Р Е Ш Е Н И Е
№……/….02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Хр.Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 2002 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Р.С.Ш. от гр.Варна, против решение № 3904/24.09.2019г. по гр.д.
№1901/2019г. на ВРС, 47 състав, с което е отхвърлен предявения
от Р.С.Ш., с адрес ***, срещу Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 30 000 лева, настъпили вследствие на ПТП, причинено на 25.07.2017 г.
на главен път 5 в района на гр. Две могили, обл. Русе, по вина на водача на
товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № IF 08 PDA, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
05.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно. Счита, че съдът неправилно не е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели, както и че неправилно е
формирал извод за разминаване между приетата по делото експертиза и събраните
гласни доказателства. Прави оплакване, че неправилно е определена и сумата,
която би възмездила ищцата за понесените от нея неимущ.вреди. Моли да бъде отменено решението, като
бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. Граф Игнатиев №2, ет. 2, е постъпил отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Р.С.Ш. от гр.Варна,
срещу СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15000лв,
представляваща
неплатена част
от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 30 000 лева, настъпили
вследствие на ПТП, причинено на 25.07.2017г., по вина на водача на товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № IF 08 PDA, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
25.07.2017г. на главен път 5 в района на гр. Две могили лек автомобил „Тойота
Ланд Круизер“ с peг. № В 5139 СМ, в който пътувала ищцата, бил ударен челно в
задната му част от товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с румънска регистрация № IF
08 PDA, в резултат на което л.а. „Тойота
Ланд Круизер“ се сблъскал челно в задната част на ремаркето на движещия се пред
него товарен автомобил „Рено Магнум“ с peг. № В 4890 ВХ. Твърди се, че
вследствие на описаното ПТП претърпяла телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясната ръка, сериозни натъртвания в областта на гръдния кош с
обилни кръвонасядания и затруднено дишане, както и шок вследствие на
нараняванията и уплахата. Излага, че след свалянето на гипса, въпреки
провежданата физиотерапия, ръката ѝ не можела да възстанови напълно хватателната
си функция. Твърди, че увреждането в областта на гръдния кош е довело до
затруднение на преглъщането при хранене и затруднено дишане, което не било
отшумяло и към настоящия момент. Изпитвала и страх от пътуване с автомобил.
Посочва, че за ПТП е съставен констативен протокол, като срещу водача на
товарния автомобил „Ивеко Дейли“ било образувано досъдебно производство. Сочи
се, че на 14.09.2017 г. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи определило „ЗД Евроинс“ АД като номиниран кореспондент за
обработка на щети на застрахователя на причинителя на катастрофата, пред когото
била подадена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като на 10.01.2018 г. „ЗД Евроинс“ АД ѝ изплатило
обезщетение в размер на 15 000 лева. Излага, че този размер на обезщетението не
съответствал на действително претърпените вреди.
В
отговор на исковата молба ответникът СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********,
поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва иска по размер, като сочи, че
изплатеното обезщетение репарира в пълен обем претърпените от ищцата вреди.
Счита, че ищцата е лекувана единствено с гипсова имобилизация, без усложнения,
а травмата на гръдния кош само с обезболяващи в домашни условия. Намира, че
дори функцията на ръката на ищцата да не се е възстановила в пълен обем, то
това се дължало изцяло на нейното
поведение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ
за процесуално допустим, поради
което и дължи произнасяне по същество на спора.
Пред
въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността
на ответната страна – настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между причинителя и застрахователно дружество, чийто кореспондент на територията на
България е ЗД ЕВРОИНС АД, както и наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина. Няма спор още, че пострадалия
е заявил претенция за обезвреда пред кореспондента на застрахователя на
виновния водач за България, както и че същият е заплатил на ищцата сумата от
15000лв обезщетение за неимущ.вреди.
Основният спор между страните, въведен
с въззивната жалба, е касателно размера на дължимото за причинените увреди
обезщетение.
От събраната по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ПТП ищцата е
получила счупване на долния край на дясната лъчева кост и контузия на гръдния
кош, изразена чрез ожулвания и болка, като описаните травматични увреждания са
резултати на удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети, и
биха могли да се получат при възникналото ПТП. Сочи се, че горепосоченото
счупване обуславя трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
период от 2,5-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Дава
се заключение, че в случая е проведено консервативно лечение-имобилизация с
гипсова шина, като последващите изследвания показвали правилно протичане на
оздравителния процес без обективни данни за усложнения или отклонения в смисъл
на удължаване на времето за консолидация на счупената кост, различно от
общоприетия срок за възстановяване на подобни травматични увреждания. Вещото
лице сочи, че контузията на гръдния кош е обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като оздравителен процес е протекъл в рамките на
около 10-15 дни. Дава се заключение, че не са установени обективни данни за
усложнения на травматичното увреждане на лъчевата кост на дясната предмишница
на ищцата, които да затрудняват свободното движение и хватателната функция на
крайника, като същата можела да изпълнява трудови и битови задължения. Излага,
че след фрактура на кост могат да се проявяват непостоянни болки в травмираната
област или чувство за изтръпване и мускулна слабост, които отразявали предимно
субективни усещания. Сочи, че на ищцата са били
предписани и обезболяващи лекарства, като същата е провела и физиотерапия за
довъзстановяване на функцията на горния крайник.
По
делото са събрани и гласни доказателства на св.Ринский и св.Стоева, от които се
установява, че ищцата продължавала да ходи на терапия заради китката, като се
оплаквала, че я боли, като заявявала, че се задушава и не може да спи, а при
хранене трудно преглъща.
Понятието
неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и социален
дискомфорт за определен период от време. Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с
тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
С
оглед на горното при определяне на дължимото на ищеца обезщетение съдът отчита
факта, че ищцата е получила счупване на дясна лъчева кост, при което е
приложена имобилизация с гипсова шина, поради което и през първите 2-3 месеца
след травмата тя е била със затруднено движение и хватателна функция на ръката
и се е нуждаела от помощта на близки при осъществяването на ежедневните си
дейности. Отчита се и факта, че в следващите 2-3 месеца се е наложил щадящ
режим на движение, за да може да се възстанови функцията на ръката. От
заключението на вещото лице, не оспорено от страните, безспорно се установи, че
оздравителния процес е протекъл правилно, без да се наблюдават усложнения.
Сочените от свидетелите оплаквания на ищцата за изпитвани от нея болки в
ръката, видно от експертизата се установява да се дължат на нейно субективно
усещане, но не са налице обективни данни, които да затрудняват функцията на
ръката. Лисват данни за трайни увреждания и усложнения, като е установено, че
нанесената телесна повреда не препятства воденето на пълноценен живот на
ищцата. Същевременно възстановяването от претърпяната контузия на гръдния
кош, изразена чрез ожулване от предпразен колан и болка, също е настъпило в
кратък период от време - 10-15 дни, като липсват достатъчно данни изпитвания от
ищцата задух да е проявление на това увреждане.
Отчитайки всички тези обстоятелства,
настоящият състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди
е размер на 15 000лв., в какъвто размер същото й е изплатено. Ето
защо предявения иск се явява неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл
решение на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивника Р.Ш.
следва да бъдат възложени сторените от възз.страна разноски
за въззивно производство, възлизащи на 1176лв- адв.възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№3904/24.09.19г., постановено по гр.д. № 1901/19г. на ВРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Р.С.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, с адрес
гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2, сумата от 1176лв
, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: