Р Е
Ш Е Н
И Е № 128
гр.
Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на прокурор ГАЛИНА
АНДРЕВА-МИНЧЕВА при Окръжна прокуратура - Пловдив и съдебен секретар СТЕФАНИ КАЛОФЕРОВА, след като разгледа докладваното
от съдия Евстатиева ВНОХД № 930 / 2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
20.03.2019г., постановена по НОХД № 584 / 2018г. Пловдивският районен съд е
признал подсъдимият И.Д.Д. за виновен в извършено престъпление по чл.316
вр. с чл. 309 ал.l от НК за това, че на 04.10.2013 г. в гр.Пловдив, като
посредствен извършител чрез М. Д. Т. ЕГН ********** - служител в ***,
съзнателно се е ползвал пред *** гр. Пловдив от неистински частен документ -
договор за покупко-продажба на каравана БЮРСТНЕР от 13.06.2013 г., когато от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и на
основание вр. чл.78А ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба 1000 /хиляда/ лева.
Със същата
присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия И.Д.Д. за невинен в това, на 04.10.2013 г. в гр. Пловдив противозаконно да
е присвоил чужда движима вещ - каравана "Бюрстнер“ с рама *** на стойност
3000 /три хиляди лева/, собственост на И. К. Т., която да е владеел и пазил,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнато му обвинение за престъплението
по чл.206 ал.1 от НК.
ПРС е отхвърлил като неоснователен
предявения от гражданските
ищци против подсъдимия Д. иск за сумата от
3000 /три хиляди/ лева, осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 100 /сто/ лева в по сметка на ОД на МВР
- Пловдив, както и да заплати
направените по делото разноски в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева по сметка
на РС - Пловдив в полза на ВСС.
Настоящото
въззивно производство е образувано по протест на прокурор при РП Пловдив и по жалба
на адв.Г.Х. – защитник на подс.И.Д.Д.
против горната присъда.
В протеста се
изразява становище за незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част, като се
претендира постановяването на нова, с която подс.Д. да бъде признат за виновен
и съответно наказан. В допълнителния протест се излагат доводи, че предприетите
от подсъдимия действия по обмитяване на процесната каравана на 04.10.2013г.
пред *** Пловдив са достатъчни за извода, че по този начин деецът е обективирал
несъмнено присвоителното си намерение по отношение на чуждата вещ.
Претендира индивидуализация на
наказанията и за двете престъпления по правилата на чл.54 от НК.
В съдебно заседание пред окръжния съд
протестът не се поддържа от представителя на ОП Пловдив, който счита, че не са налице изискуемите от състава на престъплението обсебване
елементи от субективната страна. В хода на съдебното дирене съдът е установил и
приел, че подсъдимият Д. е закупил инкриминираната вещ със свои средства. При
това положение, според прокурора от ОП Пловдив, подсъдимият е третирал тази вещ
изначално като своя и не е осъществил вмененото му престъпление. Останалата
част на присъдата, с която подсъдимият Д. е признат за виновен в документно
престъпление и освободен от наказателна отговорност, намира за законосъобразна
и желае потвърждаването й.
Присъдата се
атакува от подсъдимия чрез защитника му с искане за изменението й на основание
чл.337 ал.3 от НПК относно мотивите за оправдаването на подсъдимия за деянието
по чл.206 ал.1 от НК. Защитата настоява, че деянието обсебване не е
осъществено, тъй като не е била присвоена чужда движима вещ. Прави се искане
въззивният съд да приеме за установено, че постр.Т. в действителност не е бил
собственик на инкриминираната каравана и в тази насока да коригира мотивите на
първостепенния съд.
Иска се и
оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е действал със съзнанието, че вещта е негова, като за
неистинският документ – представеният договор за покупко-продажба пред
митническите власти, подсъдимият е научил едва в хода на наказателното
производство – т.е. към момента на ползване на този документ той не е имал
знанието и съответно съзнанието, че е неистински. Поради тези съображения и
липсата на извършено умишлено документно престъпление се настоява за
признаването му за невинен. Алтернативно, защитникът на подсъдимия адв.Х. претендира
оневиняване по чл.9 ал.2 от НК – поради това, че деянието по чл.316 вр.чл.309
ал.1 от НК е малозначително, защото с фактите, посочени в обвинителния акт, неговият
подзащитен единствено е предприел действия по обмитяване на процесната каравана
пред властите на РБ и действията му са общественополезни.
Подсъдимият в
съдебно заседание се придържа към казаното от своя защитник и желае да бъде
оневинен.
Конституираните
от ПРС акцесорни страни – гражданските ищци не се явяват, редовно призовани, не
се представляват и не вземат участие във въззивното производство.
Пловдивският
окръжен съд след като изслуша становищата на страните и провери изцяло
правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК, независимо от наведените
възражения в протеста е жалбата, намери, че на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което води
до приложението на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 от НПК.
Процесуалната
история на настоящото наказателно производство е следната:
Досъдебното производство
е образувано на 17.02.2014г. по преписка на РП гр.Ихтиман и се е водило под №
62/2014г. по описа на РУП гр.Ихтиман, пр.пр.№ 221/2014г. на РП Ихтиман. С постановление
на прокурор при РП Ихтиман от 06.10.2014г. са били отделени материали от дос.пр.№62/2014г.
по описа на РУ Ихтиман и изпратени по компетентност на РП Пловдив за наличието
на данни за извършени документни престъпления на територията на гр.Пловдив. С
постановление от 21.11.2014г. прокурор при РП Пловдив е възложил проверка по образуваната пред него пр.пр№
10388/14г. по отделените и изпратени материали от РП Ихтиман. Видно от постановление
от 20.03.2015г. на РП Пловдив е образувано ДП № 154/2015г. по описа на отдел ИП
при ОДМВР Пловдив за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК.
РП Ихтиман вследствие
проведеното разследване и привличанията на Д., с обвинителния акт го предава на
съд за извършени две престъпления – по чл. 206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
включващо две деяния обсебване - през
м.май 2013г. на каравана БЮРСТНЕР с рама № *** и на дата
16.07.2013г. - на лек автомобил МЕРЦЕДЕС модел Ц220Д с рама № ****,
както и за престъпление по чл.209 ал.1 от НК – измама по отношение на специален
автомобил ФИАТ модел ДУКАТО с рама № ****. С присъдата по НОХД № 627/2014г.
на РС гр.Ихтиман подсъдимият е бил изцяло оправдан, но същата е отменена с
решение от 19.10.2015г. по ВНОХД № 491/2015г. от състав на Софийски окръжен
съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, констатирани в обвинителния
акт, и делото е върнато на РП Ихтиман. Последната на 15.01.2016г. с
постановление частично прекратява наказателното производство против обв.Д. по
отношение на обвинението по чл.209 ал.1 от НК, касаещо специалния автомобил
ФИАТ ДУКАТО и същото е влезнало в сила на 05.04.2016г., потвърдено от РС
гр.Ихтиман по ЧНД № 48/2016г.
По отношение
на обвинението за престъплението по чл. 206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за КАРАВАНАТА
и лекия автомобил МЕРЦЕДЕС, с постановление от 17.08.2016г. прокурорът при РП
Ихтиман е приел, че деянията са осъществени на територията на Пловдивска област
и е изпратил делото ведно с всички материали, съдържащи се в ДП № 62/2014г. на Районна
прокуратура гр.Пловдив по компетентност и делото е прието за наблюдение от последната.
Процесуалното
развитие на досъдебното производство в Пловдив е под № 154/15г по описа на ИП
Пловдив, пр.пр№ 10388/14г. и в рамките на същото обв. И.Д.Д. се сдобива с
обвинение за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК на 13.05.2016г.
След постъпване на изпратените материали от РП Ихтиман, РП Пловдив
обединява ДП
№ 62/2014г. на РУП Ихтиман и висящото пред нея ДП № 154/2015г., което се води
под втория номер, с Постановление от 06.02.17г. /л.56 от настоящото възз.пр./. В
рамките на разследването в Пловдив обв.Д. е бил привлечен отново за
документното престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК и за престъпление обсебване
на караваната БЮРСТНЕР, пресъздадени в настоящия обвинителен акт.
Видно от
материалите по делото, а и предвид допълнително изисканата информация от РП
Пловдив - съгласно уведомително писмо на Зам.районен
прокурор при РП Пловдив от 24.06.2020г. /л.55/
липсва
отделяне на материали по досъдебното производство № 154/2015г в друго, касаещо
лекия автомобил МЕРЦЕДЕС
модел Ц220Д с рама № ***. По отношение на него липсва произнасяне с
прокурорски акт за спиране или прекратяване на наказателното производство.
Изложеното
формира извода, че по отношение на наличното обвинение против подсъдимия И.Д.Д. за обсебване на лекия
автомобил МЕРЦЕДЕС
модел Ц220Д с рама № ***, което се явява част от вменената му
продължавана престъпна деятелност е налице
висящност, тъй като за това деяние липсва прекратителен или спиращ
производството акт на прокурора, липсва и внесено за разглеждане в съда
обвинение по отношение на този автомобил.
Разпоредбата на чл.246 ал.1 от НПК повелява, че прокурорът съставя
обвинителен акт, ако няма основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство. В ТР 2 /2002г. на ВКС са детайлно посочени
случайте, в които прокурорът дължи задължително произнасяне с постановление за
прекратяване на производството по отношение на висящи обвинения, а в случая
такова е налице по отношение на подс.Д. за самостоятелно деяние – това по чл.206 ал.1 от НК за обсебване на л.а.
марка МЕРЦЕДЕС. При движение на делото между една или друга прокуратура, съобразно
местната компетентност, както и разделянето на материали от досъдебното
производство, извършените процесуални действия запазват своето правно
значение и са част и от новообразуваното
дело /Р-183-2011- III НО ВКС/. При решаване на въпросите по чл.242 от НПК
прокурорът от РП Пловдив е следвало да прецени дали да прекрати досъдебното
производство относно това обвинение или да внесе обвинителния акт в съда, като
в него включи същото.
Пропуснатите
действия от прокурора за произнасяне по висящо обвинение са неотстраними от съда.
Те са били неотстраними и от първоинстанционния съд, който в
разпоредителното заседание е следвало да
констатира допуснатото съществено процесуално нарушение и да върне делото на прокурора.
На още по-силно основание това нарушение е неотстранимо от въззивния съд. Отстраняването
му е единствено в правомощията на държавния обвинител. В случая не се касае за
изменение на обвинение за същото деяние, за което не е необходимо съставяне на
постановление за частично прекратяване – ТР 2/2002г. ОСНК на ВКС, а за отделно
самостоятелно деяние с друг обект /МПС/ на посегателство. Съгласно същото
тълкувателно решение при липсата на
предпоставки за прекратяване на наказателното производство по отношение на
повдигнати по същото дело други
самостоятелни обвинения за деяния, които нямат връзка с деянието по
обвинителния акт, следва да се приеме, че за тях производството продължава
развитието си в досъдебната фаза, но е необходимо съответните материали да се
отделят в друго дело. Видно от отговора на РП Пловдив от 24.06.20г. /л.55 от
възз.д./ такова не е налице в настоящия случай. Т.е. не може да се приеме, че
по отношение на л.а. МЕРЦЕДЕС производството продължава в друго досъдебно
производство. Делото може да се разделя само от прокурора и съдът няма такова
правомощие, предвид липсата на предвидена процесура за това /Р-429-2011- II НО
ВКС/. Това е правомощие на съответния орган на досъдебната фаза на процеса.
В случая
допуснатото процесуално нарушение се явява съществено от категорията на
визираните в чл.348 ал.3 от НПК и неотстранимо от въззивния съд, който е втора
съдебна инстанция по проверка на вече постановения съдебен акт по съществото на
делото. В случая още на досъдебната фаза на процеса са били ограничени
процесуалните права, както на подсъдимия, така и на пострадалия относно липсата
на произнасяне по висящо обвинение за извършено резултатно престъпление от общ
характер против собствеността. Прочее липсата на частично прекратително
постановление на прокурора, съгласно т.2 от ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС е всякога
съществено процесуално нарушение, когато от обвинението следва да се изключат
отделни деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, какъвто
е настоящия случай относно едно от деянията за престъплението по чл.206 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от Нк, за което подс.И.Д.Д. е бил привлечен като обвиняем в хода
на настоящотото наказателно производство.
За пълнота,
предвид връщането на производството в предходна фаза на процеса и
необходимостта от ново произнасяне и по обвиненията, предмет на настоящия
обвинителен акт, следва да се обърне внимание на констатираното обстоятелство от
настоящия съд, че пострадалият И. Т. е
направил оплакване пред разследващите органи относно обсебена нему каравана Wohnwagen Wilk de luxe, а не "Бюрстнер" / Bürstner/, видно от депозираната от него жалба на 07.02.2014г. и
извършени действия по разследване /л.15 виж
жалба, л.24 виж обява сайт auto.ricardo.ch, л. 84 виж оглед на МП, л.195 виж справка, всички от ДП
т. І./. Същевременно не са налице по делото
данни за идентичност между това ППС Wohnwagen Wilk de luxe и инкриминираното такова Bürstner.
Делото следва
да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от
фазата на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1
от НПК.
Поради
констатираното процесуално нарушение, налагащо отмяна на присъдата, въззивният
съд не може да обсъжда по същество
оплакванията, изложени в протеста и в жалбата.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 89 от 20.03.2019г., постановена по НОХД
№ 584/ 2018г. на Пловдивски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на ПРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: