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по
т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 667/2011 г., II т. о., ТК и др.).
В случая, от данните по делото се установява, че длъжникът е заплатил
преди образуване на процесното изпълнително дело (на 12.04.2011 г.) по
сметка на ответното дружество, процесната сума, което обстоятелство не се
оспорва и от самия ищец в исковата молба. В резултат на така извършеното
доброволно плащане от страна на ищеца, към настоящия момент дължимите
от него суми на дружеството съгласно процесния изпълнителен лист, не
включват сумата от 95 лв. за деловодни разноски за исковото производство.
Ето защо и правилно е прието, предявеният иск по чл. 439 ГПК е процесуално
недопустим, поради липса на правен интерес. Наред с горното, следва да бъде
посочено, че съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Систематичното място на горецитираната
разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право на
4
такъв иск /активна процесуална легитимация/ има само правен субект, който
има качеството на "длъжник по изпълнението" в рамките на едно висящо, т. е.
неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е
предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. В хипотеза,
като настоящата, в която вземането на взискателя е било удовлетворено
доброволно от длъжника или посредством принудително събиране на сумите,
за ищеца отпада правния интерес да продължи да води този иск, тъй като с
него той не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера.
След като на разположение на длъжниците е предоставен специален иск по
чл. 439 ГПК за отричане на снабдено с изпълнителна сила вземане, не може
да се приеме, че е налице интерес от иск за отричане на изпълняемо право и
без да е образувано на изп. производство (виж. Определение № 746/
11.11.2013 г. по ч. т. д. № 3048/2013 г. на ВКС, 2- ро ТО). Ако беше така,
нямаше да е необходимо да се урежда специален иск по чл. 439 ГПК. В
случая, освен че сумата от 95 лв. по изпълнителния лист е заплатена от
длъжника, но и по отношение на платената сума не е образувано
изпълнително дело, което също обосновава извод за недопустимост на
претенцията по отношение на платената част от задължението. Видно е, че
тази сума не фигурира в поканата за доброволно изпълнение, а фигурира
друга сума – в размер на 198 лв. Самият взискател изрично е посочил в
молбата си за образуване на изпълнителното дело, че иска да се образува
такова за събиране единствено и само на сумата от 80,55 лв. главница и 14, 17
лв. лихва за забава. Изрично е уточнено, че е направено частично плащане от
страна на длъжника по изпълнителните листове, поради което само
посочените суми се дължат от длъжника. Никъде не е поискано образуване на
изпълнително дело и относно сумата от 95 лв. деловодни разноски, предмет
на предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим,
поради което правилно производството по него е прекратено от
първоинстанционния съд. Атакуваното прекратително определение следва да
се потвърди. Като последица от това, следва да се потвърди и определението,
с което съдът е допълнил прекратителното определение в частта относно
разноските, тъй като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на
делото, ответникът има право на сторените разноски по делото. Ето защо
следва да се потвърди и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разноски по настоящото дело не се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното, Окръжен съд - Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №246 от 18.04.2022 г., постановено по
гр.д.№ 298/2022 г. по описа на РС-П..
ПОТВЪРЖДАВА Определение №366 от 31.05.2022 г., по гр.д.№
298/2022 г. по описа на РС-П..
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6