Р
Е Ш Е
Н И Е
град
София, 15.03.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С.
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Атанаска Динева, в присъствието на прокурора от СОП Златка Клюнкова, като
разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 50 по описа за 2020 г. на С.
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК и е образувано по жалби от защитниците на
подсъдимите В.И.Д. и П.М.П. срещу присъдата с номер 120, постановена на
27.09.2019 г. по НОХД № 217/2017 г. по описа Районен съд – С..
С
атакуваната присъда подсъдимия В.И.Д. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, пр.
1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1,
пр. 1 от НК, в това, че на 23.06.2016 г., около 20 часа, 55 мин. – 21часа, 30
мин., в землището на с. Л., обш. Д., обл. С. в района на стадиона на база
„Липинци“, на около 180 м. югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250
м. североизточно от гранична пирамида 293, като извършител в съучастие с П.М.П.
- помагач е направил опит да преведе през границата на страната от Р. Б. в Р. С.
група от хора - тридесет лица, които не са български граждани, като е използвал
моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № ******** собственост на фирма „М.-КМ“ ЕООД,
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за тази
цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му
причини, намеса на граничните власти. На подсъдимия е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5
(пет) години и „глоба“ в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Постановено е подсъдимият В.И.Д. да изтърпи
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС.
Постановено
е на основание чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият да изтърпи отложено наказанието
лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 5972/2010 г. на СРС със
срок от две години.
Подсъдимия
П.М.П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2,
вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, в това, че
на 23.06.2016 г., около 20 часа, 55 мин. – 21часа, 30 мин., в землището на с. Л.,
обш. Д., обл. С. в района на стадиона на база „Липинци“, на около 180 м.
югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична
пирамида 293, в съучастие като помагач с В.И.Д. – извършител, е направил опит
да преведе през границата на страната от Р. Б. в Р. С. група от хора - тридесет
лица, които не са български граждани, като е използвал моторно превозно
средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № *************, собственост на фирма „М.-КМ“
ЕООД, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за
тази цел места, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята му причини, намеса на граничните власти.
На
подсъдимия П. е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и „глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от 4 (четири) години.
С
присъдата превозното средство е отнето в полза на държавата, ведно с контактен
ключ и дистанционно управление.
На
двамата подсъдими са възложени осъществените разноски по делото, а веществените
доказателства мобилни телефони и СИМ карти са върнати на собствениците им.
Постановената
присъда е обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от защитника на подсъдимия
В.И.Д., в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т.
3 и т. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК. Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Защитникът на подсъдимия Д. излага подробни
аргументи в защита на тезата, че изготвените към присъдата мотиви не отговарят
на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Поддържа се, че обвинението спрямо
подсъдимия Д. е недоказано, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че той е извършил описаното в обвинителния акт престъпление.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска постановената присъда да
бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или да бъде намалено определеното наказание.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия Д. – адв. Б. от САК, пледира за отмяна
на постановената присъда и връщане на
делото за разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени
процесуални нарушения – липса на мотиви. Сочи се, че съдът е приел безкритично
и изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, без да направи
дължимия анализ и съпоставка на гласните доказателства – показанията на
свидетелите и обясненията на двамата подсъдими. Сочи се, че участвалите в
специализирана полицейска акция служители не са възприели нито едно от
съществените за установяване на механизма на деянието елементи. Изтъква се, че към момента на извършване
разпитите на свидетели с профил на нелегални мигранти подсъдимият вече е имал
качеството на обвиняемо лице и е следвало да бъде уведомен и да присъства на
разпитите. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен само и единствено въз
основа на прочетените показания на свидетелите чужди – граждани; както и че
видно от показанията на поемното лице при извършените разпознавания
полицейският служител е посочвал изрично снимката, която да бъде показана от
разпознаващия. Алтернативно в случай, че съдът намери допуснатите процесуални
нарушения за несъществени се иска постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия Д., като се изтъкват аргументи за недоказаност на
обвинението. В случай, че въззивният съд приеме обвинението за доказано, се
иска намаляване на наказанието поради прекомерността му.
Подсъдимият
Д. в лична защита споделя изложението на защитника си, а в последната си дума
пред съда моли да бъде оправдан.
Недоволен
от постановения съдебен акт е останал и защитникът на подсъдимия П.М.П., който
в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирал жалба срещу него. В допълнение към
въззивната жалба се излагат подробно доводи, аргументиращи тезата, че при
постановяване на присъдата първоинстанционния съд е допуснал съществено
процесуално нарушение съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което е основание
за отмяна на обжалвания съдебен акт. На следващо място се поддържа, че
обвинението спрямо подсъдимия е недоказано, като се излага подробен
доказателствен анализ. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно намаляване на
определеното наказание, което според защитата е явно несправедливо.
В
съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия П. – адв. Г.,
поддържа въззивната жалба с изложените в нея аргументи. Поддържа се, че мотивите
към присъдата се придържат изцяло към изложеното в обвинителния акт и подобен
формален подход на практика води до пълна липса на мотиви. Сочи се, че в
мотивите липсват посочени аргументи от съда във връзка с постановената
конфискация на превозното средство, което е собственост на трето неангажирано
по делото лице, като в тази й част присъдата се счита за неправилна. Липсата на
произнасяне от съда по отношение наложената забрана за напускане пределите на
страната се счита за особено съществен пропуск. Алтернативно в случай, че съдът
намери допуснатите процесуални нарушения за несъществени се излагат доводи за
липса на доказателства относно авторството на деянието и се твърди, че
подсъдимият П. е спрян за проверка единствено защото е управлявал превозно
средство с характеристиките на превозното средство, от което са забелязани да
слизат лица с профил на мигранти.
Подсъдимият
П. в лична защита споделя изложението на защитника си, а в последната си дума
пред съда моли да бъде оправдан.
Срещу жалбите
не е постъпило писмено възражение в срока по чл. 322 от НПК.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП прокурор К. заема
становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита се, че доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни, тъй като
първоинстанционният съд е направил верен анализ на доказателствените източници,
а изводите на съда за виновността на двамата подсъдими в извършване на
престъпленията, за които е ангажирана наказателната им отговорност, са
законосъобразни. Иска се потвърждаване на постановената присъда.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия В.И.Д. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е
повдигнато обвинение в
това, че на 23.06.2016 г. около 20:55 часа - 21:30 часа в землището на с. Л.,
обш. Д., обл.С. в района на стадиона на база „Липинци", на около 180 м.
югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична
пирамида 293, като извършител в съучастие с П.М.П., ЕГН ********** - помагач е
направил опит да преведе през границата на страната от Р Б. в Р С. група от
хора - тридесет лица: 1. С. М. С. (Seradzh Mohamad Safi), роден на *** г. ЛНЧ **********;
2. Ф. С. (Fareba Sahar), роден на *** г.,
ЛНЧ **********; 3. С. Н. (Suma Nasrat), роден
на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 4. С. Н. (Sadena Nasrat), родена на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършила 16 годишна възраст; 5. Ф. Н. (Fahim Nasrat), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 6. А. В. С. (Abdul Vahed Saradzhudin), роден на 10,06,1990 г. ЛНЧ **********;
7. М. В. (Mir Vahid), роден на
17.05,1997 г ЛНЧ **********; 8. М. Н. (Muzamel Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********; 9. М.
М. Н. (Mohamad Mudaser Nasrat), роден на ***
г., ЛНЧ **********- ненавършил 16 годишна възраст; 10. М. Я. Н. (Mohamad Yaser Nasrat), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 11, Х. Ю. (Hamad Yusufzay), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 12. Р. С. (Rahmanudin Saradzhudin), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 13. У. У. (Ulasdin Uriyahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 14. А. Ш. (Afak Shinuaray), роден
на 07.02,1997 г. ЛНЧ **********; 15, М. М. Т. (Mohamad Masum Tarahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 16. Б. К. (Babar Karuhel), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 17. Е.. У. (Ekramullah Uriyahel), роден на *** г., ЛНЧ **********;
18. Е. Г. (Emranhan Godzhar), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 19.М. И. Т. (Muhtar Ikbal Talib), роден на *** г. ЛНЧ **********; 20. Б. Х. (Bilal Han), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 21.Д. У. (Dinargul Oriaqhel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 22.У. У. (Uahedullah Uriyahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 23. И. А. (Imran Ahmad), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 24. Д. К. (Dzhaved Khan) роден
на *** ЛНЧ **********; 25. М. А. (Muhammad Adnan), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 26. Е. З. (Ebrohim Zazay), роден на *** г. ЛНЧ **********; 27. С.
Т. (Sadamhoseyn Tarahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 28. Е. Л. (Ebadulrahman Lalmohamad), роден на ***
г.; 29. А. Х. М. (Ayob
Khan Mohamad), роден
на *** г.- ненавършил 16 годишна възраст; 30. Ш. М. М. (Shah Mohamad Mohamad), роден на ***
г., които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство
- товарен автомобил „Пежо Боксер" с per. № *********, собственост
на фирма „М.-КМ" ЕООД с Булстат *********, без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса на
граничните власти - престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 4 пр. 1, вр.
ал.1 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 пр.1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на подсъдимия П.М.П. в това, че на
23.06.2016г. около 20:55 часа - 21:30 часа в землището на с. Л., общ. Д., обл. С.,
в района на стадиона на база "Липинци", на около 180 м. югозападно от
гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична пирамида 293,
в съучастие като помагач с В.И.Д. ЕГН ********** - извършител, е направил опит
да преведе през границата на страната от Р. Б. в Р. С. група от хора – тридесет
лица: 1. С. М. С. (Seradzh
Mohamad Safi), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 2. Ф. С. (Fareba Sahar), роден на *** г., ЛНЧ **********; 3. С.
Н. (Suma Nasrat), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 4. С. Н. (Sadena Nasrat), родена на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършила 16 годишна възраст; 5. Ф. Н. (Fahim Nasrat), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 6. А. В. С. (Abdul Vahed Saradzhudin), роден на 10,06,1990 г. ЛНЧ **********;
7. М. В. (Mir Vahid), роден на
17.05,1997 г ЛНЧ **********; 8. М. Н. (Muzamel Nasrat), роден на *** г. ЛНЧ **********; 9. М.
М. Н. (Mohamad Mudaser Nasrat),' роден на ***
г., ЛНЧ **********- ненавършил 16 годишна възраст; 10. М. Я. Н. (Mohamad Yaser Nasrat), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 11, Х. Ю. (Hamad Yusufzay), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 12. Р. С. (Rahmanudin Saradzhudin), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 13. У. У. (Ulasdin Uriyahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 14. А. Ш. (Afak Shinuaray), роден
на 07.02,1997 г. ЛНЧ **********; 15, М. М. Т. (Mohamad Masum Tarahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 16. Б. К. (Babar Karuhel), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 17. Е. У. (Ekramullah Uriyahel), роден на *** г., ЛНЧ **********;
18. Е. Г. (Emranhan Godzhar), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 19.М. И. Т. (Muhtar Ikbal Talib), роден на *** г. ЛНЧ **********; 20. Б. Х. (Bilal Han), роден на ***
г. ЛНЧ **********; 21.Д. У. (Dinargul Oriaqhel), роден на *** г. ЛНЧ **********; 22.У. У. (Uahedullah Uriyahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 23. И. А. (Imran Ahmad), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 24. Д. К. (Dzhaved Khan) роден
на *** ЛНЧ **********; 25. М. А. (Muhammad Adnan), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 26. Е. З. (Ebrohim Zazay), роден на *** г. ЛНЧ **********; 27. С.
Т. (Sadamhoseyn Tarahel), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършил 16 годишна възраст; 28. Е. Л. (Ebadulrahman Lalmohamad), роден на ***
г.; 29. А. Х. М. (Ayob
Khan Mohamad), роден
на *** г.- ненавършил 16 годишна възраст; 30. Ш. М. М. (Shah Mohamad Mohamad), роден на ***
г., които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство
- товарен автомобил „Пежо Боксер" с per. № *********, собственост
на фирма „М.-КМ" ЕООД с Булстат *********, без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса на
граничните власти - престъпление по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 4 пр. 1, вр.
ал.1 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 пр.1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, настоящата
инстанция приема за установено следното:
На
неустановена дата и място на територията на Р. Б. през 2016 г. влезли 30 чужди
граждани, с профил на нелегални мигранти, граждани на И. Р. А. и на И. Р. П. –
С. М. С. (Seradzh
Mohamad Safi), роден
на *** г. Ф. С. (Fareba Sahar), роден на *** г., С. Н. (Suma
Nasrat), роден
на *** г., С. Н. (Sadena Nasrat), родена на *** г., свидетеля Ф. Н. (Fahim
Nasrat), роден
на *** г., А. В. С. (Abdul Vahed Saradzhudin), роден на
10,06,1990 г., М. В. (Mir Vahid), роден на 17.05,1997 г., М. Н. (Muzamel
Nasrat), роден
на *** г., М. М. Н. (Mohamad Mudaser Nasrat), роден на ***
г., М. Я. Н. (Mohamad
Yaser Nasrat), роден
на *** г., Х. Ю. (Hamad Yusufzay), роден на *** г., Р. С. (Rahmanudin
Saradzhudin), роден
на *** г., У. У. (Ulasdin Uriyahel), роден на *** г., А. Ш. (Afak
Shinuaray), роден
на 07.02,1997 г., М. М. Т. (Mohamad Masum Tarahel), роден на ***
г., Б. К. (Babar Karuhel), роден на ***
г., Е. У. (Ekramullah
Uriyahel), роден
на *** г., Е. Г. (Emranhan Godzhar), роден на *** г., М. И. Т. (Muhtar
Ikbal Talib), роден
на *** г., Б. Х. (Bilal Han), роден на *** г., Д. У. (Dinargul
Oriaqhel), роден
на *** г., У. У. (Uahedullah Uriyahel), роден на *** г., И. А. (Imran
Ahmad), роден
на *** г., свидетеля Д. К. (Dzhaved Khan) роден на *** г., М. А. (Muhammad
Adnan), роден
на *** г., Е. З. (Ebrohim Zazay), роден на *** г., С. Т. (Sadamhoseyn
Tarahel), роден
на *** г., Е. Л. (Ebadulrahman Lalmohamad), роден на ***
г., А. Х. М. (Ayob
Khan Mohamad), роден
на *** г., и Ш. М. М. (Shah Mohamad Mohamad), роден на ***
г. Целта на всички била да достигнат до
З. Е., като за изпълнението на намеренията им чуждите граждани заплатили предварително
неустановени суми, на неустановени лица.
На 22.06.2016
г. така посочените лица, сформирани в група, били отведени извън град С., на
неустановено място – в гориста местност, където следвало да очакват превоз до
българо-сръбската граница. Никой от тях нямал необходимите за преминаването на
държавните граници документи.
Междувременно,
подсъдимият П.П. поискал от свой приятел – свидетеля Ц. Г., да му даде за
ползване закупения с договор от фирма „М.-КМ" ЕООД с Булстат *********
товарен автомобил „Пежо Боксер" с per. № **********. Поради близките им отношения,
свидетелят Г. дал на подсъдимия П. автомобила, без да се интересува за какво ще
го употреби той.
С
взетия за ползване товарен автомобил следобяд на 23.06.2016 г. подсъдимият П.
пристигнал в неустановената гориста местност при чуждите граждани. По същото
време там бил и подсъдимият В.Д.. Посочените по-горе чужди граждани се качили в
товарния отсек на автомобила и подсъдимият П. потеглил с него в посока с. Л.,
обл. С..
Междувременно,
поради зачестилите случаи на преминаване на държавната граница на Р. Б., в
същия район се провеждала специализирана полицейска операция. Мобилната група
от полицейски служители на РДГП Д. била разделена на три части, всяка от които
имала за задача наблюдението на конкретно определен район, като служителите
комуникирали помежду си посредством мобилна телефонна линия. В СПО били включени
свидетелите К. Д., П. П., С. Т., Р. Б. и Л. Д..
След като
чуждите граждани се качили в посочения по-горе товарен автомобил и потеглили, с
управляван от неизвестно по делото лице лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Пикасо“, подсъдимият Д. се придвижил до района на граничната застава в с.
Липинци, където слязъл, а автомобилът напуснал района. Свидетелят Д., на когото
било докладвано за движението на лекия автомобил „Ситроен“, разпоредил същият
да бъде пропуснат.
След това управляваният
от подсъдимия П. товарен автомобил пристигнал и спрял на мястото, където се
намирал подсъдимият Д.. Чуждите граждани слезли от автомобила и се подредили в
колона по двама-трима. Подсъдимият П. привел автомобила „Пежо Боксер“ в
движение и се отправил в посоката, от която пристигнал, а подсъдимият Д. повел
колоната от лица към държавната граница на Р. Б. с Р. С. - 291 ГП.
Пристигането
на товарния автомобил, слизането на мигрантите и действията на двамата
подсъдими били наблюдавани от полицейските служители. Свидетелят Тошев по
същото време наблюдавал района над село Л. и възприел появата на лекия
автомобил „Ситроен“, слизането от него на подсъдимия Д., пристигането на
товарния автомобил, съответно слизането на чуждите граждани и повеждането на
колоната от тях от подсъдимия Д.. Той
предал тази информация на колегите си, които предприели действия по
спиране и задържане на товарния автомобил, чуждите граждани и двамата
подсъдими.
От свидетеля П.
бил спрян управляваният от подсъдимия П. товарен автомобил.
Когато
забелязали полицейските служители, чуждите граждани спрели на място и били
задържани от полицаите.
На разпореждането
от свидетеля Л. Д. – „Стой,
полиция“ подсъдимият В.Д. не се подчинил, а побягнал към село Л. и това
наложило преследването му. Подсъдимият Д. бягал известно време, след което се
скрил в храсти от коприва, разположени в близост до магазина на селото, където
бил задържан от полицейските служители.
Фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка напълно съвпада с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и фактът, че
действително съдът в мотивите е изложил фактически констатации, идентични с
изложените в обвинителния акт, не съставлява съществено процесуално нарушение.
Съдът е извършил необходимия анализ на доказателствените източници и е
достигнал до извода, споделен и от настоящата инстанция - че подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, в които
са обвинени. Анализът на показанията на свидетелите, сторен от
първоинстанционния съд, е подробен и съответен на действителното им съдържание.
Показанията на свидетелите К. Д., П. П., С. Т., Р. Б. и Л. Д., разгледани в
тяхната съвкупност, установяват
последователността в движението на двата автомобила и поведението на лицата, пътували с тях,
съответно – предприетите от участниците в полицейската операция действия по
задържането на товарния автомобил и посочените по-горе лица. Известните
несъответствия в показанията на свидетелите (относно разстоянието, на което се
е отдалечил подсъдимият Д. при бягството си, дали е бил по средата на колоната
от чужди граждани или в края й, колко служители са взели пряко участие в
задържането му) нямат придаденото им от защитниците значение на съществени противоречия
по фактите. Преценени в съвкупност,
показанията на свидетелите установяват един и същ механизъм на осъществяване
на деянията от подсъдимите, но пресъздаден в зависимост от позицията за
наблюдение на всеки свидетел и конкретното му участие в специализираната
операция.
За въззивния
съд няма съмнение, че именно със задържания товарен автомобил и именно от подсъдимия
П.П. са превозени в процесния ден чуждите граждани с профил на мигранти.
Описаната от свидетелите последователност в движението на товарния автомобил
изключва вероятността по същото време и на същото място да се е намирал друг,
различен от задържания товарен автомобил – но от същите марка и модел, при това
бял на цвят. Безспорно установено е от гласните доказателства, че в граничното
село Л. живеят едва няколко души и дори магазинът в селото не работи. Наличният
до селото път и разклонението от него за граничната застава е било наблюдавано
непрекъснато от разположените в различни позиции полицейски служители, които са
имали телефонна връзка едни с други и са действали синхронно, в зависимост от
движението на микробуса. Следва да се отбележи и, че самият подсъдим П. в
обясненията си пред въззивния съд твърди, че не е срещнал по време на
движението си в района други автомобили.
Оплакването
за съществено процесуално нарушение, допуснато с проведените разпити пред съдия
на свидетелите Ф. Н. и Д. К., без за тези действия да са уведомени и на тях да
са присъствали двамата подсъдими, според въззвния съд е неоснователно. И двата
разпита пред съдия са били проведени по време, когато подсъдимите все още не са
имали повдигнато обвинение, поради което показанията на тези свидетели са дадени в съответствие с
изискванията на процесуалния закон и като такива са допустим източник на
значими факти и обстоятелства. Поначало използването като доказателства на
изявления, направени в досъдебната фаза на процеса, според практиката на ЕСПЧОС не е
несъвместимо с разпоредбата на чл. 6, т. 3
(d) на ЕКЗПЧОС,
която дава право на обвиняемия да
участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението. Според
практиката на ЕСПЧОС не е налице
нарушение на чл. 6, т. 3
(d) от Конвенцията,
ако на обвиняемия е предоставена пълноценна и своевременна възможност да оспори
твърденията и да постави въпроси на свидетел, който дава показания срещу него,
в момента, в който свидетелят дава показанията си или на по-късен етап от
производството. Вярно е в настоящия случай, че свидетелите Ф. Н. и Д. К. не са
били установени за разпит пред първостепенния съд и съответно подсъдимите не са
имали възможност да поставят лично своите въпроси към тях. Едновременно с това,
обаче, следва да се вземе предвид, че използването на събрани на досъдебната
фаза на процеса доказателствени източници може да доведе до осъждане на
подсъдимия, само ако те са подкрепени от други доказателства. Такъв е и
конкретният случай, тъй като данните от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1
от НПК показания на двамата свидетели напълно кореспондират със съобщеното от
посочените по-горе свидетели – полицейски служители.
Не могат да
бъдат споделени и възраженията на защитника адв. Б. за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при извършеното разпознаване на лица от
свидетелите Ф. Н. и Д. К.. Разпитаната като свидетел пред съда Л. П. (поемно
лице), противно на твърденията на защитника не установява как снимката на
подсъдимия Д. е била показвана предварително от полицейски служител - тъй като
свидетелката е категорична, че не си спомня изобщо конкретния случай. Избраният
от органа на досъдебното производство
способ на доказване – разпознаване на лица по снимки, е в съответствие с разпоредбите на
наказателно-процесуалния закон, чиито изисквания за провеждане на действието по
разследване са спазени изцяло.
Версиите на
всеки от двамата подсъдими за причините, поради които са се намирали в района
на с. Л., според въззивния съд са изцяло неправдоподобни и поради това не
следва да бъдат кредитирани с доверие. Така подсъдимият Д. твърди, че изминавайки
разстояние от няколко километра е брал гъби и разхождал кучето си, когато
безпричинно бил задържан от полицаите. Подсъдимият П. от своя страна сочи, че
пътувал за с. С. и объркал пътя, а целта на пътуването му била да се срещне с
непознат за него човек, да вземе части за автомобил и да ги откара в неизвестна
за него посока, извършвайки по този начин транспортна услуга. И двамата
подсъдими твърдят, че са се познавали само визуално и отричат да са общували
помежду си или да са разполагали с телефонните си номера. Последното се
опровергава от заключението на СТЕ, според което при изследване на ползвания от
подсъдимия Д. мобилен телефон, мобилният номер на подсъдимия П.********** е
записан под името „П.“.
Въззивната
инстанция не се съгласява и с възражението на защитата, че не са установени по
безспорен начин намеренията на лицата чужди граждани, които са били установени
и задържани. Поведението на лицата от групата несъмнено разкрива ясно намерение
за преминаване на границата между Р. Б. и Р. С. (в каквато връзка са и
показанията на свидетелите Н. и К.), при това без разрешение на компетентните
власти и не през установените за това места, а не някакви други цели или
намерения. Касае се за действия, предприети от чужди граждани в началото на
тъмната част на денонощието, в нарушение на установените правила за
пребиваването им в страната. Мястото, на което е открита групата чужди граждани
е ясно установено от писмените и гласни доказателства – а именно в землището на
с. Л., С. област, на около 180 метра югоизточно от ГП-291 и на около 250 м.
североизточно от ГП-293.
Липсата на
произнасяне в присъдата относно взетата мярка за процесуална принуда забрана за
напускане пределите на страната не съставлява нарушение, още по-малко
съществено, каквито твърдения се излагат от защитата на подсъдимия П., тъй като
този въпрос не е сред поставените в разпоредбата на чл. 301 от НПК за
съдържанието на присъдата.
Въз основа на
така изложените фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата
по делото и възприети от въззивната инстанция, се налага правният извод, че
подсъдимият В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 4 пр. 1, вр. ал.1 пр. 2 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 пр.1 от НК, в какъвто смисъл е и
решаващият правен извод на районния съд – аргументиран с дължимия анализ на
всички събрани доказателства, а и от правна страна. Изводите на
първоинстанционния съд относно механизма на извършването на престъплението,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и
приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна
интерпретация на събраните по делото доказателства. От страна на подсъдимия Д.
са предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен
контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната на група от лица
(30 лица), които не са български граждани и част от тях не са навършили 16 –
годишна възраст, не през определените за това места и без разрешение на
надлежните органи на властта. При извършване на деянието е използвано моторно
превозно средство - товарен автомобил
„Пежо Боксер" с per. №
**********, а действията на подсъдимият Д.
(извършител на престъплението, тъй като е участвал в самото му изпълнение) са
съвместни с тези на подсъдимия П.. Престъплението е останало недовършено по
независещи от подсъдимия Д. причини, а именно намесата на граничните полицаи.
От субективна
страна подсъдимият Д. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и настъпването
на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият Д. е извършил
деянието при условията на пряк умисъл, въззивният съд взе предвид данните по
делото, установяващи действията му при изпълнение на престъплението и по-специално
след появата на служителите на Гранична полиция, а именно предприетото от него
бягство, което подкрепя извода за съда за съзнанието му за престъпния характер
на извършваната от него дейност по превеждане на чужди граждани през границата
на страната. Освен това, обстоятелството, че се касае за чужди граждани, е било
безспорно известно на подсъдимия предвид факта, че никой от групата не е
говорел български език; а че част от групата е съставена от лица, ненавършили
16 – годишна възраст, предвид конкретната възраст на тези лица е било видимо за
всички, включително и за подсъдимия Д..
По същите
съображения относно механизма на извършването на престъплението, авторството на
деянието, неговата квалификация и приложението на материалния закон, въззивният
съд приема изводите на РС С. за авторството на деянието в лицето на подсъдимия П.
за напълно обосновани и почиващи на вярна интерпретация на събраните по делото
доказателства. Подсъдимият П. е действал в съучастие с подсъдимия Д. като
помагач, тъй като умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
набавяне на моторно превозно средство и отвеждането с него на чуждите граждани
до мястото, от което подсъдимият Д. ги придружил в посока за преодоляване на
държавната граница. Ето защо, според въззивния съд подсъдимият П. е извършил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 280 ал. 2 т. 1, т. 3 и т. 4
пр. 1, вр. ал.1 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 4 вр. ал.1 във вр. чл. 18 ал.1 пр.1 от НК,
за което е привлечен към наказателна отговорност. Престъплението е останало
недовършено по независещи от подсъдимия П. причини – намесата на граничните
полицаи.
В заключение,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд коректно и обективно е
обсъдил събраните в хода на съдебното следствие доказателства и въз основа на
тях е изградил вътрешно убеждение, което следва да бъде изцяло споделено.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимите деяние е лишаване от свобода от една до
десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на
част или на цялото имущество на дееца. При проверката на присъдата въззивната
инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната
репресия спрямо подсъдимия В.Д. районният съд, при приложение на материалния закон, е отчел наличието
единствено на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – обременено
съдебно минало и висока степен на обществена опасност на дееца. Според
въззивния съд, извършеното от подсъдимия Д. престъпление не разкрива някаква
различна и по-висока по степен от типичната за този вид прояви обществена
опасност. При определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо
подсъдимия следва да бъдат взети предвид
правнозначимите факти досежно формата на реализираната неправомерна
дейност, отнесени към преценка характера на непосредствения обект на
посегателство (засегнатите обществени отношения,
свързани с опазване на установения ред за преминаване на държавната
граница, защитен от закона), като анализът им следва да се извърши във
взаимовръзка с инкорпорираните данни за личността на извършителя. Измежду
последните данни обремененото съдебно минало на подсъдимия действително сочи на
личност със завишена степен на обществена опасност. Следва в конкретния случай
да се отчете, обаче, и продължителният период, в който е проведено настоящото
наказателно производство, без последното да разкрива някаква особена фактическа
или правна сложност. Нарушаването на разумния срок на производството не може да
бъде поставено във вина на подсъдимия Д., който не е ставал причина за
неоснователно отлагане на разглеждането на делото. Ето защо, въззивният съд
приема, че отмерването на наказание лишаване от свобода от пет години и глоба в
размер на петнадесет хиляди лева е несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимия Д. деяние и присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като
наказанието бъде определено в рамките на две години лишаване от свобода и глоба
от 10 000 лева. В тези рамки, счита въззивният съд, наказанието ще изпълни
визираните в разпоредбите на наказателния закон цели. На основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. В от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. От него на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК
следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по
ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, а именно от 23.06.2016 г. до 20.09.2016 г. включително, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода – което първоинстанционният
съд е пропуснал да направи.
Що
се отнася до привеждането в изпълнение на основание чл. 68 от НК на наказанието
по НОХД № 5972/2010 г. на СРС, първоинстанционният съд при изпълнение на задължението
си по чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК е подходил неправилно, тъй като е
пренебрегнал данните за осъждането на подсъдимия Д. по НОХД № 144/2011 г. по
описа на РС С., в сила от 09.10.2013 г. Престъплението от общ характер, за
което подсъдимият Д. е осъден по това НОХД на лишаване от свобода за срок от
три месеца при първоначален строг режим в затвор, е извършено на 13.05.2010 г.
Престъплението, за което с влязлата в сила на 17.01.2013 г. присъда по НОХД №
5972/2010 г. по описа на СРС подсъдимият Д. е осъден на две години лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години, е извършено
на 10.05.2009 г. Следователно, двете предходни осъждания на Д. са в условията
на съвкупност и за тях следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като бъде определено едно общо наказание и бъде решен
въпросът за изпълнението на това наказание. Доколкото настоящата присъда е за
престъпление, което е в отношение на рецидив спрямо двете предходни осъждания, а
те въпреки наличието на предпоставките за това не са били групирани до момента,
районният съд е следвало да извърши групирането на наказанията, за да е в
състояние да посочи какво наказание привежда в изпълнение (вж. ТР № 3/2009 г. на ВКС по т.д. № 3/2009 г., ОСНК). Като не е
сторил това, съдът е допуснал нарушение, което следва да бъде отстранено от
настоящата инстанция, като присъдата в частта относно приложението на чл. 68 от НК следва да бъде отменена и вместо това бъде определено едно общо наказание
измежду наказанията по НОХД № 5972/2010 г. по описа на СРС и НОХД № 144/2011 г.
по описа на РС С. – а именно две години лишаване от свобода. Доколкото в
изпитателния срок на присъдата по НОХД № 5972/2010 г. по описа на СРС подсъдимият
Д. е извършил престъплението, за което е осъден в настоящото производство,
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години следва да
бъде изтърпяно ефективно, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. В от ЗИНЗС
- при първоначален строг режим.
Що
се отнася до наказанието на подсъдимия П., районният съд е определил същото,
отчитайки, макар и без да ги посочва, наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия доказателства. Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да бъдат преценени според въззивния съд чистото съдебно минало на
подсъдимия и нарушаването на принципа за разумен срок за разглеждане на делото,
а като отегчаващи – обстоятелството, че в товарния отсек на автомобила
подсъдимият е превозил, без да спира за дълго време, 30 на брой лица, при което е била създадена реална опасност за
тяхното здраве. Според въззивния съд, при тези данни е необходимо размерът на
наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода да бъде коригиран на
една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от три години. Няма основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК,
тъй като посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и
нито едно от тях не е изключително (продължителността на наказателното
производство от около пет години, макар и нарушаваща принципа на разумния срок,
не е прекомерна). Наказанието глоба за този подсъдим районният съд е отмерил
несъответно на изискванията на закона, определяйки го в размер на 2000 лв.,
докато минимално предвиденото е от 10 000лв. Поради липса на протест,
обаче, присъдата в тази й част не може да бъде поправена от въззивния съд.
От
страна на районния съд и по отношение на двамата подсъдими не е наложено
кумулативно предвиденото наказание конфискация на част или на цялото имущество,
но тъй като срещу присъдата не е депозиран протест от страна на държавното
обвинение, то положението на подсъдимите не може да бъде влошено от въззивната
инстанция, предвид законовата забрана за това.
По
отношение на постановеното от районния съд отнемане на използваното за
извършване на деянието превозно средство, въззивният съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 280, ал. 4 от НК предвижда отнемане на превозното средство,
ако принадлежи на дееца или му е предоставено доброволно. В конкретния случай товарният
автомобил е собственост на свидетеля Ц. В. Г., по силата на договор за продажба
на моторно превозно средство от 27.08.2015 г., макар и без промяната на
собствеността да е вписана в регистрите на МВР.
Доказателствата по делото установяват, че свидетелят Г. е предал
товарния автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ************* за временно ползване на
подсъдимия П., но не и че свидетелят е знаел за намеренията на подсъдимия да
използва автомобила за извършване на незаконосъобразни действия - превоз на
мигранти с цел преодоляване на държавната граница. Следователно, присъдата в
тази ѝ част следва да бъде изменена, като автомобилът бъде върнат на
собственика.
С
оглед постановената осъдителна присъда, законосъобразно районният съд е
възложил в тежест на двамата подсъдими осъществените разноски в хода на
производството.
Разпореждането
с веществените доказателства мобилни телефони и СИМ карти е законосъобразно
извършено от районния съд.
По изложените
съображения и
на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 120/27.09.2019 г., постановена
по НОХД № 217/2017 г. по описа Районен съд – С., както следва:
1. Намалява размера
на наложените на подсъдимия В.И.Д. наказания - от пет години лишаване от
свобода на две години лишаване от
свобода и глоба от петнадесет хиляди лева на десет хиляди лева;
2. На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК зачита и приспада времето, през което В.И.Д.
е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а именно от 23.06.2016 г. до 20.09.2016 г.
включително, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода;
3. Отменя
присъдата в частта относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение
осъждането по НОХД № 5972/2010 г. по описа на СРС на подсъдимия В.И.Д.
и вместо това групира на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК наказанията по НОХД № 5972/2010 г. по описа на СРС и НОХД №
144/2011 г. по описа на РС С., като определя
едно общо наказание от две години лишаване от свобода, на основание чл. 25,
ал. 4 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС постановява изтърпяването му
при първоначален строг режим, и приспада изцяло или отчасти изпълненото
наказание по НОХД № 144/2011 г. по описа на РС С.;
4. Намалява
наложеното на подсъдимия П.М.П. наказание от две години лишаване от свобода на една година лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага
изпълнението на наказанието за срок от три години, вместо определения от РС
С. срок от четири години;
5. Отменя присъдата в частта за отнемане в
полза на държавата на товарен автомобил „Пежо Локсер“ с рег. № **********, рама
№ VF3YCBMFC112910303, като връща посочения товарен автомобил на Ц. В. Г., с ЕГН **********.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………