Р Е Ш Е Н И Е № 261462
гр.
Пловдив, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5907по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искове с правно основание
чл. 183 във вр. с чл. 79 ЗЗД от В.Н.Д.,
ЕГН: **********,*** и Я.В.Д., ЕГН: **********,*** против Ц.Д.Й. , ЕГН: **********,***
за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо 1000 лв. / хиляда лв./ - главница, представляваща неизплатена продажна цена ,
съгласно Декларацията – съгласие от 14.12.2019 г. и извършена покупко-продажба
на МПС , товарен автомобил с марка „***“ с рег. № ***, с рама № ***, с двигател
№ ***, ведно със законната лихва от 11.08.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на
59,72 лв., ведно със законна лихва от входирането на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че на
10.08.2019 г. между ищците В.Д. и Я.Д., от една страна и ответникът Ц.Й., от друга страна е бил
сключен Договор за покупко-продажба на МПС, товарен автомобил с марка „***“ с рег. № ***, с рама № ***, с
двигател № ***. Сочи се, че страните са уговорили договорна продажна цена в
размер на 1000 лв., която към дата на подписване на договора и към момента на
подаване на иска не е платена. Твърди се, че плащането не е направено , тъй
като има устна уговорка между страните за кратка отсрочка, за да може Купувачът
да стегне и обслужи автомобила, който ще бъде ползван като семеен като се
посочва, че към тогавашния момент е наближавал 15 септември и семейството е
имало множество непосилни текущи разходи.
Цитира се кореспонденция по
Вайбър между Ц.Й. (+***) и Я.Д. , в която страните започват договаряне на
04.08.2019 г., като Продавачите запазват
процесния автомобил за Купувача, а на 10.08.2019 г. собствеността е прехвърлена
на същия. Твърди се ,че на 29.09.2019 г., 06.10.2019 г. и 21.11.2019 г. Ц.Й. и
ответникът уговарят и впоследствие отлагат няколко срещи, на които Я.Д. е
следвало да изплати сумата от 1000 лв. След множество неизпълнени уговорки, на
23.11.2019 г. Ц.Й. разгневен отказва да плати с необходимостта да ремонтира
съединителя на автомобила.
Посочва се, че процесния
автомобил е употребяван, произведен 2002 г. като Продавачите са втори
собственици и всичко това е отразено в продажната цена. Твърди се, че на
Купувача е предоставена възможност да провери МПС в доверен сервиз, но въпреки
това той е нямал съмнения в изправността след направените лични огледи.
Изразява се становище, че автомобилът е в добро техническо състояние и
поддържано, въпреки годините и овехтяването. Посочва се и, че Ц.Й. работи в
авторемонтната индустрия, а Я.Д. в индустрията за производство на автомобилни
части.
Твърди се, че на 14.12.2019
г. Я.Д. изготвя собственоръчно Декларация- съгласие и отива на домашния адрес на
Ц.Й. с предложение да заплати дължимата сума от 1000 лв. в срок от 1 месец, а в
противен случай ще се обърне към адвокат и съд. Сочи се ,че на срещата е
присъствал А. В. К., който е съсед на Ц.Й. и е бил свидетел на почти целия
процес на договаряне и комуникация между страните. Ответникът се съгласил и
подписал пред него и Я.Д. като отправил
молба срокът да е до 27.02.2020 г.,а поправката е направена в Декларацията.
Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован
за първото по делото съдебно
заседание.
В съдебно
заседание на 28.04.2021 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 525 лв., от които заплатен
адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 150 лв., адвокатски
хонорар в исковото производство в размер на 300 лв. и държавна такса в размер
на 75 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Д.Й. , ЕГН: **********,*** да заплати на В.Н.Д., ЕГН: **********,*** и Я.В.Д.,
ЕГН: **********,*** сумата от общо 1000 лв. / хиляда лв./ - главница, представляваща неизплатена продажна цена,
съгласно Декларацията – съгласие от 14.12.2019 г. и извършена покупко-продажба
на МПС , товарен автомобил с марка „***“ с рег. № ***, с рама № ***, с двигател
№ ***, ведно със законната лихва от 11.08.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на
59,72 лв., ведно със законна лихва от 29.05.2020
г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 525 лв.- разноски.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ