Определение по дело №2352/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………. / 25.10.2019 г. , гр.Варна

 

 

Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание ,  в състав:

 

                          Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2352 по описа на ВРС за 2019 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца  И.О.П. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника Т.Б.А.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***21, р-н „Лозенец", ул."Димитьр Хаджикоцев" № 52-54 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че неизвестно   лице,   различно   от   И.   О.   П. ЕГН **********, като е използвало официален документ - лична карта на ищеца, е подписало от негово име договор за потребителски кредит № *********/13.02.2015 г., и е изтеглило сумата от 3446.98 лв и групова застрахователна полица № 81001NLB2011 на ЗК „УНИКА-живот" АД, като е получило без правно основание чуждо движимо имущество - пари от „Т.Б.А.Б." ЕАД в размер на 3446.98 лева, с намерение да ги присвои.

Ответното дружество  „Т.Б.А.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***21, р-н „Лозенец", ул."Димитьр Хаджикоцев" № 52-54,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.5 от ГПК е недопустим, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе предвид обективираните  в исковата молба и в отговора от страните обстоятелства и представените писмени доказателства, намира предявения иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК от ищеца  И.О.П. ЕГН **********, с адрес: *** за процесуално недопустим.

Съображенията за това са следните:

Видно от изисканото ЧГД № 12207 по описа за 2015 г. по описа на РС-Варна, с Разпореждане № 42099/05.10.2015г. е постановено да се издаде  Заповед за изпълнение № 6145/5.10.2015г. на парично задължение за сумата, посочена в заявлението, а именно: СУМАТА от 3 903.00 лева, представляваща сбор от следните суми – 3 446.98 лева, представляваща незаплатен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.02.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 369.31 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2015 год. до 16.05.2015 год.; сумата от 86.71 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.03.2015 год. до 17.09.2015 год., както и сумата от 78.06 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 366.61 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С разпореждане № 53707/16.12.2015г. е постановено издаване на изпълнителен лист.

Видно от изискания заверен за вярност препис от изпълнително дело № 201671660400127 с длъжник  И.О.П. ЕГН **********, с адрес: *** и взискател „Т.Б.А.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***21, р-н „Лозенец", ул."Димитьр Хаджикоцев" № 52-54 , поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 13.05.2016г. , ведно със  заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В законоустановения двуседмичен срок длъжникът същият не е предприел никакви действия, което е довело до стабилизирането на издадената Заповед за изпълнение № 6145/5.10.2015г. на парично задължение.

Съдът намира, че с оглед указанията , обективирани в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , в производството по установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК подлежат на разглеждане всички правоизключващи, правопогасяващи и правоизменящи защитни възражения на длъжниците като е допустимо те да ги въвеждат в предмета на делото. Ето защо защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение, включително и с възражение за недействителност на договора, на който кредиторът основава вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване на възражение на основание чл. 414 ГПК, след което най-късно в срока по чл. 133 ГПК с отговора на исковата молба, ако не ги е обективирал във възражението по чл. 414 ГПК, длъжникът следва да направи горепосочените оспорвания. При неподаване на възражение в срока по чл. 414. ал. 2 ГПК или невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на исковата молба в производството по иска с правно осн. чл. 422 ГПК, се преклудира възможността на длъжника да защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства длъжникът може да оспори вземането по исков ред, съгласно изричната и ясна норма на чл. 424, ал. 1 ГПК. В този смисъл Определение № 120 от 9.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска.

На първо място съдът намира, че след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възможността за възражения на длъжника и оспорване на процесната заповед за изпълнение се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, който е предмет на настоящото производство, е недопустим, т.к. издадената заповед е стабилизирана. Вследствие на изложеното съдът намира, че не е допустимо по реда на специалния иск по чл.124 ал.5 от ГПК да се навеждат допълнителни твърдения, които длъжникът е могъл да изчерпи по реда и в срока по чл.414 от ГПК.

Наред с изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките , обективирани в разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК.  В конкретния случай, предявеният иск не попада в хипотезите на чл. 124 ал. 5 от ГПК, тъй като към настоящия момент, макар и спряно, наказателното производство е висящо, делото е изпратено на 03 РУ-ОД-МВР гр. Варна за продължаване на процесуално-следствените действия. Деецът не е останал неоткрит, а е в процес на издирване. Недопустимо би било гражданският съд да изземва конституционно признатите функции на Прокуратурата и да решава вместо нея дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление и законен повод за наказателно преследване / В този смисъл е Определение № 467 от 08.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3074/2018 г. на ВКС, IV г. о./ .

Наред с изложеното , съдът намира, че дори и да са налице предпоставките на чл.124 ал.5 от ГПК, което счита, че не е налице в конкретния случай, искът се явява недопустим , поради липса на правен интерес, тъй като установяването на престъпно обстоятелство, извършено от неизвестен извършител не е сред основанията за отмяна на влязло в сила решение.  Съгласно константната съдебна практика на ВКС, преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК не следва да се прави от сезирания с този иск съд, който да преценява и останалите доказателства по делото, завършило с влязло в сила решение и по което престъпното обстоятелство е обективирано като доказателство. Преценката относно това , дали е основателна молбата за отмяна на влязло в сила решение, винаги се прави само и единствено от съда, компетентен да се произнесе по нейната основателност по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но настоящият състав следва да съобрази наличието на правен интерес от иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, който винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. В тази връзка настоящият състав съобразява, че за ищеца липсва правен интерес от завеждането на иск с петитума, очертан в исковата молба, тъй като евентуалното установяване на извършени документни престъпления от неизвестен извършител /т.е. лице различно от насрещната страна или нейния представител/ изобщо не е сред основанията за отмяна, посочени в разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. /В този смисъл е и актуалната практика на Окръжен съд-Варна- Решение от 24.10.2019г., постановено по въззивно гр. дело №1127 по описа за 2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е обезсилено решение №1566/15.04.2019г., постановено по гр. дело №2395/2018г. по описа на ВРС, 39-ти състав и е прекратено производството по гр. дело № 2395/2018г. по описа на ВРС, 39-ти състав по искове с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК./.

Предвид изложеното и с оглед горепосочените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице необходимите процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК.

По изложените съображения производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

              О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2352/2019 год. по описа на ВРС – ХІ състав, на основание чл.130 от ГПК.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: