Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260410 Година 07.05.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети март Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4414 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата Д.И.Д. твърди в
исковата си молба, че била собственик на земеделски земи в землището на с. О.,
Община С.. С договор за аренда от 17.02.2011 г. сключен с ответника по делото,
му предоставила за ползване подробно описаните в исковата й молба земеделски
земи за срок от 5 стопански години. Предоставените за ползване земеделски земи
били с обща площ 48.575 дка. Тъй като договорът изтекъл през стопанската 2016 –
2017 г., на 01.07.2017 г. подписали нов договор за аренда 16034, за срок от
една година, който независимо от наименованието му представлявал договор за
наем за същите земеделски земи. По този начин ответникът ползвал земите й до
края на стопанската 2018 г. Ответникът първоначално редовно изпълнявал
задължението си да плаща договореното възнаграждение, но през последните две
стопански години 2016 – 2017 г. и 2017 – 2018 г., въпреки многократните
обещания, и до момента не й бил платил същото, което определяло правният й
интерес от предявените искове за неплатеното възнаграждение по двата договора –
за аренда за стопанската 2016 – 2017 г. и за наем за стопанската 2017 – 2018
г., с правно основание чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 8 ЗАЗ, в размер на 2948.50
лева. По договора за аренда от 17.02.2011 г., през стопанската 2016 – 2017 г.,
съгласно чл. 2 от него, ответникът й дължал плащане в натура за предоставените
ниви по 40 кг/дка ечемик, по 40 кг/дка пшеница и по 20 кг/дка царевица, както и
от 0.5 л до 1 литър олио на декар. За предоставените му по този договор ниви с
обща площ 48.575 дка, за една стопанска година, ответникът й дължал
възнаграждение в размер на пазарната стойност на 1943 кг ечемик (48.575 дка по
40 кг), 1943 кг пшеница (48.575 дка по 40 кг), 971.50 кг царевица (48.575 дка
по 20 кг) и олио - 48.575 литра, при средна пазарна цена на зърното и олиото,
задължението възлизало на - за 1943.00 кг ечемик, при средна пазарна цена 0.25
лева за кг - 485.75 лева; за 1943.00 кг пшеница, при средна пазарна цена 0.25
лева за кг - 485.75 лева; за 971.50 кг царевица, при средна пазарна цена 0.25
лева за кг - 242.88 лева; за 48.575 дка по 1 литър олио при пазарна цена 1.60
лева за литър - 77.72 лева и за стопанската 2016 – 2017 г. възнаграждението по
договора за аренда от 17.02.2011 г. било в размер на 1292.10 лева. Срокът за
плащането му бил 15 дни след приключване прибирането на съответната култура -
чл. 2, ал. 2 от договора. Крайният срок, през който ответникът - арендатор
трябвало да плати, бил краят на стопанска 2016 – 2017 г., тоест до 30.09.2017
г. Считано от 01.10.2017 г. бил в забава. По договора за аренда 16034 от
01.07.2017 г., договореното възнаграждение в чл. 2, ал. 1, било 130 кг зърнени
култури на декар и от 0.5 до 1 л олио на декар. За предоставените му по този
договор ниви с обща площ 48.575 дка, за стопанската 2017 - 2018 г., ответникът й
дължал възнаграждение в размер на пазарната стойност на 6314.75 кг зърно и
48.575 литра олио. Крайният срок, през който трябвало да й го плати, бил края
на стопанска 2017 – 2018 г., т.е до 30.09.2018 г. - чл. 2, ал. 2 от договора.
При средна пазарна цена на зърното по 0.25 лева задължението му възлизало, за
зърното на 1578.68 лева (48.575 дка по 130 кг), а за олиото - 77.72 лева, при
средна пазарна цена на олиото 1.60 лева, или общо 1656.40 лева. Неплатеното
възнаграждение по двата договора за двете стопански години 2016 - 2017 и 2017 -
2018 г. било в размер на 2948.50 лева. Искането е да се осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 1292.10 лева за главница от неплатено арендно плащане
за стопанската 2016 – 2017 г. по договор за аренда от 17.02.2011 г., сумата от
1656.40 лева за главница от неплатен наем за стопанската 2017-2018 г. по
договор за аренда от 01.07.2017 г., и законна лихва върху тези главници от
подаване на исковата молба в съда на 29.10.2020 г. до изплащането им, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът С., редовно
призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
По иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ
На
17.02.2011 г. страните са сключили в писмена форма с нотариална заверка на
подписите им представения по делото договор за аренда (л. 5-6). По силата му
ищцата предоставила на ответника, за срок от 5 стопански години, ползването на посочените
подробно в чл. 1, ал. 1 от същия земеделски земи в землището на с. О., с обща
площ 48.575 дка, а ответникът се задължил да й плаща всяка година, в срок от 15
дни след прибиране на съответната култура, арендно плащане в натура, съответно,
за предоставените ниви и ливади – 40 кг/дка ечемик, 40 кг/дка пшеница, 20
кг/царевица и от 0,5 до 1 л/дка олио в зависимост от добива, за предоставените лозя
– 15 %/дка от добива, диферинцирано по местности, за предоставените овощни
градини – 15 % от добива, диференцирано по местности (чл. 1 и 2 от договора). В
чл. 2, ал. 3 от договора е уговорено, че арендното плащане може да се извърши
по взаимно съгласие в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени (л.
5).
По
този договор ищцата претендира с този си иск арендно плащане за стопанската
2016-2017 г. Този договор обаче е сключен за срок от 5 стопански години, който
е изтекъл на 01.10.2016 г. (чл. 1, ал. 1 от
договора). А с изтичането му същият е прекратен на същата дата
01.10.2016 г., на това основание – изтичане на този уговорен в него срок на
действието му (чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ). Вярно е, че по делото
няма данни това му прекратяване да е било вписано в Службата по вписванията С. и
регистрирано в Общинската служба по земеделие в С. (чл. 27, ал. 2 ЗАЗ).
Но също така е вярно, че това вписване и регистриране нямат и при
прекратяването му конститутивен ефект (така и т. 1 от мотивите
на ТР 2-2017-ОСГТК). Поради това не от същите и процесният
договор за аренда е прекратен, а от изтичане на 01.01.2016 г. на уговорения в
него срок на действието му, за който е сключен (чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ
и чл. 15, б. „а“ от договора). Не би могло да бъде и
иначе. В последното изречение на същия договор страните са уговорили, че същият
влиза в сила от датата на подписването му на 17.02.2011 г. (л.
6). А в чл. 1, ал. 1 от същия договор страните са уговорили
срок от пет стопански години на действието му и прекратяването му в чл. 15, б.
„а“ от същия договор – с изтичането на този срок, за който е сключен (л.
5-6). А според легалното определение в §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ,
„стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. А след като е
така, първата стопанска година от срока на действие на този договор е изтекла от
1 октомври на текущата 2011 г. на сключването му до 01 октомври на следващата
2012 година, втората стопанска година от срока му на действие е изтекла от 1
октомври на 2012 г. до 01 октомври на следващата 2013 г., третата стопанска
година от срока му на действие е изтекла от 1 октомври на 2013 г. до 01
октомври на следващата 2014 г., четвъртата стопанска година от срока му на
действие е изтекла от 1 октомври на 2014 г. до 01 октомври на следващата 2015
г., и последната пета стопанска година от срока му на действие е изтекла от 1
октомври на 2015 г. до 01 октомври на следващата 2016 г., когато действието на
този договор е прекратено на това основание – с изтичане на този уговорен в
него срок (чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ,
чл. 15, б. „а“ от договора и т. 1 от мотивите на ТР № 2-2017-ОСГТК). По
делото няма данни страните да са продължили срока на действие на този договор в
предвидената в чл. 18 ЗАЗ за неговата действителност писмена форма с нотариална
заверка на подписите (чл. 18 ЗАЗ).
А след като е така, с изтичане на 01.10.2016 г. на уговорения в този договор за
аренда срок на действието му, същият е прекратил на тази дата своето действие (чл.
27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ, чл. 15, б. „а“ от договора, т. 1 от мотивите на ТР №
2-2017-ОСГТК). Поради това ответникът не дължи на ищцата претендираното от
същата с иска й, въз основа на този прекратен поради изтичане на 01.10.2016 г.
на срока му договор, уговореното в него арендно плащане за следващата
прекратяването му стопанска 2016 г.-2017 г., именно защото преди същата на
01.10.2016 г. този договор е прекратен, поради изтичане на уговорения в него
срок на действието му (чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ, чл. 15, б. „а“ от договора, т.
1 от мотивите на ТР № 2-2017-ОСГТК). Този извод не търпи промяна от т. Б-1,
изр. 1 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, в която вещото лице е посочило, че дължимата арендна вноска за
стопанската 2016-2017 г. по същия договор е 1340.06 лева, защото съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото (чл. 202 ГПК).
Поради това и в случая съдът не възприема в тази му част заключението на вещото
лице, защото противоречи на сключения от страните договор за аренда, в който не
е уговаряно действие на същия договор и дължимост на арендни вноски по него и
след изтичане на срока му на действие на 01.10.2016 г. Тъкмо напротив.
Уговорено е прекратяването му с изтичане на тази дата на срока му на действие.
Поради това въз основа на същия ответникът не дължи на ищцата претендираната с
този й иск арендна вноска за стопанската 2016-2017 г., защото същият договор е
прекратен по-рано на 01.10.2016 г., с изтичане на същата дата на срока му на
действие (чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗАЗ, чл. 15, б. „а“ от договора, т. 1 от мотивите
на ТР № 2-2017-ОСГТК).
Само на това основание
този иск на ищцата се явява недоказан още в своето основание, поради което,
като неоснователен, следва да бъде изцяло отхвърлен, заедно с акцесорната й
претенция за присъждане и на законна лихва върху претендираната с него сума, от
подаване на исковата й молба в съда до изплащането й, без преди това да бъде
обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно (чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ).
По иска чл. 79, ал. 1,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД
На 01.07.2017 г. ищцата
и ответника са сключили в писмена форма и представения от ищцата договора за аренда
16034 на същите подробно посочени в него земеделски земи, предмет и на
горепосочения договор за аренда (л. 27). Доколкото обаче при сключването му не
е била спазена предвидената в чл. 3, ал. 1 ЗАЗ форма за неговата действителност
– писмена с нотариална заверка на подписите на страните, същият договор се
конвертира в действителен такъв за наем на същите земеделски земи, защото са
налице предпоставките на тази конверсия – този процесен договор за аренда не е
сключен в предвидената в закона форма (поради отсъствие на
нотариална заверка на подписите на страните под него), но съдържа всички
съществени елементи на договора за наем, поради което конверсията е допустима (т.
3 ТР 2-2017-ОСГТК).
Със същия така
конвертиран договор, ищцата, като наемодател, е предоставила на ответника, като
наемател, за срок от 1 стопанска година (от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. – б.р.),
за временно и възмездно ползване, собствените си земеделски земи в землището на
с. О., описани подробно в този договор, срещу наем, който ответникът се
задължил да й плаща всяка година, в срок от 15 дни след прибиране на
съответната култура, в натура, съответно, за предоставените ниви и ливади – 100
кг/дка зърнени култури и от 0,5 до 1 л/дка олио в зависимост от добива, за
предоставените лозя – 15 %/дка от добива, диферинцирано по местности, за
предоставените овощни градини – 15 % от добива, диференцирано по местности (чл.
1 и 2 от договора). В чл. 2, ал. 3 от договора е уговорено, че арендното
плащане може да се извърши по взаимно съгласие в стойностно изражение по
взаимно съгласувани цени (л. 27).
По
делото ответникът не е оспорил, поради което съдът намери, че страните не
спорят, че ищцата е предоставила на ответника за ползване под наем посочените в
този договор земеделски земи с обща площ 48.576 дка, през срока му на действие
от 01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. При това положение, за ползването им, същият
й дължи наем за същата стопанската 2017/2018 г., в размер на общо 1425.56 лева,
представляващи левовата равностойност на уговорения в натура за ползването на
същите земи наем в чл. 2, ал. 1 и 2 от договора. Това се установява от
възприетата от съда т. IV-9-15 и т. Б-1, изр. 2
от ЗСИЕ (л. 30-31).
Вярно е, че в чл. 2,
ал. 2 от договора е уговорено арендното плащане/наема по същия договор да се
извършва в натура, а не в левовата му равностойност по пазарни цени, в която го
претендира ищцата с този предявен по делото иск по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
232, ал. 2 ЗЗД (л. 27). Вярно е също така, че
по делото няма и данни за постигнато между страните взаимно съгласие това
плащане да се извърши в стойностно изражение по взаимно съгласувани цени (чл.
2, ал. 3 от договора). Но също така е вярно, че още с т. 2 на задължителното за
съдилищата ТР 114-1963-ОСГК на ВКС е изяснено, че по силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД (приложим и към договорите за аренда съгласно §1 от ДР на ЗАЗ - б.р.),
кредиторът може да се съгласи да получи нещо различно от дължимото, за което не
съществува законова забрана. Тъкмо напротив. Такава замяна е позволена от чл.
65 ЗЗД. Поради това предявеният от кредитора иск, когато вещта съществува, за
паричната й равностойност, представлява именно упражняване на това му право по
чл. 65 ЗЗД, което той може да упражни било след предложение от длъжника, било
преди това, при завеждането на самия иск (в този смисъл т. 2 от мотивите на ТР
114-1963-ОСГК). Поради това и в случая, въпреки, че в чл. 2, ал. 1 и 2 от
договора за аренда е уговорено изплащането на конвертираното в наем арендно
плащане в натура, няма законова пречка, ищцата, като кредитор на ответника за
същото плащане, да предяви иск за изплащането му в паричната му равностойност,
както е и сторила. Нещо повече. Нормата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД й предоставя това
право (в този смисъл т. 2 ТР 114-1963-ОСГК). А паричната равностойност на
дължимите й се в случая в натура по този договор зърнени култури, олио и грозде,
следва, по аргумент от чл. 64 ЗЗД, да се определи именно по средни пазарни цени
към датата на падежа през 2018 г., по каквито е остойностило дължимото й се
арендно плащане, конвертирано в наем, и вещото лице във възприетата т. IV-12 на
ЗСИЕ (л. 31).
Тежестта
да докаже при това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето
насрещно задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД по този конвертиран договор за
наем, и е платил на ищцата този дължим й се според същата му конверсия наем,
най-късно на 01.10.2018 г., на която дата приключва стопанската 2017/2018 г.,
за която е сключен този договор и тълкувайки, съгласно чл. 20 ЗЗД, уговорката в
чл. 2, ал. 1 от същия (за размера на годишното плащане на наема по години), във
вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 16 от същия договор (за срока на действието им за една
стопанска 2017/2018 г.), следва да се приеме, че настъпва уговореният падеж за
плащане на левовата равностойност на уговорения в него след конверсията му наем,
лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не
представи и по делото няма доказателства да е платил същия наем до приключване
на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това му неизпълнение е виновно,
защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се
вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищцата има право да иска
изпълнението/плащането му, заедно с обезщетение за забавата, което е и сторила
с този предявен по делото иск (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Поради това същият иск,
съдът намери за напълно доказан в своето основание и до посочения му от вещото
лице размер от 1425.56 лева, поради което следва в същия да го уважи, като
основателен, като осъди ответника да заплати на ищцата същата сума за главница
от неплатения й за стопанската 2017-2018 г. наем по този конвертиран в такъв
договор за аренда, заедно с акцесорното й искане за присъждане и на законна
лихва върху тази сума от подаване на исковата й молба в съда до изплащането й, а
в останалата му част, над тази сума, до претендираната с него по-голяма от 1656.40
лева - отхвърли, като неоснователен, заедно с акцесорната нему претенция за
присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от подаване на исковата
молба в съда до изплащането й (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото сторените от ищцата разноски по същото в общ размер от 577.94 лева (от
които 117.94 лева внесена за производството държавна такса, 100 лева внесени за
възнаграждение на вещото лице и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 279.43 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на сторените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК).
По делото обаче няма данни той да е сторил разноски, нито е налице негово
искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1425.56 лева за главница от неплатен наем за
стопанската 2017/2018 г. по конвертиран в действителен договор за наем - договор
за аренда 16034 от 01.07.2017 г., и законна лихва върху главницата от 29.10.2020
г. до изплащането й, както и сумата от 279.43 лева за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, този
предявен от Д.И.Д. с п.с., против С. с п.а., иск за неплатен наем по този
договор, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 1425.56 лева до претендираните 1656.40
лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 29.10.2020 г. до изплащането
й, КАКТО и предявеният от Д.И.Д. с п.с., иск за осъждането на С. с п.а., да й
заплати сумата от 1292.10 лева за главница от неплатено арендно плащане за
стопанската 2016 – 2017 г. по договор за аренда от 17.02.2011 г. с нотариална
заверка на подписите от същата дата на нотариус Христо Спасов, и законна лихва
върху тази главница от 29.10.2020 г. до изплащането й.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: